№ 22922
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110143263 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против Т. А. С. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 33549/2025
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника-настоящ ответник за главница и обезщетение за забава за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
************. Тъй като издадената заповед били оспорена от длъжника – настоящ
ответника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви установителни искове
за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
1
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 2 770,59 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 412,13
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2023 г. до 29.05.2025 г., сумата от 49,56 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата от 12,38 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 29.05.2025 г.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Изразява становище и за тяхната
недопустимост поради липса на доказателства, че е собственик на процесния
недвижим имот. Сочи се, че между страните не е сключен договор за доставка на
топлинна енергия, като се оспорват твърденията на ищеца, че ОУ са влезли в сила по
отношение на ответника. Оспорват се още твърденията на ищеца, че през исковия
период е бил налице валидно сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение. По същество на спора се излагат доводи, че предявените искове са
погасени по давност. Оспорва се определената кубатура на жилището, както и
годността на общия топломер в сградата. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
2
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 270757 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 33549/2025 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на дружеството – настоящ ищец сумата от 2 770,59 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано
от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 412,13 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023
г. до 29.05.2025 г., сумата от 49,56 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 12,38
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2022 г. до 29.05.2025 г., както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 31.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 33549/2025 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника – настоящ
ответник, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 ЗТСУ с рег.№ 12 от 1986 г., от който се установява, че Т. А. С. М. е
собственик на процесния топлоснабден имот.
В подкрепа на предходното е писмо от С. О., район Искър, в което е отразено, че
блок със стар № 105-Б е идентичен с блок адм.№ 207.
Косвено доказателство в подкрепа на изводите относно правото на собственост
върху процесния недвижим имот е и приложеното по делото искане от ЧСИ за
вписване на възбрана върху процесния недвижим имот, в което е посочено, че същият
е собственост на ответника в настоящото производство. Действително косвените
доказателства не могат сами по себе си да установяват факти от предмета на
доказване, но при съвкупна преценка и съпоставяне с други доказателства служат за
3
установява на основния факт, какъвто е и настоящия случай.
По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи
фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода,
издадени от третото лице-помагач.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че през процесния исков период сградата, в която се намира недвижимия имот е била с
непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от
общия топломер за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител е
извършвал дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба. Вещото
лице е посочило, че в ап.47 всички радиатори са демонтирани, като е начисляване ТЕ
от сградна инсталация и за подгряване на топла вода. Вещото лице е констатирало
още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и
остойностяване на потребената ТЕ за аб.№ 270757, са в съответствие с изискванията
на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът
редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената
ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен
контрол.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 2820,15 - главница, в т.ч. сумата от 49,56
лева – за дялово разпределение и сумата от 424,51 лева – обезщетение за забава, в т.ч.
сумата от 12,38 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
4
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност,
поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай от съвкупната преценка на приложените по делото
писмени доказателства – договор за продажба на недвижим имот по реда на ЗТСУ,
писмо от СО, район Искър и писмо за вписване на възбрана върху процесния
недвижим имот, безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот. По силата на съществувалото през исковия период облигационно
правоотношение ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия или
5
ответникът обитава имота, има значение единствено относно компонентите и размера
на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Настоящият съд приема, че в случая от гореописаните писмени доказателства
безспорно се установява, че Т. А. С. и Т. А. С. М. са едно и също лице.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
Следва да се отбележи също, че с решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на
чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на
чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е
обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на
етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за
отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и
следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани
с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
6
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават
в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът, че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички
съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията
на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите
части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор
с ответника, нито подаване на молба-декларация за откриване на партида . Общите
условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален
закон, който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 05.06.2025 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
05.06.2022 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури, съдът приема, че не са налице
погасени по давност вземания, тъй като първата издадена фактура е от 31.05.2022 г., а
нейната изискуемост е настъпила с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнася,
т.е. след 05.06.2022 г.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана в пълния предявен размер и период. Върху
главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 05.06.2025 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
7
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземане за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата, нито ищцовото дружество да е заплатило тази сума на
горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
8
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответниците за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът
претендира и е направил разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 195,93 лева, а за СТЕ и ССчЕ в общ размер на 680,00 лева. На основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в
едно открито съдебно заседание. С оглед предходното, съразмерно на уважената част
от предявените искове ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 833,31 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но по делото няма доказателства за
реално направените такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски в общ размер на 114,89 лева /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/. Съразмерно на уважената част от исковите претенции ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 98,10 лева.
Длъжникът – настоящ ответник не е направил разноски в заповедното
производство, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Т. А. С., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 770,59
9
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано
от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
сумата от 412,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 29.05.2025 г., за сумата от 49,56 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2025 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 12,38 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
29.05.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. А. С., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б сумата от 833,31 лева, представляваща направени
разноски в исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно на
уважената част от предявените искове и сумата от 98,10 лева, представляваща
направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 33549/2025 г. по описа на СРС,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице “Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10