№ 16109
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110166146 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена от М. Г. А. срещу
Държавата, представлявана от министъра на финансите, искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за
признаване за установено, че същият не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност следните суми: 989,39 лв. дължими по договор за студентски
кредит, сумата от 27,68 - редовна лихва за периода 20.07.2015г.-17.12.2015г., сумата от
6,90 лв. - наказателна лихва за периода 20.08.2015г.-07.01.2015г., законна лихва върху
главницата от 12.01.2016г. до изплащане на вземането, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 07.03.2016г. по ч.гр. д. №17/2016г. по описа на Районен съд
Поморие, и за събирането на които е образувано изпълнително дело №20247040400475
по описа на ЧСИ И М, с взискател Националната агенция за приходите като
субституент на държавата на основание чл.14, ал.3 и ал.4 ЗКСД, както и че не се
дължат допълнително начислените такси, лихви и разноски по образуваното
изпълнително дело.
Ищецът М. А. твърди, че срещу него било образувано изп.д. №475/2024г. по
описа на ЧСИ И М, рег. №704 в КЧСИ с взискател Националната агенция за приходите
на основание чл.14, ал.3 ЗКСД за заплащане на задължения, произтичащи от договор
за студентски кредит, въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2016г. Сочи, че
изпълнителният лист бил издаден след успешно проведено производство по чл.410
ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №17/2016г. на РС – гр.
Поморие, като твърди, че същата не му е била връчвана. Отбелязва, че разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД намира приложение както когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание
и размер с влязла в сила заповед за изпълнение, като и в двата случая приложима е
общата петгодишна давност. Поддържа, че получената от него покана за доброволно
изпълнение от 14.10.2024г. е първото действие от страна на взискателя, с което е бил
уведомен за наличието на дълг, както и че действия за доброволно или принудително
1
събиране на задълженията преди 2024г. на са били предприемани. От посоченото
прави извод, че погасителната давност за събиране на вземанията е настъпила с
изтичане на 5-годишния срок, считано от датата на издаване на изпълнителния лист
т.е. на 07.03.2021г. Твърди, че изпълнителното производство било образувано 9 години
след издаване на изпълнителния лист по заповедно производство, в което той не бил
участвал, както и че преди него не са предприемани действия, които да прекъсват
давността.
В уточнителна молба от 05.12.2024г. ищецът заявява, че не бил обжалвал
разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като и че заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Посочва, че направеното от него оспорване на връчването на заповедта
за изпълнение не е част от предмета на иска, както и начислените такси и разноски по
изпълнителното дело. Заявява, че законната лихва от 12.01.2016г. не е предмет на
самостоятелна претенция, вън от изпълнителното основание. Искането му към съда е
да уважи предявения иск, както и да му присъди сторените от него разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се съображения, че
задължението на ищеца към държавата произтича от неизпълнение на Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от
04.12.2012г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД. На 07.03.2016г. в полза на
банката бил издаден и изпълнителен лист за вземанията по договора. Твърди се, че
в съответствие със Закона за кредитиране на студенти и докторанти /“ЗКСД“/
задължението на ищеца било погасено от държавата чрез Министерство на
образованието и науката, поради което на основание чл.14, ал.3 ЗКСД в полза на
държавата било възникнало право да получи от кредитополучателя всичко, което била
платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането.
Посочва се, че въз основа на издадения изпълнителен лист и подадената от
Национална агенция по приходите на 16.08.2016г. молба било образувано изп. дело
№1141/2016г. по описа на ЧСИ Н Г., рег. №802 с район на действие ОС- гр. Бургас. С
молбата за образуване на изпълнително дело било поискано насрочване на опис на
движими вещи, собственост на задълженото лице, находящи се в жилището му, оценка
и продажба на същите. По данни на ЧСИ Н Г. след образуване на изпълнителното
дело, през месец септември 2016г. бил извършен неуспешен опит за връчване на
покана за доброволно изпълнение, тъй като лицето не било открито на постоянния му
адрес, като това обстоятелство било удостоверено с протокол за невръчена покана от
02.11.2016г. и разписка за извършено връчване чрез залепване. През месец февруари
2017г. бил направен нов опит за връчване на книжата по изпълнителното дело, като
видно от приложената разписка към уведомление от 27.02.2017г. лицето отново не
било намерено на посочения адрес, поради което уведомление за явяване в
канцеларията на ЧСИ Н Г. за получаване на книжата по изпълнителното дело било
оставено в пощенската кутия на адреса на задълженото лице. Със запорно съобщение с
изх. №4874 от 26.02.2018г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника, а с
писмо с изх. №25402 от 27.10.2020г. същият бил уведомен за насрочен на 26.11.2020г.
опис на движими вещи в дома му. Писмото било върнато в цялост с отбелязване
„непотърсен“ върху известието за доставяне, с оглед на което опис не бил извършен.
Със запорно съобщение с изх. №8167 от 24.03.2021г. бил наложен нов запор на банкова
сметка на длъжника. Твърди се, че със съобщение с изх. №10694/01.04.2024г.
взискателят бил уведомен, че поради неговото бездействие изпълнително дело се било
прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С оглед на това на 29.04.2024г. същият
депозирал молба до ЧСИ И М, peг. №704, с район на действие Окръжен съд - Бургас,
като въз основа на изпълнителния лист от 07.03.2016г. по ч.гр.д. №17/2016г. по описа
на РС – гр. Поморие било образувано ново изпълнително дело №475/2024г. срещу М.
2
Г. А.. С молбата било поискано извършване на проучване, налагане на запор на
банкови сметки и опис, оценка и продажба на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника. На 14.10.2024г. била връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника, като на същата дата бил наложен и запор на банковите му сметки, както и
насрочен опис на притежаваните от него движими вещи. Твърди се, че в резултат на
наложения запор, на 23.10.2024г. по сметка на НАП била постъпила сума в размер на
56,39 лева. Отбелязва се, че с Определение № 589 от 18.10.2024г., постановено по ч. гр.
дело № 686/2024г. по описа на Районен съд - Поморие било допуснато обезпечение на
бъдещия иск на М. Г. А.. С Постановление от 29.10.2024г. на ЧСИ И М, въз основа на
Обезпечителна заповед №45/25.10.2024г., издадена по ч. гр. дело №686/2024г. по описа
на РС – гр. Поморие на основание чл.432, ал.1, т.1 във вр. с чл.397, ал.1, т.3 ГПК било
спряно производството по изпълнителното дело. С оглед на изложеното се поддържа,
че давността за процесните вземания не е изтекла. Цитира се съдебна практика,
съгласно която при настъпила перемпция по изпълнителното дело, нова давност
започва да тече от датата на последното надлежно извършено изпълнително действие.
Сочи се също, че ако по изп. дело е настъпила перемпция и взискателят поиска
извършването на нови действия, то съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни новия способ, а следва да образува новото искане в ново изп. дело, като дори
и да не е образувано ново изп. дело, искането отново прекъсва давността.
Аргументира се, че всяко искане за предприемане на действия по принудително
изпълнение на взискателя прекъсва давността, без значение дали същото е предприето.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На основание чл.416 ГПК вр. чл.410 ГПК и влязла в сила Заповед за изпълнение
№8/13.01.2016г. по ч.гр.д. №17/2016г. на 07.03.2016г. бил издаден изпълнителен лист, с
който ищецът М. Г. А. бил осъден да заплати на кредитора „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сумата от 989 лева, дължими по Договор за студентски кредит от
04.12.2012г., сумата от 27,68 лева, представляваща редовна лихва за периода от
20.07.2015г. до 17.12.2025г., сумата от 6,90 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 20.08.2015г. до 07.01.2015г., заедно със законна лихва върху главницата от
12.01.20216г. до изплащане на вземането и сумата от 325 лева, представляваща
разноски по делото.
С платежно нареждане от 04.07.2016г. Министерство на образованието и науката
наредило паричен превод в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в размер на
1 070 лева на основание „непог. кр. изв.“, с който били погасени вземанията на банката
към ищеца.
С подадена на 16.08.2016г. до ЧСИ Н Г. молба Национална агенция за приходите
отправила искане за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по
глава 42 ГПК спрямо длъжника М. Г. А., както и едновременно с изпращане на
поканата за доброволно изпълнение да бъде насрочен опис на движимите вещи,
находящи се в жилището на длъжника, а в случай че последният не изплати
задължението си в срока за доброволно изпълнение- да бъде извършена оценка и
публична продан на същите.
Въз основа на подадената молба и представения изпълнителен лист с Резолюция
от 22.08.2016г. съдебният изпълнител образувал изп. дело №1141/2016г.
От направените в рамките на производството справки било установено, че
длъжникът няма действащи трудови договори към 01.09.2016г., както и че постоянният
му адрес се намира в гр. Поморие, ул. „.........., а настоящият- в град София, ж.к.
„.............
3
В рамките на изпълнителното дело били изпратени няколко покани за
доброволно изпълнение до длъжника М. Г. А.. От направено на 17.10.2016г.
отбелязване в разписката на „Български пощи“ ЕАД било установено, че адресираната
до длъжника в гр. Поморие покана не му била връчена. Извършен бил повторен опит,
в рамките на който бил съставен протокол от 02.11.2016г., в който връчителят
отбелязал, че длъжникът М. Г. А. не е намерен на адреса в гр. Поморие, тъй като не
живеел там, а в град София. На същата дата е залепено и уведомление по чл.47 ГПК
Покана за доброволно изпълнение била изпратена и на адреса на длъжника в
град София, като същата била върната със следното отбелязване от връчителя-
„непознат“ на адреса.
На 27.02.2017г. след повторно неуспешно връчване на поканата за доброволно
изпълнение на адреса в град Поморие било залепено ново уведомление.
След извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ
относно банкови сметки на длъжника на 26.02.2018г. било изпратено запорно
съобщение до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. С писмо от 01.03.2018г. банката
уведомила съдебния изпълнител, че признава вземането.
На 27.10.2020г. било изпратено съобщение на адреса на длъжника в гр. Поморие
относно насрочен на 26.11.2020г., от 14:00ч., опис на движими вещи, което останало
„непотърсено“ от него.
През 2021г. била изискана нова справка от Регистъра на банковите сметки и
сейфове на БНБ, от която съдебният изпълнител установил, че длъжникът М. Г. А. е
титуляр на разплащателна сметка в „Обединена българска банка“ АД. На 24.03.2021г.
същият изпратил запорно съобщение до банката, като с писмо от 31.03.2021г.
последната признала вземането, върху което бил наложен запор, за основателно и
блокирала сметката.
С Постановление от 01.04.2024г. на ЧСИ Н Г. било констатирано, че
производството по изп. дело №1141/2016г. се е прекратило на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
На 10.05.2024г. била депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело
срещу М. Г. А. до ЧСИ И М въз основа на изпълнителния лист от 07.03.2016г. С нея
било отправено искане за налагане на запор върху наличните банкови сметки на
длъжника, както и извършване на опис, оценка и публична продан на движимите му
вещи, в случай че последният не изпълни задълженията си в срока за доброволно
изпълнение.
С Постановление от 10.05.2023г. било образувано изп. дело №475/2024г., като
съдебният изпълнител разпоредил да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение на длъжника, насрочил опис на движимите вещи, находящи се в неговия
дом и наложил запор върху банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“ АД.
Направена била справка за регистрираните адреси на длъжника М. Г. А., от
която било установено, че постоянният му адрес се намира в гр. Поморие, ул. „.........., а
настоящият- в град София, ж.к. „.............
На 25.09.2024г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до адреса на
длъжника в гр. Поморие, която била получена на 14.10.2024г. от М.а Иванова в
качеството на пълнолетен от домашните му.
Извършена била справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, от
която било установено, че длъжникът е титуляр на разплащателни сметки в „Кей Би
Си Банк България“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
На 25.09.2024г. било изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД,
4
получено от банката на 10.10.2024г. С писмо от 17.10.2024г. последната признала
вземането за основателно, като отбелязала, че дължимите суми са преведени частично.
На 23.10.2024г. по делото постъпили суми в изпълнение на дълга.
Въз основа на представена от длъжника Обезпечителна заповед на бъдещ иск,
издадена на 25.10.2024г. по ч.гр.д. №686/2024г. по описа на РС- гр. Поморие, с
Постановление от 29.10.2024г. съдебният изпълнител спрял производството по
изпълнителното дело, като разпоредил да бъде изпратено уведомление до „Уникредит
Булбанк“ АД за неизпълнение на наложения запор до второ нареждане.
На 06.11.2025г. длъжникът М. Г. А. подал искова молба срещу Държавата,
действаща чрез министъра на финансите, въз основа на която било образувано
настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от
правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от М. Г. А.
срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание
чл.439 ГПК за признаване за установено, че същият не дължи поради погасяването им
по давност сумите по издадения на 07.03.2016г. изпълнителен лист по ч.гр. д. №
17/2016г. по описа на Районен съд-гр. Поморие, а именно: 989,39 лв. дължими по
договор за студентски кредит, сумата от 27,68 - редовна лихва за периода 20.07.2015г.-
17.12.2015г.., сумата от 6,90 лв. - наказателна лихва за периода 20.08.2015г.-
07.01.2015г., законна лихва върху главницата от 12.01.2016г. до погасяване на
вземането, за събирането на които е образувано изпълнително дело №20247040400475
по описа на ЧСИ И М, с взискател Националната агенция за приходите като
субституент на държавата на основание чл.14, ал.3 и ал.4 ЗКСД.
За да бъде същият допустим, следва да бъде установен правния интерес на
ищеца от неговото поддържане. Доколкото производството се характеризира с
оспорване на изпълняемо право, интересът на последния е обусловен от наличието на
скрепено с изпълнителна сила вземане срещу него, независимо дали същото се
изпълнява или не към датата на предявяване на иска. В случая с приетия по делото
доклад съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 07.03.2016г. срещу ищеца М. Г. А. бил издаден изпълнителен
лист, въз основа на който било образувано изп.дело №475/2024г. по описа на ЧСИ И М
с взискател Националната агенция за приходите в ролята си на субституент на
държавата. Следователно в случая е налице правен интерес за страната от предявяване
на иск по чл.439 ГПК, с който да установи, че не дължи сумите по издадения срещу
него изпълнителен лист.
В тази връзка следва да бъде посочено, че страните не спорят, а и от
представените по делото доказателства се установява, че на основание чл.14, ал.2
Закона за кредитиране на студенти и докторанти /“ЗКСД“/ държавата е встъпила в
правата на кредитора по издадения в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
изпълнителен лист от 07.03.2016г. след като е изпълнила задълженията на ищеца М. Г.
А. към банката. Съгласно чл.14, ал.1 ЗКСД ако кредитополучателите не изпълнят
задълженията си по договора за кредит, банките имат право да претендират
изпълнение от държавата при условията и по реда, предвидени в типовия договор по
чл.7. В същото време в чл.14, ал.3 ЗКСД е предвидено, че когато държавата изпълни
задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от
същия всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от
момента на плащането. Посочената разпоредба урежда хипотеза на законова
суброгация на държавата в правата на удовлетворения кредитор /банката/ до размера
5
на платеното. Следователно в настоящия случай Държавата с изплащане на
задълженията на ищеца М. Г. А. към „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на 04.07.2016г.
е встъпила в правата на банката срещу длъжника по заповедта за изпълнение и
издадения изпълнителен лист. Без значение за настоящото производство е направеното
от страна на последния оспорване на надлежното връчване на заповедта за
изпълнение, доколкото въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, който както
ищецът сам е посочил в подадената от него уточнителна молба, не е бил обжалван,
съответно към настоящия момент същият удостоверява едни изпълняеми вземания.
На следващо място, макар държавата да е кредитор на вземанията, същата
предприема действия по тяхното събиране чрез своя процесуален субституент -
Националната агенция за приходите. Този извод следва от разпоредбата на чл.14, ал.4
ЗКСД, която предвижда, че вземанията на държавата срещу кредитополучателите,
възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към
банките, по своето естество представляват частни държавни вземания, които се
установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за
Националната агенция за приходите. В същото време съгласно установената съдебна
практика /Решение №50022 от 21.03.2023г. на ВКС по т. д. №2697/2021 г., II т. о., ТК
и Решение №170 от 6.04.2020г. на ВКС по т. д. №2506/2018 г., II т. о., ТК/ Държавата
си запазва качеството на кредитор и именно тя се явява пасивно процесуалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове, като в хода на производството се
представлява на основание чл.31, ал.1 ГПК от министъра на финансите.
При установяване интереса на ищеца от водене на настоящото производство,
както и процесуално легитимираната да участва като ответник по него страна, в
тежест на последната, с оглед наведено от ищеца основание за погасяване на
задълженията му, е да установи наличието на обстоятелства, довели до прекъсване или
спиране на приложимата спрямо тях погасителната давност.
Съгласно преобладаващата съдебната практика /Решение №118 от 7.07.2022 г.
по гр. д. № 4063/2021г. на ВКС, III г. о., Определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по
ч. гр. д. №1528/2018 г., IV г. о., Определение №60818 от 15.12.2021г. по гр. д.
№2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др./ разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, според която
установените със съдебно решение вземания се погасяват с петгодишна давност,
намира приложение и по отношение на вземанията, чиято дължимост е установена със
заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай. Този срок се прилага
независимо от естеството на тези вземания, в това число и по отношение на
периодични плащания, които поначало се погасяват с тригодишна давност. Доколкото
по делото няма данни за развилото се пред РС- гр. Поморие заповедно производство, в
това число и за момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, то следва да
бъде прието, че срокът за погасяване на процесни вземания е започнал да тече най-
късно на датата на издаване на изпълнителния лист, тоест на 07.03.2016г.
По силата на чл.116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва, с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането, като съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД от
нейното прекъсване започва да тече нов срок. Съобразно мотивите на т.10 от
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ - насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка
на вещ, насрочване и извършването на публична продан и т.н. Прието е още, че в
6
рамките на изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. За разлика от исковия процес,
в рамките на производството по принудително изпълнение взискателят следва да
прояви активност, като инициира действия, с които да поддържа неговата висящност,
тъй като при бездействие рискува вземането му да бъде погасено по давност.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 16.08.2016г. взискателят, действащ чрез своя процесуален
субституент Национална агенция за приходите, е подал молба за образуване на
изпълнително дело за събиране на процесните вземания. Въз основа на нея и
представения изпълнителен лист с Резолюция от 22.08.2016г. ЧСИ Н Г. е образувал
изп. дело №1141/2016г. В рамките на него със съобщения от 26.02.2018г. и 24.03.2021г.
същият е наложил запор върху сметки на длъжника в „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД и „Обединена българска банка“ АД, всяко от които е прекъсвало започналата да
тече на 07.03.2016г. погасителна давност. Същевременно с Постановление от
01.04.2024г. съдебният изпълнител е констатирал, че производството по делото се е
прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съгласно разясненията дадени в
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ВКС когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
извършено последното изпълнително действие, в случая- наложеният със съобщение
от 24.03.2021г. запор.
Във връзка с посоченото и с оглед изложените от ищеца в хода на настоящото
производство доводи следва да бъде посочено, че съдът не намира извършените в
рамките на изп. дело №1141/2016г. действия за незаконосъобразни поради нередовното
връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника. Видно от съдържащите се
по делото документи, съдебният изпълнител е изпълнил процедурата на чл.47 ГПК
/прил. ред./, като е изпратил покана за доброволно изпълнение на посочения от
взискателя негов адрес в гр. Поморие. След като връчителят е събрал информация, че
същият не живее на него, в съответствие с изискванията на закона е залепил
уведомление, с което е указал на длъжника, че може да се яви в кантората на съдебния
изпълнител за получаване на поканата. В същото време при проверка на адресната
регистрация на длъжника съдебният изпълнител е установил, че настоящият адрес на
същия се намира в град София, поради което е изпратил покана за доброволно
изпълнение и на този адрес. Видно от приложената обратна разписка, връчителят не е
открил лице, на което да предаде поканата, а като причина за нейното връщане е
посочил, че длъжникът е „непознат“ на адреса. Следователно въпреки положените от
съдебния изпълнител усилия за нейното лично връчване, длъжникът не е могъл да
бъде открит на регистрираните си адреси, като доколкото не се е явил да я получи и в
кантората му, на основание чл.47, ал.5 ГПК същата следва да бъде приета за редовно
връчена. В същото време дори и да е налице нарушение на правилата за връчване на
поканата за доброволно изпълнение, по аргумент от чл.428, ал.2 ГПК същото не би
могло да се отрази на извършените от съдебния изпълните действия по налагане на
запори, съответно и на прекъсването на давността. В този смисъл е и Решение
№228/12.12.2019г. по гр. д. №3047/2019г., III гр. о. на ВКС, в което е прието, че няма
пречка едновременно с поканата за доброволно изпълнение да бъдат предприети
действия по налагане на запор или възбрана върху имущество на длъжника, но следва
да се има предвид, че в срока за доброволно изпълнение същият може да упражни
свои права - да възрази, да изпълни задължението и др., поради което преводът на
постъпилите по изпълнението суми в полза на взискателя следва да бъде извършен
7
след изтичането на този срок. Следователно нередовното връчване на поканата
препятства изплащането на събраните суми на взискателя, но не опорочава
наложените запори. Аргумент в тази насока е и установеното в практиката разбиране,
че давността може да бъде прекъсната и със самата молба за образуване на
изпълнително дело, когато в нея се съдържа искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ.
На следващо място, след прекратяване на първото изпълнително дело по реда на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и преди изтичане на новия 5-годишен срок, започнал да тече от
последно предприетото редовно действие по изпълнение /запорното съобщение от
24.03.2021г./, с молба от 10.05.2024г. ответникът, чрез своя субституент Национална
агенция за приходите, е поискал от ЧСИ И М да образува ново изпълнително
производство срещу длъжника М. Г. А.. Следва да бъде изрично посочено, че
бездействието на кредитора, довело до прекратяване на изпълнителното дело поради
т.нар. перемпция не прегражда възможността да иска принудително изпълнение.
Перемпцията е процесуален институт, който засяга конкретното процесуално
правоотношение, но не и субективното право на кредитора да иска принудително
изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган
на принудително изпълнение, който дължи подчинение на изпълнителния лист. Ето
защо, новото писмено искане, отправено от кредитора след нейното настъпване,
поражда ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, съдържаща се в
представения му изпълнителен лист.
В съответствие с това разбиране, с Постановление от 10.05.2023г. ЧСИ И М е
образувала изп. дело №475/2024г., като едновременно с това е разпоредила на
длъжника да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, насрочила е опис на
находящите се в дома му движими вещи и е наложила запор върху банковите му
сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Съобщението за запора е получено от банката на
10.10.2024г., като в изпълнение на същия на 23.10.2024г. по делото са постъпили суми.
От изложеното следва, че в рамките на новообразуваното изпълнително производство
са поискани и предприети конкретни действия по насочване на изпълнението върху
имуществото на длъжника, всяко от което е прекъсвало започналата да тече нова
погасителна давност. Доколкото последното извършено действие датира от
23.10.2024г., а исковата молба е подадена на 06.11.2025г., то обективно няма как да е
изтекъл петгодишният срок за погасяване на вземанията по давност, поради което
предявеният от ищеца иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в рамките на
настоящото производство, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в
размер на 200 лева.
На основание чл.77 вр. чл.102з, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 8,57 лева, представляваща такса по чл.102з, ал.3
ГПК за принтирани 101 бр. страници на представено на електронен носител изп. дело
№1141/2016г.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. А., ЕГН **********, срещу Държавата,
8
представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание чл.439 ГПК за
признаване за установено, че същият не дължи поради погасяването им по давност
сумите по издадения на 07.03.2016г. изпълнителен лист по ч.гр. д. № 17/2016г. по
описа на Районен съд-гр. Поморие, а именно: сумата от 989,39 лв. дължима по договор
за студентски кредит, сумата от 27,68 - редовна лихва за периода 20.07.2015г.-
17.12.2015г., сумата от 6,90 лв. - наказателна лихва за периода 20.08.2015г.-07.01.2015г.,
законна лихва върху главницата от 12.01.2016г. до погасяване на вземането, за
събирането на които е образувано изпълнително дело №20247040400475 по описа на
ЧСИ И М, с взискател Националната агенция за приходите като субституент на
държавата на основание чл.14, ал.3 и ал.4 ЗКСД.
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН **********, да заплати на Държавата, представлявана
от министъра на финансите, на основание чл.78, ал.3 вр. чл. 78, ал.8 ГПК сумата от 200
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийския районен съд, на основание чл.77 вр. чл.102з,
ал.3 ГПК сумата от 8,57 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски
съд от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9