Определение по дело №582/2024 на Административен съд - Велико Търново

Делото е образувано по жалба, подадена от Е. Х. А. с [ЕГН], адрес гр. Свищов, [улица], срещу Експертно решение № 90931 на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, от заседание № 78/ 11.07.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, с председател д-р О. С.. С обжалваното експертно решение на НЕЛК, по жалба на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Велико Търново, е отменено Експертно решение № 90554/ 22.04.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Д-р Димитър Павлович“ ЕООД – гр. Свищов, с което на Е. Х. А. е определена степен на трайна неработоспособност 50%, без чужда помощ, със срок 3 години /до 01.04.2027 г./ и НЕЛК е определила трайно намалена работоспособност 45% със същия срок. След отстраняване на констатирана нередовност в жалбата, с определение от 22.08.2024 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 08.10.2024 г., от 10:00 часа. С придружително писмо от 20.08.2024 г. от директора на РЗИ – Велико Търново е представено изисканото по реда на чл. 192 от ГПК медицинско досие на Е. А..

С придружително писмо вх. № 3574/27.08.2024 г. директорът на НЕЛК чрез пълномощник, е представил административната преписка, както и Експертно решение № 91132 на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, от заседание № 96/ 23.08.2024 г. на НЕЛК специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, с председател д-р О. С.. С последно посоченото експертно решение, въз основа на наличната към момента на постановяването му документация и във връзка с жалба на лицето пред АС – Велико Търново, е оттеглено ЕР № 90931/ 11.07.2024 г. на НЕЛК и е потвърдено по всички поводи Експертно решение № 90554/ 22.04.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Д-р Димитър Павлович“ ЕООД – гр. Свищов, вкл. относно определената степен на трайна неработоспособност 50%, и срока на същата. Видно от придружителното писмо и приложената документация, посоченото експертно решение на НЕЛК е издадено в производство по реда на чл. 113, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/. Съгласно приложена разпечатка от електронна система EVENTIS, то е изпратено на ТЕЛК към „МБАЛ – Д-р Димитър Павлович“ ЕООД, Териториално поделение на НОИ – гр. Велико Търново, „Агенция за хора с увреждания“ и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново, чрез ССЕВ, на дата 23.08.2024 година. ЕР № 91132/ 23.08.2024 г. на НЕЛК е изпратено и на Е. Х. А., и „Петрургия“ ЕООД – с. Елин Пелин /вероятно работодател на лицето/, като няма данни за датата на връчването му. С цитираното по-горе придружително писмо е поискано производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК, в условията на евентуалност е направено възражение по чл. 78у ал. 5 от ГПК, при отправено искане за присъждане на разноски за процесуално представителство от жалбоподателя или от заинтересована страна.

Съдът, като взе предвид посоченото по-горе, намира следното:

Предмет на настоящото производство и повдигнатият от Е. Х. А. спор относно законосъобразността на Експертно решение № 90931 от 11.07.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, с което на жалбоподателя е определена 45% временна неработоспособност. Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗЗ, ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им. Видно от представените документи, във връзка с обжалването на посоченото ЕР от 11.07.2024 г., ръководителят на НЕЛК е инициирал провеждането на такава процедура, приключила с издаването на Експертно решение № 91132/ 23.08.2024 г., с което НЕЛК е отменила първоначалното си решение и се е произнесла по същество, като е потвърдила изцяло Експертно решение № 90554 от 22.04.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Д-р Димитър Павлович“ ЕООД – гр. Свищов. Съгласно възприетото в съдебната практика становище, произнасяне на НЕЛК по реда на чл. 113, ал. 2 от ЗЗ е допустимо и при наличието на висящо производство по обжалване на нейно ЕР пред съда /вж. Определение № 12819 от 28.11.2016 г. по адм. д. № 12303 от 2016 г. на ВАС, Шесто отделение/, а приключващият производството по преразглаждане акт подлежи на самостоятелно обжалване и не е предмет на настоящото дело.

Доколкото оспорваното от Е. Х. А. Е. решение № 90931 от заседание № 78/ 11.07.2024 г. на НЕЛК, е отменено от самия орган в процедурата по чл. 113, ал. 2 от ЗЗ, подадената пред съда жалба към настоящия момент се явява недопустима, поради липса на предмет. Отделно от това, предвид постигнатият в производството по чл. 113, ал. 2 от ЗЗ благоприятен резултат за оспорващото лице по същество, който именно е целен, видно от съдържанието на подадената жалба, настоящият състав намира, че за Е. А. е отпаднал и правният интерес от оспорването.

При този изход на делото, направеното с жалбата своевременно искане и предвид обстоятелството, че на практика към момента на депозирането й пред съда, жалбата е била допустима, вкл. е бил налице правен интерес от оспорването съдът намира, че по арг. от чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от АПК ответникът следва да възстанови на жалбоподателя направените по делото разноски същите са своевременно заявени в размер общо на 1 010,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 1 000,00 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.07.2024 г. /л. 9/, имащ характера и на разписка за получаване на сумата. Неоснователно е направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело е 1 000,00 лв., колкото е договорено и заплатено от жалбоподателя на представляващия го адвокат. Съдът намира искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение под този размер за неоснователно, доколкото размерът на платения адвокатски хонорар не ограничава конкуренцията, като същевременно цели гарантиране на адвоката достатъчен доход, позволяващ му да живее достойно и да предоставя качествени услуги. Постигането на последно посочената легитимна цел в случая не може да се противопостави на ниската правна и фактическа сложност на делото. С първоначално издаденото експертно решение, което впоследствие е преразгледал, ответникът е дал повод за завеждане на делото, наясно е с последиците от неговото прекратяване, както и с всеобщо оповестените, чрез закрепването им в нормативен акт, минимални размери на адвокатските възнаграждения за дела от този вид.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Заличава като дата за провеждане на открито съдебно заседание по адм. д. № 582/ 2024 г. на Административен съд – В. Търново 08.10.2024 г., 10:00 часа.

Оставя без разглеждане жалбата на Е. Х. А. с [ЕГН], адрес гр. Свищов, [улица], срещу Експертно решение № 90931 на Национална експертна лекарска комисия, от заседание № 78/ 11.07.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, с председател д-р О. С..

Прекратява производството по адм. дело № 582/ 2024 г. по описа на Административен съд – В. Търново.

Осъжда Национална експертна лекарска комисия - гр. София, да заплати на Е. Х. А. с [ЕГН], адрес гр. Свищов, [улица], разноски по делото в размер на 1 010,00 /хиляда и десет/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.