Решение по дело №976/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 1 януари 2021 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700976
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№869

 

гр. Хасково, 11.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково

в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при участието на секретаря Светла Иванова

и прокурора Антон Стоянов,

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

исково адм.д. № 976 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Образувано е по искова молба, подадена от П.М.С. ***, срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, за присъждане на обезщетение в размер на 435 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по НАХД № 14530/2018г. по описа на Софийски районен съд.

 

В депозираната искова молба ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 42-0000938/15.05.2018г. на и.д. Началник на ОО „АА“ гр.София, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева. Ищецът ангажирал адвокат и обжалвал в срок наказателното постановление пред Софийски районен съд. С Решение от 29.08.2020г., постановено по НАХД № 14530/2018г. наказателното постановление било отменено. Решението влязло в законна сила на 19.09.2020г. В производството по съдебен контрол на наказателното постановление ищецът заплатил на упълномощения от него адвокат Н.Б.К. *** сумата от 435 лева, за което бил съставен Договор за правна защита и съдействие с рег.№ 3-1/06.06.2018г.

Ищецът счита, че с незаконосъобразните действия на административните органи е претърпял имуществени вреди на стойност 435 лева, изразяващи се в заплащане на хонорар на упълномощения от него адвокат.

С оглед на така изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да му заплати сумата от 435 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Моли да му бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ - ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр.София, депозира по делото писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 435 лева за първоинстанционното производство. Възразява срещу присъждането на съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, като посочва, че по своята правна същност исковата претенция за разноски срещу държавния орган е обективна и безвиновна и не е отговорност за вреди, тъй като обхваща само направените разноски в съдебното производство.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, заявява, че предявеният иск е допустим и основателен и счита, че същият следва да бъде уважен.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

С влязло в законна сила Решение от 28.08.2020г., постановено по АНД № 14530/2018г. по описа на Софийски районен съд, е отменено Наказателно постановление № 42-0000938/15.05.2018г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.София, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.8.2008г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на П.М.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.

Видно от АНД № 14530/2018г. по описа на Софийски районен съд, приложено като доказателство по делото, в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление П.С. е бил представляван от адвокат Н.Б.К. ***, упълномощена с пълномощно от 06.06.2018г. (л. 9 от АНД № 14530/2018г. по описа на Софийски районен съд). За процесуалното представителство по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 435 лева, която сума е получена от адвоката в брой на 06.06.2018г., видно от отразеното в Договора за правна защита и съдействие.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице, поради което отговорността се характеризира като обективна и безвиновна. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Налице е незаконосъобразен акт – наказателно постановление, който е отменен с влязло в законна сила съдебно решение. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните превози и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е факта, че то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. С оглед на това, съдът приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 42-0000938/15.05.2018г. на Началник на ОО „АА“ гр.София, е процесуално допустима.

По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съдът приема, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат, тоест имуществената щета, като влязлото в сила решение, постановено по АНД 14530/2018г. по описа на Софийски районен съд, с което се отменя наказателното постановление, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 435 лева, представляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД № 14530/2018г. по описа на Софийски районен съд, съдът намира, че от събраните доказателства действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца. В приложения по делото договор е вписано, че същият се сключва за оказване на правна защита и съдействие по процесуално представителство и изготвяне на жалба против НП (без посочен номер на делото), но договорът е неразривно свързан с Пълномощното от 06.06.2018г. (съставен на гърба на бланката на същото), представено в оригинал по АНД № 14530/2018г. по описа на Софийски районен съд. Това дело е образувано по повод на подадена жалба против Наказателно постановление № 42-0000938/15.05.2018г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.София, от името на настоящия ищец, поради което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата от 435 лева касае точно това дело. От данните по АНД № 14530/2018г. по описа на Софийски районен съд се удостоверява също така, че от страна на адв.К. - Стойчева действително има ефективно реализирана дейност в насока осъществяване на процесуално представителство в полза на ищеца по настоящото дело чрез изготвяне на жалба и явяване в съдебно заседание. Тоест в случая е налице отмяна по съдебен ред на административен акт, както и претърпени от ищеца имуществени вреди, като безспорно същите са пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, в което се постановява, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ето защо, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Що касае направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за процесуално представителство в производството по оспорване на наказателното постановление, съдът приема, че съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2017 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВАС, това възражение се явява допустимо. В мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В приложимата редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., възлиза на 370 лв. В случая уговореното адвокатско възнаграждение от 435 лева е в размер, близък до минималния, което не го прави прекомерно. Процесуалният представител на жалбоподателя – ищец в настоящото производство, е изготвил жалбата срещу незаконосъобразното наказателно постановление и се е явил лично в насроченото съдебно заседание, поради което съдът приема направеното възражение за прекомерност за неоснователно.

Въз основа на изложеното се налага изводът, че предявеният иск е основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 435 лева, представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди от незаконосъобразното Наказателно постановление № 42-0000938/15.05.2018г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.София. При този изход на спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 435 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.10.2020г. до нейното окончателно изплащане.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство съдебни разноски. В случая се претендира присъждане на сумата от 10 лв. държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По повод направеното от ответника възражение за прекомерност на така претендирания адвокатски хонорар, следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес до 1 000 лева, какъвто е настоящият случай, възнаграждението е 300 лв. С оглед изложеното и факта, че в случая платеният адвокатски хонорар е в минималния предвиден размер, съдът приема направеното възражение за прекомерност на заплатеното в настоящото производство адвокатско възнаграждение за неоснователно.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, ЕИК: 1********, гр.София ул.“Ген. Й. В. Г.“ № *, да заплати на П.М.С. с ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 435 лева (четиристотин тридесет и пет лева) - представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 42-0000938/15.05.2018г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.София, отменено с влязло в сила решение, постановено по АНД № 14530/2018г. по описа на Софийски районен съд, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2020г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, ЕИК: 1********, гр.София ул.“Ген. Й. В. Г.“ № *, да заплати на П.М.С. с ЕГН : ********** ***, деловодни разноски в размер на 310 лева(триста и десет лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: