Р Е Ш
Е Н И Е
№ 237 от 25.10.2021 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 241 по описа за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от Регионална здравна инспекция (РЗИ) –
Кюстендил срещу Решение № 260197/25.05.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) № 1214/2020 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 267-РД/07.12.2020
г., издадено от директора на РЗИ – Кюстендил. С посоченото наказателно
постановление на Станимир Г.Г., с ЕГН **********, на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето (ЗЗ) е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева. В
жалбата е наведено касационното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В
съдебното заседание по делото процесуалният представител по
пълномощие на РЗИ – Кюстендил – юрисконсулт Д. В., поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 266869/12.07.2021
г. по описа на Районен съд – Дупница процесуалният му представител по
пълномощие – адвокат М.З., оспорва жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №
267-РД/07.12.2020 г., издадено от директора на РЗИ – Кюстендил.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че
на 20.08.2020 г., в условията на извънредна епидемична обстановка в Република
България, обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерския съвет (МС),
удължена с Решения № 378/12.06.2020 г., №418/25.06.2020 г., № 482/15.07.2020 г.
и № 525/30.07.2020 г. на МС, същият се е намирал в закрито обществено място –
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Дупница, ул. „Орлинска” № 27А, стопанисван от „Росен-79” ЕООД, без
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство покриващо носа и устата, в нарушение на т. I.4 от Заповед №
РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ (отменена със Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г.), съгласно
която всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3. Съставен
е Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 267/16.10.2020 г. за нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и
Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното
наказателно постановление, в което са
възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е
отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Приел е, че в
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на наказателното постановление, доколкото в последното не
е посочено ясно мястото на извършване на нарушението. Посочил е и че
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, за
чието нарушение е санкциониран нарушителят, не съдържа състав на
административно нарушение, че същата е бланкетна и следва да бъде издирена
привръзката на тази препращаща норма, която обаче не може да бъде Заповед №
РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването, доколкото тази
заповед е нормативен акт и не е обнародвана в Държавен вестник.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото следва да бъде
оставено в сила, макар и по различни от изложените в него съображения:
Настоящият
касационен състав не споделя извода на районния съд за допуснато нарушение на
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно посочване в наказателното постановление на мястото на извършване на
нарушението. Последното е посочено ясно в наказателното
постановление, а именно – в магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. Дупница, ул. „Орлинска” № 27А, стопанисван от „Росен-79” ЕООД. Освен това неправилно районният съд е приел, че чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ не съдържа състав на административно нарушение и Заповед
№ РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването е нормативен акт. Обстоятелството, че
административнонаказателната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ препраща към общ
административен акт (в случая Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г.
на министъра на здравеопазването)
относно въведената и нарушена/неизпълнена противоепидемична мярка, не означава,
че с този акт са въведени административни нарушения. Напротив, това е акт, с
който са въведени определени задължения за неопределен брой лица – спазването на
изброените в тях противоепидемични мерки. Неизпълнението на тези задължения
обаче е въведено като административно нарушение с нормативен акт – Законът за здравето.
При
издаването на процесното НП обаче е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на императивната норма на
чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Посоченото
в наказателното постановление собствено име на нарушителя –
Станимир, е различно от собственото име на лицето с ЕГН ********** – С., и не отговаря на
собственото име на нарушителя, посочено в процесния АУАН. Погрешното
посочване в наказателното постановление на собственото име на лицето с ЕГН **********, сочено за
нарушител, e пречка нарушителят да бъде установен еднозначно. Това несъответствие, дори да е резултат от допусната техническа
грешка, не може да бъде отстранено в
процеса на обжалване на наказателното постановление. Точното
и недвусмислено посочване на собственото име на нарушителя
е абсолютно необходим реквизит на НП, който не
може да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на други документи,
приложени към административнонаказателната преписка. Посоченото съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260197/25.05.2021 г., постановено по АНД №1214/2020 г.
по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.