№ 257
гр. Благоевград, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500260 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
жалбоподателя „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район „И.“, ул. „В.К., чрез Адвокатско дружество К., Г.а, П..“, със съдебен
адрес гр. С., бул. „П.Е., против Решение № 331/12.10.2023 г., постановено по
гр. д. № 7/2023 г. по описа на Районен съд П..
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост,
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди
се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон
и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретно
се сочи, че решението е недопустимо в частта, с която е уважен искът за
нищожност на неустоечната клауза, доколкото предявеният иск е недопустим,
предявен при липса на правен интерес. В тази насока се сочи, че по други
образувани дела пред Районен съд П. /гр. дело № 5 и гр. дело № 6 и двете от
2023г./, жалбоподателят е признал, че клаузите за неустойка по четири
договора за кредит /вкл. процесният/ са недействителни и е извършил
прихващане, за което ищцата не е възразила. Поради това за последната
липсва правен интерес от предявяване на иска за нищожност на клаузата за
неустойка. Освен това се сочи, че ищцата дължи на ответника главница по
договор за кредит от дата 29.10.2021г. в размер на 719,37 лв., поради което се
прави искане за прихващане на сумата претендирана под формата на
1
неустойка по настоящото дело.
Иска се от въззивния съд да обезсили решението на първата инстанция
в частта по предявения иск за нищожност на неустоечната клауза, както и да
отмени решението в частта по предявения осъдителен иск, като погасен чрез
прихващане.
Претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – В. А. В.,
от която, чрез адв. Д. М., в срок е постъпил писмен отговор. Сочи се, че
решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено, за което се излагат подробни доводи и
съображения. Претендират се сторените разноски пред въззивната инстанция.
Евентуално се сочи, че при уважаване на въззивната жалба в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, за което се излагат
подробни доводи.
На следващо място е подадена и въззивна жалба от „С.К.К.Г.“ АД,
против Решение № 11/12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 7/2023 г. по
описа на Районен съд П. /решение за поправка на ОФГ/, с което
първоинстанционният съд е оставил без уважение, като неоснователно,
възражението за прихващане на „С.К.К.Г.“ АД. С въззивната жалба са
изложени съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, както и е необосновано. Иска се от въззивния съд да
отмени атакуваното решение. Претендират се присъждане на сторените
разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – В. А. В.,
от която, чрез адв. Д. М., в срок е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
Районен съд П. е сезиран с два иска в условията на кумулативно
обективно съединяване, предявени от ищцата В. А. В. срещу ответника
„С.К.К.Г.“ АД, за прогласяване нищожността на неустоечна клауза,
обективрана в Договор за потребителски кредит от дата 23.07.2021г. и
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата 222,81 лв.,
заплатена като неустойка по посочения договор.
От страна на ответника в срока по чл. 131 ГПК е направено възражение
за прихващане на сумата по осъдителния иск. По отношение на това
възражение е посочено, че ответникът има вземане срещу ищцата по договор
за кредит от датата 29.10.2021г. за главница в размер на 719,37 лв., която е
падежирала.
Районният съд е уважил исковете предявени от ищцата, като е
отхвърлил възражението за прихващане, приемайки че не е налице ликвидно
и изискуемо вземане на ответника към ищцата по договор за кредит от дата
29.10.2021г.
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, пред
2
настоящата съдебна инстанция по искане на жалбоподателя е назначена ССчЕ
и са изискани две други дела, водени между същите страни, от които се
установява следното:
По делото не е спорно, а и от ангажираните доказателства се
установява, че В. А. В. е сключила с ответника „С.К.К.Г.“ АД четири
договора за потребителски кредити от разстояние, както следва:
Договор за потребителски кредит от дата 07.01.2021г., въз основа на
който й е отпусната сума в размер на 300 лв.; Договор за потребителски
кредит от дата 29.04.2021г., въз основа на който й е отпусната сума в размер
на 700 лв.; Договор за потребителски кредит от дата 23.07.2021г., въз основа
на който й е отпусната сума в размер на 1000 лв. и Договор за потребителски
кредит от дата 29.10.2021г., по силата на който й е отпуснат кредит в размер
на 1000 лв.
От страна на кредитополучателя са предявени искови претенции срещу
кредитора за прогласяване нищожност на неустоечни клаузи по четирите
договора. По три от договорите са предявени и осъдителни претенции за
заплащане на недължимо платените неустойки. Образувани са дела №
5/2023г., № 6/2023г. и № 7/2023г. и трите по описа на Районен съд П., по
които исковете за нищожност на неустойката и за присъждане на заплатената
такава са уважени. Решенията по гр. дела № 5 и № 6 и двете от 2023г. по
описа на Районен съд П. са влезли в сила. Решението по гр. дело № 7/2023г.
по описа на Районен съд П. е предмет на разглеждане в настоящото
производство. По договор за кредит от дата 29.10.2021г. е предявен
единствено иск за нищожност на неустоечна клауза, който иск е уважен по гр.
дело № 448/2022г. по описа на Районен съд П..
Пред настоящата съдебна инстанция е назначена ССчЕ, по която вещото
лице дава заключение, че по Договор за кредит от дата 29.10.2021г., сключен
между страните по делото, е останала дължима сума в размер на 719,28 лв.
под формата на главница. Посочено е, че по този договор ищцата е получила
сума в размер на 1000 лв., като падежът за заплащане на последната вноска е
на 29.01.2022г.
Видно от изисканите две дела - гр. дело № 5 и гр. дело № 6 и двете от
2023г. по описа на Районен съд П. в писмените отговор по чл. 131 ГПК
ответникът е направил възражения за прихващане на трите дължими суми за
неустойки – по Договор за потребителски кредит от дата 23.07.2021г.; по
Договор за потребителски кредит от дата 07.01.2021г., и по Договор за
потребителски кредит от дата 29.04.2021г. срещу дължимата сума за главница
по договор за кредит от дата 29.10.2021г. По гр. дело № 5/2023г. по описа на
Районен съд П. в мотивите си съдът е приел, че възражението е
неоснователно, тъй като касае друго правоотношение, а не процесното. По гр.
дело № 6/2023г. по описа на Районен съд П. съдът изобщо не се е занимавал с
направеното възражение за прихващане.
По гр. дело № 7/2023г. по описа на Районен съд П. също е направено
възражение за прихващане със сумата претенднирана като неустойка в размер
на 221,81 лв. с дължимата сума за главница по договор от дата 29.10.2021г.
3
Това възражение е прието за неоснователно, доколкото според съда липсвали
предпоставките за извършване на съдебно прихващане.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
По предявения иск за нищожност на неустоечната клауза:
Настоящата съдебна инстанция намира, че така предявеният иск е
допустим. Това, че ответникът по други дела е признал, че процесната клауза
действително е нищожна не означава, че за ищцата липсва правен интерес да
иска прогласяването й за такава, тъй като по другите дела не се формира сила
на присъдено нещо за процесната неустойка. Поради това следва да се
приеме, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на този иск.
По основателността на същия самият ответник в писмения отговор
признава, че действително клаузата е нищожна. Ето защо и правилно искът е
уважен от районния съд.
По предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и възражението
за прихващане по чл. 102 ЗЗД:
Ищцата претендира от ответника заплащане на сумата в размер на
221,81 лв. заплатена като неустойка по процесния договор за кредит.
Ответникът не отрича, че тази сума е получена от него. Доколкото клаузата за
неустойка е нищожна, то на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД заплатена сума при
начална липса на основание подлежи на връщане.
Основателно обаче се явява възражението за прихващане, направено от
ответника още с писмения отговор. Последният твърди, че има вземане срещу
ищцата по друг договор за кредит от дата 29.10.2021г. в размер на 719, 37 лв.
От назначената пред въззивния съд експертиза се установява, че по този
договор ищцата е получила кредит в размер на 1000 лв., който следвало да се
върне на три месечни вносни, т. е до 29.01.2022г. Вещото лице установява, че
е налице частично изпълнение на задълженията по договора от страна на
кредитора, като останала за плащане главница в размер на 719,38 лв.
Ищцата не отрича, че е сключила този договор, не е ангажирала
доказателства, че е заплатила главницата по него в договорените срокове.
Налице е общо оспорване от нейна страна на възражението за прихващане с
твърдения, че активното вземане не е съдебно установено в друго
производство, различно от настоящото, както и не е предявен насрещен иск.
Последното обаче не е задължително условие за уважаване на възражението
за прихващане.
За да бъде основателно едно възражение по чл. 102 ЗЗД следва
вземането на прихващащия /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно.
Процесното вземане по договор за кредит от дата 29.10.2021г. е изискуемо,
тъй като задълженията по кредита е следвало да се погасят на крайна падежна
дата – 29.01.2022г., но това не е направено. Липсват както доводи, така и
доказателства в обратна насока.
Същото се явява ликвидно съгласно разясненията посочени в ТР №
1/2020г. Действително това насрещно вземане не е установено със силата на
4
присъдено нещо, нито е изрично признато от ищцата. Същото обаче не е и
оспорено по основание и размер от нея. Отделно от това активното вземане е
действително установено в настоящия процес. По делото е приложен договор
за кредит от дата 29.10.2021г., видно от който ищцата е получила кредит в
размер на 1000 лв. Последната не отрича съществуването на това
правоотношение, нещо повече за този договор самата тя е предявила иск за
нищожност на неустоечна клауза /гр. дело № 448/2022г. по описа на Районен
съд П./. Посредством експертизата, приета от въззивния съд, се установи, че
съществува непогасена главница по договор за кредит от дата 29.10.2021г. в
размер на 719,38 лв., която сума се явява дължима от пасивната по
възражението страна /ищцата/.
Ето защо възражението на ответника за съдебно прихващане между
двете суми /неустойка по договор от дата 23.07.2021г. в размер на 222,81 лв.
главница по договор от дата 29.10.2021г. в размер на 719.38 лв./ до размера на
по-малката от тях се явява напълно основателно.
Поради изложеното по-горе ще следва атакуваното Решение №
331/12.10.2023 г., постановено по гр. д. № 7/2023 г. по описа на Районен съд
П. да се отмени в частта, с която осъдителният иск за заплащане на сумата
222,81 лв. е уважен, като вместо това искът се отхвърли като погасен чрез
прихващане. Ще следва същото решение да се отмени и в частта, с която
„С.К.К.Г.“ АД е осъдено да заплати на В. А. В., съдебни разноски по делото в
размер на 50 лв., както и в частта с която „С.К.К.Г.“ АД е осъдено да заплати
на основание чл. 38 от ЗА сумата от 480 лв. с вкл. ДДС адвокатско
възнаграждение на адвокат Д. В. М., Адвокатска колегия град Пловдив, с
адрес гр. П., за осъществената от последния в полза на ищцата В. А. В.
безплатна адвокатска помощ.
В останалата част атакуваното решение на районния съд следва да се
потвърди.
Следва да бъде отменено и изцяло Решение № 11/12.01.2024 г.,
постановено по гр. д. № 7/2023 г. по описа на Районен съд П., с което
възражението за прихващане е отхвърлено като неоснователно.
По разноските:
Ще следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски, както за първата, така и за въззивната инстанция,
съобразно изхода на делото. Съдът не приема доводите на въззиваемия за
това, че разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, както
и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради
прекомерност. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. е в минимални размери и е съобразено с правната и фактическа сложност
на делото. Ето защо въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
разноски за първата инстанция в размер на 180 лв. /адвокатско
възнаграждение/ и разноски за въззивната инстанция в размер на лв. 450 лв.
/адвокатско възнаграждение, държавна такса за въззивната жалба и
възнаграждение за вещото лице/.
В полза на адв. Д. В. М. ще следва да се заплати адвокатско
5
възнаграждение за въззивната съдебна инстанция в размер на 240 лв. с ДДС за
оказана безплатна адвокатска защита на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11/12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 7/2023г.
по описа на Районен съд П..
ОТМЕНЯ Решение № 331/12.10.2023 г., постановено по гр. д. №
7/2023г. по описа на Районен съд П. в частта, с която е уважен искът за
заплащане на сумата от 222,81 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.01.2023 г., до
окончателното й заплащане, предявен от В. А. В. срещу „С.К.К.Г.“ АД; в
частта с която „С.К.К.Г.“ АД е осъдено да заплати на В. А. В., съдебни
разноски по делото в размер на 50 лв., както и частта, с която „С.К.К.Г.“ АД е
осъдено да заплати на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лв. с вкл. ДДС
адвокатско възнаграждение на адвокат Д. В. М. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска заплащане на сумата от 222,81 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда /03.01.2023 г./ до окончателното й заплащане, представляваща
заплатена неустойка по договор за кредит от дата 23.07.2021г., предявен от В.
А. В., ЕГН **********, с адрес: с. Б., община П. срещу „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “В.К., представлявано от
А.Д.С., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „С.К.К.Г.“ АД
срещу В. А. В., представляващо главница по договор за потребителски
микрокредит от разстояние, сключен на дата 29.10.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 331/12.10.2023 г., постановено по гр. д. №
7/2023г. по описа на Районен съд П. в останалата му част.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, с адрес: с. Б., община П. да заплати
на „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
“В.К., 8 представлявано от А.Д.С., сторени разноски за първа инстанция в
размер на 180 лв. и разноски за въззивна инстанция в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. “В.К., представлявано от А.Д.С., да заплати на основание чл. 38 от
ЗА сумата от 240 лв. лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение на адвокат
Д. В. М., Адвокатска колегия град Пловдив, с адрес гр. П., за осъществената
от последния в полза на В. А. В. безплатна адвокатска помощ в производство
пред втората инстанция.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7