№ 1853
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205188 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0435-00030 от 07.06.2021
г. издадено от Г.Н.М. на длъжност **** РУ –О
2 към ОД на МВР-Пловдив ,с което на А.Г.М. . ЕГН ********** е наложено
административно наказание:
на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП.
В жалбата, а и в съдебно заседание се прави искане за отмяна на
наказателното постановление,тъй като във връзка с нарушението по чл. 137 а
ал.1 от ЗДП жалбоподателят имал заболяване, което било причината да не
ползва обезопасителен колан.
Въззиваемата страна – Второ РУ при ОДМВ –Пловдив, не изпраща
представител,като взема писмено становище по съществото на спора.Като
иска потвърждаване на наказателното постановление като пранвилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правно основание и в
предвидения в закона срок,както и е основателна.
На 13.05.2021г., в 11.30 часа в гр.Пловдив на ,л.Любен Каравелов 15
по време не движение на лек автомобил Шкода Румстър с рег.№ **** е
1
установено,че водача А.М. не ползва обезопасителен колан,с който МПС е
оборудвано.Това довело до издаване на АУАН, в който залегнали именно
тези обстоятелства. При което впоследствие и издадено настоящето
наказателно постановление, в което посочените по-гое обстоятелства били
изложени по идентичен начин, както и по идентичен начин е изписана
правната квалификация на нарушенията.Съответно в НП същия бил
санкциониран само за нарушението по чл. 137 А ал.1 от ЗДП.АУАН е
предявен на водача,като същия е вписал ,че има възражениея,но не е
депозирал писмени такива в тридневния срок.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин, като същата не се оспорва от жалбоподател.В
качеството на свидетел и разпитан актосъставителя-М.Д. ,който потвърждава
своите констатации ,като няма спомен дали водача към момента на
проверката е възразил ,че страда от заболяване ,което не му позволява да
ползва обезопасителен колан.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в
него не съществуват съществени пороци , водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Досежно искането за отмяна на НП по т.2, а именно за нарушение по чл.
137 а ал.1 от ЗДП са изложени доводи, че жалб.М. в следствие на остра
ретростернална болка в гърдите е приет по спешност в УМБАЛ-Пловдив
.Установило се триклонова коронарна болест ,наложило се спешно
имплантиране на DES Biofredom .Това се слубило през месец февруари
2021г./в периода 16.02.2021-19.02.2021г/.Впоследствие отнвово е приет в
поради влошаване на 22.02.2021 до 24.02.2021г.По делото са представени два
броя епикризи в тази връзка ,доказващи интерввенциите,както и субективните
усещания на М.-силна болка в сърдечната област.
Нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП предвижда изключения при
изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление
на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е безусловно.
Съгласно чл. 137, ал.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани
лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. Видно е от представеното с жалбата и прието по
делото на основание чл. 283 от НПК и обсъдени по –горе документи като
писмени доказателства се ,че физическото състояние на жалбоподателя
предвид претърпените интервенции е такова, което го освобождава от
2
поставянето на предпазен колан при шофиране.
С оглед на всичко това съдът намира, че на посочените в наказателното
постановление дата, час и място жалбоподателят не е имал безусловното
задължение да използва обезопасителен колан при управление на процесното
МПС, тъй като неговото физическо състояние не е позволявало използването
на такъв. Съгласно чл. 137а ал. 2, т. 1 от ЗДвП бременните жени също са
освободени от задължението да поставят обезопасителен колан и не са
длъжни да носят документ, а то може и да не е видимо. Фактите по чл. 137а
ал. 2 от ЗДвП са относими към фактическото състояние, като само в т. 2 то е
посочено общо като обективен факт, който изключва задължението за
поставяне на обезопасителен колан. Това състояние лицето следва да докаже,
когато се позовава на него,за пръв път в съдебно заседание ,но това не може
да бъде счетено в негова вреда.Двата броя епикризи са издадени през месец
февруали 2021г,а нарушението е извършено на 13.05.2021 г. Медицинската
интервенция касае гръдната област от ляво, там където преминава и
обезопасителния колан, когато лицето управлява лек автомобил с ляв волан.
От тези факти може да се направи извод, че обезопасителния колан, в случаи
като процесния, може да притиска и така да вреди на оперираното място.
Вярно е, че от периода, когато е извършена интервенцията до датата на
нарушението са изминали почти три месеца, но с оглед представените
доказателства, и предвид липсата на експертно заключение по делото ,то
следва да се отдаде значение на представените писмени доказателства, а
именно представените два броя епикризи.
Ето ,защо настоящия съд счита ,че процесното наказателно
постановлеине следва да бъде отменено.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
3
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита е сключен на 19.07.2021г./л.5 от делото/ на основание
чл.38ал.1т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата/материално затруднено
лице/.Впоследствие от приложения списък с разноските от адв.Маргарита
Балабанова е видно ,че същата иска да и бъде присъден минималния размер
от 300 лева на основание чл.38ал.2 от Закона за адвокатурата и
чл.18ал.2вр.чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1\2004 г.за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .В този смисъл искането и е основателно
,поради което и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0435-00030 от 07.06.2021
г. издадено от Г.Н.М. на длъжност **** РУ –О
2 към ОД на МВР-Пловдив ,с което на А.Г.М. . ЕГН ********** е наложено
административно наказание :
на основание чл. 183, ал. 4 т.7 пр.1 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати адв.Т.В. Т. АК-Пловдив
,служебен адрес-гр.***** сумата от 300/триста/ лева,представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38ал.2 от ЗА,за процесуално
представителство на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4