Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 8719 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 02.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 2417/2019г. на СРС, ГО, 70 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу А.Б.Б. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в размер на 2 361, 14 лева
– цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. № 19, находящ
се в гр. София, жк “******, абонатен номер 092490 за периода от 01.05.2014г. –
30.04.2016г. и в размер на 57, 50 лева – цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г. Със същото решение са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 244, 55 лева, представляваща
обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2015г. до 18.04.2017г. и за вземане
в размер на 9, 06 лева - лихва за забава върху стойността на дяловото
разпределение.
Срещу решението,
в частта, в която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/
за продажба на топлинна енергия от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от ДКЕВР. С тези
Общи условия се регламентирали търговските взаимотношения между страните в
правоотношението, правата и задълженията на същите, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Счита, че тези Общи условия обвързват и
ответниците, тъй като не се установява те да са упражнили правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. В жалбата се сочи още, че в приложимите Общи условия, в сила
от 14.03.2014г., и конкретно в чл. 33 от същите, е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни за заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отчетен период. Поддържа, че във връзка с
удостоверяването на публикуването на интернет страницата за дължими суми за
топлинна енергия били съставени констативни протоколи на основание чл. 593 от ГПК на съответните дати на публикуването, с което се доказвало основанието за
начисляване на лихвата. Размерът на същата бил определен съобразно неоспореното
заключение на съдебно-счетоодната експертиза. По тези съображения се прави
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се уважи в
пълния размер.
Решението, в частта, в която е уважен предявеният иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия и за таксата за услугата дялово
разпределение, както и в частта, в която
е отхвърлена претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, е влязло в сила като необжалвано.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – А.Б.Б.
е подала отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, че решението на СРС в обжалваната част е правилно, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на
неблагоприятните последици с оглед разпределената в процеса доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно,
като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия и начислената такса за услугата
дялово разпределение. По отношение на претенцията за заплащане на мораторна
лихва за забава, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е ангажирал
доказателства за твърдяната забава на ответницата. В тази връзка се е позовал
на действащите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия и
конкретно на клаузата на чл. 33, ал. 2 от същите. Посочено е, че според тази разпоредба,
купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителната
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет
страницата на продавача. В случая решаващият орган е съобразил, че ищцовото
дружество нито твърди, нито представя доказателства за публикуването на общата
фактура за двата отчетни периода на интернет страницата си /например съставени
от нотариус констативни протоколи, удостоверяващи явяването на последния и
извършените действия по публикуването на данни за дължими суми за топлинна
енергия, чрез осигурен интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, осъществен чрез официалната уебстраница на
ищеца/, съставляващо по своето естество уведомление до длъжника за възникване
на задълженията и необходимо с оглед поставянето на началото на течението на
предвидения срок за настъпване на изискуемостта им. При тези данни е направен
извод, че не е налице забава по отношение на задължението за заплащане на
стойността на потребена топлинна енергия. Ето защо претенцията за установяване
съществуването на вземане, представляващо мораторно обезщетение по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, е отхвърлена.
Със сила на пресъдено нещо /формирана въз основа на
влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 2417/2019г. по описа на СРС, ГО, 70
състав, в частта, по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
от ЗЗД/ между страните по делото е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е
била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата А.Б.Б. е собственик
на процесния имот и има качеството на битов клиент съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД; че стойността на доставената топлинна
енергия за топлоснабдения имот – ап. № 19, находящ се в гр. София, жк “******,
абонатен номер 092490 за периода от 01.05.2014г. – 30.04.2016г., е в размер на
общо 2 361, 14 лева, както и че цената за извършена услуга дялово
разпределение за същия период възлиза на сумата от общо 57, 50 лева.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 18.04.2017г., т.е
твърди, че ответницата е в забава от 15.09.2014г. Съгласно действалите към този
момент Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в
сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия
за разпределение в сградата-етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребенето количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32,
ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение. Доколкото страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, в който смисъл са и
формираните от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства
от страна на ищеца, че ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията
за заплащане на цената на доставената топлинна енергия през процесния период,
поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че релевираната
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
Въззиваемата не е направила разноски за настоящото
производство, поради което такива не се дължат от насрещната страна, независимо
от изхода на спора.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138642 от 02.07.2020г., постановено по
гр.дело № 2417/2019г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Б." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.