№ 2020
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330204774 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0435-000167 от
13.06.2022г., издадено от Г. Н. М., на длъжност *** Второ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на П. Т. С., ЕГН: **********, с адрес – ***
1.на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че при съставяне на наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
накърняват правото на защита. Посочва, че не е уточнено с кой знак не се е
съобразил – В27 или В28, както и че не е носил контролен талон, защото му е
бил отнет и се намира в КАТ – П.. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено.
Ответната страна – *** Второ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в молба-становище посочва, че не са налице съществени
1
процесуални нарушения. Още посочва, че в административната преписка се
съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни доказателства, които
доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 31.08.2022г..
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.05.2022г., около 12:10 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Пещерско
шосе“ № 129, свидетелят Л. С. Г., в качеството му на *** във Второ РУ при
ОДМВР – Пловдив, установил, че на същото място, в зоната на пътен знак В-
27 бил паркиран лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ „***“. След като
свидетелят Г. приближил същото МПС, до последното дошъл
жалбоподателят П. Т. С. и заявил, че той е водача на автомобила, но не се
2
счита за нарушител, тъй като е спрял за пет минути. Същият още не
представил и контролния талон към свидетелството си за управление на
МПС.
С оглед на горното, на място свидетелят Г. съставил АУАН с бланков №
046093 от 29.05.2022г. срещу жалбоподателя С. за нарушение на чл.6, т.1 от
Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата, който АУАН бил съставен в присъствието и
подписан от жалбоподателя. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Л. С. Г.. Последният помнят случая и
подробно описват констатираната фактическа обстановка, включително
начина на паркиране на МПС. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и оценява последните като истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
3
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят П. Т. С., ЕГН: **********, виновно е нарушил:
I.разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата – за
това, че на 29.05.2022г., около 12:10 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Пещерско
шосе“ № 129, като водач на МПС – лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.
№ „***“, не е съобразил поведението си с пътен знак В-27.
II. разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 29.05.2022г., около 12:10 часа, в гр.Пловдив, на бул.
„Пещерско шосе“ № 129, като водач на МПС – лек автомобил „Хюндай Санта
Фе“ с рег.№ „***“, не носи контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
уточнено с кой знак не се е съобразил – В27 или В28. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление съвсем ясно е отразено, че нарушението се
състои в това, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак
Б-27.
Също неоснователно е и възражението, че жалбоподателят не носил
контролен талон, защото му е бил отнет и се намира в КАТ – П.. Отнемането
на контролния талон не освобождава водача от задълженията му по чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. Същият има право по смисъла
на чл.157, ал.6 и ал.8 от Закона за движението по пътищата да носи
заместващ документ – АУАН или наказателно постановление, но по делото
не се установява, нито жалбоподателят твърди да е носил такива към момента
на нарушението.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установените нарушения, както
и обстоятелствата по същите, разкриват една степен на обществена опасност
4
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6, т.1
от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона
за движението по пътищата. Същите нарушения са такива на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно
деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата, за нарушението на
чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно
наказание – глоба в размер на 20 лева.
Също съгласно чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата –
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 10 лева.
В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0435-000167 от
13.06.2022г., издадено от Г. Н. М., на длъжност *** Второ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на П. Т. С., ЕГН: **********, с адрес – ***
1.на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
5
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6