Присъда по дело №1252/2023 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №4/10.01.2024г. по НОХД №1252/2023г., изготвени на
10.01.2024г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Й. С. Д. за извършени от него престъпления по чл.151, ал.1 от
НК, по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.191, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и със
служебен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248 от НПК.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие.
В разпоредително заседание РП- С. изпраща свой представител, който
дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и изразява съгласие
делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
Пострадалата се явява в разпоредително заседание лично и с майка си.
Пострадалата заявява, че не желае да предявява граждански иск и не желае да
бъде конституирана в качеството на частен обвинител. Майката не дава
съгласие дъщеря й да се конституира в качеството на граждански ищец и в
качеството на частен обвинител. Двете се придържат към казаното от
прокурора по отношение на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание съдът след като изслуша страните прие, че
въпросите на чл.248, ал.1 от НПК са изяснени. Счете, че са налице условията
за разглеждане на делото по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по
т.2 на чл.371 от НПК. Приключи разпоредителното заседание и премина към
предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на
подсъдимия правата по чл.371 от НПК, след което обяви, че ще ползва
неговото самопризнание, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание, представителят на РП- С. поддържа обвинението
така, както е повдигнато като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подсъдимия за деянието по чл.151, ал.1 от НК да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и намаленото наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца да бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ години. За деянието по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК
предлага да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ
години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и
намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и
ЧЕТИРИ месеца да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години и за
престъплението по чл.191, ал.1 от НК предлага наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да
1

бъде намалено с 1/3 и намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца да бъде отложено за изпитателен срок от
ТРИ години. На основание чл.23 от НК предлага на подсъдимия да се
определи едно общо наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от
ДВЕ години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и
намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и
ЧЕТИРИ месеца да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години.
В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си моли да
му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и
ЧЕТИРИ месеца, чието изпълнение да се отложи за минималния изпитателен
срок.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
В началото на месец февруари 2022г. св. Б. Г. се запознала с подс. Й. С.
Д., роден на 15.02.2004г. Двамата започнали да се срещат. Скоро след това, на
неустановен ден в периода 15.02.- 20.02.2022г. св. Б. Г. и подс. Й. Д.
осъществили полов контакт като и за двамата било за първи път. Това се
случило в дома на родителите на подсъдимия в с. З.в., общ. С.. Половият акт
между двамата бил осъществен осъзнато от тях, бил доброволен и искан от
страна на св. Б. Г..
В началото на месец април 2022г. св. Б. Г. и подс. Й. Д. решили да
заживеят на семейни начала, тъй като се обичали и искали да са заедно. Те
споделили тези свои намерения с родителите си, които се съгласили и им
разрешили да живеят заедно.
Така от 15.04.2023г. св. Б. Г. и подс. Й. Д. заживели на съпружески
начала в дома на родителите му в с. З.в., общ. С. ул. „Христо Иванов“, №44.
Впоследствие родителите на подсъдимия заминали извън страната и двамата
се преместили да живеят в дома на родителите на св. Г. в гр. Кермен, ул.
„Веслец“, №2.
В резултат на съвместното им съжителство, св. Б. Г. забременяла и
родила на 15.05.2023г. близнаци- и.б.м. и С.Б.М.. Двете деца не били
припознати от биологичния им баща, подс. Й. Д..

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното производство, взети
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
2

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира и всички писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.151, ал.1 от НК, затова че на неустановена
дата в периода 15.02- 20.02.2022г., в с. З.в., общ. С., ул. „Христо Иванов“,
№44 се съвкупил с ненавършилата 14- годишна възраст Б. М. Г., родена на
06.05.2009г. като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъплението по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК, затова че на
15.04.2022г. в с. З.в., общ. С., ул. „Христо Иванов“, №44 като пълнолетно
лице, без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14- годишна възраст- Б. М. Г., родена на 06.05.2009г.
Тези две деяния са извършени от подсъдимия Д. с пряк умисъл, тъй
като той е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните им последици. Той е знаел много добре,
че св. Б. М. Г. е малолетна, но на неустановена дата в периода 15.02-
20.02.2022г. е извършил полово сношение с нея. Освен това той е съзнавал и
второто престъпление, а именно че като пълнолетно лице без да е сключил
брак заживял съпружески с лице от женски пол ненавършило 14- годишна
възраст Б. Г., която към датата 15.04.2022г. е била малолетна.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъпленията съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в слабите му волеви
задръжки.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото му
съдебно минало на подс. Д. и искреното му разкаяние.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи
на подсъдимия за тези две деяния съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че
следва да определи наказанието на подс. Д. за престъплението по чл.151, ал.1
от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е налице
някое от изключително естество. С оглед постигане целите на генералната и
специалната превенция съдът счете, че на подс. Д. е най- подходящо да се
наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, както
3

предлагат прокурора и защитника на подсъдимия. Съдът счита това
наказание за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената
опасност, както на деянието, така и на дееца. Тъй като делото се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие, подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти това наказание съдът на основание
чл.58а, ал.1 от НК задължително следва да намали с 1/3, а именно с ОСЕМ
месеца.
За второто престъпление по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК съдът също
следва да определи на подсъдимия Д. наказание при условията на чл.54, ал.1
от НК. За това престъпление също не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства, нито е налице някое от
изключително естество. Съдът счита, че е най- подходящо да се наложи
предложеното от прокурора и защитника на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода“ в минимален размер от ДВЕ години. Това наказание
съдът също счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на
обществената опасност на деянието и на подсъдимия. Съдът на основание
чл.58а, ал.1 от НК следва задължително да намали така определеното
наказание с 1/3, а именно с ОСЕМ месеца, тъй като делото се разгледа по реда
на съкратеното съдебно следствие и подсъдимият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът следва да определи на подсъдимия
едно общо наказание, а именно най- тежкото от двете „Лишаване от свобода“
за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца. Това общо наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца съдът счете, че подс.
Д. не следва да изтърпи, тъй като са налице условията за прилагане института
на условното осъждане, а именно наложеното наказание е до ТРИ години
„Лишаване от свобода“, той не е осъждан на „Лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и най-
вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи.
Съдът счете, че е най- подходящо да му се определи минималния изпитателен
срок, за който да се отложи изпълнението на наложеното наказание, а именно
за срок от ТРИ години.
Съдът счита, че неправилно представителят на РП- С. е повдигнал на
подсъдимия Д. третото обвинение, а именно за извършено престъпление по
чл.191, ал.1 от НК. Видно е от събраните по делото доказателства, че той е
заживял на съпружески начала с Б. М. Г. на 15.04.2022г. Тогава тя е била
малолетна, т. е. не е била навършила 14- годишна възраст. Както бе посочено
по- горе за това деяние на подс. Д. е повдигнато обвинение и е ангажирана
неговата отговорност. От събраните доказателства е видно, че след тази дата
двамата са съжителствали първо в дома на родителите на подсъдимия, а след
това са се преместили в дома на родителите на Б. Г.. Съдът не може да
приеме, че на 06.05.2023г., датата когато тя е навършила 14- годишна възраст
4

и е станала непълнолетна са заживели отново на съпружески начала с
подсъдимия Д.. Двамата не са прекъсвали своето съжителство. Ето защо за
престъплението по чл.191, ал.1 от НК подсъдимият Д. не следва да носи
наказателна отговорност. Той следва да бъде признат за невиновен, че на
06.05.2023г. в с. З.в., общ. С., ул. „Христо Иванов“, №44 и в гр. Кермен, общ.
С., ул. „Веслец“ №2 като пълнолетно лице без да е сключил брак заживял
съпружески с лице от женски пол ненавършило 16- годишна възраст- Б. М. Г.,
родена на 06.05.2009г. и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.191, ал.1
от НК.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	4
Дата:	10 януари 2024 г. (в сила от 26 януари 2024 г.)
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20232230201252
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 септември 2023 г.

Присъда по дело №1252/2023 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите