Р Е Ш
Е Н И
Е
No260011
гр. Ботевград, 24.02.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдия **** гражданско дело No 911 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ООД, гр. София твърди, че след подадена от ответника Ц.К.Т. заявка за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството, на същият е бил отпуснат исканият от него
кредит в размер на 1400.00 лв., като по електронен път бил сключен Договор за
потребителски кредит “BestCredit на вноски” No
3001580/11.03.2019 г. и сумата му била преведена на 11.03.2019 г. чрез лицензирания оператор за парични
преводи Easy Pay и получена лично от него на каса срещу
предоставяне на документ за самоличност. Сочи, че съгласно чл. 2. от договора
кредитополучателят връща кредита на 10 равни двуседмични вноски, падежните дати
на вноските са уговорени в погасителен план към сключения договор,
представляващ неразделна част от него, а последната падежна дата е 29.07.2019
г. С договора е уговорена между страните договорна лихва за срока на договора в
размер на 125.70 лв. за периода 11.03.2019 г. – 29.07.2019 г.
Твърди, че договорът за кредит с
кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Поддържа, че с настъпване на
падежа на договора кредитополучателят не е погасил изцяло дължимите суми и е
изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора и чл. 10.3 от Общите
условия на “****” ООД се дължи законната лихва за всеки ден забава,
като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК мораторната лихва
възлиза на 113.28 лв. за периода 25.03.2019 г. – 25.02.2020 г.
Предвид неизпълнението на
ответника да върне в срок получената сума ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, като по ч. гр. д. No 449/2020 г. по описа на
РС-Ботевград е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите,
предмет на установителния иск в настоящото производство. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът Ц.К.Т. дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата от 1400.00 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски” No 3001580/11.03.2019 г.,
сумата от 125.67 лв., представляваща
възнаградителна/договорна лихва за периода 25.06.2018 г. - 29.07.2019 г., и сумата от 113.28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
25.03.2019 г. до 25.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и разноски.
Ответникът- Ц.К.Т. *** в депозиран в срока по чл.
131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си, оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни. Твърди, че ако твърденият от ищеца договор изобщо е
сключен, то същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на
съгласие. От представения по делото договор не може да се установи извършено от
ответника електронно потвърждение, за да може да се приеме, че е дадено
съгласие за сключване на договора. Сочи, че не е ясно по какъв начин ответникът
е запознат с договора и общите условия към него. Не е доказано и плащане на
процесната сума от 1400.00 лв. Поддържа, че не е налице идентичност на лицето,
потребител на договора за кредит. Оспорва дължимостта на акцесорните вземания,
доколкото не е доказана дължимостта на главното вземане, а възнаградителната
лихва се претендира за период, предхождащ датата, на която се твърди, че е
сключен договорът. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 449/2020 г. по описа на
РС- Ботевград, по заявление на ищеца от 28.04.2020 г., подадено по поща с
клеймо от 27.04.2020, съдът е издал заповед No 1718/18.05.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника Ц.К.Т.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по
заповедното производство и ищец по настоящото следните суми: сумата от 1400.00
лв., представляваща глвница по Договор за потребителски
кредит “BestCredit на вноски” No 3001580 от
11.03.2019 г.; сумата от 125.67 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 11.03.2019 г. до 29.07.2019 г.; сумата от 113.28 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 25.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 27.04.2020 г. /датата
на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски в заповедното производство – 32.78 лв. за платена държавна такса и сумата от 216.85 лв. за адвокатско възнаграждение.
В
предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От
представените регистрационна форма за кандидатстване на Ц.К.Т. от 10.03.2019
г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, Договор за потребителски кредит “BestCredit на
вноски” No 3001580/11.03.2019 г. с погасителен план към него, и Общи условия на “****” ООД, приложими
към договорите за потребителски кредит, представени като възпроизведени на
хартиен носител заверени преписи на електронни документи, се установява, че
ответникът Ц.К.Т. е попълнил на 10.03.2019 г. регистрационна форма за
кандидатстване в сайта на ищцовото дружество за кредит на вноски в размер на 1400.00
лв., която да върне на 10 двуседмични вноски, по която е сключен договор 3001580/11.03.2019 г. Като метод за плащане във
формата е отбелязано “EasyPay”. Посочени са трите имена на
кредитополучателя, единния му граждански номер, е-мейлът му, номерът на личната
карта му и дата и място на издаването й, адреса на лицето, номерът на личния му
мобилен телефон, както и на лице за контакт – Данаил Донков - колега.
Видно
от Договор за потребителски кредит “BestCredit на
вноски” No 3001580/11.03.2019 г., в същия са уговорени размера на кредита – 1400.00
лв., която дружеството се задължава да предостави на кредитополучателя в
рамките на 24 часа от одобрението, срещу заплащане на уговорените между
страните лихви, а кредитополучателят се задължава да върне кредита на 10 равни
двуседмични погасителни вноски с падеж съгласно приложения към договора
погасителен план и последна падежна дата – 29.07.2019 г., годишен лихвен
процент в размер на 41%, и общо дължима
сума по кредита 1525.70 лв. Съгласно договора, дружеството се задължава да
изплати уговорената сума чрез превод за теглене на каса в системата на Easy Pay (“Изипей” АД).
Съгласно
приложените Общи условия /ОУ/ на “****” ООД, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит, кандидатстването за предоставяне на
потребителски кредит може да се извърши чрез попълване на електронна форма за
регистрация – заявление(молба) за отпускане на кредит,намираща се на WEB – страница на дружеството, както
и по телефон – чрез директно телефонно обаждане към телефонната линия от
идентификационния му номер, или когато служител на дружеството се е свързал с
него на идентификационния му номер. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия,
сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента
(кредитополучателя), който попълва заявка (молба) за кандидатстване, намираща
се на уеб-сайта на дружеството, където предоставя пълни и верни данни относно
своята самоличност като: трите имена, ЕГН, адрес, данни по лична карта,
месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка ***.
В чл. 5.14 от ОУ е посочено, че с въвеждането на СМС и натискането на
бутона “Потвърди” клиентът изпраща
формата/заявлението за кандидатстване до дружеството за разглеждане. Съгласно
чл. 7.6 от ОУ, договорът се счита сключен след изпращане на съгласието за
сключването му от кредитополучателя, като отговорът, съдържащ съгласието му за
сключване на договора за кредит, потвърждава неговото желание за незабавно
превеждане на кредита по избрания от кредитополучателя начин.
От
заверено копие на Разписка за извършено плащане No 2000000174402460/11.03.2019
г. се установява, че на посочената дата 11.03.2019 г. ищцовото дружество е
наредило чрез система за електронни плащания ePay.bg на Ц.К.Т. да бъде
заплатена сумата от 1400.00 лв. с основание за превода – договор 3001580/11.03.2019
г.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът приема като компетентно,
обективно и пълно, от което се установява, че на 11.03.2019 г. на ответника Ц.К.Т.
е предоставен кредит в размер на 1400.00 лв. по Договор за потребителски кредит
No 3001580/11.03.2019 г., като сумата от 1400.00 лв. е осчетоводена при ищеца.
Съгласно заключението, предоставената на ответника сума в размер на 1400.00 лв.
е усвоена на 11.03.2019 г., като по договора не са извършвани плащания от
ответника. От заключението се установява, че размерът на задължението по
кредита е общо в размер на 1656.73 лв., от което 1400.00 лв. – главница, 125.67
лв. – договорна лихва за периода от 11.03.2019 г. до 29.07.2019 г., 131.06 лв.
- мораторна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 25.02.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена
заповед No 1718/18.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 449/2020
г. по описа на БРС. Съдът
намира, че така предявените искове са основателни по следните съображения:
Между
ищеца, в качеството му на кредитодател, и ответника Ц.К.Т., в качеството му на
кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние
съгласно попълнена онлайн регистрационна форма, по силата на който ищецът е предоставил
кредит на кредитополучателя в размер на сумата от 1400.00 лв., с фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 41%, със срок за издължаване на кредита до 29.07.2019
г., платим на 10 двуседмични вноски, включващи главница и лихва съгласно Погасителен
план, неразделна част от договора.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
По силата на чл. 18 от ЗПФУР на доставчика на услугата е възложено в тежест да
докаже посочените в разпоредбата обстоятелства във връзка със сключването на
договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест
е възложена на ищеца – доставчик на услугата. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР,
за доказването на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, като съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от ЗЕДЕП,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. При това във
всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали
формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е
съставен електронен документ. Съгласно чл. 13 от ЗЕДЕП, електронен подпис е
всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
В случая по делото са представени
като възпроизведени на хартиен носител заверени преписи на електронните
документи - регистрационна форма (заявка) за кандидатстване на Ц.К.Т. от
10.03.2019 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, Договор за потребителски кредит “BestCredit на
вноски” No 3001580/11.03.2019 г. с погасителен план към него, и Общи условия на “****” ООД, установяващи
сключването на процесния договор за кредит от разстояние между ищеца и
ответника. Съгласно общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят се
уведомява чрез СМС на посочения във формата за кандидатстване телефонен номер,
както и чрез изпращане на електронно съобщение, което съдържа Стандартен
европейски формуляр, Договор за ползване на финансовата услуга BestCredit и Общи условия към него, като за
да подпише договорът, потребителят натиска посочения в електронното съобщение
или СМС линк, след което въвежда избраната от него парола за достъп,
представляваща електронен подпис на потребителя, и с което потребителят
изразява своето съгласие за сключване на договора при посочените в него условия.
В рамките на 24 часа от одобрението на кредита, кредитодателят предоставя на
кредитополучателя кредита в съответствие с договорения размер, срокове и
условия. Така сключеният между ищеца и ответника договор за предоставяне на
кредит от разстояние е под формата на електронен документ. По посочения договор
ответникът е получил сума в размер на 1400.00 лв., предоставена му ищцовото
дружество, като от заключението на вещото лице се установява, че предоставената
по процесния договор сума на ответника в размер на 1400.00 лв. е усвоена на 11.03.2019
г. Видно и от заверено копие на Разписка за извършено плащане No
2000000174402460/11.03.2019 г., чрез “Изипей” АД на
ответника е изплатена сумата от 1400.00 лева, наредени от ищеца, като в разписката
като основание за плащането (“описание”) е
отбелязано Договор 3001580/11.03.2019 г.
Представените
по делото заявка за кредит и сключен от разстояние договор за кредит, в които
се съдържат личните данни на ответника – в качеството му на кредитополучател,
данни от личната му карта- номер и дата на нейното издаване, постоянния му
адрес, e-mail адрес, установяват размяна на изявления
и обективират съгласие на страните за сключване на
договора. При наличието на посочените лични данни на Ц.К.Т. в заявката и в
договора за кредит на основание чл. 13 от ЗЕДЕП същите се считат подписани от
лицето с електронен подпис. Сключването на договора е осъществено посредством
избиране на изпратена препратка на съответната интернет страница на
кредитодателя, където кредитополучателят кандидатства за отпускане на кредита.
Така чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си по договора. По силата на л. 7.6 от Общите условия, договорът се
счита сключен след изпращане на съгласието за сключването му от
кредитополучателя, като отговорът, съдържащ съгласието му за сключване на
договора за кредит, потвърждава неговото желание за незабавно превеждане на
кредита по избрания от кредитополучателя начин, в случая – с получаване чрез Easypay.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че в случая е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние, сключен
между ищеца и ответника, по силата на което за страните по същия са възникнали
права и задължения. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че кредитополучателят Ц.К.Т. е усвоил сумата по кредита в размер на
1400.00 лв. на 11.03.2019 г. и следователно ищецът е изпълнил задълженията си
по договора, като от страна на ответника няма извършени плащания на
задълженията му по договора. Крайният падеж на вноските по договора е настъпил
на 29.07.2019 г., поради което всички задължения по него са изискуеми. При това съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, че от негова страна не е дадено съгласие за сключване на
договора, като ако процесният договор изобщо е сключен, то същият е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие.
Ответникът
не твърди да е извършвал плащания по кредита, нито представя доказателства в
тази насока. При това съдът приема, че ответникът, в качеството му на
кредитополучател, не е изпълнил насрещните си задължения по договора за
погасяване на предоставения му кредит, ведно с договорена лихва, като не е
погасил нито една вноска. Предвид изложеното съдът намира за установено
наличието на вземания на ищеца срещу ответника в размери, установени от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по делото,
произтичащи от сключения между страните Договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски” No 3001580/11.03.2019 г., както следва: главница в размер
на 1400.00 лв., договорна лихва за периода от 11.03.2019 г. до 29.07.2019 г. в
размер на 125.67 лв., мораторна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 25.02.2020
г. в размер на 131.06 лв., като претенцията на ищеца за лихва е в размер на 113.28
лв.
Предвид всичко изложено съдът намира предявените
установителни искове за основателни, поради което същите следва да бъдат изцяло
уважени.
С оглед
изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в
настоящото производство в размер на 573.22 лв., от които 123.22 лв. за държавна
такса, 300.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, и 150.00 лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство,
които се явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 32.78 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 216.85 лв., или общо разноски по заповедното производство в размер на 249.63 лв.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на “****” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. “****”, комплекс ****, бл. 35, партер, към Ц.К.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, за които е
издадена Заповед No 1718/18.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 449/2020
г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 1400.00 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски“ No 3001580/11.03.2019 г., сумата от 125.67 лв. /сто двадесет и пет лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
11.03.2019 г. до 29.07.2019 г., и сумата от 113.28 лв. /сто и тринадесет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 25.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сума-главница, считано от 27.04.2020 г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц.К.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. “****”, комплекс *****, бл. 35, партер, сумата от 573.22 лв. /петстотин седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 249.63 лв.
/двеста четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 449/2020 г. по
описа на РС-Ботевград.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :