№ 38559
гр. София, 09.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110161682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 77443/28.10.2021г. от П К Б за издаване на заповед за
изпълнение срещу Я Я К. за сумата 1500 лв., представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № ,, от 02.11.2018 г. ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 409,12 лв. за периода от 26.12.2018 г.
до 27.08.2019 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в
размер на 1800,72 лв., мораторна лихва в размер на 795,97 лева за периода от 27.12.2018 г.
до 27.10.2021 г., както и сумата 30 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендираното вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
По отношение на претенцията за възнаграждение за предоставени допълнителни услуги:
В случая се твърди, че на длъжника е предоставен пакет от допълнителни и незадължителни
услуги, описани в чл. 15 от общите условия към процесния договор, а именно: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж и др. Услугите са предоставени срещу
1
възнаграждение в размер на 1800,72 лв., разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
75,03 лв., дължима ведно с месечната погасителна вноска по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
Съдът намира, че предоставените с договора „допълнителни услуги“, не попадат в
приложното поле на цитираната разпоредба, доколкото видно от характера на услугите
става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени като негово задължение по
силата на изискването за добросъвестност във взаимоотношенията между страните по един
договор. Заплащането на тези допълнителни услуги води до заобикаляне на закона, тъй като
въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, с които
освен това заемополучателят разполага и без изричното им уговаряне – например да
предоговаря условията по кредита и да го разсрочва. За възможността да извършва тези
действия потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането на допълнителни
разходи и такси.
Предвид изложеното, съдът намира, че уговореното възнаграждение за допълнителни услуги
представлява общ разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и същото
следва да бъде прибавено като размер към уговорената възнаградителна лихва. В този
случай, размерът на задълженията, свързани с ползването на предоставената парична сума,
би надвишил ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно е налице противоречие със
закона. Предвид това следва да се приеме, че претендираните под формата на
възнаграждение за допълнителни услуги плащания не са възникнали, съответно за длъжника
не е налице задължение за плащането им.
По отношение на претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сумата за
административни разноски за събиране на просрочено задължение не попада в приложното
поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи насрещна престация, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава, респективно служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвид това следва да се
2
приеме, че е налице противоречие със закона, респективно уговорката се явява нищожна и
заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 77443/28.10.2021г. по описа на СРС, подадено от П К Б за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Я Я К., В ЧАСТТА по отношение
на вземанията за сумата 1800,72 лева, представляваща възнаграждение за предоставени
допълнителни услуги и за сумата 30 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3