Присъда по дело №285/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 90/05.06.2024 година, постановена по НОХД №
285/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт ведно с БП № 64/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с
който подсъдимият Н. М. /N.M./, гражданин на Сирийска Арабска Република, е обвинен
в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 30.04.2024 година, в
района на гранична пирамида №196, в землището на село Воден, община Болярово, област
Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата
на БП – адв.Г. Г. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина
по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор - А. С. –
зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против
подсъдимия Н. М. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по
изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по
делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от
субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае
подсъдимия Н. М. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са нА.це
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при
условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 1 /една/ година
лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и
глоба в размер на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия Н.
М. в лицето на адв.Г., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и
намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуА.зиране на наказанието да бъдат взети предвид изключителните и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно младата възраст на подсъдимия,
направените самопризнания за извършеното, съдействието му на органите на БП и
изразеното разкаяние за осъщественото, поради което предлага наказанието на подс. Н. М.
да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като му се наложи предложеното
от прокурора наказание 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият Н. М. е роден на ********** година в град Хомс, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази държава.
Съгласно обясненията на подс. Н. М., дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди
около 2 /две/ седмици заедно със свои роднини е напуснал родината си по произход –
Сирийска Арабска Република поради несигурността и мизерията, като групата от близки
роднини е влязла нелегално в Република Турция и се установили в гр.Истанбул. Поради
това, че не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на
територията на стрА. от Европейския съюз, още в Сирия подсъдимият и роднините му, с
които заедно е влязъл в Р.Турция се свързА. с кА.лджия, който им обещал срещу сумата от 4
1

300 евро на човек да ги преведе нелегално през границата на Република Турция в Република
България, а от там в Сърбия.
На 26.04.2024г. късно вечерта кА.лджията осигурил транспорт и събрал на
неустановено място в гр.Истанбул група от 1 жена и 4 мъже, между които бил и
подсъдимият Н. М.. КА.лджията качил групата в камион, който потеглил от гр.Истанбул към
границата между Република Турция и Република България. След няколко часа камионът
спрял до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската граница. Там
групата слязла и била поведена през гората, в посока към границата от неустановено лице –
водач. СтигнА. в близост до възпрепятстващото съоръжение, където изчакА. до 30.04.2024г.

На 30.04.2024г. рано сутринта подсъдимият Н. М. и спътниците му преминА. през
дупка, направена в долната част на възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата
между двете държави като по този начин подсъдимият влязъл през границата на стрА.та от
Република Турция в Република България в района на №196 гранична пирамида, намираща се
в землището на село Воден, община Болярово, област Ямбол. По същия начин
съоръжението е било преодоляно и от остА.лите от групата 4-ри лица и от водача.
След като минА. границата, групата продължила да се движи на територията на Р.
България пеша, следвайки водача си. Вървели два дена и на 02.05.2024г. стигнА. до мястото,
където по указание на водача им е следвало да пристигне автомобил, който да вземе групата
лица. На това място остА.ли до 04.05.2024г., когато в сутрешните часове около 08.00 часа по
асфалтовия път, който бил в близост, е пристигнал лек автомобил марка „Ауди“, сив на цвят
и е спрял. В автомобила имало само шофьор, който говорил на чужда за подсъдимия език,
бил около 20-25 годишен, висок, слаб, с тъмна коса и татуировка на лявата ръка. Водачът на
групата подканил подсъдимия и 4-мата му спътници да се качат в автомобила. Подсъдимият
се качил на задната седалка зад шофьора, други двама от групата се качили в багажника, а
остА.лите двама от групата седнА. на предната до водача седалка и на задната седалка. След
като всички от групата се качили в автомобила, водачът направил видеоклип и поел в
обратна посока. Лекият автомобил потеглил и след около 40 минути подсъдимият забелязал
напред в посоката им на движение спрян встрани полицейски автомобил. Един от полицаите
подал сигнал за спиране със стоп палка, но водачът на л.автомобил „Ауди“ не спрял, а
напротив увеличил скоростта. Но след около 200-300 метра вследствие на развитата висока
скорост и предвид на това, че валяло дъжд, водачът на л.автомобил загубил контрол над
МПС-то, автомобилът се завъртял и се преобърнал по таван, спирайки в кА.вката. Веднага
след това шофьорът взел два телефона, единият от който бил на групата чужди граждани и
побягнал. На място при самокатастрофирА.я автобус пристигнА. полицейски служители и
подсъдимият и спътниците му от групата били задържани.
Междувременно разпитаният по делото като свидетел Х. Н. К. – на длъжност
„старши полицай“ в 04 ГОДГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово бил дневна смяна за
времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 04.05.2024г. назначен наряд – автопатрул в зоната на
отговорност на ГПУ-Болярово, главно селата Горска поляна, Ружица и Вълчи извор. Близо
до с.Ружица около 09.30 часа св.К. получил обаждане от Командира на отделението -
мл.експерт Л.Л., да окаже съдействие на смесен наряд от „Фронтекс“, който се е намирал в
близост до разклона за с.Стефан Караджово, м.“Кошу дере“ по повод на това, че
л.автомобил марка „Ауди“ не е спрял на подаден сигнал със стоп палка. При пристигане на
място св.К. установил посочения лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№СС 1990 СР обърнат в
кА.вка, малко след разклона за с.Стефан Караджово. Около самокатастрофирА.я
л.автомобил свидетелят К. и колегите му от автопатрула установили 5 лица – 4-ма мъже и 1
жена, чужди граждани, самоопределили се за сирийци, без документи за самоличност.
Впоследствие жената била откарА. до болнично заведение за оказване на мед.помощ, а
остА.лите лица от групата били задържани и конвоирани до помещение за временно
2

задържане на лица в ГПУ-Болярово.
По разпореждане от Командира на отделението Л.Л., на 04.05.2024г. било
извършено от свидетеля А. Г. Г. /на длъжност „старши полицай“ в четвърти екип ГОДГ в
ГПУ-Болярово към РД“ГП“-Елхово/ по време на неговата смяна /от 06.00 до 18.00 часа/
прохождане на обратната следа във връзка със задържА.та същия ден група от 5-ма чужди
граждани. Свидетелят Г. констатирал, че подсъдимият и спътниците му са преминА. турско-
българската граница в района на 196 гранична пирамида, находяща се в землището на
с.Воден, общ.Болярово. В района на посочената гр.пирамида, в който няма изградено
видеонаблюдение, е бил установен срез /дупка/ в долната част на изграденото
възпрепятстващо съоръжение, както и следи от стъпки с направление от Р. Турция към
вътрешността на стрА.та ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - Н. М. /N.M./, роден на ********** година в град
Хомс, Сирийска Арабска Република, живущ в град Хомс, Сирийска Арабска Република.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП
самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на
представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240507005000197046 от 07.05.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
Н. М. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Х. Н. К. /на длъжност „старши полицай“ в 04 ГОДГ при ГПУ-Болярово към
РД“ГП“гр.Елхово/ и А. Г. Г. /на длъжност „старши полицай“ в четвърти екип ГОДГ в ГПУ-
Болярово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите К. и Г., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. Н. М. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като един от пътуващите със самокатастрофирА.я лек
автомобил марка „Ауди“ с рег.№СС 1990 СР обърнат в кА.вка, малко след разклона за
с.Стефан Караджово и последвалото задържане на него и спътниците му.
Показанията на разпитаните свидетели Х. Н. К. и А. Г. Г. се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии
за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА.лия
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Г. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи,
че деянието е извършено на 30.04.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – през срез /дупка/ в долната му част в района на
гр.пирамида 196, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово при прохождане на
3

