Решение по дело №2569/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19274
Дата: 25 октомври 2024 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20241110102569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 19274
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА. Гражданско дело №
20241110102569 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Е. М. Т. с ЕГН **********, за признаване
за установено, че дължи на ищеца суми за потребление в имота „гараж“ – първи вдясно,
находящ се в гр. ***, начислени за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., за които има издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр. д. 49713/2023г. на СРС, 70 състав, а именно: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 48,44 лЕ., ведно със законна лихва
за периода от 05.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 24.08.2023 г. в размер на 6,50 лЕ. , цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 12,95 лЕ., ведно със законна лихва за периода от 05.09.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 24.08.2023 г. в
размер на 2,80 лЕ.. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответницата чрез адв. В. М., оспорва исковете, като навежда, че липсва облигационна
връзка, иска отхвърлянето им. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, и седалище гр. ***, не
изразява становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за
този абонатен номер в посочения период.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
1
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана
услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Видно от писмо от 13.06.2024г. на Столична Община – район ***, има *** от
20.08.1993г. за продажба на „гаражна клетка“ № 13 - процесният гараж на М. В. Г.. Няма
приложен Договор за продажба обаче. Той от своя страна е наследодателят на ответницата
като нейн баща – видно от Справка на л. 39 за родствени връзки.
В справката от Столична община за притежаваните от ответницата обекти на собственост
фигурира „апартамент и гараж“, а не самостоятелно „гараж“.
Ответницата подава Декларация за придобиване на имот по наследяване апартамент 79 на
посочен адрес – л. 143 и следв. от делото, няма посочен гараж.
В нито една служба по регистрация на недвижимите имоти: СО – Дирекция
„НАГ“, МРРБ – ДНСК, не бе отразен самостоятелен обект гараж на посочения от ищеца
адрес.
Представеното от ответната страна Решение по допускане на делба, с което се
коментира статута на гаража, не установява релЕ.нтни за делото факти, тъй като дори няма
отбелязване дали и кога е влязло в сила.
Ответната страна не оспорва подаденото количество топлоенергия за посочения
период.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за недоказани.
Липсват доказателства за това, че на процесния абонатен номер има самостоятелен обект на
собственост, който да бъде изследвано чие притежание е, съответно кой е потребител на
същото. Ответната страна е наследник на лице, подало искане да закупи този гараж през
1991 година, но няма доказателства как и кога е станало това. Сред декларираните от Е. Т.
имоти не фигурира такъв гараж. Така не може да се стигне до категоричен извод, че
изразходваното количество топлоенергия е за обект, собственост на ответницата, или който
тя ползва на друго основание. При този извод – че няма облигационна връзка – не се
установява дължимостта на посочените суми.

По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ответника се дължат сторените
разноски. Доказват се такива в размер на 400 лЕ. адвокатско възнаграждение. Няма
възражение за прекомерност. Подлежат на присъждане в цялост.
2
Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявите от *** с ЕИК ***, срещу Е. М. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, за
установяване, че ДЪЛЖИ сумите 48,44 лЕ., ведно със законна лихва за периода от
05.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
24.08.2023 г. в размер на 6,50 лЕ., 12,95 лЕ., ведно със законна лихва за периода от
05.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
24.08.2023 г. в размер на 2,80 лЕ., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
49713/2023г. на СРС, 70 състав

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. Т. с ЕГН
********** сумата 400,00 /четиристотин/ лЕ. разноски.

Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, и седалище гр. *** , като
трето лице помагач на ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3