№ 650
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200375 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба,
предявена от С. ИСМ. ИСМ. против Електронен фиш серия К № 5225000/28.08.2021
г. на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.2 т.4 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспрова издаденият електронен фиш. Излага
твърдения, че същият е незаконосъобразен, неправилен, необоснован и издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето му.
Излага се твърдение, че описаното нарушение в електронния фиш е напълно неясно,
съотв. не е ясно при налагане на глобата административно-наказващия орган дали е
взел предвид посочения толеранс от 3 %. Сочи се, че липсват и доказателства по
отношение на това кой е издал електронния фиш. Иска се същият да бъде отменен.
В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Л.А., в което се сочи, че административно-
наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и
неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП.
Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и
констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния
фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и
е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението
1
не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива
нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от
ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от
жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия К № 5225000 е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП за това, че на 28.08.2021 г. в 10.45 ч. в обл. Варна, общ. Бяла,извън
населено място, по път първи клас - 9 с посока на движение от гр. Варна към гр.
Бургас, до ресторант „Горица“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч,
обозначено с пътен знак „В-26“ е управлявал автобус „ВИСЕОН Ц12ХД“ с рег. № Х
5211 КН със скорост от 94 км/ч. Нарушението е установено с АТСС /CORDON – М2/.
След като е установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, на същия е
съставен процесния електронен фиш. В хода на административно-наказателното
производство не е постъпила декларация, изходяща от собственика, с посочване
имената на друго лице, осъществявало управлението на автомобила на посочената
дата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното
средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална
проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно
описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни
признаци на същото, както и реквизитите, които фишът следва да съдържа, съгласно
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния
контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което
кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш
се издава от овластените контролни органи.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
2
неприложими по отношение на електронния фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за
нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено
с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото
ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС
и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.
Видно от датата на извършване на нарушението – 28.08.2021 г., към настоящия
момент не е изтекъл нито един от двата срока.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените
в НП дата и час е установено управление на процесното МПС извън населено място
със скорост, надвишаваща допустимата такава, а именно 60 км/ч с 34 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение се
издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал. 5 от същия
член, последният може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи декларация
за лицето, което е управлявало превозното средство. По делото е установено, че
собственик на превозното средство е юридическото лице „Арда –Тур“ЕООД, чийто
представляващ е жалбоподателя, като същият не се е възползвал от възможността да
представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. Поради
изложените съображения, правилно е ангажирана отговорността на същия именно на
посоченото основание въз основа на установените чрез процесното техническо
средство стойности на скоростта на управлявания автомобил.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя досежно обосноваността на
издадения електронен фиш. Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от
процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на
извършеното нарушение, съотв. са регистрирани от процесното техническо средство
при извършеното измерване.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от
техническото средство, а именно – от 97 км/ч, е съобразено възможното отклонение от
3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта
от 94 км/ч.
От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото
средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е
автоматизирано техническо средство АТСС /CORDON – М2/, което е одобрен тип
средство за измерване и на което е извършена метрологична проверка на 17.02.21 г. със
срок на валидност 1 г. /видно от представения с АНП протокол за проверка/.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за
използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани
технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
3
обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на
АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР №
1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и
системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от
страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по
включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено
копие на протокол № 819р-245-00/31.08.2021 г., издаден по образец, представляващ
приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е
функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в
интервала от 09.00 ч. 11.00 ч. , в рамките на който е извършено и процесното
нарушение.
Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа
всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го
служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство,
местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и
последното статично изображение/ видеозапис.
Съдът счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив - измерената с
техническото средство скорост значително надхвърля въведено ограничение на
скоростта за съответния пътен участък, което разкрива по-висока обществена опасност
на извършеното нарушение. Следва да се посочи и че обществените отношения,
гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая превишаване на
скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде
определяно като маловажност.
Съдът намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която предвижда налагане на
административно наказание от 300 /триста/ лева за превишаване на максимално
допустимата за населено място скорост от 31 до 40 km/h, като в случая допустимата
скорост е с констатирано превишение от 34 км/ч, което се отнася към цитирания
диапазон на санкционната норма.
Поради изложеното, съдът намира, че електронният фиш е обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде
потвърден.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
4
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5225000/28.08.2021 г. на ОД на
МВР- Варна, с който на С. ИСМ. ИСМ. на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.2
т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. ИСМ. ИСМ. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата
от 80 /осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5