Р Е Ш Е Н И Е
№ /21.03. 2017 година град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 06.02. 2017 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Д.И.
като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 93
по описа за 2015година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по
искова молба предявена от Н.Й.Б. *** против
„Т.К.”
АД (в несъстоятелност) - гр.К.,Н.,
гр.С. и “Х.А.Р.Б.”ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
представлявано от Н. Ц.Н. и М.Ю.Ф.Г. с цена на иска – 58 853,42 лева.
Ищецът твърди в исковата молба, че по отношение на ответното дружество „Т.К.” АД е открито производство по
несъстоятелност с решение №358/15.08.2013г. на СтОС, постановено по т.д.
№19/2013г.
Ищецът посочва, че предвид
нормативно установения едномесечен срок от вписване в Търговски регистър към
Агенция по вписванията на Решението по чл.630 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност, е предявил вземанията си към длъжника, както
следва:
1. Вземане в размер на 6000 лв.
по договор за заем от 16.11.2007г. и анекс към него от 16.11.2012г. със срок за
връщане на сумата уговорен първоначално до 16.11.2015г. С последващ анекс,
страните изменили срокът за връщане на дадения заем на 31.12.2012г.
2. Вземане в размер на 45 000 лв.
по договор за заем от 15.12.2011г. Посочва, че е приложено и платежно
нареждане, от което е видно, че сумата е наредена с платежно нареждане в полза
на кредитор на длъжника „С.Б." АД. Уговорен е срок за връщане на заемната
сума до 5 години от предоставяне на сумата или най-късно до 15.12.2016г. С
допълнителен анекс страните уговорили, че за предаване на заемната сума се
приемат и извършени плащания от страна на Н.Й.Б. за погасяване задължения на „Т.К."
АД към „С.Б." АД. Със същия анекс страните променили сроковете за
възстановяване на получения заем, като предвидили получената сума от 45000 лв.
да бъде върната за срок от 5 години на равни годишни вноски от 9000 лв. всяка
година. Първата вноска била изискуема на 30.12.2011г., а втората вноска на
30.12.2012г. Нито една от дължимите вноски не била изплатена от длъжника „Т.К."
в посочените срокове и до днес. Предвид горното и на основание чл.3, ал.2 от
посочения анекс, цялата предоставена сума по договора за заем станала
автоматично предсрочно изискуема, ведно с дължимата лихва от 10% годишно.
Сочи, че изчислената лихва е
съобразена с разпоредбите на договора за заем и подписания анекс, според които
лихва в размер на 10% годишно се дължи и след настъпване на изискуемостта до
окончателното плащане.
Според представените изчисления дължимата лихва към
датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност
възлизала на 7853,42 лв.
Ищецът твърди, че притежава
вземания към "Т.К."АД в общ размер на 58 853,42 лева. В настоящото
производство предявява за установяване
вземания в размер на 58 853,42 лева, тъй като първоначално заявеният в
производството по несъстоятелност размер от 62 534,57 лв. се базирал на
частично погрешни изчисления на дължимата лихва за забава.
Посочва, че на основание чл. 685 ТЗ е предявил вземанията си към длъжника пред съда по несъстоятелността. На
14.11.2013г. в ТР е обявен списъка с приети и неприети от синдика предявени
вземания, като синдикът приел предявените от ищеца вземания, произтичащи от
описаните договори за заем и анексите към тях, в пълен размер. В последствие
срещу така приетите вземания от страна на кредиторите Н. и „Х.А.А.Л." ЕООД
е направено възражение срещу размера на приетото от синдика вземане. В резултат
на разгледаните възражения и на основание чл.692, ал. 4 ТЗ съдът по
несъстоятелността постановил определение №365 от 12.03.2015 по т. д. 19/2013 г.
по описа на С. Окръжен съд, с което одобрил списък на приетите от синдика
предявени вземания, като направил промени в същия - изключил от него всички
вземания на ищеца в размер на 62 534,57 лв.
Посочва,
че мотивите на съдът по несъстоятелността да изключи приетите вземания от
списъка на синдика са поради непредставяне на доказателства и платежни
нареждания за реалното предаване на заемните суми, както и поради ненастъпила
изискуемост на вземанията.
Моли съда да признае за
установено, че длъжникът „Т.К." АД
дължи на ищеца Н.Й.Б. следните суми:
- сума в размер на 6000 лв. по
договор за заем от 16.11.2007г. и анекс
към него от 16.11.2012г., изискуема към дата 31.12.2012г.
- сума в размер на 45 000 лв. -
главница по договор за заем от 15.12.2011г.
- сума в размер на 7853,42 лв.,
представляващата дължимата лихва по Договор за заем от 15.12.2011г. и Анекс към
договора, за периода от предоставяне на заемната сума (15.12.2011г.) до
датата на подаване
на молбата за
предявяване на вземането (12.09.2013г).
Претендира
за Н.равените по делото разноски.
Ответникът „Т.К." АД /в несъстоятелност/
редовно призован по чл.47 ал.5 ГПК не
изпраща представител и не взема становище по предявения иск.
Ответникът Н.
– гр.С. чрез процесуалния си представител излага доводи за недопустимост на
предявения иск алтернативно относно неговата неоснователност.
Ответникът “Х.А.Р.Б.” ООД-гр.С. редовно и своевременно призован не се явява и не
взема становище по предявения иск.
Синдикът на „Т.К." АД /в несъстоятелност/ В.П.М. в депозирана писмена молба по делото
сочи,че от момента на встъпването му до дата 31.01.2017 г. не са му предавани
търговските и счетоводни книжа.Поради липса на достъп до първичната счетоводна
документация и останалите документи,установяващи възникването и размера на
вземането не е в състояние да изрази категорично становище за основателността на
иска.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.694 ал.2 т.2 ТЗ /в редакцията след изм. на ТЗ-ДВ бр.105/2016 г./.
В хода на производството се установи
следното:
С решение № 358 от 15.08.2013г. по
т.д. №19/2013г. на СтОС на основание чл.630, ал.1 е открито производство по
несъстоятелност на "Т.К." АД, гр.К.. На 14.11.2013г. в Търговския
регистър е вписано заявление Г1, с което са обявени съставените от синдика на
дружеството списъци на основание чл.686 от ТЗ.
След направени възражения на основание
чл.690 от ТЗ от Националната агенция за приходите и други кредитори, с
определение от 12.03.2015г., постановено по т.д. №19/2013г. по описа на СтОС,
вписано в ТР на 12.03.2015г., е одобрен списъкът на приетите от синдика на
"Т.К." АД, гр.К. вземания, като са направени съответните изменения.
Предявеният иск е допустим,тъй като исковата
молба е депозирана в съда на 21.03.2015г., но пощенското клеймо е с дата
19.03.15 г. т.е. преди изтичане на
7-дневния срок, започнал да тече на 13.03.2015 година.
Съгласно разпоредбата чл.694 ал.2 т.2 ТЗ /в редакцията
след изм. на ТЗ-ДВ бр.105/2016 г./. кредитор с неприето вземане може да предяви
иск за установяване съществуването на неприето вземане,ако предявеното от
кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението
по чл.692 ал.4 по възражение на длъжника или на друг кредитор.
На 15.04.2015 г. по т.д. №19/2013 г.
по описа на Окръжен съд-Ст.Загора е постановено решение,с което длъжника „Т.К."
АД е обявен в несъстоятелност т.е. на
осн.чл. 617 от ТЗ всички задължения на длъжника
стават изискуеми от датата на това решение.
Като писмено доказателство по
делото е приет договор за заем от 16.11.2007 г. ,сключен между Н.Й.Б. от една
страна като заемодател и “Т.К.” АД от
друга страна като заемател,видно от които заемодателят е предоставил на
заемателя заем в размер на 76 000 лв.,ведно с лихва в размер на 10% до
окончателното изплащане на сумата.Заемодателят се е задължил да преведе сумата
по чл.1 от настоящия договор,по посочената от заемателя банкова сметка.***а
сума,ведно с уговорената лихва в срок до 16.11.2012 г.Представен е и разходен
касов ордер №1249/17.11.2007 г. ,от който се установява,че Н.Й.Б. е предал на представител на “Т.К.” АД сумата 76 000 лв. С анекс №2 към договор
за заем от 16.11.2007 г. с дата 30.11.2012г.
страните по договора се споразумяват срокът за връщане на заетата сума
по договора за заем от заемателят ведно с уговорената лихва да е до 31.12.2012
г.
На 15.12.2011 г. между същите
страни е сключен друг договор за заем за сумата от 45 000 лв.Съгласно чл.3
от договора заемът се е отпуснал за срок от 5 години,считано от датата на
предоставяне на паричната сума на заемателя.Като писмено доказателство по
делото е представено платежно нареждане от 15.12.2011 г. за платена сума в
размер на 45 000 лв. на “С.Б.” АД с вписано основание: “Аванс за газ по
сметка на Т.”. От клаузата на чл.4 от анекс към договор за заем,сключен на
15.12.2011 г. с дата 22.12.2011 г. е
видно,че страните са се договорили,че към датата на подписване на анекса уговорената
в чл.1 от договора заемна сума е предадена на заемателя чрез извършеното на
15.12.2011 г. плащане по банков път от заемодателя на задължение на заемателя
към трето лице-“С.Б.” АД за сумата от 45 000 лв.
В хода на производството е
прието като доказателство по делото заключението на съдебно-икономическата
експертиза,видно от което реална проверка в счетоводството на “Т.К.” АД
вещото лице не е извършило поради не представяне на счетоводните
документи.В останалата част от заключението се описват представените по делото
документи.
С оглед на изложеното
съдът намира,че се доказва от ищеца реалното предаване на ответника на
сумите-претендирани вземания за главници.Предявеният установителен иск следва
да бъде уважен относно претенцията за сумите- сума в размер на 6000 лв. по договор за заем от
16.11.2007г. и анекс към него от 16.11.2012г., изискуема към дата 31.12.2012г.
и сума в размер на 45 000 лв. - главница по договор за заем от 15.12.2011г.
В настоящото производство се предявява
установителен иск за сумата в размер на
7853,42 лв., представляваща дължимата лихва по Договор за заем от 15.12.2011г.
и Анекс към договора, за периода от предоставяне на заемната сума
(15.12.2011г.) до датата
на подаване на
молбата за предявяване
на вземането (12.09.2013г).Видно
от молба от Н.Й.Б. с дата 12.09.2013 г. по т.д. №19/2013 г. на СтОС по чл.685 ал.1 ТЗ същият е предявил вземане за сумата в размер на 7853,42 лв., представляваща законова
лихва по договора от 15.11.2011 г. за периода от 16.08.2013 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Съдебната практика по приложението
на чл.694 ТЗ е непротиворечива,че допустимостта на иска предпоставя пълна
идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и
вземането,за чието установяване е инициирано производството по чл.694 ТЗ.Всяко
вземане се характеризира с юридическите факти,които го пораждат /основание/ и
със своя размер,а вземанията с периодичен
характер и с периода,за който се дължат.Поради това индентичността
предполага пълно съвпадение между посочените индивидуализиращи белези в молбата
по чл.685/чл.688 ТЗ и в исковата молба за предявяване на иска по чл.694 ТЗ.
В конкретния случай вземането
,предявено от кредитора Н.Й.Б. в производството по несъстоятелност за лихва и
това,предявено от същия в настоящото производство се различават по своя период,поради което производството в
тази част следва да се прекрати като недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.694
ал.7 изр.1 ТЗ държавната такса се
определя върху една четвърт от вземането,за което е предявен установителният
иск.При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса.С оглед
изхода на спора между страните следва да бъде разпределена дължимата държавна
такса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на “Т.К." АД
– в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град К., област С.З.***,
Н., гр.С. и “Х.А.Р.Б.”ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, представлявано от Н. Ц.Н. и М.Ю.Ф.Г., че “Т.К." АД – в
несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град К., област С.З.***
дължи на Н.Й.Б. ***, сумата в размер на сума в размер на 6000 лв. по договор за заем
от 16.11.2007г. и анекс към него от 16.11.2012г., изискуема към дата
31.12.2012г. и сума в размер на 45 000 лв. - главница по договор за заем от
15.12.2011г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно установителния иск за сумата в размер на 7853,42 лв.,
представляващата дължимата лихва по Договор за заем от 15.12.2011г. и Анекс към
договора, за периода от предоставяне на заемната сума (15.12.2011г.) до
датата на подаване
на молбата за
предявяване на вземането (12.09.2013г).
ОСЪЖДА “Т.К."
АД – в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град К., област
С.З.***, Н., гр.С. и “Х.А.Р.Б.”ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., ***, представлявано от Н. Ц.Н. и М.Ю.Ф.Г. да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, на Окръжен съд-гр.С.З., по 510 лв./петстотин
и десет лева/- дължима държавна такса в производството.
ОСЪЖДА Н.Й.Б. ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, на Окръжен съд-гр.С.З. сумата от 78,54 лв./седемдесет и
осем лева и петдесет и четири стотинки/- дължима държавна такса в производството.
ОСЪЖДА Т.К."
АД – в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град К., област
С.З.***, Н., гр.С. и “Х.А.Р.Б.”ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление гр.С., ***, представлявано от Н. Ц.Н. и М.Ю.Ф.Г. да заплатят на Н.Й.Б.
ЕГН ********** *** сумата 2559,82
лв./две хиляди петстотин петдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/-разноски
по делото съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на
обжалване пред П. апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: