РЕШЕНИЕ
№ 1212
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20245300102865 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.42, б „б“ от ЗН вр. чл.25, ал.1 от
ЗН.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.
А. К., ЕГН **********, с адрес ************************************,
против Л. С. А., ЕГН **********, с адрес
***************************************, с която е предявен иск за
прогласяване нищожност на саморъчно завещание, направено от О. А. Т. в
полза на Л. С. А., от дата **.**.****г.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата и ответницата
са сестра и племенница и наследници по закон на О. А. Т., починала на
**.**.****. в гр. ************. Твърди, че със саморъчно завещание от дата
**.**.***г. О. А. Т. се е разпоредила с апартамента си в гр.
***************************, в полза на ответницата. Завещанието е
обявено с протокол рег. № ****/**.**.****г. от нотариус А. М. с район на
действие РС – Русе. Въз основа на саморъчното завещание е съставен
констативен нотариален акт, по силата на който ответницата е призната за
собственик по наследство на недвижим имот с идентификатор
56784.521.1038.1.2, находящ се в гр. ******************************
1
Ищцата оспорва завещанието като нищожно, като съставено в нарушение
на чл.25, ал.1 от ЗН. Оспорва автентичността на процесното завещание, като
твърди, че ръкописният текст и подписът не са изпълнени от завещателката О.
Т.. Излага доводи, че датата на изготвянето му трябва да бъде преди подписа, а
в случая подписът на завещателя е преди датата. На следващо място сочи, че в
завещанието не е достатъчно индивидуализиран апартаментът. Оспорва, че от
съдържанието на завещанието следва извода, че завещателката е имала воля да
дари апартамента със запазено право на ползване, а не да го завещае, както и
че не става ясно коя сестра е имала предвид завещателката, която да има
правото да ползва апартамента. Сочи като закононарушение и
обстоятелството, че обявяването на завещанието е направено от нотариус с
район на действие, различен от този по последното местожителство на
завещателя.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответницата признава, че ищцата се явява
наследник на завещателката О. А. Т., както и че наследодателката се е
разпоредила в нейна полза със собствения на наследодателката недвижим
имот – апартамент, находящ се в ***********************. Оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че завещанието е действително, доколкото
отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН, по
подробно изложени в отговора аргументи.
По същество ищцата пледира за уважаване на иска, като излага аргументи
в писмена защита.
По същество ответницата моли да бъде постановено решение, с което
искът да бъде отхвърлен, по съображения изложени в писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
Страните не спорят, че са наследници по закон на О. А. Т., починала на
**.**.****., което обстоятелство се установява от представеното по делото
удостоверение за наследници на О. А. Т., починала на **.**.****. /л.6, гр.д. №
2
13197/2024г. на ПдРС/.
По делото е представено саморъчно завещание от дата **.**.***3г.,
съгласно което О. А. Т. завещава апартамента си в гр.
***************************, **** на племенницата си Л. С. А..
Завещанието е обявено от нотариус с район на действие Районен съд – Русе с
Протокол с рег. № ****/**.**.****г.
Спорно по делото обстоятелство е дали автор на завещанието е
наследодателят на страните – О. А. Т..
За установяване автентичността на завещанието е допусната съдебно-
почеркова експертиза.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно- почеркова
експертиза, се установява, че процесното завещание е написано и подписано
от наследодателя на страните О. А. Т.. Съгласно заключението текстът в
представеното за изследване завещание и подписът, положен за „завещател“,
са изпълнени от О. А. Т..
Съдът възприема заключеното като компетентно изготвено, въз основа
на посочен от страните сравнителен материал, и обосновано.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Установената родствена връзка на ищцата със завещателя О. А. Т.
обосновава правния интерес и материално правната легитимация на ищцата
да предяви иска за обявяване на саморъчното завещание за нищожно.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН саморъчното завещание
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието е
формален акт и съгласно разпоредбата на чл.42, б „б“ от ЗН неспазването на
чл.25, ал.1 от ЗН има за последица неговата нищожност.
По отношение на оспореното авторство на процесното завещание, с
оглед на заключението на съдебно- почерковата експертиза, съдът намира за
доказано, че завещанието е написано и подписано от лицето, сочено за негов
автор – О. А. Т..
На следващо място ищцата оспорва завещанието като нищожно, тъй
3
като датата на завещанието е положена след подписа на О. А. Т..
Разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН изисква като задължителен реквизит
на завещанието да има дата на съставянето му. Съгласно трайно установената
практика на ВКС (Решение № 62/ 05.03.2004г., гр. д. № 663/ 2003г. на І г.о.;
Решение № 343/ 01.11.2011г., гр.д. № 1147/ 2010 г., І г.о.; Решение № 85/
17.02.2012г., гр.д. № 352/ 2011г. г., І г.о.; Решение № 176/ 14.06.2012г., гр.д. №
1512/ 2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 65/ 05.03.2013г., гр.д. № 906/ 2012 г., ІІ г.о.;
Решение № 205/ 07.12.2023г., гр.д. № 4879/ 2022 г., ІІ г.о.) поставените след
подписа разпореждания са вън от завещанието и не могат да породят правно
действие, като това се отнася и до датата, която следва подписа. Дата е
задължителен реквизит на саморъчното завещание и тя трябва да бъде
задължително поставена преди подписа. Законът не разрешава изрично
въпроса къде е мястото на датата, но от определеното място на подписа, който
трябва да е последната дума на завещанието, трябва да се заключи, че датата
не може да бъде след подписа, защото подписът е който дава санкция на
цялото завещание (така Решение № 65/ 05.03.2013г., гр.д. № 906/ 2012 г., ІІ г.о.
на ВКС). Датата трябва да бъде написана ръкописно от самия завещател и
лично от него, защото тя е съществена част от самото завещание. В това
отношение тя не се отличава по нищо от текста и подписа на завещанието,
поради което следва да се приеме, че посочването на датата е равностойно на
всяко друго разпореждане и като всяко друго разпореждане тя трябва да е
посочена преди подписа на завещателя. След като датата е поставена след
подписа, следва да се приеме, че липсва дата, а саморъчното завещание е
нищожно, тъй като липсва основен елемент съгласно чл. 25, ал.1 от ЗН.
От прочета на процесното завещание се установява местоположението
на датата на изготвяне на завещанието, като безспорно се установява, че
датата е положена на реда, следващ този, на който е положен подписът на
завещателката.
Завещанието е строго формален личен акт, който за да е валиден и за да
произведе действие, следва да отговоря на изискванията, визирани в нормата
на чл.25, ал.1 от ЗН. В случая това не е налице. Полагането на датата на
изготвяне след подписа на завещанието е равносилно на липса на дата. Такава
не може да се извлече и от текста на документа. Предвид изложеното
процесното завещание е нищожно и не е породило своето правно действие.
4
Предвид изложените мотиви съдът приема, че завещанието е нищожно
на основание чл.42, б. „б“ от ЗН, тъй като не е спазено изискването на чл.25,
ал.1 от ЗН саморъчното завещание да съдържа означение на датата на
съставянето му. С оглед на това предявеният иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен, като процесното завещание бъде прогласено за
нищожно.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на предявения иск,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски в размер на 4608,70 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО завещателно разпореждане, саморъчно
завещание, направено от О. А. Т., починала на **.**.****., в полза на Л. С. А.,
обявено с Протокол рег. ****/**.**.****г. по описа на нотариус А. М., рег. №
*** на НК, с район на действие Районен съд- Русе, с което на Л. С. А. е
завещан апартамент в гр. ***************************, ***** поради липса
на дата на съставяне на завещанието, по иск предявен от А. А. К., ЕГН
**********, с адрес ************************************, против Л. С.
А., ЕГН **********, с адрес ***************************************.
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН **********, с адрес
***************************************, да заплати на А. А. К., ЕГН
**********, с адрес ************************************, сумата от
4608,70 лв. /четири хиляди шестстотин и осем лева и седемдесет
стотинки/, разноски за производството по гр. дело № 2865/ 2024г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5