РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 11.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател:Миглена Н.а
при секретаря Н.З. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Н.а адм.дело №293 по описа за 2014 година,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал.1 от ЗУТ.Образувано е по жалба вх.№АГУП14000018ВН/06.01.14г на Д.К.Д. *** с проц. представител адв. Н.С. против Заповед № 756/19.12.13г на Главния Архитект на Община Варна, с която на жалбоподателя е отказано изработване на проект за ПУП-ПР на ПИ № 10135.5504.1123 по плана на 28 м.р. на гр.Варна.
В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна по чл. 146 ал.1,2 и 4 от АПК, издадена е от некомпетентен орган /Гл.Архитект на Общината вместо предвидения в чл. 124а ал.2 от ЗУТ-Кмет на Общината/, не е спазена формата на акта по чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като заповедта не съдържа фактически основания. Налице са основания за издаване на заповед по чл. 134 ал.2 т.1 и 5 вр. чл. 135 ал.1 и ал.5 и чл. 136 от ЗУТ, предвид наличие на предпоставките по §6 ал.1 вр. §8 ал.1 и § 22 от ПЗР на ЗУТ.Моли се за отмяна на заповедта и връщане на преписката на органа за произнасяне, като му се дадат задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.Моли се и за присъждане на разноските по делото.В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. С., като поддържа жалбата.В представените писмени бележки по същество на спора се сочи, че действащата регулация не е приложена по отношение на имотите на жалбоподателя, поради което същата следва да се отмени.
Ответникът - Главния Архитект на Община Варна не се явява или представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена в 14-дневния срок и съобразно изискванията на чл.215 ал.4 от ЗУТ , при спазване изискванията на АПК, от лице с активна процесуална легитимация, срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, пред надлежния съд, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от нот.акт № 53 том VІ/59г на Варненски нотариус, родителите на жалбоподателя- К. Д.Н. и К. И.Н.а са закупили дворно място от 560 кв.м., без постройките, находящо се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. ***, парцел ІV-1123, кв.76.Видно от нот.акт № 13 том ІХ/71г на нот-с при ВРС, родителите са прехвърлили на жалбоподателя ½ ид.част от дворно място в гр.Варна, кв. Аспарухово, ул. ***, цялото от 220 кв.м., представляващо част от пл.№ 846, включено в Парцел І, отреден за пл.№№ 846 и 844, кв.181.Видно от удостоверение за наследници № АУ045192АС/23.07.12г на район Аспарухово, гр. Варна, наследници на К. Н. са съпругата му К. Н.а, синът му-жалбоподателя Д.Д. и дъщеря му- Д.К.Д..Видно от скица № 19344/26.07.12г на СГКК-Варна и скица изх.№ 3531/06.02.14г на СГКК-Варна /представляващи извадка от КККР, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.08г на ИД на АГКК-София/, К. и К. Н.и са собственици на ПИ с идентификатор № 10135.5504.389 с площ 425 кв.м., с № 375 по предходен план, по силата на цитирания по-горе нот.акт № 53/59г.Начало на адм. производство по издаване на обжалваната заповед е сложено с искане вх.№ АГУП12000771АС_002АС/13.05.13г на жалбоподателя до Кмета на район Аспарухово за изменение на РП одобрен със Заповед № 5/28.01.64г и на РП одобрен със Заповед № 115/07.08.78г , на осн. чл. 134 ал.2 т.1 и т.5 вр. чл. 135 ал.1 и ал.5 и чл. 136 от ЗУТ, като се възстанови положението съгл. РП одобрен със Заповед № 2851/13.05.58г, върху кадастралната основа на КП 50г.В искането Д. сочи, че е съсобственик на ½ ид.ч. от ПИ 846, кв.131, с площ 220 кв.м., включено в парцел І-844,846, както и на дворно място-ПИ № 848, идентичен на парцел І-1123, кв.76, с площ 560 кв.м., като двата имота са с идентификатори по действащата КККР съответно № 10135.5504.391 и № 10135.5504.389, и обединени с проектен № 10135.5504.1123 по скицата-предложение.Към искането е представена и скица-предложение за изработване на ПУП-ПР по § 8 ал.2 т.3 от ПЗР на ЗУТ за ПИ 1123 по КП 50г на кв.Аспарухово, гр.Варна.Видно от писмо изх.№ АГУП14000018ВН-004ВН/24.02.14г на Община Варна, имотът на ул. *** е означен като ІV-846, кв.131 по РП одобрен със заповед № 115/78г, както и като V-375, кв.131 по действащия към момента за имота РП одобрен със заповед № Р-1/15.01.08г.С писмо изх.№ АГУП12000771АС_002АС/30.05.13г Кмета на район Аспарухово, на осн. чл. 26 ал.1 от АПК е уведомил заинтересованите лица за постъпилото искане на Д.. Постъпило е становище вх.№ АГУП12000771АС_002АС/26.07.13г от Т.М.Ж. за неприложимост на §8 от ПЗР на ЗУТ.Искането на Д., както и становището на дирекция „ПНО” при Община Варна е разгледано от ЕСУТ при Община Варна, като е взето решение по т.12 от протокол № 38/01-02.10.13г – предлага се на компетентния орган да издаде заповед за отказ на осн. чл. 135 ал.3 от ЗУТ поради неприложимост на §8 от ПЗР на ЗУТ.Издадена е обжалваната Заповед № 756/19.12.13г на Главния Архитект на Община Варна, с която на жалбоподателя е отказано изработване на проект за ПУП-ПР на ПИ № 10135.5504.1123 по плана на 28 м.р. на гр.Варна.Заповедта е съобщена на жалбоподателя, който е упражнил редовно правото си на жалба до Съда.
При така изложеното от фактическа страна, Съдът приема за установено от правна страна следното:
Съобразно изричната разпоредба на чл.215 ал.1 от ЗУТ и чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на Съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма,спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.В кръга на извършваната цялостна служебна проверка от Съда по законосъобразността на акта в обжалваната му част, Съдът намира следното:
Обжалваният административен акт е издаден от Главния Архитект на Община Варна. Съдът е указал два пъти на ответника, че следва да представи доказателства за своята компетентност да издава заповеди по чл. 135 ал.3 вр. ал.1 от ЗУТ, а именно- цитираната в обжалвания акт оправомощителна заповед № 3722/14.10.13г на Кмета на Община Варна. Такава не е представена по делото, въпреки дадените указания по повод възраженията на жалбоподателя.При така изложеното Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган- Гл. архитект на Община Варна. При липса на оправомощителна заповед, обжалваният акт като такъв по чл. 135 ал.3 от ЗУТ е следвало да се издаде от лицето по чл. 135 ал.1 от ЗУТ- Кмета на Община Варна.На това основание Съдът намира обжалваната заповед за нищожна и не следва да провежда контрол по законосъобразност по останалите основания по чл. 146 от АПК.
Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото е допустимо и основателно по чл. 143 ал.1 от АПК. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер- 10 лв. платена дър.такса за обжалване и 450 лв. договорен и внесен адвокатски хонорар, общо 460 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.1 и ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 756/19.12.13г на Главния Архитект на Община Варна по жалба вх.№АГУП14000018ВН/06.01.14г на Д.К.Д. ***.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Кмета на Община Варна за произнасяне по искане вх.№ АГУП12000771АС_002АС/13.05.13г на Д.К.Д., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
- Варна да заплати на Д.К.Д. *** сумата от 460 лв /четиристотин и шестдесет
лева/,представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: