Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 01.08.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.07. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1115 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №1380/28.12.2018г., постановено по гр.д.
№507/2018г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която признато за установено по отношение на К.Г.И.,
ЕГН **********, че същата дължи на "М.Ф.М.” АД следните суми: сумата от 2 625
лв. главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски
паричен кредит PLUS-01745988 от 31.01.2013г. и сумата от 797,88лв.
представляваща неустойка за забава за периода
07.08.2014г. до 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от 07.08.2017г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на „М.Ф.М.” АД С., против К.Г.И., заповед №2964/10.08.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4410/2017г. по
описа на СтРС и К.Г.И. е осъдена да заплати на „М.Ф.М.” АД направените по
настоящо делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на
772,93лв., както и съразмерно сумата 128, 57 лв. разноски в заповедното ч.гр.д.
№4410/2017г. по описа на Районен съд С.З., както и да заплати в полза на
Районен съд С.З. възнаграждение за вещо лице по съдебно-почеркова експертиза в
размер на 454,00 лв.
Във въззивната жалба особеният
представител адв. А. излага доводи
за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като счита, че е постановено при съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Излага конкретни съображения в тази
насока. Направено е искане да се постанови решение, с което да се отмени
обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло като
неоснователни и недоказани предявените от въззиваемия искове. Претендират се
разноските пред двете съдебни инстанции.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от "М.Ф.М.”
АД, в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното
решение - правилно и законосъобразно. Изложени са подробни съображения в тази
връзка. Направено е искане да се
потвърди решението, като законосъобразно и постановено при спазване на материалния
и процесуален закон. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.
Постъпила е молба от 02.07.2019г. от
„М.Ф.М.” АД, гр.С., чрез процесуалния им представител юриск.С., в която
моли да се разгледа делото в тяхно отсъствие, заявява, че поддържа изцяло
отговора на въззивната жалба. Направено е искане да се потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, както и да им
бъдат присъдени сторените разноски в настоящето производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. №4410/2017г. по описа на Районен съд – С.З.,
на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, съдът е
издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът К.Г.И. да
заплати на кредитора „М.Ф.М.” АД С. сумата от 2625,00лв. главница, 524,48лв.
договорна лихва 05.03.2013г. до 05.02.2014г., 1121,03лв. неустойка за забава от
05.04.2013г. до 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
07.08.2017г. и разноски по делото – 85,41лв. държавна такса и 75,00лв. юрисконсултско
възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415, ал.1, т. 2 ГПК на заявителя
е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителят е предявил иск относно
вземането си.
Видно от данните по делото - Договор
за потребителски паричен кредит №PLUS-01745988, на 31.01.2013г. между „Б." ЕАД и К.Г.И.
е сключен договор, по силата на който заемодателят„Б." ЕАД е предоставил
на ответницата сумата 2500,00лв., която тя се задължила да върне на 12 месечни
вноски от по 262,42 лв.; договорена е и такса за покупка на застраховка „Защита
на плащанията" в размер на 125,00 лева, като така общият размер на кредита
възлиза на 2625,00 лева. В договора е уговорена таксата за усвояване на кредита
в размер на 87,50 лева; лихвен процент за
периода на договора в размер на 35,04 % и годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 49,92 %. Видно от погасителния план, последната вноска е следвало да
бъде заплатена на 05.02.2014г. В Общите условия, неразделна част от
договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. (т.5 от
договора). В договора с подписа на
ответника е удостоверено получаването на заемната сума.
Ответницата К.Г.И., чрез назначения особен представител, в
производството пред РС е оспорила представените договор за потребителски
паричен кредит от 31.01.2013г. и погасителен план към него като сочи, че същите
не са подписани от ответницата К.Г.И.. РС на основание чл.193 ГПК е открил
производство по оспорването на подписите на ответницата върху оспорените
документи. Във връзка с оспорването в производството пред РС е назначена и
изслушана съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се установява, че
ръкописните подписи, обект на изследването, положени от името на К.Г.И. в
договор за потребителски паричен кредит от 31.01.2013г. и погасителен план към
него, са изпълнени от К.Г.И.; ръкописния текст „К.Г.И.” положен на лист 3 от
договор за потребителски паричен кредит от 31.01.2013г. е изпълнен от К.Г.И.. Констатациите
на експертизата не са оспорени от ответницата по делото.
От заключение на съдебно–счетоводната експертиза, което също не е
оспорено от страните по делото, се установява, че между „Б.” ЕАД и ответницата
е сключен договор за заем за сумата от 2625,00лв.; кредитът е бил със срок 12
месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка; сумата по заема в
размер на 2360,50лв. /след удържаните такси/ е била преведена по банковата
сметка на кредитополучателя при банка У* на 01.02.2013г., съгласно преводно
нареждане с вписано основание „Кредит PLUS-
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно е
установено, че между К.Г.И. и “Б.” ЕАД са възникнали правоотношения по договор
за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. От представените доказателства е видно, че заемодателят е
изпълнил договорното си задължение и е предоставил на К.Г.И. заемната сума. Ответникът
е удостоверил получаването на заемната сума с подписа си в договора за заем,
чиято автентичност не е успешно оспорена, видно от заключението на съдебно –
почерковата експертиза. В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита за
неоснователни възражения на ответника, че не е получил заемната сума, както и
възраженията, отнасящи се до нарушения на чл.5 от ЗПК. Видно от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, задължението на К.Г.И. по договор за заем възлиза
на: главница 2 625 лв., 524, 48 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода
05.03.2013 г. до 05.02.2014 г. и неустойка за забава 1 121, 03лв. за периода
05.04.2013 г. до 03.08.2017 г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест е
следвало да установи пълно и главно изпълнение на задълженията си за връщане на
сумата по сключения договор за заем, но такива доказателства не са представени.
Съдът е уважил предявените искове против К.Г.И. за сумата от 2 625 лв.
главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски
паричен кредит PLUS-01745988 от 31.01.2013г. и сумата от 797,88 лв.
представляваща неустойка за забава за периода
07.08.2014г. до 03.08.2017г.
Ищецът “Б.” ЕАД придобил процесните вземания по силата на договор за
цесия от 14.10.2015г. Съгласно §5, ал. 5 от Договора за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия), цедентът „Б." ЕАД и цесионера "М.Ф.М.” АД
съвместно подписват и изпращат писмени уведомления до длъжниците за извършеното
прехвърляне на задълженията. В случая с уведомление
изх.№91-УП-Ц7-4124/23.10.2015г. “Б.” ЕАД и "М.Ф.М.” АД са уведомили К.Г.И.
за извършената цесия. Уведомлението й е връчено на 09.11.2015г., чрез М.Г.С./дядо/,
видно от приложеното по делото известие за доставяне. Поради това, въззивният
съд приема, че "М.Ф.М.” АД е кредитор на ответника К.Г.И..
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в Наредба за заплащане на
правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение
е от 100 до 300 лв.
В настоящия случай съдът намира, че следва да определи
претендираното юрисконсултско възнаграждение от "М.Ф.М.” АД в размер на
100 лв. за въззивната инстанция.
Въззивникът К.Г.И. следва да
заплати на "М.Ф.М.” АД направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., както и заплатеното от "М.Ф.М.” АД възнаграждение за особен
представител в размер на 400 лв.
Въззивникът К.Г.И. следва да заплати по сметка
на Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер на 77, 50 лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1380/28.12.2018г., постановено
по гр.д. №507/2018г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
представлявана на основание чл.47, ал.6 ГПК от адв.С.А., АК С.З. да заплати на
"М.Ф.М.” АД С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., *** направените във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и
заплатеното от "М.Ф.М.” АД възнаграждение за особен представител в размер
на 400 лв.
ОСЪЖДА К.Г.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представлявана на основание чл.47, ал.6 ГПК от адв.С.А., АК С.З. да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. държавна
такса в размер на 77, 50 лв.
ДЕЛОТО е разгледано и
решено при участието на трето лице – помагач „Б.” ЕАД С., със седалище и адрес
на управление гр.С., ***на страната на ищеца „М.Ф.М.” АД С..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: