Р Е Ш Е Н И Е
Гр.*****, 14.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав, в
открито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Е.К., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5917 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно субктивно и обективно съединени
при условия на евентуалност искове по чл. 74 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Ищцата Р.С.Л. твърди в
исковата си молба и уточнителни молби от 02.06. 2014 г., 23.06.2014 г. и
22.07.2014 г., че Д. Д. и Ц. Д. сключили договор за заем с П.Б. за 95 000
лева, за срок от 4 месеца, обективиран в договор за ипотека от 11.08.1999 г., с
която ипотека заемателите обезпечили дълга си. Ипотеката била учредена върху
дворно място с площ от 5027 кв.м. в гр. *****, кв. „М.Л., съставляващо парцел
пл. № IV-1480, 1481 в кв. 29 по плана на гр. *****. Заемателите продали
ипотекирания имот на Л.Н.Р. на 08.05.2000 г., като по сделката ищцата действала
като техен пълномощник. В това си качество получила и продажната цена на имота
в размер на 102 000 лева. Р.Л. твърди, че в изпълнение на споразумение
между страните по договорната ипотека разпределила получената сума, като
предала 95 000 лева на заемодателя П.Б. – дадена в заем сума, а
3 154.69 лева превела на доверителите си Д. и Ц. Д., която сума била
остатък след приспадане и на направените от ищцата разноски за данъци и такси
по имота, местни и държавни такси по ипотеката и заличаването й поради
извършеното плащане в полза на кредитора П.Б., както и адвокатски хонорар. Впоследствие
– на 28.11.2000 г. Л.Р. продал имота на Д.Д., а той от своя страна го продал на
23.12.2005 г. на „Т енд Д Б.” АД, и двете сделки при цена от 102 000 лева.
С влязло в сила решение
на СГС, I-3 състав по гр.д. № 2666/2005 г.
били обявени за нищожни, поради противоречие със закона, упълномощителната
сделка, с която ищцата била упълномощена от Д. и Ц. Д., както и договорите за
покупко продажба между тях и Л.Р., и между последния и Д.Д.. Това решение
засегнало пряко вещно-правния ефект на трите извършени продажби на процесния
имот, като никой от купувачите не станал собственик. В изпълнение на чл. 191,
ал. 1 ГПК, всеки от продавачите по сделките възстановил на съответния купувач
платената от него цена. Ищцата възстановила платената от Л.Р. цена в размер на
102 000 лева със свои средства, след като подписала с него споразумение за
това за извънсъдебно уреждане на имуществените последици от влязлото в сила
решение на СГС на 23.09.2013 г. Извършила плащането със собствени средства,
които получила през 2013 г. след продажба на наследствен имот. Тя не била
упълномощавана да прави това от Д. и Ц. Д., но твърди, че е имала интерес да сключи споразумение с Л.Р.
и да му върне платеното, тъй като пълномощното, по силата на което ги
представлявала, било прогласено за нищожно и съществувала реална опасност
купувачът Л.Р. да предяви срещу нея лично иск за връщане на платената сума,
както и за вреди от претърпяната евикция, каквато готовност той заявил.
Твърди при условията на
евентуалност, че платила чуждо задължение – това на праводателите на
ответниците да върнат полученото по нищожната сделка, от което те се обогатили
за нейна сметка, поради което й дължат обезщетение за неоснователното
обогатяване.
Ищцата твърди още, че
към момента на исковата молба Д. и Ц. Д. са починали, като оставили като свои
законни наследници тримата ответници.
Предвид всичко изложено,
сочи, че има правен интерес да търси от наследниците сумата, която платила в
погашение задължението на Д. и Ц. Д. да върнат продажната цена на процесния
имот на Л.Р. и неговата съпруга В.Р., в размер на 102 000 лева, поради
евикцията, настъпила по силата на влязлото в сила решение на СГС. Иска да бъде
осъдена ответницата С.Д. да й заплати 51 000 лева, С.Д. – 25 500 лева
и А.Д. – 25 500 лева при условията на чл. 73 и 74 ЗЗД, а евентуално – при
условията на чл. 59 ЗЗД.
В депозирания от
ответниците С.Д., С.Д. и А.Д. отговор на исковата молба, се излагат доводи за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Ответниците твърдят, че
ищцата е дъщеря на заемодателката П.Б., а Д.Д. (Б.) е неин брат. Видно било от
решението на СГС за прогласяване нищожността упълномощителната сделка и трите
продажбени сделки, че тримата родственици се сговорили да заобиколят закона и в
нарушение на чл. 152 ЗЗД и да се удовлетворят чрез продажбата на ипотекирания в
обезпечение на заема, даден от П.Б. имот, като го придобият вследствие поредица
от продажби. Въпреки задължението на всеки от продавачите по нищожните сделки
да върне даденото от съответния купувач, в случая липсвало задължение на Д. и Ц.
Д. да връщат каквото и да било, тъй като те не били страна по продажбения
договор, а ищцата действала с нищожно пълномощно. По никоя от продажбените
сделки не били плащани никакви пари, съответно Р.Л. не била предала сума в размер
на 95 000 лева на П.Б. в погашение
на заема, даден на Д. и Ц. Д.. Всички сделки били привидни с участието на
подставено лице, като кР.та цел била имотът да бъде придобит от тримата
родственици срещу 95 000 лева, въпреки че цената му била много по-висока.
Доказателство за привидността на продажбените сделки било и решение на СГС, I-4
състав по гр.д. № 4723/2010 г., с което ответниците били признати за
собственици на процесния имот по отношение на Д. Б. и „Т енд Д Б.” АД, но бил
отхвърлен иск за предаване на владението, тъй като имотът не бил в тяхно
владение. Ответниците твърдят още, че не е налице евикция, а самоотстранение от
имота от страна на всички участвали по веригата на сделките лица. Освен това,
вземане към наследодателите на ответниците имала само П.Б. и то за връщане на
заетата сума, не и ищцата или който и да било от споменатите страни по продажбените
сделки. Правят и възражение за погасяване на вземането по давност, като такава
била изтекла на 23.12.2010 г.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическастрана следното:
Видно от Удостоверение
за наследници на Д. Д.. Д.,***, той е починал на 21.09.2009 г. и е оставил като
наследници съпругата си Ц. Д., починала на 11.06.2012 г., дъщеря си С.Д.Д. – К.
и внука си А.Д.Д. (син на сина му Д. Д.Д. – починал на 15.03.2000 г.).
Видно от Удостоверение
за наследници на Ц. Й.Д., издадено от Столична община, район „Възраждане, тя е
починала на 11.06.2012 г. и е оставил като наследници дъщеря си С.Д.Д. – К. и
внука си А.Д.Д. (син на сина му Д. Д.Д. – починал на 15.03.2000 г.).
Видно от справка под
формата на компютърна разпечатка от персоналната партида на Д. Д. Д., направена
на 11.10.2005 г. на 11.08.1999 г. е вписана договорна ипотека върху недвижим
имот, находящ се в м. „М.Л.” с площ 5 147 кв.м., като същата е заличена на
30.11.2000 г. Макар тази справка да не носи подпис на нейния автор, не е спорно
между страните, че това е документ именно от електронната база данни на
Службата по вписвания. Не е имало и спор относно верността й.
По делото е разпитан
свидетеля Д. С.Д.. Той е посочил, че заедно с Л.Р. били ответници по друго
дело, по което се спорело за имот в гр. *****, кв. М.Л., 5 147 кв. м. бил.
Това дело било спечелено от ищеца. Тогава Л.Р., който е адвокат, предявил претенции към сестрата на
свидетеля – Р.за връщане на платените от него 102 000 лева за този имот.
Между тях нямало спор за главницата, но иало спор за лихвата върху сумата. Претендирал
и разноските по делото, по което бил осъден. Водили преговори около 2 години.
Провели се 10-15 срещи и накрая Р. казал, че ще заведе дело. Свидетелят, който
купил имота от Р., също предявил претенции към него, но той казал, че няма пълната
сума и че след като се разбере с Р. Л., ще плати на ищеца. Свидетелят твърди
още, че със сестра си Р.е в добри отношения, но не искал да прави прихващане с
нея, защото били роднини и можело да загуби пари. Предпочитал да се разбере с Р.,
а ако не – да го съди. Когато той купил имота, върху него имало ипотека, Р. не
я бил махнал, защото така искал да предпази имота от имотната мафия, но предал
на свидетеля документ за заличаване на ипотеката. Свидетелят заличил ипотеката.
Понеже имал договор с фирма за построяване на къщички и блокове на купеното
място, трябвало имотът да е чист. Свидетелят знае, че Р.С. възстановила заем,
даден от П.Б., негова майка, на Д., като техен пълномощник.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 54, т. LLLIV, дело № 31328/10.12.1993 г. на I-ви
нотариус при Софийската нотариална служба, Д. Д.Д. е купил собствеността върху дворно място с
площ от 2000 кв.м., ПИ № 925Д, в кв. 14 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”, при
граници: имот пл. № 925, трамвайно ухо и имот пл. № 925Г.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 55, т. LLLIV, дело № 31329/10.12.1993 г. на I-ви
нотариус при Софийската нотариална служба, Д. Д.Д. е купил собствеността върху дворно място с
площ от 3027 кв.м., ПИ № 925Г, в кв. 14 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”, при
граници: ул. „Василашко езеро”, имот пл. № 957, имот пл. № 958 и имот пл. №
925Д.
С нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 172, т. VI, дело № 17342/11.08.1999
г. П. Г.Б. предоставя на Д. Д.Д. и Ц. Й. Д. заем в размер на 95 000 лева,
за срок от четири месеца, безлихвено, като за обезпечаване на задължението си
заемодателите учредяват в полза на заемателя ипотека върху свой недвижим имот -
Дворно място, цялото с площ 5 027 кв.м., съставляващо парцел IV-1480, 1481
от кв. 29 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 178, т. XXXIII, дело № 8327/08.05.2000 г. на Службата по вписвания, гр. *****, Д. Д.Д. и съпругата му Ц. Й. Д.,
действащи чрез пълномощника си Р.С.Л., са продали на Л.Н.Р. Празно дворно
място, цялото с площ 5 027 кв.м., съставляващо парцел IV-1480, 1481 от кв.
29 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”, като в в описа на доказателствата за
собственост на продавачите, са описани посочените по-горе нот. актове № 54 и 55
от 1993 г. Цената на имота е посочена като 102 000 лева, която е изплатил
напълно и в брой на пълномощника на продавачите. Данъчната оценка на имота е
101 796.70 лева. Посочено е, че всички такси по прехвърляне на имота се
заплащат от пълномощника на продавачите. Пълномощникът е действала чрез
нотариално заверено пълномощно № 2416/11.08.1999 г. на нотариус М.Ш..
Д. Д. Д. и Ц. Й. Д. са
упълномощили Р.С.Л. да продава, дарява, заменя и обременява с тежести в полза
на лице, което намери за добре, на цена и при условия, каквито уговори, както и
да се разпорежда с получените суми от продажбата на Дворно място, цялото с площ
5 027 кв.м., съставляващо парцел IV-1480, 1481 от кв. 29 по плана на гр. *****,
м. „М.Л.”, както и да ги представлява пред държавни, общински , съдебни органи,
юридически и физически лица, да подава данъчни декларации за имота, да получава
данъчни оценки, да ги подписва и нагажира навсякъде във връзка с дадените й с пълномощното права.
Представеното по делото пълномощно няма дата, но върху него е виден печат на
нотариус и между страните не с еспори, че това именно е прогласеното за нищожно
пълномощно.
Л.Р. е продал имота на Д.
С.Д. на 28.11.2000 г. с нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 17, т.LLIV, дело № 26177/28.11.2000 г. на Службата по вписвания, гр. *****, за сумата от 102 000 лева,
изплатена напълно и в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт.
Данъчната оценка е 120 903 лева.
От своя страна Д.Д. е
продал имота на „Т енд Д Б.” АД с с нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 188, т. LLLLXVI, дело № 541027/23.12.2005 г. на Службата по вписвания, гр. *****, за сумата от 213 420.70 лева, която сума е
изплатена на купувача преди подписване на нотариалния акт.
Видно от две квитанции
за платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци от 27.04.2000 г.,
такива са заплатени по имената на Д. Д. и Ц. Д. за имот в ж.к. „Манастриски
ливади”, включително лихви върху задълженията.
На 08.05.2000 г. П. Г.Б.
е подписала декларация, че е получила от Р.С.Л., в качеството си на пълномощник
на Д. Д. и Ц. Д. сумата от 95 000 лева за заличаване на договорна ипотека
върху Дворно място, цялото с площ 5 027 кв.м., съставляващо парцел
IV-1480, 1481 от кв. 29 по плана на гр. *****, м. „М.Л.”. Заявила е, че за в бъдеще
няма повече претенции към гореописания имот.
С вносна бележка от
12.05.2000 г. Р.С.Л. е внесла сумата от 3 154.69 лева в „ОББ” ОД за
откриване на безсрочен влог на Д. Д.Д..
С решение от 08.12.2006
г. на СГС, I-3 състав п огр.д. № 2666/2005 г. са обявени за нищожни, поради
противоречие със закона, упълномощителната сделка по нотариално заверено пълномощно № 2416/11.08.1999 г. на нотариус
М.Ш.; договорът за покупко-продажба надворното място, сключен между Д. и Ц. Д.
и Л.Р. и този, сключен между Л.Р. и Д.Д.. Решението е влязло в сила на
04.11.2010 г.
С платежно нареждане от
07.09.2011 г. Д.Д. е превел на „Т енд Д Б.” АД сумата от 102 000 лева с
основание: възстановяване на цена на място, поради евикция и съдебно решение по
гр.д. № 2666/2005 г. на СГС и нот. покана.
На 24.09.2013 г. е
подписан споразумителен протокол между Д. С. Б. и Л.Н.Р., с която Л.Р. и
съпругата му В.Р., са се задължили да върнат на Д.Д. сумата от 102 000
лева, в 7-дневен срок от подписване на споразумението, предвид решението на СГС
по гр.д. № 2666/2005 г.
С платежно нареждане от
26.09.2013 г. Л.Н.Р. е превел на Д.Д. Сумата от 102 000 лева с основание:
евикция на имот в М. ливади.
На 23.09.2013 г. е
подписан споразумителен протокол между Р. С. Б. и Л.Н.Р., с която Р. Б. се е
съгласила да върне на Л.Р. и съпругата му В.Р., сумата от 102 000 лева, в
7-дневен срок от подписване на споразумението, предвид решението на СГС по
гр.д. № 2666/2005 г.
С платежно нареждане от
26.09.2013 г. Р.Б. е наредила в полза на Л.Н.Р. сумата от 102 000 лева с
основание: за евикция на имот в М. ливади.
С писмо на ГД „ГРАО“ до
адв. Д. от 19.03.2015 г. е удостоверено, че в НБД „Население“ са вписани
ородствени връзки между Д. Д. Б. и Д. С. Б. – негов баща, и Т.Г.К. – негова
майка, и К. Д.ов Б., негов брат.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Ищцата
по делото твърди, че е платила на Л.Р.в сумата от 102 000 лева, които
представлявали задължение на Д. и Ц. Д. да върнат полученото по нищожен договор
за покупко-продажба на недвижим имот. Твърди още, че е имала интерес от
плащането, тъй като била пълномощник на продавачите по сделката, чието
пълномощно също било обявено за нищожно, именно тя получила цената по договора
и съществувала реална опасност Р. да предяви претенции към нея. Поискала е
съдът да осъди наследниците на Д. да й заплатят неоснователно платената при
наличие на интерес от това сума – иск по чл. 74, ал. 1 ЗЗД, а ако такъв се
приеме, че не е налице – да й заплатят тази сума, с която неоснователно се
обогатили за нейна сметка – иск по чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 73, ал.
1 ЗЗД всяко задължение може да
бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той
има интерес от личното изпълнение на длъжника. Изпълнението от третото лице
погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият
длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът, не може да иска нищо повече
от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е
погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка
между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат
никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира правата на
удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има
интерес от това. Следователно, и двата евентуално
съединени искове са допустими.
По
основателността на иска с правно основание чл. 74 ЗЗД.
Посочената норма урежда общия случай на законна суброгация - този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
удовлетворения кредитор. За да се установи наличието на посоченото основание за
ангажиране отговорността на ответника по този ред следва да бъдат доказани по
категоричен начин отделните елементи от фактическия му състав - валидно
възникнало и изискуемо задължение на Д. Д. и Ц. Д. към кредитора Л.Р.; изпълнение на това задължение от страна на
ищцата, което е осъществено при наличие на правен
интерес, както и наличие на регресно право у третото лице спрямо длъжника. При суброгацията към третото лице
преминават прехвърлимите права на кредитора с всички обезпечения в широк смисъл
на думата, освен при ограниченията, уредени в закона. Суброгаторното право е
предназначено да гарантира и улесни реализирането на регресните права на
третото лице във вътрешните му отношения с длъжника във връзка с изпълнението
на третото лице към кредитора, поради което и с оглед принципа за забрана на
неоснователното обогатяване, регресното право е предпоставка за суброгаторното
право, имащо акцесорен и обезпечителен характер по отношение на правото на
регрес. Суброгация без регрес е възможна само в изрично предвидените от закона
случаи /чл.178 ЗЗД/. В този смисъл е и Решение № 122/18.09.2014 г. по
т. д. № 3228/2013 г., т. к., І т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което се приема и, че третото лице няма регресни права, ако е предприело изпълнението с
дарствено намерение или за погасяване на свой дълг към длъжника. Регресна
отговорност може да възникне във връзка с изпълнение по договор за поръчка,
сключен между длъжника и третото лице, при осъществяване на фактическия състав
на водена на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване на
длъжника за сметка на третото лице.
Както вече бе посочено, с оглед основателността на суброгаторния иск по чл. 74 от ЗЗД законодателят е предвидил и изискването да е налице правен интерес у
третото лице от изпълнението на чуждото задължение. Този правен интерес не е
абстрактен, а следва да е налице конкретна зависимост между отношението
кредитор-длъжник и имуществените права на третото лице, която зависимост се
изразява в застрашаване на тези права. Такава зависимост в определени случаи може да е
налице и само от отношението длъжник-трето лице. Само в този случай би могъл да се признае
правен интерес от изпълнението. В правната теория застрашаването на правата на
третото лице (каквото
е ищецът) би могло да възникне както когато същото е
лично или реално задължено за дълга (в хипотезите на чл. 141, ал. 2 от ЗЗД или чл. 155, ал. 1 от ЗЗД), така и когато такова задължаване липсва, но
неизпълнението от страна на длъжника рефлектира върху имущественото положение на третото лице (напр., ако втори по
ред ипотекарен кредитор плати дълга към първия ипотекарен кредитор, той запазва
реалното обезпечение и може да получи евентуално за него по-висока цена, с която
да погаси и своето вземане).
При така очертания фактически състав на иска, настоящият състав намира, че
по делото не се установиха всички негови елеменит. Установи се, че с влязло в
сила на 04.11.2010 г. решение на СГС по
гр.д. № 2666/2005 г. е прогласена нищожността на пълномощното, с което Р.Л. е
била упълномощена от Д. Д. и Ц. Д. да се разпорежда с техен недвижим имот,
както и на договора за покупко-продажба, по който Р.Л., действайки по силата на
нищожното пълномощно е продала недвижим имот, собственост на Д. и Ц. Д., на Л.Р.,
за 102 000 лева. Според изявлението на лицата, подписали нотариалния акт (Р.Л.
и Л. Р.), сумата от 102 000 лева е платена на пълномощника на продавачите.
Предвид оспорването на плащането, направено от ответниците, следва да бъде
отбелязано, че нотариалният акт не се ползва със задължителна материална удостоверителна
сила по отношение изявлението на страните, че плащането на цената е извършено.
С такава сила се ползва само удостовереното от нотариуса, ако то е извършено
пред него или от него. Други доказателства за плащането не са представени,
поради което не може да се приеме за доказано от ищцата срещу ответниците –
пълно и главно, че такова действително е било направено. Обстоятелството, че Р.Л.
е превела на Л.Р. сумата от 102 000 лева след постановяване решението по
гр.д. № 2266/2005 г. също не означава непременно, че преди това я е получила от
него.
Дори обаче се приеме, че плащане действително е имало, след като Р.Л. е
действала с нищожно пълномощно, то не е породило въобще правни последици, което
от своя страна означава липса на съгласие на продавачите за извършване на
сделката, включително, липса на тяхно съгласие пълномощникът да действа от
тяхно име и при получаване на цената по договора. Ако тя е получила цената на
продавания имот, то тя не я е получила за продавачите, а за себе си и без
основание.
Платилият нещо по нищожна сделка го е платил без правно основание и може да
иска връщането му от този, на когото го е платил – чл. 34 ЗЗД. След като Л.Р. е
платил нещо по нищожна сделка на Р.Л. и тя не е действала от чуждо име при
получаването му, предвид нищожното пълномощно, то той има вземане за връщане на
даденото само от нея. Т.е., задължението за връщане на даденото по сделката е
на Р.Л., а не на мнимите упълномощители Д. и Ц. Д.. Следователно, като е
платила 102 000 лева на Л.Р., Р.Л. е изпълнила свое задължение към него, а
не чуждо такова.
Възможно е обаче, въпреки нищожното упълномощаване, именно мнимите
продавачи да са получили продажната цена по нищожната сделка и в този случай те
ще дължат връщане на полученото без основание. По делото не се установи и тази
хипотеза - Р.Л. да е предала сумата от 102 000 лева на Д. или такава сума
да е отишла в тяхна полза. Ищцата твърди, че с получените по нищожната сделка
пари е платила задължение на Д. и Ц. Д. по договор за заем, като е платила
95 000 лева от получените 102 000 лева на заемодателя П.Б., платила е
разноските по нищожната сделка, а 3 154.69 лева, които останали след
покриване разноските по сделката, платила на Д.. Т.е., че получените по
сделката парични средства са отишли в тяхна полза. Не се установи по делото Д.
да са й давали нареждане да плати на П.Б., вместо да им предава получената
продажна цена. Ако ищцата е платила, тя е платила без тяхното съгласие, но
въпреки това би настъпило погасяване на тяхното задължение – чл. 73, ал. 1 ЗЗД.
Такова плащане обаче, което ответниците оспорват да е правено, не се установи от ищцата главно и пълно.
Представената декларация, подписана от П.Б., че е получила от Р.Л., в
качеството на пълномощник на Д.,
95 000 лева за заличаване на договорната ипотека, обезпечаваща
заема, е частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена сила по отношение
на ответниците. Тъй като други доказателства за плащането не са представени, не
може да се приеме за доказано това плащане. Заличаването на ипотеката, каквото
се установява още през май 2000 г. също не представлява категорично
доказателство за това плащане. Свидетелските показания на Д.Д. относно
извършване на такова плащане съдът не кредитира като достоверни – той е брат на
ищцата, а и е участвал в сделките по неколкократното прехвърляне на имота и
съдът отчита вероятната му заинтересованост от една страна, а от друга – той не
твърди да е видял плащането. Т.е., по делото не е доказано главно и пълно от
ищцата, че 95 000 лева от получената от Л.Р. сума да е отишла в полза на
заемателите.
Платените по нищожната сделка и с нищожно пълномощно разходи очевидно не са
отишли в полза на Д..
Установи се, че ищцата е открила безсрочен влог на името на Д. Д., по който
е внесла сумата от 3 174.69 лева. Не се установи обаче тази сума да е
предадена именно като част от цената, получена по нищожната покупко-продажба.
След като не е налице елемент от фактическия състав на иска по чл. 74 ЗЗД –
плащане на чуждо зъдалжение, липсва съответно регрес по отношение на ответника,
а като следствие – и суброгационно право на ищцата. Искът на предявеното
основание е следователно неоснователен и следва да бъде отхвърлен в пълен размер.
Отхвърлянето му води до осъществяване на вътрешнопроцесуалното условие, при
което е предавен евентуалния иск за плащане на исковата претенция. Следва да
бъде разгледан иск при фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
По основателността на
евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД.
За да бъде този иск успешно проведен, необходимо е ищцата да докаже, че е
изпълнила едно чуждо задължение без да е имала интерес от това, като по този
начин се е обеднила, а длъжникът по него се е обогатил без основание,
спестявайки средства, като обогатяването на ответника е за сметка обедняването
на ищцата.
Тук изцяло важат мотивите, изложени по-горе относно главния иск – след като
Р.Л. е действала по нищожно пълномощно, то извършеното от нея по сключване на
договора за покупко-продажба с Л.Р. не обвързва Д. и Ц. Д., а и води до
нищожност на сделката поради липса на съгласие за скючването й. Правните последици
от действията на Р.Л. са настъпили единствено в нейната правна сфера,
включително – тя е получила цената от свое име и именно тя дължи да я върне на
купувача. Плащайки му 102 000 лева, тя е изпълнила свое задължение и
праводателите на ответниците с нищо не са се обогатили.
Както бе посочено по-горе, не се доказва, че евентуално платената от Л.Р.
цена е отишла в патримониума на Д.. Следователно, не се установява те да са се
обогатили с нещо за сметка на ищцата.
Ирелевантни са възраженията на ответниците във връзка с погасяване
задълженията им по договар за заем с П.Б. – иск за връщане на заемната сума не
е предявяван, нито иск за неоснователно погасяване на това задължение от ищцата.
Предявен е иск единствено за неоснователно обогатяване от плащане задължение на Д. при условията на чл. 34, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, този иск също се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърен.
По разноските: При този изход на спора, ищцата следва да плати
на ответниците сторените в производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива
обаче не са доказани по делото, поради което не следва да им се присъждат
разноски.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни главните искове, предявени от
Р.С.Л., ЕГН **********,*** срещу С.Д.Д.,
ЕГН **********, А.Д.Д., ЕГН ********** и С.Д.Д. – К., ЕГН **********, всички
с адрес ***, с правно основание чл. 74 ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 102 000 лева (51 000 лева от С.Д.
– К., 25 500 лева от С.Д.Д. и 25 500 лева от А.Д.Д.) – задължение на ответниците,
като наследници на Д. Д. и Ц. Д. за връщане на полученото по нищожен договор за
продажба на недвижим имот от 08.05.2000 г.,
сключен с Л.Н.Р., изплатени му от Р.С.Л. при наличие на правен интерес
от това.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни евентуалните искове,
предявени от Р.С.Л., ЕГН **********,***, срещу
С.Д.Д., ЕГН **********, А.Д.Д., ЕГН
********** и С.Д.Д. – К., ЕГН **********,
всички с адрес ***, с правно основание
чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 102 000 лева (51 000
лева от С.Д. – К., 25 500 лева от С.Д.Д. и 25 500 лева от А.Д.Д.) –
задължение на ответниците като наследници на Д. Д. и Ц. Д. за връщане на
полученото по нищожен договор за продажба на недвижим имот от 08.05.2000 г., сключен с Л.Н.Р., изплатени му от Райна С.Л.
без основание.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: