О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Варна, .09.2019
г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 9333/2019г. по описа на ВРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ж.Д. срещу ДП „Б.С.Т.“***
иск с правно осн. чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че Ж.Д. е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1507.744.2.4 с площ от 22, 41 кв.м., предназначен за
търговска дейност, находящ в многофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 10135.1507.744, намиращ се в гр. Варна, ул.
„Сан Стефано“ № 7, ет. 0, обект № 4, ведно с 0, 588 %
идеални части от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор №
10135.1507.744.2.1, на основание наследствено правоприемство,
след смъртта на наследодателите – Иван Иванов, починал на 02.05.2015г. и на
Дафинка И., починала на 09.05.2015г., последните придобили го на основание
договор, инкорпориран в НА № 73, том XXVI, нот. Дело
№ 9275/1975г. и за предаване на владението върху него.
За да прецени допустимостта на производството, съдът съобрази влезлите в
сила между страните по настоящия спор решения по гр.д. № 2126/1992г. и по гр.д.
№ 1654/1995г. и двете по описа на Районен съд – Варна.
От служебно извършените справки в деловодната програма на Районен съд –
Варна, се установява, че с решение № 436/02.08.1994г., постановено от Върховния съд по гр.д. № 1034/1993г.,
по реда на надзора, са отменени влезлите в сила решения на Варненския окръжен
съд от 11.03.1993г. по гр.д. № 102/1993г. и на Варненския районен съд от
06.01.1993г. по гр.д. № 2126/1992г. и вместо тях е постановено друго, с което е
отхвърлен предявения от Иван Иванов, Дафинка И., Ж.Д. и Милен Жеков
срещу Районна Дирекция „Български спортен тотализатор” иск за собственост
върху магазин с площ от 22, 41 кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сграда в гр. Варна, ул.”Сан
Стефано” 7, имот с пл. номер 6 в кв. 60 по плана на
гр. Варна.
В производството пред първоинстанционния
и въззивния съд, ищците Иван Иванов и Дафинка
И., са основали правото си на собственост по предявения от тях иск по чл.
108 ЗС върху процесния магазин на договор,
инкорпориран в НА 73, том XXVI, нот. дело 9279/1975г.,
а Ж.Д. и Милен Жеков, на учредено в тяхна полза право на строеж по реда на чл.
56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ /отм./.
Ответникът в това производство е противопоставил свои
права изключващи тези на ищците по отношение на същия обект, основани на
договор за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по
ЗСГ, обективиран в нотариален акт номер 18, том X,
дело номер 3855/1978г., предмет на първия от предявените искове по чл. 124, ал.
4, изр. 1 ГПК.
Молбата за отмяна на влезлите в сила решения е
оставена без разглеждане с определение 213/25.11.2010г. на ВКС по гр.д.
1407/2010г., потвърдено с определение 145/15.04.2011г. по гр.д. 117/2011г. на
ВКС.
С друго влязло в законна сила решение от 03.07.1997г.,
постановено по в.гр.д. № 580/1997г. на ВОС, е оставено в сила решение от
10.01.1997г. на Районен съд – Варна по гр.д.
№ 1654/1995г., с което Дафинка И., Иван Иванов, Ж.Д. и Милен Иванов са
осъдени да предадат на „Български спортен тотализатор” София владението върху
собствения на ответника недвижим имот, представляващ магазин с площ от 22, 41
кв.м. със сервизни помещения, находящ се на партерния
етаж на сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано” 7,
представляващ имот с пл. номер 6 в кв. 60 по плана на 8 – ми микрорайон на гр.
Варна, на осн. чл. 108 ЗС.
Ищецът в това производство „Български спортен тотализатор” София е
установил със сила на пресъдено нещо, че е носител на
вещното право на собственост на основание договор за покупка на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупка на недвижим
имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело
номер 3855/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор за
доброволна делба от 15.02.1989г.
Ответниците Дафинка И., Иван Иванов, Ж.Д. и
Милен Иванов, не са доказали претендираните от тях
права, чието основание, е отречено със сила на пресъдено
нещо с решение № 436/02.08.1994г., постановено от Върховния съд по гр.д. № 1034/1993г.
Влязлото в сила решение по гр.д. №
1654/1995г. на ВРС се ползва със сила на пресъдено
нещо, което е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който
го е издал и за всички други съдилища и учреждения –
чл. 297 ГПК.
Обективните предели на СПН обхващат предмета
на делото, спорното материално право с белезите, които го индивидуализират –
юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество.
Субективните предели на СПН обхващат кръга на лицата, които са длъжни да
съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. Това са
лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува,
нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува. Съгласно чл. 298, ал.
1 ГПК СПН важи между страните по делото и има действие и за наследниците на
страните, както и за техните правоприемници, на осн.
чл. 298, ал. 2 ГПК. СПН не се разпростира по отношение на трети лица, които не
са имали качеството на страна в процеса.
В конкретния случай е безспорно, че Ж.Д. е законен наследник на родителите
си - Иван Иванов, починал на 02.05.2015г. и на Дафинка И., починала на
09.05.2015г.
От
деня на влизане в сила на съдебното решението по гр.д. №
1654/1995г. на
ВРС, е установено със сила на пресъдено нещо между
страните по делото - „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“, Дафинка И. и Иван Иванов, а след
смъртта им и по отношение на наследниците им - Ж.Д. и Милен Иванов, на осн. чл. 298, ал. 2 ГПК, че ДП „Б.С.Т.“, е носител на вещното право на
собственост върху имота, предмет на делото на соченото основание - договор за
покупка на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ,
номер 18, том X, дело номер 3855/1978г., договор за групов строеж от
22.08.1984г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989г.
Доколкото със сила на пресъдено
нещо са установени правата на „Български спортен тотализатор“ върху имота,
предмет на делото, на посоченото по-горе основание - договор за покупка на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупка на
недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том
X, дело номер 3855/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор
за доброволна делба от 15.02.1989г. в
производството по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС спрямо наследодателите на Ж.Д. – Дафинка И.
и Иван Иванов, то искът за собственост по чл. 108 ЗС, предявен от Ж.Д., в
качеството ѝ на законен наследник на Дафинка И. и Иван Иванов за предаване
владението върху същия имот, придобит на основание наследствено правоприемство, след смъртта на наследодателите – Иван
Иванов, починал на 02.05.2015г. и на Дафинка И., починала на 09.05.2015г.,
последните придобили го въз основа на договор, инкорпориран в НА № 73, том
XXVI, нот. Дело № 9275/1975г., е процесуално
недопустим, поради наличие на абсолютна отрицателна процесуална пречка за
съществуване правото на иск, на осн. чл. 299, ал. 1 ГПК.
Издаването на КНА № 79, том I, рег. № 3210,
дело № 77/2011г., с който Дафинка И. и Иван Иванов са признати за собственици
на тото пункт с площ от 22, 40 кв.м., разположен в сграда, находяща
се в гр. Варна, ул.“Сан Стефано“ № 7, не представлява
нов факт, непреклудиран от силата на пресъдено нещо, тъй като в това производство нотариусът е
направил извод за съществуване на едно право въз основа на писмени документи - договор,
инкорпориран в НА № 73, том XXVI, нот. Дело №
9275/1975г., което право е съдебно отречено.
Не представлява нов факт, непреклудиран от силата на пресъдено
нещо издаденият в полза на ДП „Б.С.Т.“ констативен
нотариален акт № 110, том III, рег. № 3201, дело
№ 401 от 15.05.2006г. въз основа на писмени документи - договор за покупка на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупка на
недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том
X, дело номер 3855/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор
за доброволна делба от 15.02.1989г., доколкото с решението по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС правото на собственост е съдебно установено.
Не представляват такива нито квартално – застроителния план, одобрен със Заповед № 32/01.02.1983г.
на Председателя на ИК на ОбНС, нито смъртта на
наследодателите на ищеца, предвид посочената по-горе разпоредба на чл. 298, ал.
2 ГПК, нито възраженията за неразбираемост волята на съда в диспозитивите
на постановените между страните съдебни решения.
Наличието на абсолютна отрицателна
процесуална пречка за съществуване правото на иск, на осн.
чл. 299, ал. 1 ГПК има за последица прекратяване на производството по делото,
на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК
Водим от горното, на осн.
чл. 299, ал. 2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9333/2019г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 299, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Варна от връчването на препис
от акта на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: