№ 4090
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110138836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетната АЛ. ИВ. К., действаща чрез
нейната майка М. Г. В., срещу ИВ. Т. К., с която е предявен иск за изменение на
издръжката на ищцата, определена с Решение № 3862/05.04.2016 г. по гр. дело №
12388/2015 г. на Софийския районен съд, 91-ви състав, в размер на 200 лева, като се
моли ответникът да бъде осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на
600 лева, считано от 02.07.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
В исковата молба се твърди, че ищцата А.К., родена на 23.12.2008 г., е дете на
ответника, за което е определено през 2016 г. да заплаща издръжка в размер на 200 лева
месечно. Твърди се, че нуждите на ищцата от издръжка са увеличени, тъй като е вече в
шести клас и живее в домакинство с майка си и баба си, а разходите са увеличени, вкл.
са необходими и такива за уроци, а също така се е наложило и поставяне на зъбни
шини на ищцата. Твърдят се увеличени лични разходи, такива за допълнително
здравно осигуряване и други потребности на детето. Твърди се, че ответникът има
високи доходи. Поради това се иска увеличаване на издръжката. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника - ИВ. Т. К., с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че потребностите на детето
не са нараснали. Излагат се твърдения, че ответникът покрива разходи на детето за
дрехи и обувки, уроци, школи по танци и други. Сочи се и, че част от твърдените
курсове и уроци не са необходими на ищцата и тя не желае да ги посещава. Иска се
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по
свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а това се установява от представеното
1
удостоверение за раждане, че АЛ. ИВ. К. е дете на ответника ИВ. Т. К..
Видно от Решение № 3862/05.04.2016г., постановено по гр.д. 12388/2015г. по
описа на Софийски районен съд, 83 състав, влязло в законна сила на 05.04.2016г.,
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 200 лева,
считано от влизане в сила на решението.
От представената по делото служебна бележка от 14.06.2021 г., детето е ученик
в 127 Средно училище „Иван Николаевич Денкоглу“ в 6 б клас.
По делото са представени доказателства за посещение от детето на курс по
испански език в Институт „Сервантес“, цената на обучението за периода 05.07.2021 г. –
23.07.2021 г. е 473 лева, а 16.08.2021 г. – 03.09.2021 г. е 449 лева. Представен е
фискален бон за сумата в размер на 33,60 лева, но от посоченото основание за плащане
– „Колибри“ – не се установява, че сумата е разходвана именно за учебник, както се
твърди от ищеца. От представената фактура № **********, издадена от „Метрон“
ЕАД, се установява, че за периода 01.01.2021 г. – 31.08.2021 г. е заплащана такса в
размер на по 25 лева. От квитанция № 46 от 01.12.2021 г. е видно, че за курс по
български език и литература за месеците 11.2021 г., 12.2021 г., 01.2022 г., 02.2022 г. и
03.2022 г. е заплащана сума в размер на по 160 лева на месец. А.И. Куцева е
застрахована по застрахователен пакет „здраве с предимство“, застрахователната
премия за застраховка за 2021 г. е 228,36 лв. /детето е съзастраховано лице по
застрахователна полица № 50108834/.
По делото са представени доказателства за плащания от ответика за посещения
на танци и йога, но не се установява годината, в която са направени, поради което и
съдът приема, че не касаят процесния период. Част от представените доказателства за
плащания не дават сведение, че стоките са закупени за детето, а други касаят период
преди датата на подаване на исковата молба.
По делото са представени доказателства за доходите, получавани от майката на
детето – М. Г. В.. Трудовото правоотношение на последната с „Паломита“ ЕАД в хода
на производството е било прекратено със Заповед № 12/02.08.2021 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ, като същата е започнала работа и се намира в трудово
правоотношение с Агенция „Греп актис България“ ЕООД, като получава трудово
възнаграждение в размер на 789,94 лева /нетен размер на трудово възнаграждение/.
От представената по делото справка от НАП се установява, че за 2021 г.
ответникът е получавал месечно трудово възнаграждение в размер на по 4768,96 лева,
същият е получавал и доход в размер на 41489,21 лева извън дохода си по трудово
правоотношение. Общият размер на брутния месечен доход на ответника е 8226 лева.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален доклад от
ДСП – Лозенец. Служителите на ДСП са констатирали, че детето се отглежда от
неговата майка в жилище, собственост на нейната баба. Родителите поддържат контакт
по между си, като майката споделя, че детето посещава курсове по испански език, а
бащата е заявил желание да заплаща уроци по математика. Бащата споделя, че детето е
било при него за периода 08.2021 г. – 13.09.2021 г., че дава средства за джобни пари на
детето и ще заплаща курсовете, посещавани от детето. Детето при разговор със
социален работник, че родителите понякога се държат като деца, че и двамата и
предоставят джобни пари в размер на по 10-20 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно,
2
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от
трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що
се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Същевременно издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК)
или 177,50 лева към настоящия момент. Това означава, че родителят дължи издръжка,
ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите
на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и
да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на
чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си
възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал.
1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на тяхната
възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което в настоящия
случай детето е отглеждано, се установява от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се
установяват специални здравословни и образователни потребности на детето.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК е
частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка до приключване на
съдебното дирене по гр.д. № 12388/2015г. по описа на СРС е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. От
представените и приети по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
през изминалия период детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите му от средства за храна, облекло, образование, здравни грижи.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна,
възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед
правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При
определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде
дефиниран, така че да не стимулира използването й за цели, неприсъщи на
предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се осигурят такива
битови условия и средства, които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би
имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да
определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на
конкретния случай. В настоящия случай след приключването на съдебното дирене по
гр.д. № 12388/2015г. детето е станало ученик, което неизменно се са изменили
неговите нужди, установява се и, че детето посещава допълни извънкласни обучения –
3
уроци по испански език, уроци по български език, както и спортни занимания.
Родителите са споделили и, че детето посещава уроци по математика, но липсват
доказателства за това по делото.
Съдът съобрази и доходите на двамата родители. Съдът при определяне на
размера на издръжката взе предвид, че отглеждащият родител – майката – получава
трудови доходи в значително по-малък размер от получавания от бащата. Като
съобрази възможностите на ответника и нуждите на ищеца съдът намира, както и
всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че следва да бъде изменен
размерът на издръжката на 500 лв., считано от датата на предявения иск. Тази сума
съдът намира, че няма да създаде трудности на ответника и ще може да обезпечи
нуждите на детето.
Във връзка с доводите на ответника, следва да се подчерате, действително по
делото се установява, че бащата заплаща и допълнителни средства извън посочената
издръжка, което е видно от част от представените платежни нареждания, но
първостепенно значение има необходимостта децата да получават издръжка, която по
дефиниция следва да покрива базисните и най-важни житейски потребности, като едва
тогава и по възможност на родителите, децата може да получават допълнителни лични
средства или подаръци. В този смисъл е необходимо да бъде определен адекватен
размер на издръжката на първо място, след което по желание и финансова
обезпеченост, родителите биха могли да отделят допълнителни средства за
задоволяване на други потребности на детето. Заплащането на допълнителни средства
е по дефиниция доброволно и нерегулярно, поради което не може да осигури
сигурност и стабилност за децата. Действително бащата заявява готовност за
покриване на част и от регулярните разходи на детето за различни курсове за обучение,
но това отново е доброволно и зависи изцяло от неговата воля, поради което и съдът не
може да вземе предвид тези изявления на ответника, направени и пред съответния
социален работник.
С оглед изложеното, искът е основателен до сумата от 500.00 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 600.00 лева исковата претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се
произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 500.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски са направили и двете
страни. С оглед изхода на спора право на разноски има всяка от страните съразмерно с
отхвърлената/уважената част от иска.
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред Софийския районен съд в размер на 1200 лв., уговорено с
договор за правна защита и съдействие от 23.06.2021 г. Представени са доказателства
за плащане в размер на 600 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, което настоящият състав намира за
основателно. С оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото
съдът намира, че следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение в размер на
400 лева, като съразмерно с уважената част от исковата претенция на ищеца се следват
4
разноски в размер от 300 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника, който е сторил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., се следват разноски в размер на 100
лева.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския
районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер на 216
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 3862/05.04.2016г., постановено по гр.д. 12388/2015г. по описа
на Софийски районен съд, 91 състав, влязло в законна сила на 05.04.2016г., като я
УВЕЛИЧАВА от 200,00 /двеста/ лева на 500,00 /петстотин/ лева, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, ИВ. Т. К. , ЕГН:
**********, да заплаща на малолетното си дете АЛ. ИВ. К., ЕГН: **********,
действаща чрез нейната майка М. Г. В., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер
на 500,00 /петстотин/ лева, считано от подаване на исковата молба в съда
/02.07.2021г./ до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143,
ал. 2 СК, за разликата над 500,00 лева до пълния предявен размер от 600,00 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на АЛ. ИВ. К. издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ИВ. Т. К. , ЕГН: **********, да
заплати на малолетното си дете АЛ. ИВ. К., ЕГН: **********, действаща чрез нейната
майка М. Г. В., ЕГН: **********, сумата в размер на 300,00 /триста/ лева –
представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, АЛ. ИВ. К., ЕГН: **********,
действаща чрез нейната майка М. Г. В., ЕГН: **********, да заплати на ИВ. Т. К. ,
ЕГН: **********, сума в размер на 100,00 /сто/ лева – представляваща сторени
разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ИВ. Т. К. , ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 216,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото решение, а в частта, в която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и
5
подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от настоящото
решение.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6