Определение по дело №474/2016 на Окръжен съд - Русе

                             П Р О Т О К О Л

                                               гр. Русе, 26.10.2016  г. 

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в

 публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври  2016 г. в състав:

 

                                                Председател : СВИЛЕН СИРМАНОВ

                                      Член-съдия: АТАНАС Д.-мл.съдия                       

                                  Съдебни заседатели: Д.Д.

                                                                        Г.М. 

                                                                        Е.И.                                                                                                                                                                                       

при участието на секретаря…П.Н.……………

и прокурора  ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА…………….сложи за разглеждане

НОХ дело №  474…..по описа за……… 2016….г………………..докладвано

от………ПРЕДСЕДАТЕЛЯ……………..……

На именното повикване в 9,32 часа се явиха:  …………………………

……………………………………………………………………………….

СЛЕД произнасяне на присъдата, СЪДЪТ се занима с въпроса, относно мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия А.П.П. и на осн.чл. 309, ал.1 НПК намира, че същата следва да бъде потвърдена, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета по отношение на подс. А.П.П.,  „Задържане под стража”.

                 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр.Велико Търново.

 

                   ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14,15 часа.

                   ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

СЕКРЕТАР:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    Член-съдия:                 

 

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:                                                                                                                                 1.

 

                                                                                     2.

 

Русенската ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла под­съ­ди­ми­я А.П.П., роден на ***г***, с постоянен адрес *** Т., понастоя­щем в затвора Белене, в това че на 20.11.2015г. в с.Н., Област – Р., умъртвил И. Н.И., род. на ***г., като деяни­е­то е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена же­сто­кост, престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3, вр. чл.115 от НК.

С определения от 12.09.2016г., съдът е приел за съвместно раз­глеждане в наказателния процес граждански искове на стойност всеки по сто хиляди лв., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 год., предявени от Е.Т.И., П.И.Н. и В.И.Н., съответно бивша съпруга, дъщеря и син на И. Н.И.. Със същите определения те са конститу­ирани и като граждански ищци. За техен повереник, съдът е приел ре­дов­но упълномощената адв.М. Н. ***.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокурату­ра - Русе, поддържа обвинението, за ко­­­­е­то твърди, че е доказано по не­съмнен начин. Предлага подс.А.П.П. да бъ­­де признат за виновен и при условията на чл.54 от НК, му бъде опре­делено на­ка­зание „доживотен затвор”. За гражданските искове дава становище, че са доказани по основание и следва да бъдат уважени по справедливо­ст, без да конкретизира размера на обезщетенията.

Гражданските ищци, редовно призовани, не се явяват и не взе­мат становища в съдебните прения. Повереникът им, адв.М. Н. твърди, че исковете са доказани и предлага да бъдат уважени в пълните предявени размери, ведно със законната лихва, считано от да­тата на деликта и направените разноски.

По разпореждане на съда, е проведено предварително изслуш­­­ване, при което подсъдимият А.П. заяви, че след като ня­­ма спомен от случилото се, не може да се съгласи с фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и отказа делото да бъде раз­гледано по реда на гл.ХХVІІ от НПК. На досъдебното производство под­съдимият (тогава обвиняем) не се признава за виновен. Дава подроб­ни обяснения с уговорката, че много неща не помни, като описва де­тайл­но събитията преди и след деянието, но твърди, че няма спомен как е причинена смъртта на пострадалия И. И.. Идентични обясне­­ния депозира и в хода на съдебното следствие. В последната си дума не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. По гражданския иск не взема становище.

Служебният защитник - адв.И.К. ***, оспор­ва обвинението, като твърди, че събраните доказателства са само кос­­вени, но и недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Счи­та, че обвинението не е доказано, след като не е изяснен мотивът за из­­върш­ване на такова тежко престъпление. За гражданските искове пред­лага да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани и неоснователни.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени съ­­­б­ра­ни­те доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК, при­ема за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на следното:

Подсъдимият А. П. ***- Р., на ***г. Има постоянен адрес в гр.С., но от пролетта на 2015г. живее в с.Н.. Женен е за М.Г.П.., ко­ято живее в семейното жилище в С.. От брака си имат родени две пълнолетни деца. Завършил е средно об­разование. Не е осъждан. Пен­сионер поради изслужено време и старост.

Родителите на подсъдимия имали двуетажна къща на ул.„Х. Д.” в с.Н.. До 1976г. и той живеел там със семейството си, но след като закупил апартамент в С. се преместил там. Междувременно родителите му починали и наследил къщата на се­ло. След като се пенсионирал, започнал да се връща по-често в нея. По-трайно се установил през лятото на 2014г, но през есента се върнал в апартамента си в С.. Отново заживял на село през следващата пролет, но поради обтег­на­тите отношения със съпругата си, решил да пре­зимува в с.Н.. Ку­пил пилета, които имал намерение да отглежда.

В с.Н. дружал с покойния вече Д.И. Д.. Той притежавал къща, в непосредствена близост до неговата. Пред нея, заедно с пострадалия и свид.Г.Л., сковали пейка, където „ре­довно си пиели пиенето”, прекарвайки заедно голяма част от времето си заедно, като употребявали алкохол в значителни количества. Под негово влияние подсъдимият ставал раздразнителен и сприхав, прекъсвал събеседниците си и с груб тон настоявал само него да слушат. Лесно се ядосвал и единствено поради примирителното, отстъпчиво поведение на приятелите му не се стигало до по-сериозни инциденти. В началото на октомври 2015г., обаче Д. Д. починал и сбирките пред къщата му прекъснали.

Вторият участник в тези събирания, пострадалият И. И. също живеел наблизо. Той бил женен за свид.Е.И., от която имал родени две деца. Дъщеря му - свид.П.Н. от години живеела в Г. и се прибирала много рядко. Една година пре­­ди описваните събития, свид.Е.И. отишла при дъщеря си. Така през есента на 2015г. пострадалият останал да живее само със сина си - свид.В.Н.. Дори на шестдесет и девет години, той се радвал на добро здраве. Не ходел на лекар и не приемал никакви лекарства. Грижел се за градината и домашните се животни. Пиел умерено. По характер бил уравновесен и спокоен, поддържал до­бри отношения с всички.

В съседство с къщата на покойния Д.Д.и срещу тази на подсъдимия се намирал магазин за хранителни стоки. Стопанис­вал го свид.А.И. със съпругата си -  свид.Н.И.. Кли­ентите обслужвал предимно той, с половин час почивка по обяд. Само при необходимост го замествала свидетелката. През витрината от ма­газина, имало добра видимост към улицата и къщата на подсъдимия, разположена отсреща. Превантивно, срещу кражби, на улицата пред магазина било монтирано видеонаблюдение.

На 20.11.2015г., И. И. си купил от магазина храна и един литър вино. Обслужила го свид.Н.И., която го проследила с поглед през прозореца. Когато излязъл било около 10:00 часа и пред къщата му видял подсъдимия. Той го поканил да се почерпят и да обсъдят предстоящия помен за покойния им приятел Д. Д.. Пред­ложил да почерпи с ракията, която сварил неотдавна. Двамата влез­ли през портата и преминали по бетонна пътека водеща до къщата. Макар, че била двуетажна, подсъдимият обитавал предимно приземния етаж. Двамата влезли в коридора, където И. И. оставил чантата с покупките на пода до вратата. В коридора имало маса, на която подсъдимият обичайно се хранел. Върху нея били оставени различни хранителни продукти, съдове и прибори за хранене. Сред тях били също и два ножа, един от ко­ито с дървена дръжка, дълга десет сантиметра и стоманено острие с дъл­жина дванадесет сантиметра, върху което бил гравиран надпис „нерж”. Въпреки, че острието било пропукано, подсъдимият го ползвал еже­дневно при хранене. Двамата приятели седнали около масата, като по­страдалият седял по-близо до входната врата. Подсъдимият А.П. налял ракия във водни чаши, украсени с червени и зелени цветя. Докато разговаряли, двамата изпили по две чаши ракия. Около 12:00 часа, докато пиели третата чаша, под въздействие на алкохола, между тях възникнал спор. Конфликтът се задълбочил до степен, в която подсъдимият взел от масата ножа с дървена дръж­ка и нападнал с него събеседника си. Между двамата започнала борба, при която И. И. опитал безуспешно да се предпази с дясната ръка и да отнеме ножа, но подсъдимият му нанесъл прободно-по­рез­на рана по гръбната повърхност на дясната предкитка (рана № 7 в за­ключението на съдебно-медицинските експертизи). Докато се борич­кали пострадалият получил още порезни наранявания и одрасквания в об­ластта на долната челюст вдясно, пет повърхностни прободно-по­рез­ни наранявания на гръдния кош, порезна рана и повърхностни порезни на­ранявания в лявата подмишнична ямка. В боричкането, на подсъдимия А.П. също били причинени охлузвания по четвърти и пе­ти пръст на лявата ръка и две одрасквания на лявата предмишница, как­то и охлузване по челото. Той надделял в противоборството и с описа­ния по-горе нож, нанесъл не по-малко от единадесет удара по тялото на И. И.. С изключение на порезната рана в лявата подмишнична област (рана № 6) при всички удари насочвал острието на ножа отдясно на пострадалия. Съответно той опитал да се предпази с дясната си ръка, при което получил посоченото нараняване на предкитката (рана № 7). Подсъдимият държал ножа с лявата ръка, ако се е намирал пред пострадалия или с дясната, ако е замахвал зад него. Използвал голяма си­ла и в резултат металното острие на ножа се счупило, като по-го­ля­ма­та му част се отделила от дръжката. Някои от нанесените по този начин единадесет или повече удари, а именно рани №№ 2, 3 и 4 и евентуално още №№ 1 и 5, увредили магистрални кръвоносни съдове и дихателни пътища, което довело до остра кръвозагуба, съчетана с остра дихателна недостатъчност. Това била и непосредствената причина за смъртта на И. И.. Той останал да лежи по очи на пода, като непосредствено преди настъпване на смъртта му, или много скоро след нея, подсъдимият го обърнал по гръб през лявото рамо. В това състояние пострадалият останал да лежи на пода докато било разкрито деянието.

Установените множество и дълбоки рани, засягащи структурите на шията и гръдния кош, били съпроводени с развитието на мъчителна дихателна недостатъчност. Въпреки наличието на алкохолно опи­янение, потискащо по принцип болката, предвид вида и обема на ус­та­новените травматични увреждания пострадалият усещал болка а от на­личието на защитни увреждания (рана № 7), следва, че съзнавал агре­сията против себе си и възможния резултат, като се опитвал да го пре­дотврати.

След като нанесъл последния удар и се убедил, че пострадалият е мъртъв, в 15:16 часа подсъдимият позвънил на националния те­лефон за спешни и аварийни обаждания 112. Обяснил, че като се вър­­нал в селото намерил в къщата си мъртъв човек, когото не познава. В разговора, продължил повече от шест минути, употребил и фразите: „…и ся ми лежи се едно, че съм го убил”, „…падна тука ииии шъ кажиш, че съм го убил.” и „шй каиш, чи съм гу заклал”. После отишъл в хранителния магазин на свид.А. И.. Казал му, че къщата си има убит човек и поискал да дойде да го види. След известно колебание и като из­пратил един доставчик, свидетелят се съгласил. Влязъл в двора на къ­щата и през отворената входна врата, видял, че на пода в коридора ле­жи окървавен човек. Върнал се веднага и в 15:31 часа също позвъ­нил на телефон 112. Междувременно пристигнала Д. К., **** на с. Н., а след това и медицински екип от ЦСМП - Русе, включващ д-р К. Д.. Той констатирал смъртта на И. И. и из­дал фиш за спешна медицинска помощ. Пристигнал екип и от ОД на МВР - Ру­се, включващ свид.Д.Д., който запазил местопроизшест­вието до извършването на оглед, с който започнало процесното на­ка­зателно про­изводство.

Подсъдимият не напускал местопроизшествието и през ця­ло­то време стоял пред дома си. В 18:10 часа бил тестван за алкохол с тех­­ническо средство „Дрегер-алкотест“ 7510, с № ARBB0088, валиден до 28.11.2015г., който показал 1,88‰ концентрация на алкохол.

С протокол от 22:55 часа на 20.11.2015г. във ФСМП - Бяла би­­ла взета кръв от подсъдимия за сравнително изследване. Впоследствие била назначена съдебна-химическа експертиза № 582/23.12.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР - Русе, от заключението на която се установило, че в тази кръвна проба се съдържа етилов алкохол с концентрация 0,99‰. От назначената на досъдебното производство съдебно-медицин­ска експертиза № 1009/20.01.2016г. се установява, че към момента на де­янието към 15:16 часа на 20.11.2015г. алкохолната концентрация в кръв­та на подсъдимия А.П. била не по-малко от 1,89‰.

Кръвна проба била иззета и от трупа на пострадалия И. И.. От заключението на назначената на досъдебното производство хи­­мическа експертиза № 574/17.12.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР - Русе, се установява, че към момента на смъртта концентрацията на етилов алкохол в кръвта му била 2,08‰.

Извършен бил оглед на местопроизшествието, с който би­ло по­ставено началото на настоящото наказателно производство. При него, по невнимание била счупена една от водните чаши, украсени с червени и зелени цветя, ползвани от подсъдимия и пострадалия. При огледа в дома на подсъдимия били намерени и иззети веществени доказателства, приложени по делото. С протокол за доброволно предаване от 20.11.2015г. подсъдимият предал доброволно зелена блуза с дълъг ръкав, сив потник, мъжки черни обувки, синьо долнище на анцуг, зацапано с червено-кафява засъхнала течност и чорапи със синя шарка, с които бил облечен при извършване на деянието.

На досъдебното производство била назначена съдебно-ме­ди­­цинската експертиза на труп № 108/2015г. (т.2 л.78 от досъ­дебното про­­изводство) и съдебно-медицинска експертиза № 1084/2016г. В съдебно заседание, експертът е представил допълнение към последната № 1084/2016г. (л.126) в което отстранил допусната техническа грешка. С от­части припокриващи се въпроси, в съдебното следствие по искане на за­щитата е назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 474/2016г. (л.157).

Заключенията на трите съдебно-медицински експертизи не си противоречат, а на­против - взаимно се допълват и са приети без възражение от страните. В тях вещото лице посочва, че по тялото на постра­далия са нанесени не по-малко от единадесет удара с остър режещ пред­мет, съответстващ напълно с острието (понастоящем счупено) на из­зетия като веществено доказателство нож с дървена дръжка с надпис „нерж”. Освен по-леките наранявания, сочещи за оказана съпротива от по­страдалия, са установени шест прободно-порезни рани на шията с пре­рязване на гръкляна, хранопровода, дясна юголарна вена, шийни мускулни групи и леви подключични артерия и вена и проникване в ляво плеврално пространство с увреждане на белия дроб. При тези данни при­чината за смъртта на И. И. е отдадена на остра кръвозагуба в съчетание с остра дихателна недостатъчност, резултат от прекъсване­то на магистрални кръвоносни съдове и дихателни пътища, довели до ас­пирация на кръв. Настъпването на смъртта е в пряка причинно-след­стве­на връзка с уврежданията, причинени с нанасяне на рани с №№ 2, 3, 4 и евентуално №№ 1 и 5.

Експертът установил още множество наранявания, които ня­мат отношение към смъртта, но сочат за оказана съпротива и борба на пострадалия с нападателя преди настъпването й.

При прегледа на подсъдимия А.П. вещото лице установило охлузвания на челото, на четвърти и пети пръсти на лявата ръка и две одрасквания на лявата предмишница. Тези увреждания, причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и предмети с остър или режещ връх, според експерта могат да бъдат причинени на 20.11.2015г. Експертът установил, че подсъдимият има контрактури на предкитково фалангиалните стави на четвърти и пети пръст на ля­ва­та ръка и слабо изразена контрактура на трети пръст на дясната ръка. Това заболяване му пречи да разгъва съответните пръсти на лявата ръка, но позволява да я свива в юмрук. Освен това останалите пръсти на тази ръка са с напълно запазена подвижност и функция, което му дава възможност да държи достатъчно добре описания нож с надпис „нерж”. Същата възможност експертът е установил и за дясната ръка, тъй като минималната контрактура на трети пръст не пречи за свИ.ето й в юмрук и държане на предмети, какъвто е процесния нож. В заключение вещото лице е преценило, че физическото състояние на подсъдимия А. п. му позволява да държи нож и с двете ръца, как­то и да извършва с него действия, които да доведат до получаване на ус­тановените по тялото на пострадалия увреждания.

По отношение болките в коленете, експертът посочил, че липсват каквито и да било обективни данни за произхода и лечението им, но дори да се приемат напълно обясненията на подсъдимия, те не представляват обективна пречка за изкачване на стълби, въпреки възможната болка. По данни на самия подсъдим, заболяването датира отдавна и няма дори твърдения за някаква промяна през 2015г.

По делото била назначена още съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 40/25.11.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР - Русе, според която е възможно кръвта по изследваните: обекти, включващи зелено-черна блуза и долнище на анцуг, с които бил облечен подсъдимият, предадени от него, метално острие на едноостър нож и дървена дръжка със счупена метална част в нея, както и всички обтривки, взети при извършване огледа на местопроизшествие да произхожда от пострадалия И. И..

В хода на разследването е била назначена и ДНК експертиза на веществени доказателства № RG235-15/DNA/10032016, изготвена от Проген ООД - София. От нейното заключение се установило, че биологичният материал от обекти №№ PG 235-1-2-/2-15 (косъм), PG 235-2-1/2015 (счупена по време на огледа стъклена чаша), PG 235-3-1-2/2015 PG 235-3-2-2/2015 (изрезки от нокти на дясна ръка на И. И.), PG 235-5-1/2015 (дървена дръжка от нож), PG 235-5-2015 (метално острие на нож) и PG-235-6-1/2015 (косми от трупа на И. И.) има един и същи профил и напълно съвпада със сравнителния материал иззет от трупа на И. И..

Биологичният материал по обекти №№PG 235-1-3/2015 (косъм), PG 235-2-2/2015 (здрава стъклена чаша), PG 235-7-1/2015 (косми) има един и същи ДНК профил и напълно съвпада със сравнителния материал иззет от подсъдимия.

Обект № PG-235-3-1-1-/2015 (част от изрезки от нокти от лява ръка на пострадалия И. И.), показал смес на биологичен материал от две лица от мъжки пол в различно количествено и качествено съотношение. По-голямото количество съвпада с ДНК профила на самия И. И., а по-малкото количество показва пълно съвпадение с ДНК профила на подсъдимия.

В обект PG-235-4-1-/2015 (нокти на лява ръка на А.П.) се установило наличието на биологичен материал от поне три лица. По-силният интензитет на алел Х в пол-определящата система амелогенин показвал, че в сместа има биологичен материал от лице от женски пол. В смесения ДНК профил, във всеки локус се откриват алелите от съответните локуси от ДНК профилите на подсъдимия А.П. и на пострадалия.

Обект PG-235-4-2/2015 (нокти от дясна ръка на подсъдимия) показал смес на биологичен материал от две лица от мъжки пол в различно количествено съотношение. По-голямото количество биологичен материал се визуализира в по-силни по интензитет алели, които формират ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на подсъдимия А.П.. По-малкото количество биологичен материал показало пълно съвпадение с ДНК профила на И. И..

Към досъдебното производство е приложена и съдебно-тех­­ни­ческа експертиза № 585/08.12.2015г. в която е възпроизведено съ­дър­­жа­нието на два броя аудозаписи, записани на оптичен носител, пред­ставени от телефон 112.

На досъдебното производство била назначена и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за подсъдимия. От заключението й следва, че същият не се води на диспансерен учет и няма данни да е провеждал лечения в ЦПЗ - Русе. От данните при личния преглед и материалите по делото, вещите лица са заключили, че подсъдимият не страда от психично заболяване по смисъла на чл.33 от НК. Въпреки данните за ежедневна употреба на алкохол, не е развил зависимост. На 20.11.2015г., той се намирал в състояние на средна степен на обик­новено алкохолно опИ.е, което не му пречило да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Тогава и към настоящия момент той не е с нарушени годности да възприема правилно събитията от реалността и да ги възпроизвежда доброволно, ако желае. Експертите преценяват, че личността на подсъдимия А.П. се експлорира с дисхармонична структура. Той проявява раздразнителност, своенравие, импулсивност. Склонен е дълго да акумулира агресивни тенденции, които при провокация, дори с нисък праг на дразнение, ескалират експлозивно в агресивно поведение. Нагонните импулси при него доминират над защитните механизми, а ниския фрустрационен праг обуславя занижения самоконтрол. Употребата на алкохол допълнително намалява и без това занижените защитните механизми и улеснява агресивните прояви. Експертите са установили, че подсъдимият е склонен съзнателно да прикрива факти и обстоятелства, които са му неизгодни, израз на което е избирателното възпроизвеждане само на част от тях и „забравянето” на тези, които го уличават.

Тези фактически положения съдът възприема за доказани според показанията на свидетелите А.И., Н.И., Д.Д., В.Н., П.Н., Е.И., Г.Л., Т.А., събраните писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, вкл. снимков материал, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, протокол за освидетелстване на лице, както и химическа експертиза, техническа експертиза, дактилоскопна експертиза, биологична експертиза, ДНК експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, три съдебно-медицински експертизи, включително приетите за първи път в хода на съдебното следствие, свидетелство за съдимост, автобиография и декларация за материално и семейно положение.

Съдът кредитира почти изцяло обясненията на подсъдимия, който всъщност не отрича да е извършил деянието, а само твърди, че не помни събитията довели до смъртта на приятеля му И. И.. В останалата част, обясненията му са логични и кореспондират отлично с останалите доказателства.

Съдът не кредитира изцяло и показанията на свидетеля М. П., син на подсъдимия, който е поради родствената връзка е заинтересован от изхода на делото. Същият не е разпитван на досъдеб­ното производство и разпитът му по искане на защитата е поискан един­ствено с цел разколебаване доверието в показанията на свид.Г.Л.. Последните обаче кореспондират отлично с всички други глас­ни доказателства и с изводите на съдебно-психиатричната и психоло­гична експертиза, поради което съдът ги приема за достоверни.

Съдът не се ползва при постановяване на присъдата и от показанията на свид.Н.К., служител в ОД на МВР, които не съдържат данни, от значение за изясняване предмета на делото.

Като не се признава за виновен, подсъдимият всъщност не отрича авторството си, а само твърди, че не помни какво се е случило в момента на причиняване смъртта на пострадалия. При липсата на очевидци и съответно преки доказателства, основно възражение на защитата е, че наличните косвени не са достатъчни да обосноват обвинителната теза досежно авторството и вината. Подсъдимият и неговият защитник изразяват несъгласие с изводите на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, като се твърдят, че експертите не са установили алкохолната зависимост на подсъдимия, поставяща под съмнение и възможността да разбира свойството и значението на извършеното и възможността да носи наказателна отговорност.

Съдът преценява, че съдебно-психиатричната експертиза е професионално изготвена. След задълбочено изследване на поставените въпроси, вещите лица са мотивирали убедително изводите си относно характеровите особености на подсъдимия, които отлично кореспондират с гласните доказателствени средства. Така например свидетелят А.И. го описва като буен, циничен, склонен към обиди, с лошо пиянство, от когото се страхували дори най-близките хора. Показателно е, че свидетелят му забранил да влиза в магазина когато е пиян, защото само като е трезвен можело човек „горе долу да се разбере с него”. Според свидетелката Н.И., „като си пийне става агресивен и е голям дразнител”. Тя съобщава още, че докато били живи и родителите му се страхували от него. Свидетелят Т.А. описва редица конкретни прояви на грубост и дори сериозни заплахи, спрямо личността му, като посочва, че подсъдимият винаги е повлиян от алкохол и край него постоянно има бутилка. Според свид.Г.Л. той е сприхав, каресчия, злопаметен, лесно се ядосва и винаги намирал начин да отмъсти когато се почувства засегнат. Веднага след деянието, синът му (свид.М. П.) споделил, че станалото не го изненадва, защото такива оплаквания има и от семейството на подсъдимия. Поради употребата на алкохол и тормозът върху съпругата му, близките го накарали да се премести на село, с което съпрузите изпаднали във фактическа раздяла.

Разбираеми са мотивите на подсъдимия да използва злоупотребата си с алкохол като защитно средство, но наличието на алкохолна зависимост е обективно състояние, чиито признаци не могат да останат незабелязани. В продължение на почти година той е задържан под стража и фактически лишен от възможност да употребява алкохол. В това състояние, ако страда от алкохолна болест, отдавна би трябвало да изпадне в абстиненция. Нейните признаци според експертите са лесно установими дори от неспециалисти и липсата им означава, че алкохолна болест отсъства. Освен това експертите посочват, че лицата, страдащи от алкохолна болест принципно не са невменяеми, а само в случаите когато са развили алкохолен делир или някой от видовете алкохолна психоза, за които отсъстват всички признаци.

 При тези фактически еднопосочни данни, съдът прецени, че заключението на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза е обосновано убедително и следва да се кредитира. Безспорно, под­съдимият е употребявал всекидневно значителни количества алкохол, които в съчетание с особеностите на характера му, го превърнали в постоянна заплаха за околните. Страх от него изпитвали всички, дори най-близките, като някои от тях (например Георги Л. и Т.А.), били дори физически заплашвани. Покойният Д. Д., с бла­гия си и отстъпчив характер, туширал агресията на подсъдимия в ком­панията им с пострадалия, но към 20.11.2015г. вече го нямало.

Предвид изложеното, съдът счита, че от събраните до­­ка­зателства, се установяват катего­рично фактическите положения, опи­­сани в обвинителния акт. Анализът им ар­гументира из­­вод за обектив­на със­­та­вомерност на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл. 115 от НК, тъй като на 20.11.2015г. в с.Н., Област – Р., подсъди­ми­ят А.П. умишлено умъртвил И. Н.И., ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

Въпреки липсата на преки доказателства, Окръжният съд пре­ценява, че събраните косвени са достатъчни да обосноват извод относно авторството на подсъдимия. Той се познавал добре с пострадалия, като двамата били част от наскоро разпаднала се компания. За тях било обичайно да се събират и да употребяват значителни количества алкохол. На 20.11.2015г. се срещнали пред магазина на свид.А. И.. От неговите и на съпругата му показания, протоколите за оглед и изготвените експертизи се потвърждава, че двамата започнали да се черпят, като изпили немалко количество алкохол. Под негово влияние в ранния следобед в коридора на къщата на подсъдимия възникнало спречкване. Пострадалият И. И. бил нападнат с нож и убит (заклан).

Основен детайл от предмета на доказване по настоящото де­ло е дали подсъдимият е бил този нападател? В обясненията си пред съда, многословният му разказ, изпълнен с най-незначителни подробности, тук преминава в предположения. Като твърди, че не си спомня (само този момент), допуска че сигурно е ходил до тоалетната в двора и по пътя се заплеснал със земеделска работа и вероятно паднал мъртво пиян на земята. Когато се събудил, отишъл при пострадалия, който бил вече облян в кръв и мъртъв. В същото време, допуска, че пострадалият, който имал онкологично заболяване, можел да уговори някой да го заколи, в дома му, за да го уличи, въпреки, че е невинен. Успоредно с това, подсъдимият енергично се позовава на обстоятелството, че е левак, а лявата му ръка е увредена, като се опитва да докаже, че не е можел да нанесе с нея ударите на пострадалия.

Тези доводи са опровергани убедително от съдебно-ме­ди­цин­ската експертиза, назначена и приета със съгласие на подсъдимия и защитника, в хода на съдебното следствие. В нея експертът е посочил, че посоката на ударите е отдясно на пострадалия, но те биха могли да бъдат нанесени както отпред с лява ръка, така и отзад с дясната. Вещото лице категорично приема, че  физическият недъг на подсъдимия не му пречи да държи намерения на местопроизшествието нож. Той е способен да го стисне здраво, както с увредената си лява ръка, така и с дясната, включително да нанесе с ножа (естествено преди счупването му) ударите, с които на пострадалия са причинени установените увреждания. Експертът е категоричен, че няма физически пречки подсъдимият да направи това по всеки от двата възможни начина - с лявата ръка, ако е стоял с лице към пострадалия или с дясната, ако е бил откъм гърба му.

Важно значение има и заключението в частта, с която се установява, че обръщането на тялото от лице по гръб, през лявото рамо, за което подсъдимият признава, че извършил, е станало още докато пострадалият е бил жив или съвсем непосредствено след настъпване на смъртта, тъй като трупът продължил да кърви на новото място.

Пак от заключенията на съдебно-медицинската експертиза се установява и провеждането на борба между пострадалия и неговия нападател. Това следва от няколкото охлузвания и нараняването на дясната му ръка имащо типично защитен характер. За това, че вторият участник в борбата е именно подсъдимият, свидетелстват охлузванията, установени от експерта и по неговото тяло. В съдебно заседание той  за­явява, че ги получил при различни битови инциденти, но това очевидно е защитна теза, формирана след запознаване със съдържанието на съдебно-медицинската експертиза. На досъдебното производство, преди прегледа от съдебния лекар, той отрекъл да е получавал такива увреждания в предходното денонощие.

Участието на подсъдимия в схватката с пострадалия се установява и от заключението на ДНК експертизата, изследвала съдържимото под неговите и тези на пострадалия нокти. Показателно е, че там бил установен освен техен собствен биологичен материал, чието при­съствие е логично и обяснимо и такъв от противната страна, което отлично кореспондира с данните за съпротива на пострадалия и боричкане с нападащия подсъдим.

В делото няма никакви данни за присъствие на трето лице, което да има отношение към процесните събития. Такова не е видяно край дома на подсъдимия А.П., включително от свидетелите А. и Н. И., които постоянно са се намирали в магазина срещу къщата му, включително към 15 часа, когато пострадалият бил убит. Магазинът разполага с видеонаблюдение, което също не е регистрирало подобни събития. Към този момент, според показанията на свид.В.Н., пострадалият нямал оплаквания и не е знаел за напредналото си онкологично заболяване, поради което предположението на подсъдимия трябва принципно да се изключи.

При тези доказателства, сочещи участието на подсъдимия в борбата, предшестваща причиняването на телесните увреждания и присъствието му в момента, когато е настъпила смъртта, при липсата на каквито и да било данни за присъствие на други лица, съдът приема, че ав­торството му е доказано по несъмнен начин. Причинявайки на постра­да­лия И. И.ов телесни увреждания, довели до смъртта му, той осъ­ществил признаците на състава по чл.115 от НК.

Налице са и квалифициращите признаци по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК. Големият брой удари - най-малко единадесет, са причинили множество и дълбоки рани засягащи структурата на шията. Според съ­дебно-медицинската експертиза те са болезнени и съпроводени с мъ­чи­телна, макар и относително кратка, поради изпадането му в безсъзнание, дихателна недостатъчност. От наличието на защитни наранявания следва, че още преди нанасянето им, пострадалият ясно осъзнавал как­во го очаква и изпитал ужаса от приближаващата смърт. С оглед големия брой и начина на нанасянето на ударите, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на които изживял тежки предсмъртни мъки, съдът преценява за доказано извършването на убийството по особено мъчителен начин.

Доказан е също и признакът особена жестокост по чл.115 ал.1 т.6 пр. последно. Високият интензитет на изпълнителното действие, очевидно многократно надхвърля необходимото за причиняване на смърт­та. На пострадалия са нанесени повече от единадесет удара, сред кои­то най-малко три, а вероятно пет са смъртоносни. В съответствие с данните за характера на подсъдимия, това сочи за допълнително субектив­но отношение към пострадалия, съдържащо изключителна ярост, от­мъс­тителност и ожесточение, граничещи със садизъм.

От субективна страна, деянието е осъществено от подсъди­мия А.П. ви­нов­но. При извършването му той бил пълнолетен и вменяем, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното и да ръ­ководи постъпките си. Този извод следва както от доказателствата по делото, така и от заключението на съдебно-пси­хиатричната експертиза, според която той не страда от психично за­бо­ляване и може да ръководи постъпките си. Вещите лица прецизно са ана­лизирали всички данни относно личността на подсъдимия и категорич­но са отхвърлили вероятността да страда от алкохолна зависимост. Екс­пертите мотивирано са опровергали и вероятността поради употребата на алкохол, към момента на извършването на деянието подсъдимият да се е намирал в състояние, което изключва вменяемостта. Напро­тив констатирали са защитно поведение, включващо умишлено изопачаване, премълчаване или преекспониране на част от обстоятелствата. Експертите освен това са установили още и съдържащите се изобилно в гласните доказателствени средства, характеристични данни за подсъдимия, представящи го като нетолерантна и отмъстителна личност, склонна към агресия. Установената ситуитивна употреба на алкохол стимулира тези негативни тенденции и допълнително снижава и без това занижения фрустрационен праг, което обяснява липсата на вътрешен самоконтрол. Вината е представена под формата на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Насочвайки острието на ножа към жизненоважните органи намиращи се в шията на пострадалия, той съзнавал, че ще причини смъртта му. Допълнителен аргумент в тази насока е нанасянето на множество такива удари, което изключва дори незначителната вероятност пострадалия да преживее нападението. Подсъдимият съзнавал наличието на всички обективни признаци на състава, включително тежко квалифициращите.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия А.П. за ви­но­вен в из­­вършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи, Окръжният съд взе предвид следното: За престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК. са предвидени три отдел­ни наказания. Лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени употребата на алкохол и натрупването на квалифициращи признаци. Съдът приема и наличие на лоши характеристични данни, предвид казаното за него от всички съселяни, разпитани като свидетели.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало, възрастта и на­пра­вените от подсъдимия частични признания. В тази група съобрази още и обстоятелството, че пострадалият е на преклонна възраст и страдал от тежко заболяване, с голяма вероятност за близък летален изход, което не лекувал. Тук следва да се обсъди и употребата на значително количество алкохол и от него.

Преценявайки съвкупно тежестта на всички изброени по-горе обстоятелства, Окръжният съд приема, че за извършеното престъпление на подсъдимия А.П. трябва да се наложи наказание лишаване от свобода, при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства за срок от петнадесет години. Определянето му в по-голям размер, за какъвто настоява прокурора, ще представлява прекомерна наказателна репресия, а с налагането на по-леко наказание няма да се осигури постигането на целите по чл.36 от НК и особено спе­циалната превенция.

Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК. Във връзка с чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 пр.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода за петнадесет години трябва да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим.

При изпълнението му трябва да се приспадне на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 20.11.2015г., до влизане в сила на присъдата, когато подсъдимият е бил задържан по чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Гражданските искове на стойност от по сто хиляди лв., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015г., предявени от съпругата на пострадалия Е.И. и децата му П.Н. и В.Н., с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди са доказани по своето осно­вание. Извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано по чл.116 ал.1 т.5 пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК, довело до смъртта на наследодателя им И. Н.И.ов, съдържа обективните признаци на състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Това деяние е противоправно и извършено виновно, при условията на пряк умисъл. С него са причинени вреди, като загубата на близките е необратима. Ищците, като най-близки роднини на убития са претърпели болки и страдания, тъга и мъка по загубата на своя съпруг/баща, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, извършено от подсъдимия. Между тях от една страна и покойният И. И.ов от друга са съществували традиционните за българското семейство сърдечни отношения основани на родителска обич и синовно уважение. Със загубата на своя баща и съпруг те са понесли неимуществени вреди, изразени в болки и страдания. Физически това се изразило в тревожност, безпокойство, наложило медикаментозно лечение и страх за собствения живот, за каквото съобщава свид.М. Н..

Предвид изложеното, съдът преценява, че трите иска са до­казани по своето основание. По отношение размера, до който следва да бъдат уважени, според критерия на чл.62 от ЗЗД, съдът отчете следното: Въпреки, че не е загубила контактите с баща си, ищцата П.Н. обективно отдавна се е разделила с него. Повече от седемнадесет години тя живее в чужбина. С баща си не се е виждала от пет години. Като съобразява и обстоятелството, че към момента на убийството той бил неизлечимо болен, съдът преценява, че по справедливост, претърпените от нея болки и страдания следва да се възмездят с обезщетение от четиридесет хиляди лв.

По отношение гражданският иск, предявен от Е.И., съдът съобрази същите обстоятелства, като отчете, че като възрастен човек и пенсионер, тя в по-голяма степен е разчитала на съпруга си, с когото била също била фактически разделена, макар и само от година. В делото няма данни, причина за това да са влошени междуличностни отношения, поради което съдът го приема за икономически мотивирано и по справедливост отмери обез­щетение за претърпените от нея болки и страдания в размер четиридесет и пет хиляди лв. 

Най-значителни болки и страдания претърпял от загубата на своя баща гражданския ищец В.Н.. Той не е семеен и за разлика от своите майка и сестра живеел в едно домакинство с баща си до самата му смърт. Създадените между тях отношения на взаимна обич и признателност били най-силни и с прекъсването им този граждански ищец претърпял болки и страдания в най-голям обем, които по справедливост следва да се обезщетят с петдесет хиляди лв. В този, както и в предходните случаи съдът отчита и наличието на тежко онкологично заболяване, което въпреки незнанието на страните обективно е съществувало и следва да се съобрази при определяне размера на реално претърпените вреди.

С оглед основателността на исковете, предявената претенция за лихви, считано от датата на деликта е основателна и следва да се уважи, считано от настъпването на смъртта 19.08.2016г. В останалата си част, до пълните предявени размери от по сто хиляди лв., исковете на всеки ищец са неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят.

Подсъдимият А. П. тряб­ва да зап­ла­ти нап­ра­ве­ни­те от гражданските ищци съ­деб­ни раз­но­с­­­­ки, съобразно уважената част от исковете. Същият следва да заплати още д.т. върху уважените размери на гражданските искове и направените съдебни разноски.

След влизане в сила на присъдата, веществените доказателства трябва да се върнат на подсъдимия, от когото са иззети, с изключение на вещите без стойност, които трябва да се унищожат.

Причина за извършване на престъплението е употребата на алкохол и неспазване на установения в страната правов ред.

Мотивиран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Председател:

Член съдия: