Решение по КНАХД №1504/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от С. М. М. срещу Решение № 656/03.06.2025г. постановено по АНД № 4518/2024г. по описа на Районен съд Варна.

В касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на обжалвания съдебен акт при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаване на материалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Намира, че в съдебното производство констатациите в АУАН не следва да бъдат приети за верни до доказване на противното и, че съдебния състав следва да изясни фактите, чрез допустимите доказателствени средства и да направи преценка относно наличието на извършено нарушение. Счита, че от събраните гласни доказателства в хода на съдебното следствие не се установява извършването на нарушението. Намира, че от даденото описание в НП на нарушението, наказаното лице не е можело да разбере правните рамки на обвинението. Счита, че съдът не може да измени основанието за налагане на административното наказание в случаите, в които АНО е определил неправилно приложимият материален закон, както и че АНО не може да сочи нови нарушени законови норми в НП. Счита, че е ограничено правото му на защита и НП е следвало да бъде отменено на това основание. Излага множество доводи относно маневрата „дрифт“ и, че г-н М. при управлението на МПС не е извършвал маневра от вида дрифт. Иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска отхвърлянето на касационната жалба и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 656/03.06.2025г. постановено по АНД № 4518/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-8703-001362/11.10.2024г. на ВПД Началник сектор в ОД на МВР-Специализирани полицейски сили, с което на С. М. М. са наложени наказания "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал, че на 12.09.2024 г., служителите на ОД на МВР-Варна И. и Р. изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил и се движили по [улица]в посока [улица]и около 03,22ч. двамата възприели, че от локалното платно в [жк] до бл.29 л.а. „БМВ 320 ЦД“ с рег.№ [рег. номер] с извършване на маневра десен завой се включва в движението по [улица]в посока [улица], при което водачът на автомобила, умишлено, чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя превърта задните задвижващи колела на автомобила, в следствие на което автомобилът бил приведен в неконтролируемо състояние. Извършени били и последователни маневри, изразяващи се в последователно преминаване в двете ленти чрез приплъзване на задната част на автомобила. Гореописаният автомобил се движел в срещуположната посока на тази, в която се движел полицейският автомобил, поради което след извършване на обратен завой, със светлинен и звуков сигнал л.а.“БМВ“ бил спрян от полицейските служители. Установено било, че водач на л.а. „БМВ 320 ЦД“ с рег.№ [рег. номер] е г-н М., който на въпроса на г-н И., защо е направил това и знае ли какви са наказателните последици, отговорил „Ми, да, знам“. Във връзка с възприетите действия на г-н М. като водач на лекия автомобил, на място г-н И. съставил АУАН за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на г-н М., който го подписал без възражения. В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН. Във връзка с писмените възражения била извършена проверка от комисия, която направила извод, че АУАН е правилен и законосъобразен. След проверката на комисията, при възприемане на фактите установени в АУАН, АНО издал НП, с което наложил наказания на въззивника на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Съдът посочил, че напълно кредитира показанията на свидетелите И. и Р., като конкретни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Описаната фактическа обстановка въззивният съд установил и от събраните по делото доказателства гласни и писмени.

Въз основа на установените факти въззивния съд направил извод, че НП е издадено от компетентен орган, съгласно приобщената по делото заповед и че АУАН е съставен от компетентен служител. Констатирал, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като при проверката на АУАН и НП, не е констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН, описание на нарушението и на законовите разпоредби, които са нарушени. Съдът е посочил, че в АУАН и НП ясно и недвусмислено е констатирано, че г-н М. е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Констатирал е, че в НП е посочено на какви обстоятелства АНО е приел, че г-н М. е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя релевирани в молба, приета в регистратура на ВРС на 13.01.2025г. (приложена на л.11-15 от въззивната преписка), съдът е посочил, че понятието "дрифт" няма легална дефиниция в националното законодателство, като от съдържанието на АУАН и на НП констатирал, че това понятие не е използвано, поради което не е изложил мотиви във връзка с направените възражение относно това понятие.

Съдът приел, че в обстоятелствената част на НП при фактическото описание на нарушението, коректно е описано възприето от свидетелите поведение и че това в достатъчна степен конкретизира противоправните действия на дееца, както и че приложената санкционна разпоредба напълно кореспондира с посочената като нарушена такава и направил извод, че не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Съдът констатирал, че след като срещу АУАН са били депозирани възражения, АНО е възложил проверка от комисия преди да се произнесе по преписката, поради което намерил за неоснователни възраженията на г-н М., че е била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Съдът констатирал, че от събраните по делото доказателства, се установява, че г-н М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е била ангажирана административно наказателната му отговорност. Съдът намерил за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че приетото за установено нарушение не е доказано. Посочил, че показанията на свидетелите И. и Р., които лично са възприели как жалбоподателят с управлявания от него лек автомобил извършвайки маневра десен завой, умишлено, чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя превърта задните задвижващи колела на автомобила, в следствие на което автомобилът бил приведен в неконтролируемо състояние, след което били извършени последователни маневри, изразяващи се в последователно преминаване в двете ленти чрез приплъзване на задната част на автомобила, са категорични. Предвид свидетелските показания, съдът приел, че г-н М. е извършил вмененото му нарушение от обективна страна, тъй като е използвал път, отворен за обществено ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели, за забавление чрез извършване на рискови маневри, извеждайки преднамерено първоначално извън контрол автомобила с рязко подаване на газ и форсиране на автомобила и последващо преминаване в двете ленти чрез приплъзване на задната част на автомобила, излагайки на риск не само живота, здравето и имуществото на другите хора, в това число и на пътникът в автомобила, но и собствения си живот и здраве.

Съдът приел, че с описаните действия водачът на МПС е създал опасност и пречка за движението, а при наличие на други автомобили на пътното платно биха възникнали и предпоставки за ПТП, поради което намерил за неосноватлни възраженията на жалбоподателя. На направените констатации и изводи съдът намерил, че деянието е извършено както от обективна, така и от субективна страна, предвид изявлението на г-н М., че знае какви са наказателните последствия за действията му.

Съдът е посочил, че с оглед момента на извършване на нарушението – м. септември, не следва да коментира аргументите за заснеженост и заледеност на пътното платно, т.к. през месец септември метрологичните условия са различни.

Съдът посочил, че не следва да излага мотиви относно направените възражения за действията на лицето О. А. като водач на МПС, тъй като такова лице не е страна по делото.

При съобразяване на установените факти, съдът приел, че АНО правилно е ангажирал отговорността на г-н М. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Съдът е посочил, че санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв., като санкцията е определена в абсолютен размер, поради което я намерил за справедлива. Посочил, че съдът е лишен от възможност да редуцира наказанията.

Съдът приел, че липсата на изрично произнасяне в НП относно приложението на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването на НП става ясно, че АНО е отказал приложението му, тъй като от една страна ЗАНН не изисква наличието на изрични мотиви в тази насока и от друга преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.

Съдът е констатирал, че с НП, г-н М. е наказан с административно наказание административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и с административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и, че за нарушението на тази забрана в чл. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съдът приел, че правилно с оглед характера на нарушението е преценено от АНО, че за разглежданото деяние, нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение, т.к. нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, като конкретното нарушение не се отличава от опасността, обичайна за нарушения от този вид и такова поведение не следва да се толерира. Съдът приел, че целите на чл. 12 от ЗАНН биха били постигнати единствено с налагане на горните наказания, като по този начин би бил превъзпитан водачът да полага повече дължима грижа, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.

На изложените констатации и изводи, съдът потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства.

Оплакванията пред касационната инстанция са за: постановяване на обжалвания съдебен акт при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаване на материалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Посочените касационни основания са визирани общо и не са обвързани с конкретни твърдения. Изложените твърдения са относно мотивирането на съдебния акт и относно несъгласието с изводите на съда, че е доказан фактическия състав на нарушението. В този аспект са възраженията, съгласно които в съдебното производство констатациите в АУАН не следва да бъдат приети за верни до доказване на противното, че съдебния състав следва да изясни фактите, чрез допустимите доказателствени средства и да направи преценка относно наличието на извършено нарушение, и че от събраните гласни доказателства в хода на съдебното следствие не се установява извършването на нарушението. От съдържанието на тези оплаквания се извежда, че са за необоснованост на съдебния акт.

Необосноваността по арг. от чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 348, ал.1 от НПК, не е касационно основание, което да подлежи на проверка от касационната инстанция по административнонаказателните дела. Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН “Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,…“. Чл. 348, ал.1 от НПК предвижда следните касационни основания: нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила и наложено е наказание, което е явно несправедливо. От анализът на цитираните разпоредби следва, че касационната инстанция няма правомощия да проверява установените по делото фактически констатации и се произнася при установените от въззивната инстанция фактически положения.

В случая въззивния съд е установил фактите от събраните доказателства, като е посочил кои доказателства и защо кредитира. Решението е мотивирано и от съдържанието му може да се проследи спазването на логическите правила при изграждането на вътрешното убеждение на съда във връзка с фактическите констатации. От проверката на доказателственият материал, върху който е изградено вътрешното убеждение на съда, касационната инстанция констатира, че е събран и проверен по реда на НПК.

Възражението относно описанието на нарушението в АУАН и НП не е ново. Направено е за първи път пред въззивната инстанция, като съдът е дал мотивиран отговор, който настоящата инстанция намира за правилен. От съдържанието на НП се констатира, че нарушението е описано подробно. Посочено е, на кой участък от пътя какви действия е извършвал водача на МПС и как тези действия са възприети от контролните органи, чрез начина по който МПС се е движил по пътното платно. Т.к. лицето се защитава срещу фактите, от описанието в НП може да се направи извод, че същото е разбирало в какво деяние е обвинено.

Оплакванията, че съдът не може да измени основанието за налагане на административното наказание в случаите, в които АНО е определил неправилно приложимият материален закон, както и че АНО не може да сочи нови нарушени законови норми в НП са неотносими към настоящия спор, т.к. първо, в разглежданото от касационната инстанция съдебно решение не е налице изменено от съда основание за налагане на административно наказание и второ, настоящата инстанция не извършва проверка на НП, а само на съдебното решение.

Фактическа обстановка въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства и свидетелските показания на разпитаните свидетели. Съдът след анализ на доказателствата приел, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на водача е проведено законосъобразно, че са спазени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми, т.к. са изложени факти, от които да се направи извод, че начинът, по който се е движело МПС е различен от предвидения в ЗДвП, т.к. водачът на автомобила, умишлено, чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя превърта задните задвижващи колела на автомобила, в следствие на което автомобилът е приведен в неконтролируемо състояние и са извършени и последователни маневри, изразяващи се в последователно преминаване в двете ленти чрез приплъзване на задната част на автомобила. ЗДвП не дава възможност на водачите на МПС да извършват маневри като описаната, т.к. от водачите на МПС се изисква спазването на правилата за движение по пътищата и пътната маркировка. Фактът на извършването на описаните в НП маневри е достатъчен, за да бъде направен извод за съставомерност на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Доводите в касационната жалба относно маневрата „дрифт“ не са нови. Изложени са пред въззивната инстанция в молбата на процесуалния представител на г-н М., представена в хода на въззивното производство. Обсъдени са от въззивния съд, който е посочил, че факти и изводи за такава маневра не се съдържат в НП, поради което е приел, че не следва да бъде изследвано това възражение на жалбоподателя. Изводите на въззивния съд са съответни на съдържанието на АУАН и НП, поради което правилно в обжалваното решение не се съдържат мотиви относно развитите оплаквания за маневрата „дрифт“.

Касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в начина, по който въззивния съд е достигнал до изводите по фактите и по правото. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователно се явява искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на касационния жалбоподател.

Направено е искане за присъждане на разноски от ответника по касация, което предвид изхода на спора е основателно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 656/03.06.2025г. постановено по АНД № 4518/2024г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА С. М. М. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет лв.) лева на Началник сектор в ОД на МВР-Специализирани полицейски сили.

Решението не подлежи на обжалване.