№ 515
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20254400500891 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №308/01.09.2025г., постановено по гр.д.№1148/2024г. по
описа на Районен съд - Червен бряг състав на същия съд е отхвърлил
предявения от С. К. Д., с ЕГН ********** и Д. И. Д., с ЕГН ********** и
двамата от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, против „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ №
147, ет.5, ап.14, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците не дължат сума от 4 376.17лв.-неолихвяема сума,
8635.67лв.-главница, 11727лв.-лихви, 8лв.-допълнителни разноски, 283.20лв. -
разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 2056.60 лв. и
сумата от 150.00 лв. /в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и т.н./, или общото задължение е в размер на
27237.04 лв., за които суми е образувано изпълнително дело № 2982/2011 г. по
описа на ЧСИ Т. К. с peг. № ***, преобразувано впоследствие под номер
724/2024 г. по описа на ЧСИ Т. К., образувано въз основа на изпълнителен
лист от 24.08.2011 г. и издаден по ч.г.д. 778/2011 г. по описа на Районен съд –
Червен бряг, като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил С. К. Д., с ЕГН ********** и Д. И. Д., с ЕГН **********
и двамата от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, СОЛИДАРНО да заплатят на
1
„МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, сумата в размер на 200,00
/двеста/ лева – разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от С. К. Д. и
Д. И. Д. чрез процесуалния им представител адв. Н. Н. от АК-Плевен. Във
въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на
поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на
друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „Макроадванс“ АД,
ЕИК:*** депозира отговор на въззивната жалба, в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че правилно съдът е
отхвърлил исковата претенция. Прави се искане съдът да потвърди
обжалвания съдебен акт.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивниците С.
К. Д., с ЕГН ********** и Д. И. Д., с ЕГН ********** не се явяват,
представляват се от адв. Н., който поддържа изложеното в подадената
въззивна жалба. Навеждат се доводи, че в първоинстанционното решение
съдът е приел, че последното извършено действие по ИД №2982/2011г. по
описа на ЧСИ Т. К. е извършено на 18.04.2022г., въпреки че това не се
установява от записа върху печата, с който е върнат изпълнителния лист, в
който липсва отбелязване на последното изпълнително действие. Развива
доводи, че първоинстанционният съд не е описал в периода 05.11.2016г. –
03.07.2024г. какви точно изпълнителни действия са били извършени. В
заключение прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което да уважи предявения иск.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата
страна не се представлява. Постъпила е молба-становище, в която се поддържа
отговора на въззивната жалба. Прави се искане съдът да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират
разноски.
Плевенският окръжен съд, като прецени доводите, изложени от
страните, както и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в
посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол
за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната
жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства,
намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът приема формираната и изложената в решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира
за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща
своята към нея.
Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания
следва да бъде допълнено следното:
За разглеждане пред Районен съд – Червен бряг е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищците, като длъжници по
изпълнително дело № 2982/2011 г. по описа на ЧСИ Т. К. с peг. № *** с район
на действие ОС-Плевен, преобразувано впоследствие в изпълнително дело
№724/2024г. по описа на ЧСИ Т. К., рег.№***, с район на действие ОС-Плевен,
не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 24.08.2011 г.,
издаден по ч.гр.д.№778/2011г. по описа на РС-Червен бряг.
За да отхвърли иска на ищците първоинстанционният съд е приел, че в
случая по отношение на процесните вземания, които са били установени с
влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна
давност съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвиждаща, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Съдът е приел, че от образуване на изпълнителното дело
на 02.12.2011 г. до 26.06.2015 г. намира приложение Постановление на
Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., съгласно което давност не тече по
време на изпълнителното производство и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Според
първоинстанционния съд началният период от който е започнал да тече срокът
на погасителната давност е датата 26.06.2015 г., както и че следващото
изпълнително действие, с което е прекъсната давността, е налагане на запор на
трудовото възнаграждение – от 15.11.2016 г. до 03.07.2024 г. по изпълнително
дело са извършени 8 бр. запори на банкови сметки и запори на вземания от
трудови възнаграждения и на двамата длъжника, като с оглед на
постъпващите удръжки от трудовото възнаграждение, последното от които е
на 18.04.2022 г. Съдът е приел, че предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение след 26.06.2015 г. по силата на ТР № 2/26.06.2015 г.
и предвид неговото темпорално действие, прекъсва давността и слага
началото на новия давностен срок. В този смисъл според първоинстанционния
съд от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент не са
изминали пет години, в които давността да не е била прекъсвана по смисъла на
чл. 116. б.“в“ ЗЗД.
3
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания
законоустановената погасителна давност, е необходимо да се съобразят
обстоятелствата кога е началният момент на същата, съответно – извършвани
ли са действия, прекъснали или спрели теченето на давността. В разглеждания
казус погасителната давност за вземанията е започнала да тече от датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителният лист, а именно не по-късно от 24.08.2011 г. – датата на
издаване на изпълнителния лист. Тази дата следва да се приеме и като
моментът, след който обстоятелства, релевантни за недължимостта на
вземанията, могат да бъдат ценени като новонастъпили такива по смисъла
на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в рамките на заповедното производство не се
провежда съдебно дирене.
Видно от приложеното по делото копие от изпълнително дело
№724/2024г. по описа на ЧСИ Т. К., рег.№***, с район на действие ОС-Плевен,
преобразувано от ИД №2982/2011 г. по описа на ЧСИ Т. К. с peг. № *** с
район на действие ОС-Плевен, изпълнителното дело е било образувано по
молба на взискателя на 14.12.2011г.
В молбата за образуване взискателят е поискал събиране на информация
за имущественото състояние на длъжниците и налагане на запор на сметките
и на доходите от трудово възнаграждение - действие, прекъсващо давността.
След тази дата са извършвани справки от ЧСИ в различни държавни
институции, водещи регистри за имущества на лицата. Извършвани са и
надлежни изпълнителни действия, а именно налагане на запори на трудовите
възнаграждения и на притежаваното от длъжниците МПС. След образуване на
изпълнителното дело са налагани запори съответно на 14.12.2011г.;
06.03.2013г.; 27.04.2015г.; 21.05.2015г.; 15.11.2016г.; 31.08.2017г.; 25.06.2018г.;
13.07.2018г.; 04.02.2019г.; 30.07.2020г. и на 04.08.2020г. След тази дата са
постъпвали суми по делото, както и сведение от държавни органи за
имущества на длъжника.
Взискателят по изпълнителното дело е депозирал молби за извършване
на справки за трудови договори и искане за налагане на запор върху трудово
възнаграждение. Молби за налагане на запор са постъпвали по
изпълнителното дело съответно на 25.02.2013г.; 20.04.2015г.; 09.02.2016г.;
24.10.2016г.; 23.03.2017г.; 03.08.2017г.; 08.05.2018г.; 20.06.2018г.; 25.01.2019г.;
24.04.2020г.; 16.11.2021г.; 04.06.2024г.
С приемането на ТР №2/2015 г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС
изрично се посочва кои действия по изпълнителното дело прекъсват давността
и кога то се перимира на основание чл. 433, т. 8 и откога тече давност. В тази
хипотеза съгласно тълкувателното решение следва да се вземе предвид като
начална дата на давността датата, на която е депозирана молбата за образуване
на изпълнително дело, защото в нея се съдържа и искане на взискателя за
4
прилагане на изпълнителен способ запор, което води до прекъсване на
давността. Тоест от 14.12.2011г. тече давност за вземанията по издадената
заповед за изпълнение. В конкретния случай след молбата за образуване на
делото са извършвани действия, които прекъсват давността. Такива са
постъпилите от взискателя по изпълнителното дело искания за налагане на
запор, както и наложените от страна на ЧСИ запори.
Същата е била прекъсвана с всяко от действията, предприетите в хода на
образуваното изпълнително дело, годни да прекъснат погасителната давност,
в случая – подаването от взискателя на молбата за образуване на делото на
14.12.2011г., съдържаща изрично овластяване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като
последната молба за налагане на запор е от 04.06.2024г., и налагането на
запори, последният от които е наложен на 04.08.2020г.
В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено неизчерпателно, че
съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. ". В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Последиците на погасителната давност са свързани с бездействието на
носителя на правото, поради което давността се прекъсва само при
предприемане на предвидените в закона действия от негова страна или от
упълномощен негов представител.
От изложеното се налага изводът, че последното изпълнително
действие, извършено по изпълнителното дело преди подаването на исковата
молба, което е прекъснало давността спрямо процесните вземания, е молбата
за налагане на запор от 04.06.2024г. Следователно, при съобразяване на
приложимия към процесните вземания петгодишен давностен срок е видно, че
от издаването на изпълнителния лист давността спрямо вземанията е
прекъсната многократно и съответно не е изтекла към датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело (17.9.2024 г.), което води до извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.
5
Тъй като междувременно е изминал период, по-дълъг от две години, е
необходимо да се изложат мотиви относно значението на перемпцията спрямо
ефекта на погасителната давност. В тази връзка следва да се съобрази
актуалната съдебна практика по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, споделяна и от
настоящия съдебен състав. Според същата извършени след 26.06.2015 г. по
перемирало изпълнително дело действия, годни да прекъснат погасителната
давност, трябва да бъдат съобразени при преценката дали давността спрямо
конкретното вземане е изтекла. Горното се обосновава с обстоятелството, че
погасителната давност е материалноправен институт, за разлика от
процесуалната перемпция, поради което последващи перемпцията
изпълнителни действия не са недействителни за давността и ще я прекъснат. В
този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о., Решение № 127 от
12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г. на ІІІ-то г. о., Решение № 3 от
04.02.2022 . на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV-то г. о., Решение № 93 от
17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., Определение № 248 от
01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г.
Неоснователни са доводите, развити във въззивната жалба, че съдът не е
изложил съображения защо счита, че давността не е изтекла към датата на
депозиране на исковата молба. В мотивите на съдебното решение са описани
действията, които са били извършени по изпълнителното дело, които
прекъсват давността, посочени са конкретните дати на извършването им.
Изложената във въззивната жалба защитна теза на въззивната страна за
сбора на няколко периода, надвишаващ 5 години, е несъстоятелна. При
прекъсване на давността започва да тече нова давност, която в случая е 5-
годишна. Само при спиране на давността /каквото в случая няма/, след
отпадане на обстоятелствата, предизвикали спирането, давностният срок
продължава да тече и се събира с този срок, който е изтекъл до спирането.
Тази хипотеза е неприложима при прекъсването на давността.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски в настоящото производство
възниква за въззиваемата страна. Същото е претендирало юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв., което на осн. чл. 78, ал.8. вр. чл.37 от ЗПП
следва да му бъде присъдено.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1
месечен срок от връчването му при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
По изложените съображения и на осн.чл.272 от ГПК, Плевенски
6
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл. 272 от ГПК Решение №308/01.09.2025г.,
постановено по гр.д.№1148/2024г. по описа на Районен съд - Червен бряг.
ОСЪЖДА С. К. Д., с ЕГН ********** и Д. И. Д., с ЕГН ********** и
двамата от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14 сторените във въззивното
производство съдебно деловодни разноски в размер на 300лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7