№ 374
гр. Р., 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на седемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Милен Петров
Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20244500500608 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
В. Г. К. чрез упълномощен адвокат Д. К. е обжалвала Решение №
463/05.04.2024 г. на Р.нския районен съд, постановено по гр. д. № 2086/2023 г.,
с което е осъдена на основание чл.59 ЗЗД да заплати на Ж. Х. Б. сумата от 5600
лв., представляваща обезщетение за лишаването му без основание от ползване
в периода от 15.10.2020 г. до 15.12.2021 г. на собствения му недвижим имот,
находящ се в гр. Р., no ул. „Б." *, представляващ CГPAДA с идентификатор
***********, със застроена площ от 74,00 кв. м., нa един етаж, с
предназначение: Жилищна сграда — еднофамилна и CГPAДA с
идентификатор *************, със застроена площ oт 19,00 кв. м., на един
етаж, с предназначение; Хангар, депо, гараж, заедно с 109/408 идеални части
от ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор ************, ведно със законната
лихва върху сумата на обезщетението за лишаване от ползване, считано от
датата нa депозиране на исковата молба — 21.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата. В жалбата са изложени подробни съображения за
процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. Иска се
отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане,
евентуално претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли да й
1
бъдат присъдени разноските по делото пред първоинстанционния съд и пред
настоящата въззивна инстанция.
Г. К. Т. и Т. К. Т. чрез упълномощен адвокат С. Д. също са
обжалвали Решение № 463/05.04.2024 г. на Р.нския районен съд, постановено
по гр. д. №2086/2023 г., с което са осъдени на основание чл.59 ЗЗД да заплатят
на Ж. Х. Б. сумата от 5600 лв., представляваща обезщетение за лишаването му
без основание от ползване в периода от 15.10.2020 г. до 15.12.2021 г. на
собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Р., no ул. „Б." *,
представляващ CГPAДA с идентификатор ***********, със застроена площ от
74,00 кв. M., нa един етаж, с предназначение: Жилищна сграда —
еднофамилна и CГPAДA с идентификатор *************, със застроена площ
oт 19,00 кв.м., на един етаж, с предназначение; Хангар, депо, гараж, заедно с
109/408 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор ************,
ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за лишаване от
ползване, считано от датата нa депозиране на исковата молба — 21.04.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата. В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на решението. Искат отмяна на
постановения съдебен акт и да се постанови ново съдебно решение, с което да
се отхвърли като неоснователна претенцията на Ж. Х. Б.. Молят да им бъдат
присъдени разноските по делото пред първоинстанционния съд и пред
настоящата въззивна инстанция.
Ответникът по жалбите Ж. Х. Б., чрез процесуалния си
представител адв. К. П. изразява становище за тяхната неоснователност и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, вкл.
платено възнаграждение за един адвокат.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбите и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в
законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по
същество, жалбите са основателни.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба
от Ж. Х. Б., с която е предявен иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу ответниците В. Г. К. и К. Т. К.. Моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответниците В. Г. К. и К. Т. К. да му
2
заплатят: сумата 5600 лева, с която те неоснователно са се обогатили за негова
сметка като собственик на гореописания имот и която сума представлява
обезщетение за лишаването му без основание от ползване в периода от
15.10.2020 г. до 15.12.2021 г. на собствения му недвижим имот, находящ се в
гр. Р., община Р., обл. Р., кв. "Р.*" , по ул."Б." № *, представляващ :
ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
*********** на един етаж, със застроена площ 74кв.м., състояща се от три
стаи, две антрета, кухня, баня и тоалетна, с маза под къщата от 18 кв.м. и
таван над къщата , както и МАСИВНА СГРАДА с идентификатор
************* на един етаж , със застроена площ 19 кв. м. с предназначение:
ГАРАЖ, заедно с 109/409 идеални части от дворното място, в което са
построени двете сгради, представляващо съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 18/16.05.2007г. на
Изпълнителния директор на АК, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
************ с площ 408 кв. м. , с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер
по предходен план ПИ № **** в квартал ***, при съседи: **********,
***********, *********** и ***********, ведно със законната лихва върху
сумата на обезщетението за лишаване от ползване, считано от деня на
предявяване на иска до окончателното й заплащане съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Направено е искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза с вещо
лице оценител на недвижими имоти, която да даде отговор какъв е размера на
пазарния наем за процесния недвижим имот за периода от 15.10.2020 г. до
15.12.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците в първоинстанционното
производство, чрез пълномощника си адв. К. са депозирали отговор, с който
развиват съображения за неоснователност на предявения иск.
С Определение № 3106 от 27.07.2023 г. районният съд е изготвил
предварителен доклад по делото, по чл. 140, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 1 от ГПК, чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, който е надлежно съобщен на страните,
предоставил им е възможност да вземат становище по него и е незначил
съдебно-оценителна експертиза. В първото открито съдебно заседание по
делото, проведено на 22.11.2023 г. предварителният доклад по делото е обявен
за окончателен, приета е изготвената съдебно-оценителна експертиза, на
основание чл.149 от ГПК съдът е счел делото за изяснено от фактическа и
3
правна страна и го е обявил за решаване в законоустановения едномесечен
срок. Видно от приетия по делото доклад доказателствената тежест не е
разпределена между страните – кои факти са безспорни, кои подлежат на
доказване и чия е тежестта, не е указано за кои обстоятелства не се сочат
доказателства.
В срока за изготвяне на съдебния акт по делото, е депозирана молба
с вх. N: 36301/13.12.2023 г. от пълномощника на ищеца, към която е приложен
препис - извлечение от акт за смърт, N: 0008/18.10.2023 г., съставен в с. Г.А.,
община Б., обл. Р., от който е установено, че на 17.10.2023 г. ответникът по
делото К. Т. К. е починал, представено е и актуално удостоверение за
наследници с изх. № 3-5747/19.10.2023 г.
С Определение N: 4917/14.12.2023 г. на основание чл.227 от ГПК
съдът е конституирал в качеството на ответници по делото неговите
наследници В. Г. К. – с. и Г. К. Т., и Т. К. Т. – с., отменен е ходът по
съществото на спора и делото е насрочено в открито съдебно заседание, като
районният съд не е дал указания на ищеца да установи при какви права
претендира иска си срещу всеки един от наследниците.
В проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно заседание
наследниците на починалия ответник не са конституирани с нарочно
протоколно определение, ищецът не е посочил вида на претендираната към
тях отговорност – солидарна или разделна и отново не е разпределена
доказателствената тежест между страните, не е указано и за какво не се сочат
доказателства.
Настоящата въззивна инстанция счита, че е нарушена разпоредбата
на чл. 140, ал.1, от ГПК, тъй като първоинстанционният съд не се е
произнесъл с определение по предварителните въпроси и че е допуснато и
нарушение на чл. 146, ал.1, т. 1, 4 и 5 и чл. 146, ал.2. По делото не е изготвен
доклад със задължителните реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1
ГПК, съответно не са посочени обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и задължения; съдът не се е произнесъл кои права и кои
обстоятелства признава, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; съдът
не е разпределил доказателствената тежест на страните за подлежащите на
доказване факти. В нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК, съдът не
е посочил за кои от твърдените от страните обстоятелства и факти, страните не
4
сочат доказателства. Направени са доказателствени искания, но съдът не е
посочил кои твърдения не са подкрепени от доказателствата по делото.
Поради липса на произнасяне на предварителните въпроси по делото, съдът
не е пристъпил и към изясняване на фактическата страна на спора, като
предметът му спрямо всеки едни от наследниците не е бил индивидуализиран
по вид и размер.
Решението е постановено при условията на солидарна отговорност,
каквато в действителност не е претендирана от ищеца, който едва с отговора
си на въззивните жалби (л.52) заявява, че претендираната отговорност на
наследниците е в условията на разделност.
Въззивната инстанция счита, че обжалваното решение е
постановено по непредявен иск, тъй като първоинстанционният съд се е
произнесъл извън определения от страните предмет на делото каквото е и
хипотезата на чл.270, ал.3, изр. последно ГПК. Предмет на делото е спорното
материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право,
индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Когато в нарушение
на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е
неподустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Налице е
драстично нарушение на посочените процесуални правила, водещо като
резултат до недопустимост на обжалвания съдебен акт, и който порок не може
да бъде отстранен от въззивната инстанция, поради което след обезсилването
на посоченото решение, делото следва да се върне обратно на Районен съд Р.
за ново разглеждане от друг състав от стадия на исковата молба и прецезиране
на петитуми с правата на всеки от ответниците.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 463/05.04.2024 г. на Р.нския районен съд,
постановено по гр. д. № 2086/2023 г. И ВРЪЩА делото, на основание чл. 270,
ал. 3, изр. трето ГПК за ново разглеждане от друг състав на РРС с указания за
прецезиране на исковата молба при какви права е напавено искането на ищеца
срещу всеки от ответниците.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6