РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в
публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесета и първа година,
в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №8292 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от К.Б.П. срещу Г.И.В. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили споразумение на
05.11.2014 г., като полагането на подписите на страните е удостоверено със
заверка на нотариус. В споразумението страните изявление, че ответникът дължи
на ищеца връщане на сумата от 30 000 лв. с падеж 30.11.2015 г., по повод
прекратено участие като съдружник в „М.– П и В“ ООД. Ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати дължимата сума. По ч.гр.дело № 63497/2019 г. на СРС,
175 с-в, е издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ,
като поради подадено възражение на заявителя са дадени указания да предяви иск.
По изложените съображения се иска постановяване на решени, с което да се
признае за установено съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника въз
основа на посоченото споразумение в размер на 30000 лв. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба ответникът не оспорва подписването
на споразумение. Посочва, че същото не създава задължение за ответника, тъй
като не съществува облигационно правоотношение извън споразумението, пораждащо
задължение за ответника. Прави възражение за нищожност поради липса на
основание, евентуално – поради изтекла давност. Отношенията по повод
прекратяване на участието на ищеца в ООД „М.– П и В“ са уредени с договор за
прехвърляне на дялове от 12.12.2014 г. като
стойността на същите е 2500 лв. при отразено заплащане към момента на сключване
на договора. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н.,
поддържа исковата молба. Посочва, че ответникът е издал в полза на ищеца два
броя записи на заповед за сумите 30000 лв. и 30800 лв., като отношенията по
същите са уредени с договор за новация – процесното
споразумение. Това е и причината за
прекратяване на образуваното по иск на ответника гр. дело № 13616/2014 г. на
СГС. Ответникът, чрез адв. Г., оспорва иска. Съображения
по съществото на спора излага в писмена защита.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба и
отговора, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на
основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление вх. №
3079856/01.01.2019 г. по гр. дело № 63497/2019 г. на
СРС на 07.11.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ. Със заповедта е разпоредено на Г.И.В.
да заплати на К.Б.П. сумата от 30000 лв. – главница по споразумение с
нотариална заверка на подписите от 05.11.2014 г. с падеж 30.11.2015 г., ведно
със законната лихва от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 600 лв. – държавна такса за заповедното производство. Издаден е изпълнителен
лист, въз основа на който заявителят е образувал изпълнително дело №
20208630400718 по описа на ЧСИ Х..
Към заявлението е
приложено споразумение от 05.11.2014 г., сключено между Г.В. и К.П.. В същото е
отразено, че страните се споразумяват, че Г. В.има парично задължение към К.П.
в размер на 30000 лв., която сума следва да заплати в срок до 30.11.2015 г. При
неизпълнение в срок кредиторът има право да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение.
По делото е представен
Договор за прехвърляне на дялове, сключен на 12.12.2014
г. между страните по спора, в който е отразено, че К.П. продава на Г.В. 25 броя
дружествени дяла от по 100 лв. от капитала на „М.П и В“ ЕООД за сумата от 2500
лв., като цената е дължима към момента на подписване на договора.
Към настоящото
производство е приложено гр. дело № 13616/2014 г., образувано по искова молба
вх. № 103369/04.09.2014 г. с посочена от ищеца правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 537 и чл. 538 ТЗ за осъждане на ответника Г. В.и „М.груп“ ЕООД да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30000 лв.
– менителнично задължение по издаден от ответниците
запис на заповед от 21.10.2008 г., както и сумата от 30800 лв. – менителнично задължение по издаден от ответниците запис на
заповед от 21.10.2008 г. С разпореждане от 29.12.2014 г. исковата молба е
върната поради неизпълнени указания за заплащане на дължима държавна такса.
При преценка
основателността на иска съдът взе предвид следното: съгласно т. 11б от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. В производството по иска, предявен по реда
на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение
на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност.
В конкретния случай
заповедта по чл. 417 ГПК е издадена въз основа на документ по б. „в“ - друг
договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях
задължения за заплащане на парични суми. Този договор е спогодбата от
05.11.2014 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 365 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор,
като си правят взаимни отстъпки. С
взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и
правоотношения, които не са били предмет на спора.
Договорът е неформален. При
съобразяване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. второ ЗЗД съдът отчита, че
основанието в процесния договор се предполага до
доказване на противното. В доказателствена тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция.
От изложеното от страните
в т. 1 от спогодбата: „страните се
споразумяват и счита за безспорно
установено по между си, че към момента на подписване на настоящотото
споразумение Г.И.В., в качеството си на длъжник, има парично задължение към К.Б.П.“
може недвусмислено да се заключи, че между страните е съществувал спор по
смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, по повод на който се формулира клаузата за дължимост на сумата от 30000 лв. от страна на ответника. Законът
не въвежда изискване за индивидуализация на спора чрез подробно описание на
правоотношението, което го е породило. Достатъчно е от формулировката да може
да се заключи, че именно съществуващ спор се явява основанието за преуреждане на отношенията.
Същевременно по повод
възражения в отговора на исковата молба в първото съдебно заседание ищецът
конкретизира спора, по повод който е сключена спогодбата и който (частично) е
бил предмет на разглеждане по гр. дело № 13616/2014 г. на СГС І-11 с-в. Това не
съставлява въвеждане на ново основание, тъй като основанието е договорът за
спогодба по чл. 365 ЗЗД. Касае се за конкретизация на спора, дал повод за
сключване на спогодбата.
Ето защо съдът приема
вземането, по повод на което е издадена заповедта по чл. 417 ГПК, за изискуемо
и ликвидно. Свободата на договаряне на страните в хипотезата на чл. 365 ЗЗД
предполага отклонение от действителното правно положение, доколкото
съглашението се явява резултат от взаимни отстъпки по повод спора. Ето защо без
значение са наведените възражения за пороци в абстрактната сделка.
Неоснователно е
възражението за изтекла погасителна давност, доколкото същата е 5-годишна и при
договорен падеж 30.11.2015 г. би изтекла на 30.11.2020 г. Заявлението е подадено на 01.11.2019 г.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен.
При така установения изход от спора ответникът дължи да заплати
на ищеца сторените разноски в заповедното производство: 600 лв. държавна такса,
както и разноските в исковото производство, от които 600 лв. държавна такса и
900 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 365 ЗЗД, че Г.И.В., ЕГН **********
дължи на К.Б.П., ЕГН ********** на
основание договор за спогодба от 05.11.2014 г. сумата от 30000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 07.11.2019 г. по ч.гр.дело
№ 63497/2019 г. на СРС, 175 с-в.
ОСЪЖДА
Г.И.В., ЕГН **********, да плати на К.Б.П., ЕГН **********
сумата от 600 лв. –
разноски за заповедното производство и 1500
лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: