№ 16782
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110163131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Б. С. Т. и И. С. Т. за признаване за установено, че дължат разделно,
както следва : Б. С. Т. – 7/12 части и И. С. Т. – 5/12 части от следните суми : сумата от
1658,10 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. до
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Л**, надпартерен, аб.№21880, ведно със законна
лихва от 30.01.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, за сумата от 303,77 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022г., за
сумата от 53,63 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането и за сумата от
11,87 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода от 31.01.2020г. до 23.12.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4918/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Претендираните вземания се разпределят, както следва :
спрямо Б. С. Т. : сумата от 967,22 лева - цена на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2019г. - м.04.2021г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Л**,
надпартерен, аб.№21880, ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 177,20 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022 г., сумата от 31,28 лева - цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.04.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 6,92 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
31.01.2020г. до 23.12.2022г.
спрямо И. С. Т. : сумата от 690,88 лева - цена на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2019г. - м.04.2021г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Л**,
надпартерен, аб.№21880, ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на
1
вземането, сумата от 126,57 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022 г., сумата от 22,35 лева- цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.04.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 4,95 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
31.01.2020г. до 23.12.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния
период от „Бруната“ ООД. КонсумирА.та топлинна енергия се заплащала на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след
отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения
съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и
задължения за извършено дялово разпределение.
Ответникът Б. С. Т. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Не
оспорва, че в имота е потребена ТЕ на претендирА.та стойност, като възразява, че единствен
ползвател на процесния имот е другият ответник – И. Т.. Правата върху имота между
ответниците предвид представените доказателства били равни – по ½ ид.ч. за всеки един от
ответниците.
Ответникът И. С. Т. чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Позовава се на липса на актуална легитимация на
ответниците, доколкото удостоверението за наследници било с дата 13.11.2017г. Прави
възражение за погасяване на част от процесните задължения по давност.
Третото лице – помагач на стрА.та на ищеца – “Далсия“ ООД (с предишно наименование
„Бруната“), не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях
и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно
право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за
доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в
процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС.
От приетия по делото договор за делба на сграда в етажна собственост от 09.12.1957г.
(л.34 и сл.) се установява, че процесният имот е придобит от А.А.Т. и от С.И.Т. при
условията на съпружеска имуществена общност (чл.13, вр. пар.103 ПЗР от СК обн., ДВ, бр.
23 от 22.03.1968 г., отм.). След смъртта на С. Т., настъпила при действието на СК обн., ДВ,
бр. 23 от 22.03.1968 г., отм. и съгласно чл.14, ал. посл., изр.2 от СК обн., ДВ, бр. 23 от
22.03.1968 г., отм. (видно от описаното като приложение удостоверение за наследници на
С.И.Т. от 12.11.1984г. към договор за продажба на недвижим имот № 196 от 22.11.1984г.
2
(л.25), имотът е бил притежаван от преживялата съпруга А. Т.а – ½ ид.ч. при прекратяване
на СИО и от синовете на наследодателя Б. Т. и И. Т. – по 1/4 ид.ч. (чл.5, ал.1 ЗН). По силата
на договор за продажба на недвижим имот № 196, том XXVI дело № 4389 на 22.11.1984г.
(л.25) А. Т.а е продала на сина си Б. Т. ½ ид.ч. от процесния имот, с което Б. Т. е придобил
общо 3/4 ид.ч. (1/2 +1/4) от процесния имот. С договор за дарение на недвижим имот № 159,
том LIXIII, дело № 22197/1997г. от 1997г. (л.27) Б. Т. е дарил на брат си И. Т. ¼ ид.ч. от
процесния имот, с което Б. Т. е остА.л собственик на ½ ид.ч. (3/4 – 1/4), а И. Т. е стА.л
собственик на ½ ид.ч. (1/4 +1/4). Предвид изложеното имотът е притежаван от ответниците
при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки един от тях.
Предвид горното съдът приема, че като съсобственици на процесния имот през
процесния период ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно
правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва
при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на
топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите
условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите –
чл.150, ал.2 ЗЕ.
По делото не се спори, че в процесния имот през процесния период е била доставена
топлинна енергия на претендирА.та стойност от 1658,10 лева, която е остА.ла неплатена.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното
предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите,
определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ),
които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се
отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок
– 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния
сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на
задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на
31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 –
дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече
преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява
посредством издаване на общата фактура.
При това за процесния период ответницата е изпаднала в забава за плащане на цената
за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период
върху главницата възлиза на претендирА.та сума.
3
По възражението за погасителна давност, направено от ответника И. Т.:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим
тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№
3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на
вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покА.,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта
на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края
на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната
давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилагА.та система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
30.01.2023г. При това погасено по давност е вземането за м.05.2019г. – м.11.2019г., вкл.
Размерът на непогасеното по давност вземане за цена за доставена топлинна енергия за
периода м.12.2019г. – м.04.2021г. възлиза на сумата от 1146,64 лева, определено от съда на
основание чл.162 ГПК и на база неоспорените стойности по общите фактури за
задълженията.
На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено
върху погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно
вземане, определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 210,07 лева.
Предвид горното ответникът Б. Т. дължи 829,05 лева ( ½ от 1658,10) и 151,89 лева (1/2
от 303,77), като се има предвид че правилата за давността не се прилагат служебно (чл.120
ЗЗД) и отв. Б. Т. не е направил възражение за погасителна давност нито във възражението по
чл.414 ГПК, нито в срока по чл.131 ГПК.
При това спрямо отв. Б. Т. искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от
829,05 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане
следва да се уважи до сумата от 151,89 лева и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер.
Ответникът И. Т. дължи сумата от 573,32 лева (1/2 част от 1146,64 лева) за главното
вземане за периода м.12.2019г. – м.04.2021г., вкл. и сумата от 105,04 лева (1/2 част от 210,07
лева) за акцесорното вземане.
При това спрямо отв. И. Т. искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от
573,32 лева за периода м.12.2019г. – м.04.2021г., вкл., ведно със законната лихва от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422,
ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата
от 105,04 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира
от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
4
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за
битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В
случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Бруната“ (настоящо
наименование „Далсия“) ООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото
разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по
чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие
сключва договор за извършване на дялово разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния
договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото
разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат
извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за
имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ,
избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното
предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо
услугата, като от своя стрА. въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди
топлопреносното предприятие събира тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди –
етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а за
търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици от
17.10.2001г. и договор № 1056 от 10.12.2001г. между етажните собственици и третото лице –
помагач, което дружество е избрано от етажните собственици за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“. В посочения договор е уговорена и абонаментна цена за
извършване на услуга топлинно счетоводство (раздел III “Цени и начин на плащане“).
Следва да се посочи, че този договор не може да бъде източник на задълженията за размер
на услугата дялово разпределение през процесния период, защото така сключеният договор
между етажните собственици и топлинния счетоводител (лицето, извършващо дяловото
разпределение) се счита прекратен със сключване на договор между топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба №
16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-
334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие сключва
договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в
договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят
лицето, което до влизане в сила на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при
спазване на разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ. Такъв договор е сключен и това е
приобщеният по делото договор № Д – О-60/28.05.2018г. при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ между
топлофикационното дружество и третото лице – помагач „Бруната“ ООД (л.9 и сл. от
делото).
Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача -
чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. При това източникът на размера на цената
за услугата дялово разпределение през процесния период са Общите условия на
топлофикационното дружество и допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно
5
клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на услугата дялово разпределение се формира : 1./ от
цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
2./ от цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота и 3./
от цена за отчет на уредите на допълнително определена дата. От стрА. на ищеца, който
носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на
посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. От
приетото без възражения заключение на вещото лице и представените от третото лице –
помагач индивидуални справки за отопление и топла вода относно процесния имот през
процесния период е видно, че относно процесния имот е доставена услугата дялово
разпределение, като са изготвени изравнителни сметки, за която услуга съгласно чл.36, ал.1
ОУ се дължи цена за услугата дялово разпределение. При това искът за цена за услуга
дялово разпределение е доказан по основание, като поради липса на данни за неговия
размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендирА.та сума. Няма твърдения и данни за плащане на
цената на услугата дялово разпределение.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били
канени да платят сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2
ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената
за дялово разпределение преди завеждане на делото.
Предвид горното всеки един от ответниците дължи цена за дялово разпределение в
размер на по 26,82 лева предвид установените права върху имота (по ½ част от 53,63). При
това искът за главното вземане следва да се уважи спрямо отв. Б. Т. до сумата от 26,82 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Спрямо отв. И. Т. искът съобразно
диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) следва да се уважи в предявения размер от 22,35
лева, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане.
Исковете за акцесорното вземане следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. За
настоящото производство от разноски в общ размер от 540,55 лева (40,55 лева – държавна
такса, 400 лева – депозит за особен представител на отв. И. Т. и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8
ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото), в
тежест на отв. Б. Т. следва да се възложат разноски в размер на 69,86 лева (само за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение), а в тежест на отв. И. Т. следва да се възложат
разноски от 415,07 лева (за държавна такса, юрк. възнаграждение и депозит за особен
представител). За заповедното производство от разноски в общ размер от 90,55 лева
(държавна такса от 40,55 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева) в
тежест на отв. Б. Т. следва да се възложат разноски в размер на 45,01 лева и в тежест на отв.
И. Т. следва да се възложат разноски в размер на 31,30 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Б. С. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Света София“ № 8, ет.3 – адв. М., дължи на
6
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, сумата от 829,05 лева - цена на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„Л**, надпартерен, аб.№21880, ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
сумата от 151,89 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022 г., сумата от 26,82 лева - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.04.2021г., ведно със
законна лихва от 30.01.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 967,22 лева, иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 177,20 лева, иска за цена за услуга
дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 31,28 лева и изцяло иска за
сумата от 6,92 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода от 31.01.2020г. до 23.12.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че И. С. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Веслец“ № 2, ет.2, ап.9 – адв. М. И., дължи
на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, сумата от 573,32 лева - цена на доставена топлинна
енергия за периода м.12.2019г. - м.04.2021г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„Л**, надпартерен, аб.№21880, ведно със законна лихва от 30.01.2023г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от
105,04 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница
за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022г., сумата от 22,35 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.04.2021г., ведно със законна лихва от
30.01.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 690,88 лева и за периода м.05.2019г. - м.11.2019г.,
вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена
топлинна енергия до пълния предявен размер от 126,57 лева и изцяло иска сумата от 4,95
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата от 31.01.2020г. до 23.12.2022г.
ОСЪЖДА Б. С. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Света
София“ № 8, ет.3 – адв. М., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 69,86 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 45,01 лева –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА И. С. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Веслец“ № 2,
ет.2, ап.9 – адв. М. И., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 415,07 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 31,30 лева –
разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД,
ФЦ „Красно село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач -
“Далсия“ ООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ №
85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис да се връчи на ответниците и чрез адв. Й. Т., адрес : гр. София, ж.к. „Красно
село“, бл.189Б, ап.11.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7