№ 1223
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20251000501653 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 7184 от 30.12.2024 г., поправено с решение № 1917/31.03.2025 г.
постановени по гр. д. № 13028/2024 г. по описа на СГС, VII брачен състав, е
отхвърлена молбата на В. Х. Д., постъпила чрез Министерството на правосъдието на
Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на
детето Д. В. Д., в САЩ, като неоснователна.
С решението е осъден В. Х. Д. да заплати на Е. Т. С. направените в производство
разноски в общ размер на 5 550 лева, от които 1 800 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение по гр. д. № 13028/2024 г., 1 800 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение по гр. д. № 918/2021 г. на СГС, ІV брачен състав, 1 000 лв. - разноски
за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 57/2022 г. на САС, ХІІ с-в. и 900 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по чл. 303 - чл.
309 ГПК по гр. д. № 2238/2024 г. на ВКС.
Недоволен от решението е останал молителя В. Х. Д., които го оспорва, чрез
представителя си, с излагане на доводи, че е неправилно, необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати грешки в установяване на
относимите факти към спора. Поддържа, че молбата от 15.04.2020 г. е подадена в
Министерство на правосъдието, като Централен орган по Хагската конвенция, в
едногодишния срок от датата на незаконното прехвърляне и впоследствие задържане
на детето на 08.09.2019 г. и в случая следва да се приложи чл. 12, ал. 1 от
Конвенцията. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на
прехвърляне на детето в България от неговата майка, то е било с неустановен произход
1
от баща и че липсвал акт за раждане, в който молителят да фигурира като баща на
детето. От събраните пред инстанциите писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че молителят е баща на детето и присъствал на неговото раждане.
Счита, че в производството безспорно е установено, че родители на детето са Е. Т. С. и
той - В. Х. Д., както и че детето Д. е родено на *** г. в Елк Гроув Вилидж, щата
Илинойс, САЩ, където е живяло от раждането си до момента на извеждането от САЩ.
Сочи също, че детето е кръстено на 22.06.2018 г. в Българската църква „Света София“
в Дейс Плейнс, щата Илинойс, САЩ. Поддържа, че по делото е установено, че
държавата по обичайното местопребиваване на детето, до момента на незаконното му
задържане в Република България от неговата майка, е САЩ. Жалбоподателят сочи, че
според приетата ДНК експертиза, с резултат от 99. 99998 %, Д. В. Д. е негов
биологичен син. Първоинстанционният съд е пренебрегнал обстоятелството, че при
раждането на детето Д., е бил в процес на развод с трето лице, поради което майката
на детето не е искала той да бъде вписан в акта за раждане на сина им, докато не
приключи развода. Това обстоятелство не го лишава от право да бъде баща. Поддържа
също, че съдът не е съобразил, че със съдебно решение на Окръжен съд Кук Каунти от
29.09.2020 г. той е признат за баща на детето Д., като с това решение е потвърдено и
обичайното местопребиваване на детето в САЩ. В противоречие с доказателствата,
съдът е приел, че не може да се направи извод бащата да е осъществявал ефективно
родителските права непосредствено преди прехвърлянето и по време на задържането.
Съдът не е отчел обстоятелството, че през двете години, в които детето е живяло в
САЩ, бащата е прекарвал свободното си време с него, въпреки че е работил в друг
щат. На 08.09.2019 г. е бил на работа в Калифорния, когато ответницата е решила да
отведе детето в България. Той е разбрал този факт от негови познати на 14.09.2019 г.
Сочи, че не е знаел за намеренията на майката, нито е давал съгласие, детето да бъде
прехвърлено в Република България. В нарушение на материалния закон и в
противоречие с доказателствата съдът е приел, че са налице особените предпоставки
за постановяване на отказ за връщане на детето по чл. 13, б. „б“ от Конвенцията и
неоснователно е направил извода, че съществува сериозна опасност връщането на
детето в САЩ да го постави в неблагоприятна ситуация. Счита, че не съществува
пречка майката и детето да се върнат да живеят заедно в САЩ, за което той е изразил
желание. Поддържа, че е недопустимо съдът да постави на първо място личните
интереси на майката пред тези на детето, съобразявайки се с новото семейство на
майката, а не със защита на пълноценната връзка между бащата и детето. Сочи, че в
духа на Конвенцията за правата на детето и Хартата за основните права на
Европейския съюз, основната цел на Хагската конвенция е да осигури незабавното
връщане на дете в държавата по обичайното му местопребиваване, за да може местно
компетентният съд да разреши въпроса за упражняване на родителските права, като не
цели отделяне на детето от неговите родители и разрешаване на въпроса за неговото
местоживеене. Съдът неправилно е обосновал изводите си единствено на социалния
доклад, изготвен от ДСП - Варна. Счита, че този социален доклад е изготвен
едностранно, лишен е от пълнота относно фактическото положение на молителя и не
съдържа информация за социално-битовите и финансовите му условия на живот.
Жалбоподателят поддържа, че съдът следва да вземе предвид, че са налице няколко
преписки в РПУ Чепеларе, Районна прокуратура Смолян и ОДМВР Варна, във връзка с
престъпления на ответницата. Излага доводи, че не са налице предпоставките на чл.
13, б. „а“ и б. „б“ от Конвенцията, като съдът е следвало да разпореди връщането на
детето Д. в държавата по обичайното й местопребиваване - САЩ. Молителят е
изложил и лично съображения за уважаване на молбата в съдебно заседание на
2
25.09.2025 г. Моли решението да бъде отменено, а молбата - уважена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна -
Е. Т. С., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е
законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събраните
доказателства и закона. Поддържа, че съдът е дал приоритет на висшия интерес на
детето, който изисква стабилност, безопасност и предвидимост, които не са
гарантирани при евентуалното му връщане в САЩ. В конкретния случай родителските
права на В. Х. Д. са били юридически признати едва след преместван на детето в
България и след приключване на първоначалното производство. Хагската конвенция
обаче изисква правата да съществуват в момента на преместването на детето, за да
може то да се квалифицира като „неправомерно“, съгласно чл. 3 от Конвенцията. Сочи,
че допускането на последващо признаване на родителски права, като основание за
преразглеждане на делото, подкопава стабилността на установените отношения
родител - дете и създава негативен прецедент, който може да насърчи бъдещи
едностранни действия от страна на недобросъвестни родители. Поддържа, че в случая
искането е заявено от лице, което към момента на депозиране на молбата не е имало
качеството на родител на детето, нито е упражнявало родителски права, както е приел
и СГС. Сочи също, че към датата на напускане територията на САЩ - септември 2019
г., детето е било с неустановен произход от бащата. Към този момент Д. е бил само с
установен произход от майка, поради което тя е разполагала с право да определя
местопребиваването на детето си. Правилно съдът е приел, че липсата на качеството
родител на молителя към датата на отвеждане на детето Д. от САЩ в България налага
извод за законност на прехвърлянето на детето от неговата майка и е основание да се
откаже връщането му в САЩ на това основание. Родителски права на молителя не са
били установени и упражнявани към момента на преместването, което означава, че не
е нарушен чл. 3 от Конвенцията. Правилно СГС е приел, че е налице сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо
увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13 буква
„б“ от Конвенцията. При произнасянето си във всички случаи съдът е длъжен да
прецени при връщане на детето как ще бъдат защитени интересите му и съществували
ли риск за детето, след като то не познава и никога не е живяло с лицето, което иска
неговото връщане. В САЩ детето няма никакви роднини, няма жилище, не посещава
училище. Поддържа, че молителят Д. е отказвал да признае детето за свое и в хода на
първото производство по Хагската конвенция и на съдебното производство за
установяване на произход е заявил, че не е искал да признае детето, защото не е
сигурен дали е негово. Излага съображения, ме детето е установено на територията на
България от м. 09.2019 г., няма съзнателни спомени за живот в САЩ, живяло е по -
дълго в България, в спокойна семейна среда, заедно с майка си, като знае само
български език и не комуникира на английски. Установено е, че в България се
3
отглежда в подкрепяща среда от страна на баба му по майчина линия, учи в частно
средно училище. Молителят не е опитвал да осъществи контакт с детето, не го
познава, нито е живял с него, поради което връщането му в САЩ би го поставило в
сериозен риск, което е съобразено от съда. Основателно съдът е дал приоритет на най -
висшия интерес на детето. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Срещу определение № 6314/31.03.2025 г. по гр. д. № 13028/2024 г. на СГС, VII
брачен състав, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е постъпила и частна
жалба от ищеца В. Х. Д.. Поддържа, че незаконосъобразно съдът е оставил без
уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. При
постановяване на решението, първоинстанционният съд не е съобразил, че са налице
приключили дела с влезли в сила решения, по които вече е бил осъден да заплати
сторените от ответницата съдебно-деловодни разноски и той ги е заплатил. Сочи, че е
налице дублирано плащане от негова страна, което е необосновано и неправилно. В
този смисъл моли съда да прецизира дължимите в производството разноски.
Ответната страна Е. Т. С. е взела становище за неоснователност на частната
жалба. Поддържа, че определението на съда е съобразено с материалния закон и
доказателствата. Правилно съдът е приел, че при връщането на делото за ново
разглеждане се прилагат общите правила на ГПК, като съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при
новото разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските пред ВКС. Сочи, че
е реализирала множество разходи по предходните производства, които следва да й
бъдат възстановени от ищеца. Моли частната жалба да се остави без уважение.
Контролиращата страна - Софийска апелативна прокуратура, не е взела
становище по жалбите. В съдебно заседание представителят й прокурор Е. счита
въззивната и частната жалби за неоснователни. Поддържа, че решението е
законосъобразно и правилно и следва да се потвърди, както и определението по чл.
248 ГПК.
Министерството на правосъдието, като Централен орган по Хагската конвенция,
както и заинтересованата страна ДСП - Варна, не са взели становище по жалбите.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по отношение
на правилността на първоинстанционното решение - въззивният съд е обвързан от
доводите в жалба Съдът служебно се произнася за спазване на императивните
материалноправни разпоредби по арг. от т. 1 на ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013г на
ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно и допустимо. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни разпоредби и не страда от пороците посочени във въззивната
жалба.
От фактическа страна не е спорно, че с решение № 265744/15.09.2021 г., по гр. д.
№ 918/2021 г. СГС, ГО, IV брачен състав, е отхвърлил молбата на В. Х. Д., ЕГН
**********, постъпила чрез Министерството на правосъдието на РБ, като централен
4
орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция, за връщането на детето Д. А. З., ЕГН
**********, в САЩ. Това решение е потвърдено с решение № 286/02.03.2022 г. по в.
гр. д. № 57/2022 г. на САС, ГО, 12 с - в.
С решение № 639/30.10.2024 г. по гр. д. № 2238/2024 г. на ВКС, III ГО, влязлото в
сила решение № 286/02.03.2022 г. по гр. д. № 57/2022 г. на САС, 12 с-в, с което е
потвърдено решение № 265744/15.09.2021 г. по гр. д. № 918/2021 г. на СГС, ГО, IV
брачен състав, е отменено, по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК, а делото е върнато на СГС за
ново разглеждане.
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че детето Д. е
родено на *** г. в Елк Гроув Вилидж, САЩ, като към 08.09.2019 г., неговото обичайно
местопребиваване и това на неговата майка е било в Кук Каунти, Илинойс,
Съединените американски щати.
Установява се и ответницата Е. С. не оспорва, че тя и детето са напуснали
територията на САЩ през м. 09.2019 г.
В молба вх. № 268352/22.01.2021 г. по чл. 7, б. ,,f”, във вр. с чл. 8 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана
по – долу хагска конвенция или Конвенцията) и чл. 22 а, ал. 1 ЗЗДт., подадена чрез
Министерство на правосъдието на РБ - централен орган по смисъла на Конвенцията,
по която е образувано производството първоначално, се твръди, че детето Д. В. Х. (Д.
А. З. - след извършено припознаване, а сега Д. В. Д.), е родено на *** г. в САЩ, като
негови родители са молителят и ответницата Е. Т. С.. Поддържано е, че детето имало
обичайно местопребиваване в САЩ и че майката е отпътувала с него за Република
България между 08.09.2019 г. и 14.09.2019 г. без съгласието на молителя.
Според посоченото от МП, молбата е заведена при тях на 15.04.2020 г.
Съгласно решение на Окръжния съд на Кук Каунти от 29.09.2020 г., молителят В.
Д. е бил признат за баща на детето Д., в тази връзка са представени съдебно
разпореждане от 06.02.2020 г. на Окръжен съд на Кук Каунти, щата Илинойс (л. 33-38
от гр. д. № 918/2022 г. на СГС, IV брачен състав), и съдебно разпореждане от
29.09.2020 г. на Окръжен съд на Кук Каунти, департамент Илинойс, Отделение за
семейно право (л. 39 и л. 41 от гр. д. № 918/2022 г. на СГС, IV бр. състав), представени
с превод на български.
Молителят е оборил и бащинството на детето от лицето А. Х. З. и с влязло в сила
на 31.01.2024 г. (в хода на производството), решение № 121 от 03.05.2022 г. по гр. д. №
347/2020 г. на Окръжен съд – Смолян, е признато за установено, че А. З., извършил
припознаване, не е биологичен баща на Д. А. З., респ., че последният е заченат и
произхожда от В. Х. Д. и той е негов биологичен баща. В решението е определен
режим на упражняване на лични контакти с бащата, като упражняването на
родителските права е предоставено на майката, при която е установено, че детето
живее в момента.
В резултат от това производство на 22.02.2024 г. е издаден нов акт за раждане на
детето Д. В. Д. от Община Чепеларе, област Смолян, според който двете страни по
делото са негови родители.
При така установените факти, като съобрази възраженията на страните във
въззивното производство, настоящият съдът прави следните правни изводи:
Като взе предвид всички обсъдени доказателства в съвкупност, настоящият
състав споделя крайният извод на СГС, че молбата, подадена от В. Х. Д., с правно
5
основание чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция за връщане на малолетното дете Д. В. Д.
в държавата на обичайното му местопребиваване – САЩ и основаваща се на
незаконното задържане на детето от майката в Република България, е неоснователна.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията прехвърляне или задържане на дете се счита за
незаконно, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на
родителските права, предоставено съвместно или поотделно на лице съгласно законите
на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди
прехвърлянето или задържането му, и по това време същото право е било ефективно
упражнявано или би било упражнявано така, ако не би било извършено прехвърлянето
или задържането. Според чл. 12, ал. 1 от Конвенцията, когато детето е било незаконно
прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата за връщането му пред
компетентния съдебен или административен орган на договарящата държава, в която
то се намира, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на
незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда неговото
незабавно връщане.
Както е посочил и първоинстанциония съд, като се държи сметка за посочените
условия, за да бъде постановено връщане на малолетното дете по реда на Хагската
конвенция следва по делото да се установи, че детето е имало обичайно
местопребиваване в САЩ, че е било прехвърлено или задържано в България от майка
си в нарушение на установения начин на упражняване на родителски права, бащата
следва да е упражнявал ефективно родителски права по време на прехвърлянето на
детето и да не е дал съгласие за прехвърляне на детето в България, както и да не
съществува непосредствена опасност при връщането или да не бъде поставено детето
в неблагоприятна ситуация, връщането на детето да не противоречи на основни
принципи на българското право. Съгласно дефинитивната норма "право на
упражняване на родителските права" включва права, свързани с всички грижи за
детето. Посочените условия следва да са налице кумулативно.
Предпоставките, при които може да се откаже връщане на детето, независимо от
наличието на условията по чл. 12 вр. чл. 3 от Конвенцията, са посочени в нормата на
чл. 13 от същия акт. Те са : неефективно упражняване на родителските права по време
на прехвърлянето или задържането от лицето, натоварено с грижата за детето, дадено
съгласие от същото лице за прехвърлянето или последващо приемане на
осъщественото прехвърляне - чл. 13, ал. 1, б. „а“ от Конвенцията, наличие на сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо
увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация - чл. 13, ал. 1, б. „б“ от
Конвенцията.
В случая от събраните пред инстанциите доказателства по безспорен начин се
установява, че детето Д. е родено на *** г. в Елк Гроув Вилидж, САЩ, и към
08.09.2019 г. неговото обичайно местопребиваване и това на неговата майка,
ответницата Е. Т. С., е било в Кук Каунти, Илинойс, САЩ.
Установено е също, че детето и ответницата Е. Т. С. са напуснали територията
на САЩ през месец септември 2019 г., както и че към този момент детето е било с
неустановен произход от баща, респ. към датата на отпътуването на детето, заедно с
ответницата, от САЩ за България (м. 09.2019 г.) произхода на детето от молител В. Х.
Д. не е бил установен.
Дори в молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция е отразено, че
молителят не е посочен в акта за раждане на детето като родител и поради тази
6
причина не може да получи копие от акта за раждане.
Обоснован и в съответствие с материалния закон и извода на съда, че към датата
на прехвърляне на детето в Република България, молителят не е имал качеството на
родител на детето по силата на решение на съд, на закона или на споразумение,
пораждащо правни последици съгласно правото на държавата членка, в която детето е
имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането (вж. член 3 от
Хагската конвенция от 1980 г.). На молителя не е било предоставено и упражняване на
родителски права спрямо това дете.
Самият молител В. Х. Д. поддържа, че родителските права по отношение на
детето за него са установени в по - късен момент – едва след подаване на молбата
инициирала настоящото производство. По делото липсват каквито и да е
доказателства до отвеждане на детето от САЩ молителят да е упражнявал ефективно
родителска грижа по отношение на детето Д.. Не са ангажирани и никакви
доказателства, от който да се заключи, че към момента на извеждане на детето от САЩ
- м. 09.2019 г. В. Д. е имал „право на упражняване на родителски права“, респ., че
„носителят на родителска отговорност не може да вземе решение относно мястото на
пребиваване на детето без неговото съгласие, независимо от условията, използвани в
националното право“. Не са представени доказателства за твърденията на молителя, че
през първите две години детето е живяло в САЩ, а бащата е прекарвал свободното си
време с него, въпреки, че е работил в друг щат. Напротив, по делото се поддържа,
включително от молителя, че по това време е бил в брак с трето за спора лице.
Предвид така установените факти, обосновано СГС е направил извод, че към
релевантния за настоящия случай момент на извеждане на детето от САЩ, то е било
само с установен произход от майка. Поради това майката е упражнявала еднолично
родителските права и е разполагала с право сама да определя местопребиваването на
детето, респ. прехвърлянето на детето от САЩ в Република България по еднолично
решение на майката не е незаконно, по смисъла на чл. 3, ал. 1, б. „а“ от Хагската
конвенция.
Както е посочил и първостапанния съд, в случая не са осъществени условията на
чл. 3, ал. 1, б. „а“ от Конвенцията. Към момента на прехвърляне и задържане на детето
в БР не е било налице и условието по чл. 3, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията - правото на
упражняване на родителските права по смисъла на чл. 5 от Конвенцията не е
ефективно упражнявано от двамата родители.
В обобщение е обоснован и в съответствие с предвиденото в Конвенцията
извода на СГС, че липсата още на първата предпоставка - качеството на родител на
молителя към датата на отвеждането на детето Д. от САЩ в Република България,
налага извод за законност на прехвърлянето на детето от неговата майка в резултат от
упражняване на родителските й права. Само тази липса е достатъчно основание да се
откаже връщане на малолетното дете в САЩ, без да е необходим анализ на останалите
предпоставки за връщане.
Само за пълнота и предвид доводите на страните, поддържани и в настоящото
въззивно производство следва да се посочи, че съдът споделя и изводите на СГС, че в
случая е налице и предпоставка за отказ за връщане на детето предвидена в чл. 13, ал.
1, б. „б“ от Конвенцията. Според цитираната норма компетентният орган на замолената
държава не е длъжен да разпореди връщането на детето, дори ако са налице
визираните в чл. 12 от Конвенцията предпоставки, ако се установи, че съществува
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха, или риск, или по всякакъв друг
7
начин да го постави в неблагоприятна ситуация. Конвенцията поставя на първо място
защитимият интерес на детето.
Интересът на детето като принцип от първостепенно значение при решаването на
въпросите във връзка с упражняване на родителските права е визиран и в преамбюла
на Конвенцията и е основен принцип в правната уредба на отношенията между
родители и деца в семейното право на Република България.
При съобразяване интереса на детето, правилно съдът е взел предвид, че
връщането на детето би го поставило в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13,
ал. 1, б. „б“ от Конвенцията. В случая детето не живее в САЩ през последните 6
години, не говори английски и няма утвърдена сигурна за него среда и дом, в които да
се чувства защитено и в безопасност. Детето Д. не свързва молителя с фигурата на
баща. По делото се установява, че молителят в продължение на повече от две години
(от раждането на детето до отвеждането му от САЩ) не е предприел действия да
установи бащинството си спрямо това дете, като по този начин да си обезпечи право
на упражняване на родителски права. Това бездействие е довело до упражняване на
родителските права само от майката, която отвеждайки детето също е допринесла
бащата да не участва ефективно в живота на детето през последните години. По този
начин връзката баща - дете е била прекъсната. Както е посочил и СГС за
възстановяването й е необходима сериозна психологическа подготовка и подкрепа на
детето, за което следва да се погрижат и двамата вече установени родители.
Към настоящият момент, от приетия по делото социален доклад, както е
установил и СГС, обективно е ясно, че детето живее с майка си и нейното семейство,
спокойно е, посещава училище и има среда, която е благоприятна за неговото
емоционално и психологическо развитие съобразно възрастта му. Съдът намира за
обосновани мотивите на съда в оспорения акт, че с оглед конкретниката на казуса и
при съобразяване на информацията за социалното положение на детето, предоставена
от ДСП, следва да се приеме, че най-добрият интерес на детето изисква да се съхрани
неговата среда към настоящия момент, включваща роднинския кръг и училищната
среда, към които вече се е приспособило успешно в България.
Настоящият състав споделя и извода на СГС, че една значителна промяна на
местоживеенето на детето и заобикалящата го среда ще окаже особено негативни
последици за личността му и поведенческите му реакции, предвид малката възраст на
детето, доколкото то тепърва ще изгражда лични взаимоотношения с молителя.
Връзката с майката е изключително необходима за спокойствието, сигурността и
правилното му развитие в момента. Процедурата за връщане има за цел да детето да
се върне в добре позната среда и по този начин да се възстанови непрекъснатостта,
свързана с условията му на живот и развитие, а не то да се върне в непозната за него
държава и в чужда среда, с която то няма никаква връзка.
Само за пълнота следва да се посочи, че след водените в РБ дела, инициирани от
бащата, молител в настоящото производство, с влязло в сила на 31.01.2024 г. решение
№ 121 от 03.05.2022 г. по гр. д. № 347/2020 г. на Окръжен съд – Смолян, е признато за
установено, че Д. А. З. произхожда от молителя В. Х. Д., той е признат за негов
биологичен баща. В посоченото решение упражняването на родителските права вече е
предоставено на майката, при която детето живее в момента, като е предвиден
определен режим на упражняване на лични контакти с бащата.
В обобщение основателно и в съответствие с установените по делото
обстоятелства и материалния закон СГС е отказал връщане на малолетното дете Д. в
8
САЩ и е отхвърлил молбата.
Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
По частната жалба на ищеца В. Х. Д. срещу определение № 6314/31.03.2025 г.
по гр. д. № 13028/2024 г. на СГС, VII брачен състав, съдът намира следното :
Общата норма на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК определя, че при уважаване на иска
заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат
от ответника и обратно - при отхвърлянето му, заплатените от ответника разноски се
възлагат на ищеца, ако това е поискано. Страните имат право само на реално
направените разноски, за които са представени доказателства за извършването им по
делото. Отговорността за съдебни разноски е безвиновна и обективна.
След изменението на чл. 22 а, ал. 3 ЗЗакр.Детето, ДВ, бр. 39 от 01.05.2024 г.,
изрично законодателно е възприето, че в производствата по молба за връщане на дете
по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
от 25.10.1980 г. не се събират държавни такси и не се дължат разноски на страните.
Това изменение е в сила след посочената дата на приемане на нормата, поради
което настоящият състав счита, че за производствата, приключили преди тази дата,
разноски се дължат в полза на спечелилата делото страна, която ги претендира на
общо основание.
Поради изложеното, основателно в полза на ответницата са присъдени разноски
за гр. дело № 918/2021 г. на ІV бр. с-в, СГС в размер на 1 800 лв., за които има данни,
че са реално направени.
По отношение разноските по гр. д. № 57/2022 г. на 12 с-в, ГО на САС в размер на
1 000 лв., от доказателствата представени към молбата по чл. 248 ГПК е видно, че за
тези разноски срещу молителят е издаден изпълнителен лист на 15.04.2022 г., и е
образувано изп. дело № 20227450400106/2022 г. на ЧСИ Н. С., № **** на КЧСИ за
събирането им. Делото е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК - поради
погасяване на сумите по него. Следователно молителят не дължи заплащане на повече
разноски за приключилото производство пред САС, 12 с-в. В тази част определението
по чл. 248 ГПК следва да се отмени, а решението - да се измени.
По разноските в размер на 900 лв., присъдени за производството пред ВКС, СГС
е приел, че с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, на ответника
С. се дължат и разноските за адвокатско възнаграждение, направени от нея в
производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК по гр. д. № 2238/2024 г. на ВКС, ІІІ ГО, които
са в доказан размер.
Настоящият състав обаче намира, че доколкото молбата за отмяна на влязлото в
сила решение е подадена от молителя В. Д., а не от ответницата и молбата е била
уважена, разноски за тази инстанция не се дължат в полза на ответницата, поради
което молбата за изменение на решението е основателна и в тази част а определението
следва да се отмени.
Относно присъдените разноски за новото разглеждане на делото, съдът намира,
че следва да се съобрази приетата междувременно разпоредба на чл. 22 а, ал. 3
ЗЗакр.Детето, според която в производствата по молба за връщане на дете по Хагската
конвенция не се събират държавни такси и не се дължат разноски – т. е. разноските
остават в тежест на страните, както са извършени.
В обобщение - определение № 6314/31.03.2025 г. по гр. д. № 13028/2024 г. на
9
СГС, VII бр. с-в, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в
частта по разноските по чл. 248 ГПК, следва да се отмени и решението да се измени,
като се отмени за присъдените разноски в размер на 1 000 лв., по гр. д. № 57/2022 г. на
12 с - в, ГО на САС, както и относно разноските присъдени за ВКС.
В останалата част, в която е оставена без уважение молбата за изменение на
решението, в частта, в която е присъден 1 800 лв. адвокатски хонорар за предходното
разглеждане на гр. дело № 918/2021 г. на СГС, ІV бр. с - в, определението по чл. 248
ГПК следва да се потвърди.
По разноските пред САС :
Предвид нормата на чл. 22 а, ал. 3 ЗЗакр.Детето, според която, както се посочи и
по – горе, в производствата по молба за връщане на дете по Хагската конвенция не се
събират държавни такси и не се дължат разноски, съдът приема, че разноските за
настоящата инстанция следва да останат в тежест на страните, както са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7184 от 30.12.2024 г., поправено с решение №
1917/31.03.2025 г, по гр. д. № 13028/2024 г. по описа на СГС, VII брачен състав, с които
е отхвърлена молбата на В. Х. Д., постъпила чрез Министерството на правосъдието на
Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на
детето Д. В. Д., в САЩ и ищецът е осъден за заплащане на разноски в размер на 1 800
лв. за гр. д. № 918/2021 г. на ІV брачен с-в, СГС.
ОТМЕНЯ определение № 6314/31.03.2025 г. по гр. д. № 13028/2024 г. на СГС, VII
бр. с-в частите, в които е оставено без уважение искането за изменение на решение №
7184 от 30.12.2024 г., поправено с решение № 1917/31.03.2025 г, по гр. д. №
13028/2024 г. по описа на СГС, VII бр. с-в, в частта, в която В. Х. Д., ЕГН **********
е осъден за заплащане на разноски на Е. Т. С., ЕГН **********, както следва :
адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. по гр. д. № 57/2022 г. на CAC, 12 с-в, ГО и 900
лв. - адвокатско възнаграждение в производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК по гр. д. №
2238/2024 г. на ВКС, ІІІ ГО и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение № 7184 от 30.12.2024 г., поправено с решение №
1917/31.03.2025 г, по гр. д. № 13028/2024 г. по описа на СГС, VII брачен състав в
следния смисъл :
ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на В. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на Е.
Т. С., ЕГН ********** разноски, както следва : 1 000 лв. адвокатско възнаграждение
по гр. д. № 57/2022 г. на CAC, XII с-в и 900 лв. - адвокатско възнаграждение в
производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК по гр. д. № 2238/2024 г. на ВКС, ІІІ ГО.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6314/31.03.2025 г. по гр. д. № 13028/2024 г. на
СГС, VII брачен състав, по чл. 248 ГПК, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11