№ 14
гр. Айтос, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100757 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба oт „ЮБЦ" ЕООД, EИK ***, представлявано от Ю.Б.Ц.,
чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: *** срещу: С.Д. Я., ЕГН ********** Адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че Ищцовото дружество черпи правата си от договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК ***, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания no договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ"
ЕООД, EИK *** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението пo чл.410 ГПК. Въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги,
като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(uзм. 26.09.2009 г.,
в cила oт 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно u се заплащат през
месеца, следващ този на ползването uм. Периодът на заплащане е 15 днu oт издаване на
сметката/фактурата..". Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
EИK: *** и С.Д. Я., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 28.02.2018г. за ползване на
мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart S c месечен абонамент
8.99 лева. Срокът на договора е бил 24 месеца — до дата 15.04.2020 г.
Ha дата 20.06.2018г. абонатът сключил друг договор за ползване на
1
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, с който заявил за ползване мобилна
интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE c
месечен абонамент 21.80 лева. Срокът на договора е бил 24 месеца — до дата 20.06.2020 г.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *** между ответника и ,,Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, EИK: *** са издадени фактури **********/01.07.2018 г.;
**********/01.08.2018 г.; **********/01.09.2018 г.; **********/02.10.2018 г.; за периода от
01.06.2018 г. до 01.10.2018 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два
последователни отчетни месеца — за месец 07/2018 г., 08/2018г., 09/2018 г. и за месец
10/2018r. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мoбилни услуги е обусловило правото на БTK/чл.50 oт ОУ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издадал пo клиентски номер
№ *** крайна фактура №**********/01.11.2018 г., за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018
г, с начислена обща сума за плащане.
B издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочио прекратяване
на
договорите за мобилни услуги, от която дружеството — ищец има правен интерес да
претендира неустойка в редуциран размер от 79.47 лв. (седемдесет и девет лв. и 47 ст.).
Претендираната сума в размер на 79.47 лв. (седемдесет и девет лв. и 47 ст.) e
формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана oт
потребителя към съответния тарифен план, без ДДС, както следва:
- 3 х 8.32 лв. (осем лв. и 32 ст.)/6ез ДДС/ за тарифен план Smart S;
- 3 х 18.17 лв. (Осемнадесет лв. и 17 ст.) за тарифен план VIVACOM Mobix 60
LTE.
или общо 79.47 лв. (седемдесет и девет лв. и 47 ст.), за което е издадена крайна
фактура **********/01.11.2018 г., за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 r.
C оглед на гореизложеното на 14.06.2021г ищецът подава Заявление за издаване
на
Заповед за изпълнение пo чл. 410 от ГПK до Районен съд — Айтос срещу ответника и е
образувано ч.гp.д. № 536/2021г., пo oписа на PC — Айтос. По делото е постъпило
възражение от ответника, че не дължи сумата по заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен
интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание
чл.422 от ГПК, че ответникът С.Д. Я., дължи на ищеца „ЮБЦ" ЕООД сума в размер на 79.47
лв. (седемдесет и девет лв. и 47 п.) лева - представляваща неустойка пo
договор, сключен между ответника и „БТК" ЕАД, съгласно издадената заповед за
2
изпълнение на парично задължение no реда на чл. 410 ГПК.Ищецът моли също така да му
бъдат присъдени разноските по настоящото и по заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника С.Д. Я..
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Преди
първото открито заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което
поддържа предявените искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по
спора, предвид неявяване на ответника.
Ответника, също редовно призован за о.с.з., не се е явил, не е изпратил и надлежно
упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено становище.
Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 131 ГПК, страната не е направила и
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ответника е редовно уведомен по
чл.131 ГПК, като съдебните книжа са получени от пълнолетен член на домакинството.
Въпреки това скоро след като е уведомен за образуваното срещу него съдебно дело е
напуснал адреса си и е заминал извън страната като не е уведомил съда да адрес, имейл или
телефон на който може да бъде намерена, поради което същия се счита редовно уведомена
на осн.чл.41, ал.2 ГПК за всички съдебни заседания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на
чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и
основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на
ответника, който и не се явил в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни
причини, нито е изразил процесуално становище за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените
искове, с подаването на отговор от ответника, в законоустановения срок по ГПК, субсумира
неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от
ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на
неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно. Допустимостта на
неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от
непредставянето на писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването му –лично или на негов
упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание,
въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде
разгледано в неговоо отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за
постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от
3
ГПК, т.к. на ответника е указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я
съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него
разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
нейно отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния случай отсъстват и
процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната
квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване – стриктно процесуално обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване на парично вземане.
По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в
Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е
представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, а
именно: договор за цесия от дата 16.10.2018г.; договор за цесия от 01.10.2019
г.; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия oт 01.10.2019 г.; Договори за
мобилни услуги с клиентски номер *** с всички приложения и допълнителни
споразумения към използвания мобилен номер; копия на фактури; Общи условия на
Мобилния оператор; Потвърждение пo чл.99 от ЗЗД; Уведомление за цесия;
Въз основа на същите, съдът приема, че между я „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение въз
основа на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от
дата 28.02.2018г. За ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен
план Smart S c месечен абонамент 8.99 лева. Срокът на договора е бил 24 месеца — до дата
15.04.2020 г. Ha дата 20.06.2018г. абонатът сключил друг договор за ползване на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, с който заявил за ползване мобилна
интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE c
месечен абонамент 21.80 лева. Срокът на договора е бил 24 месеца — до дата 20.06.2020 г.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер *** между ответника и ,,Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
EИK: *** са издадени фактури ********** /01.07.2018 г.; **********/01.08.2018 г.;
**********/01.09.2018 г.; **********/ 02.10.2018 г.; за периода от 01.06.2018 г. до
01.10.2018 г. Съдът приема за безспорно доказано,че ответникът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца — за месец 07/2018 г.,
08/2018г., 09/2018 г. и за месец 10/2018г., от което произтекло и правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно договора и да начисли неустойка.
При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи или
4
правопогасяващи възражения от длъжника, може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид паричния характер на
вземането, вероятно основателна е и претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът
съобрази правилата за разпределяне на доказателствената тежест, вменена на ответника и
указана му с доклада по делото, който следва да доказва положителния факт на
изпълнението. Изложените аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло,
досежно всяко от вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.
Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска, разноските направени в
настоящото производство, се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били
направени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като длъжникът бъде осъден да заплати
доказаната сума на разноските- 25 лв. за държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение.
Видно от представеният списък с разноски в производството по чл.410 ГПК се
претендира присъждане на ДТ в размер на 25 лв. и 180 лева адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника
С.Д. Я., ЕГН ********** Адрес: *** съществуването на вземането на ищеца „ЮБЦ"
ЕООД, EИK ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: *** за
сумата от 79.47 лв. (седемдесет и девет лв. и 47 п.) лева - представляваща неустойка пo
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата
28.02.2018г, сключен между ответника и „БТК" ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника С.Д. Я., ЕГН ********** Адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, EИK ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез: адв.
В.Г., САК, със съдебен адрес: *** , направените по гр.д.№ 757/2021г и ч.гр.д.№ 536/2021г
на АРС разноски в размер на 410 лв. /четиристотин и десет лева/.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника, който
в 1-но месечен срок, от получаването, може да поиска неговата отмяна от ОС-Бургас, в
случай че е бил лишен от възможността да участва по
делото.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5