обратната следа от св.Г.. Тези показания на свидетеля Генево се потвърждават от
обясненията на подс. Н. М., който в самопризнанията си сочи и направлението на движение
на групата след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което напълно съвпада с
установените от св.Г. на 04.05.2024г. следи в района на гранична пирамида № 196, находяща
се в землището на с.Воден, общ.Болярово.
От своя стрА. изложените от свидетеля К. в показанията му обстоятелства са пряко
относими към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като едно от
установените 5 лица, чужди граждани около самокатастрофирА.я лек автомобил марка
„Ауди“ с рег.№СС 1990 СР обърнат в кА.вка, малко след разклона за с.Стефан Караджово.
Показанията на св.К. са относими и към последвалото задържане на чуждите граждани от
служители на ГПУ-Болярово. Съпоставени с обясненията на подсъдимия показанията на
св.К. напълно кореспондират с изложената от Н. М. фактология по самокатастрофирането
на л.автомобил и откриването от полицейските служители на ГПУ-Болярово на групата от 5
чужди граждани около открития обърнат в кА.вката малко след разклона за с.Стефан
Караджово лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№СС 1990 СР.
Писмените доказателства, приложени по БП № 64/2024г. по описа на ГПУ-
Болярово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от
04.05.2024г., Декларация от подсъдимия, Протокол за обиск на лице от 04.05.2024г., Евродак
дактилоскопна карта и уведомително писмо с рег. № 105450-2516 от 31.05.2024 г. на
Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от външна стрА., а като
кореспондиращи с остА.лите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият Н. М. /N.M./, роден на
********** година в град Хомс, Сирийска Арабска Република, живущ в град Хомс,
Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, с основно
образование, женен, безработен, неосъждан, с деянието си е осъществил престъпния
състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 30.04.2024 година, в района на гранична
пирамида №196, в землището на село Воден, община Болярово, област Ямбол, влязъл през
границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
Н. М. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 30.04.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та
ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в
стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е
задържан във вътрешността на стрА.та ни от граничен полицейски автопатрул, в състава на
който е бил разпитания по делото като свидетел Х. К., като заедно с подсъдимия имало
други 4-ма чужди граждани, самоопределили се за сирийци и същите са били установени
около самокатастрофирА.я, обърнат в кА.вка, малко след разклона за с.Стефан Караджово
лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№СС 1990 СР.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
4

умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Н. М. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на неустановена дата преди около 2 седмици родината си по произход – Сирийска арабска
република поради трудния живот и водените на места военни действия, като намерението му
е било да потърси по-добър живот в Р. Сърбия. С оглед на това поетапно придвижване на
подсъдимия и ползването на услугите на „кА.лджия“, не са нА.це основанията да се приеме,
че Н. М. е влязъл на територията на стрА.та ни, за да търси закрила поради застрашаване на
живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане
на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне
или наказание, в държавата му по произход – Сирийска арабска република. Същият не е
заявявал изрично в дадените от него обяснения пред разследващия орган в хода на БП, че е
влязъл в стрА.та ни, за да търси закрила. Предприемайки пътуването си към Република
България, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-
българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р.
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница, за което свидетелства обстоятелството,
че е ползвал услугите на кА.лджии. Същият е съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата
за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици,
които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реА.зира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи
към Р Сърбия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в стрА.та ни, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е
преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен
защитник в хода на съдебното следствие. Законът изисква да бъде установено нА.чието на
посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането
в стрА.та е свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла
на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като основанието за предоставяне
на закрила - основателно опасение от преследване по причини на раса, религия, етническа
принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална
група, следва да е нА.це по отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия,
гражданин на Сирийска арабска република. Съобразявайки се в случая с причините,
мотивирА. подсъдимия Н. М. да напусне на неустановена дата преди повече от 2 седмици
доброволно родината си – Сирийска арабска република и да влезе нелегално на територията
на стрА.та ни, ползвайки услугите на кА.лджия и то след престой около 2 седмици на
територията на Р. Турция, като взе предвид и обстановката в държавата по произход
/липсата на безогледно насилие, характеризиращо нА.чие на повсеместен въоръжен
конфликт/, съдът в настоящия си състав прие, че не са нА.це основанията за прилагане
разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него не
попада в приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Н. М. /N.M./, гражданин на
5

Сирийска арабска република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от
НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от стрА. на подсъдимия на установения в стрА.та ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и в
личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Сирийска
арабска република, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал около 2 седмици, за да
премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от където
да се придвижи към друга европейска държава – Р Сърбия.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. Н. М. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в стрА.та ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия Н. М. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от
НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. Н. М. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Н. М. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. Н. М. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
6

На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 60.00 лева, да остА.т за сметка на оргА., който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
7

Номер на акта:	90
Дата:	5 юни 2024 г. (в сила от 21 юни 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200285
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2024 г.

Присъда по дело №285/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите