РЕШЕНИЕ
№ 4377
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110140045 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от М. В. В., ЕГН **********, с адрес ................ чрез адв. Д., срещу
„....... ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ....................... офис 20,
представлявано от управителя ..... В. Д.а и ............ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 685,77 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1259026/05.05.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 18.07.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2023 г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1259026 при ГЛП 35 % и годишен процент на
разходите- 49.66%.
Съгласно чл.5 от посочения договор, заема се обезпечавал с поръчителство,
предоставено от „........... в полза на ответника. Сочи се, че с одобряването от ответника на
предоставеното обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени от
кредитополучателя, като одобряването се извършва чрез одобряване на кредита. Съгласно
чл. 3,във вр. с чл. 4.3. от част 3 от Преддоговорната информация, ищеца дължал такса гарант
в размер от 6060 лв. Излагат се подробни съображения за недейсвтителност на сключения
между страните договор.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага съображения за неоснователност, като посочва, че при кандидатсвтане и отпускане
на кредит през интернет страницата на ответника, кредитополучателя сам избира дали да
посочи личен гарант или да се възползва от допълнителна услуга- предоставяне на гаранция
от Фератум банк, с оглед на което излага и съображения, че посочената клауза е
индивидуално уговорена с ищеца. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни.
1
По делото е постъпило становище по отговра на исковата молба от ищеца, в което се
излагат съображения, че е невъзможно да бъде подаден формуляр за отпускане на кредит,
без да бъде дадено съгласие кредитта да бъде обезпечен с поръчителсвто от дружесвто
гарант.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е постъпилo
писменo становище, с което същия моли съда да уважи иска. Претендира разноски по
списък.
Ответника се представляват от адв. Ц., който поддържа писмения отговори и моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 685,77 лв., представляваща недължимо платена по процесния договор сума,
поради неговата недействителност. В тежест на ищецът е да докаже, че е извършил реално
плащане в полза на ответника на процесната сума, при начална липса на основание.
Процесният договор за заем е потребителски - страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на дружеството - ответник.
Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с
поръчителство предоставено от „Ferratum Bank“, вследствие на което между ищеца и
поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че електронната
система на ответника „....... ЕООД за кандидатстване за отпускане на паричен заем, не
допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител (дружеството ..............)
или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора. Съдът намира, че
електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем, не съдържа
информация относно продължителността на т.нар. проверка на „платежоспособността“ на
физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т.нар.
„платежоспособност“. От изложеното следва, че избор на т. нар. „гарант“ ................... се
извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на
ответника „....... ЕООД.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и
публично достъпния Търговски регистър на...................., се установява, че едноличният
собственик на капитала на ответника „....... ЕООД е лицето..............., чуждестранно
юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на
.................../ променено наименование на Ferratum Bank/. Следователно се касае за хипотеза
на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т.1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
2
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем
е в размер на 6000 лева, като е посочено, че ГПР е в размер на 49,66 % (чл. 4). Т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и същия не надвишава
максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът обаче намира, че този размер не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
"Фератум Банк", което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК. Предвид това, може да се направи законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %.
Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която
не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на
уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК). Съдът намира, че
възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй
като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. И
предвид, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор не са
включени всички действителни разходи, то е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В ГПР
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
дължимата цена по договора за поръчителство в общата сума, дължима от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни. Съдът намира, че посредством
сключването на договор за поръчителство се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е
уговорен по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Въпреки, че
формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на
задължението, без включването в тях на обсъжданата сума, те не могат да изпълнят
отредената им функция - да дадат възможност на потребителя по ясен и достъпен начин да
се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му. Липсата на разход в договора при
изчисляването на ГПР, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК (В този
см.Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, III ГО, Решение №
261440/4.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение № 3321/21.11.2022г. по в. гр.
д. № 8029/2021 г. на СГС). Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи по кредита. Установи се по делото, че по процесния договор ищеца
е заплатил сумата от 6685,77 лв., съгласно преводно нареждане от 31.05.2023г. (стр.41),
поради което сумата над 6000 лв. подлежи на връщане. Или иска следва да бъде уважен
изцяло до размера от 685,77 лв.
По разноските:
3
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 50,00 лв. за дължима държавна такса. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2
ЗА, ДПЗС и представен списък по чл. 80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. А. З. Д. от САК, ..............с адрес гр. ................, сумата от 480,00 лв.с ДДС –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....... ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ..........,
............, да заплати на М. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ................., сумата от 685,77
лв. (шестстотин осемдесет и пет лева и 77 стотинки), представляваща платена без
основание сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит №................, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба-
18.07.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „....... ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ............,
да заплати на М. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Разсадник“, ул. „Вардар“
№22, бл. 22А, вх. Д, ет. 2, ап. 91, сумата от 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща
направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „....... ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.
...................., да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. А. З. Д. от
САК, ............, с адрес гр. .................., сумата от 480,00 лв. с ДДС (четиритотин и осемдесет
лева с ДДС), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца М. В. В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде осъден ищеца да му
заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4