Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 107 25.09.2019 год. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Разград, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Ива Рангелова, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 158 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „АРОН ЛОГИСТИК” ООД с
ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Т. В., със седалище
и адрес на управление гр. Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17, офис 2, чрез адв. В.
Д. А. от АК - Варна, с която иска съдът да осъди Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” – София, да
му заплати сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение по водено пред РС – Разград АНД № 411/2018 год., както и пред Административен съд Разград по КАНД № 153/2018 год.
Ищецът посочва, че с НП № 37-0000289 от 16.05.2018 год.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград
на ищеца е наложена имуществена санкция от 1000 лв. на основание чл. 104, ал. 1
от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 10, §2, изр. 1,
предложение 2 от Регламент /ЕС/ 561/2006.
Ищецът е обжалвал наказателното постановление пред Разградския районен
съд, за което е образувано АНД № 411/2018 год.
По делото е постановено Решение № 354 от 01.10.2018 год., с което
наказателното постановление е било отменено като незаконосъобразно. Решението
на районния съд е обжалвано пред Административен съд Разград във връзка с което
е било образувано КАНД № 153/2018 год. С
решение № 5 от 18.01.2019 год., което е окончателно, касационната инстанция е оставила в сила
въззивното решение, постановено от Разградския районен съд.
Във връзка с обжалване на НП № 37-0000289 от
16.05.2018 год. ищецът е бил представляван и защитаван от адв. А. А. от АК –
Варна, за което дружеството му е заплатило възнаграждение в размер на 600 лв.,
които включват 300 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 423 от
04.09.2018 год. бланков № 331182, серия Б
и 300 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 439 от 15.01.2019
год., бланков № 331199, серия Б.
Според ищеца така заплатеното адвокатско
възнаграждение се явява за него пряка и непосредствена имуществена вреда, причинена му във връзка с
обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление. Позовавайки се на
чл. 4 от ЗОДОВ ищецът твърди, че на обезщетяване подлежат всички имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая от отмененото наказателно постановление.
Твърди също, че отмененото НП е последица от изпълнение на нормативно
възложените задължения на началника на ОО „Автомобилна администрация” Разград
по упражняване на административно-наказателната му компетентност и плащането на
адвокатско възнаграждение е предизвикало имуществена вреда на ищеца, при което
е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна
дейност и настъпилата за ищеца вреда.
Ищецът претендира и заплащане на разноските по настоящото исково
производство.
Ответникът по делото –
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София, чрез
процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. Г., в писмен отговор
оспорва иска като неоснователен, необоснован и недоказан. Излага доводи, че
приложените към исковата молба доказателства, не доказват, че ищецът
действително е заплатил на адвокат А. А. посочените в договорите за правна
помощ суми.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград счита, че
предявеният иск е основателен и доказан и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираната сума.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 37-0000289 от 16.05.2018 год., издадено от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград на ищеца е
наложена имуществена санкция от 1000 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози за нарушение на чл. 10, §2, изр. 1, предложение 2 от
Регламент /ЕС/ 561/2006.
Ищецът е обжалвал това наказателно постановление пред
Разградския районен съд, който с Решение № 354 от 01.10.2018 год. по АНД № 411
по описа за 2018 год. го е отменил изцяло като незаконосъобразно. В
производството пред районния съд дружеството – ищец, е било защитавано от адв.
А. Д. А. от АК – Варна, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие №
423 от 04.09.2018 год./л. 30/ от АНД № 411/2018 год. на РзРС/, за което ищецът
му е заплатил в брой възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението на районния съд е било обжалвано с
касационна жалба от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, чрез административно-наказващия орган пред
административен съд Разград, който с Решение № 5 от 18.01.2019 год. по КАНД № 153/2018
год. е оставил в сила решението на районния съд. В производството пред
касационната инстанция ищецът е бил защитаван от адв. А. Д. А. от АК – Варна,
съгласно сключен договор за правна защита и съдействие № 439 от 15.01.2018
год./л. 14 от КАНД № 153/2018 год. на АС
- Разград/, за което ищецът му е заплатил в брой възнаграждение в размер на 300
лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба е допустима. Ищецът е предявил срещу
ответника иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния
случай ищецът твърди, че от незаконосъобразно наказателно постановление,
издадено от длъжностно лице на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - София отменено с влязло в
сила съдебно решение, му е причинена имуществена вреда в размер на 600 лв., съставляваща заплатено
възнаграждение за процесуално представителство на защитавалия го по делото
адвокат. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19
май 2015 год. по тълкувателно дело № 2/
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”
агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и областни
отдели във всички областни градове.
Според чл. 17 от Правилника Главна дирекция "Автомобилна
инспекция", в структурата на която се включват 27 областни отдела
"Автомобилна администрация" – по един отдел във всеки областен град
на страната е част от специализираната администрация на агенцията. Отмененото
наказателно постановление, с което ищецът обосновава исковите си претенции е издадено
от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Разград -
длъжностно лице в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” София. Следователно като юридическо лице тя е процесуално
легитимирана, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите,
причинени на гражданите и организациите от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на своите органи и длъжностни лица.
Основателността на иска с
правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: преди всичко
незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение
на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. - причинена реална и непосредствена вреда и 3.
- причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда.
При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от
ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Доколкото
отговорността по ЗОДОВ е обективна, то въпросът за вината е без значение.
Процесното наказателно постановление е издадено на
основание Закона за автомобилните превози. Според чл. 91, ал. 2 във вр. с ал.1,
от ЗАвтП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по
прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни
превозни средства с българска или чуждестранна регистрация чрез Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица, с изключение на наказателните постановления по чл. 93а и чл. 96, ал. 4, които се издават
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за
установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се
издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. В
конкретния случай длъжностното лице, издало процесното наказателно
постановление, е упълномощено със Заповед №
РД-08-249 от 15.05.2015 год. на Министъра на транспорта, информационните
технологии. Предвид горепосочените правни норми, съдът приема, че издаването на
процесното наказателно постановление е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. В случая не е спорно, че това конкретно наказателно постановление е отменено по съдебен ред от Разградския
районен съд с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно. Ето защо,
съдът намира за доказана първата от визираните по-горе предпоставки за
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен
административен акт - наказателно постановление.
Съдът намира, че и втората предпоставка е доказана.
Налице е плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално
представителство и защита в административнонаказателно производство, отразено
изрично в приложените договори за правна защита и съдействие на ищеца по
образуваното пред Разградския районен съд
АНД № 411/2018 год. и образуваното пред Административен съд Разград КАНД
153/2018 год., което е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен,
съгласно т. 1 от ТР № 6/ 06.11. 2013 г. по т.д. № 6/2012 год. на ОС на ГК и ТП
на ВКС. В производството по Закона за
административните нарушения и наказания по обжалване на наказателни
постановления липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за
разноски в административнонаказателното производство от лицето, санкционирано
неоправдано с административно наказание (в този смисъл ТР № 2/03.06.2009 г. по
т.д. № 7/2008 год. на ОСС от I и II колегии на ВАС), поради което плащането за защита в това производство
представлява намаление на имуществото му и
за него то се явява имуществена вреда. Предвид изложените съображения съдът
намира твърдението на ответника по делото, че ищецът не е доказал реално
плащане на претендираната сума като адвокатско възнаграждение по посочените
административнонаказателни дела, за неоснователно и недоказано.
На следващо място съдът
счита, че посочената по-горе имуществена вреда, настъпила за ищеца, е пряка и
непосредствена последица от отмененото
незаконосъбразно наказателно постановление. Взаимовръзката между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие – наказаното лице не би потърсило адвокатска помощ, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган В този смисъл е постановеното Тълкувателно
Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния
административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон.
По изложените съображения
съдът счита, че са доказани всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ
за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 600
лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по административно-наказателното
производство, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 37-0000289 от 16.05.2018
год., издадено от началника на „Областен отдел” „Автомобилна администрация” гр.
Разград.
Съдът намира за
неоснователно и недоказано твърдението на ответника, че лицето К. С., подписала
договорите за правна помощ от името на ищеца за защита по
административнонаказателното производство не е имало представителна власт за
това. На л. 7 от АНД № 411/2018 год. по
описа на Районен съд Разград е приложено нотариално заверено пълномощно, с което управителят на ищцовото дружество е
упълномощил лицето К. К. С. да сключва от името на дружеството всякакви
граждански договори във връзка с дейността на дружеството и защита на неговите
права в т.ч. и да упълномощава адвокати.
С оглед изхода на делото,
искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като
своевременно направено, е основателно и доказано в размер на 325 лв., от които
25 лв. заплатена държавна такса /л.18/ и 300 лв. платено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна помощ № 66 от 10.06.2019 г./л.31/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – София, да заплати на „АРОН ЛОГИСТИК” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул.
„Н.Й.Вапцаров” № 17, офис 2 сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД № 411/2018 год. на Районен съд - Разград, с
решението по което е отменено Наказателно постановление № 37-0000289 от
16.05.2018 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Разград, както и пред
Административен съд Разград по КАНД №
153/2018 год., с решението по което е потвърдено първоинстанционното решение.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София, да заплати на
„АРОН ЛОГИСТИК” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17, офис
2 сумата от 325 лв. /триста двадесет и
пет лева/ разноски по адм.д. № 158/2019 год. на АС - Разград
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд чрез Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/