№ 3607
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивета Антонова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100505240 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 69357/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 32-и състав, е признато за установено, че е погасена по давност
възможността на ответника „Топлофикация София“ ЕАД да събере по принудителен ред от
ищеца Г. С. Г., сумата от 507,88 лева частично от 4207.88 лева, присъдена с изпълнителен
лист от 04.05.2012 г. по гр. д. № 23351/2010 на СРС.
С постановеното решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да плати на Г. С. Г.
сумата от 51,55 лева разноски по делото, както и на адвокат Н.И.И. сумата от 300 лева –
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответното
дружество – „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за
недопустимост на постановения първоинстанционен съдебен акт. Въззивникът поддържа, че
е недопустимо предявяването на частичен отрицателен установителен иск. Сочи, че съгласно
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 на ВКС, ОСГТК е недопустим
последващ иск за непредявената разлика от вземането, в случай че първоначално
предявеният частичен осъдителен иск е бил отхвърлен, тъй като с това решение е отречено
със сила на пресъдено нещо съществуването на основанието на вземането в пълен обем.
Твърди, че уважаването на частичен отрицателен установителен иск е равнозначно на
отхвърлянето на частично или изцяло предявен положителен установителен или осъдителен
иск, поради което уважаването на частичния отрицателен установителен иск би означавало,
че вземането не съществува изцяло в пълния претендиран размер, а не само досежно
предявената част, предмет на съответното дело. Въззивникът се позовава на цитираното по-
горе тълкувателно решение, като сочи, че силата на пресъдено нещо ще разпростре
действието си за непредявената част, доколкото несъществуването на част от цялото вземане
поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно
материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен
обем и в тази връзка последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата би
1
бил недопустим поради формираната вече сила на пресъдено нещо за целия размер на
вземането. Отбелязва, че в настоящия случай не е спорно между страните, че
несъществуването на вземането е било предмет на други производства по чл. 439 ГПК, по
които макар и претенцията да е била заявена частично, е формирана СПН относно
несъществуването на вземането в неговата цялост. С оглед подробно изложените
съображения моли съда да обезсили атакуваното първоинстанционно решение и да прекрати
производството. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да
потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е редовна.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното в цялост първоинстанционно
решение е недопустимо поради следното:
В доктрината и практиката няма спор, че е допустимо предявяването на частичен иск.
В Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в което е
разгледана хипотезата на предявяване на частичен осъдителен иск, Върховният касационен
съд е изложил в мотивите, че предмет на всяко гражданско дело е въведеното с твърденията
на ищеца претендирано или отричано субективно право, което следва да бъде
индивидуализирано с основанието и петитума на иска. В основанието на иска се включват
всички факти, очертани в хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда
претендираното или отричано от ищеца спорно материално право, като в случаите на
предявен частичен иск за парично вземане ищецът претендира само част от размера на
вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като частичен, е
единно и неделимо, поради което обективните предели на силата на пресъдено нещо на
решението по частичния осъдителен иск ще обхванат основанието на вземането в пълен
обем. Поради тази причина при отхвърляне на частичния иск като неоснователен
обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат установяване, че правото
никога не е съществувало или че е съществувало, но се е прекратило или погасило към
момента на приключване на съдебното дирене. Затова силата на пресъдено нещо на
отхвърлителния диспозитив по частичния иск води до недопустимост на последващ
частичен осъдителен иск, доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно
материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен
обем според твъреденията на ищеца.
Разгледаната в тълкувателното решение хипотеза обуславя наличието на правен
интерес от предявяване на частичен осъдителен иск или частичен положителен
установителен иск за парично вземане, по който ищецът би получил частична защита на
претендираното вземане в рамките на заявения с петитума размер, но постановките са
неприложими в хипотезата на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тази връзка и наличието
на правен интерес при предявяване на установителен иск е абсолютна процесуална
предпоставка, наличието на която обуславя допустимостта на иска и производството.
Когато инициатор на процеса е длъжникът, който твърди, че част от вземането е
недължимо, то този длъжник следва да мотивира правния си интерес да предяви частичен
отрицателен установителен иск, който при благоприятен изход на спора би формирал
абсолютно същата сила на пресъдено нещо, ако предмет на делото е цялото вземане, а не
само негова част. При все, че силата на пресъдено нещо на уважения частичен отрицателен
установителен иск е равнозначна на сила на пресъдено нещо на уважения отрицателен
2
установителен иск за цялото вземане (доколкото несъществуването на част от цялото
вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до
неговия пълен обем съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22. 04. 2019 г. по
тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК), то при изначални твърдени на ищеца, че
не дължи цялото вземане, както е в настоящия случай, той няма правен интерес да
предявява частичен отрицателен установителен иск, тъй като с предявяването на частичен
отрицателен установителен иск ищецът цели да получи защита за цялото оспорено от него
вземане. В последващото производство, което има за предмет непредявената част, не би
имало нов факт, подлежащ на разглеждане, което прави двете претенции – по първия
частичен отрицателен установителен иск и по следващите, идентични. Следователно, щом
двете претенции имат един и същ предмет, то няма как да се приеме за допустимо
разглеждането им в различни производства.
Следва да се посочи, че в настоящата хипотеза, при твърденията на ищеца за влязло в
сила решение, с което е уважен предявеният от него частичен отрицателен установителен
иск по чл. 439 ГПК за друга част от същото вземане, последващ частичен отрицателен
установителен иск за разликата, би бил недопустим поради формираната вече сила на
пресъдено нещо за целия размер, в случай че решението по първия иск е влязло в сила.
С предявяването на частичен отрицателен установителен иск на практика ищецът
цели да получи защита за цялото оспорено от него вземане, тъй като силата на пресъдено
нещо ще се формира за цялото вземане. Предявявайки частично претенцията си, ищецът
длъжник ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи при отхвърляне на
частичния иск, тъй като в този случай ще се формира сила на пресъдено нещо за
съществуване в полза на ответника на вземане само до частичния размер на иска. Този
резултат, от своя страна, не кореспондира на диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК,
защото в рамките на този принцип се дава възможност на ищеца да ограничи пределите на
защитата, която той търси в образуваното производство, а не да ограничава защитата, която
ответникът би могъл да получи по това дело. Съгласно чл. 9 ГПК съдът осигурява на
страните равна възможност да упражняват предоставените им права, като следва да прилага
закона еднакво спрямо всички. Страните следва да имат еднаква възможност да въздействат
върху крайния акт на производството, за да не бъде някоя от страните ощетена спрямо
другата. Това налага и принципът на равнопоставеността, който изисква всяка от страните да
разполага с равни права, за да защити в процеса материалните си права съобразно
процесуалната роля, която заема.
Наред с това в светлината на чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и в
съответствие с добрите нрави. След като с предявяването на частичен отрицателен
установителен иск длъжникът ищец по същество търси защита не по част, а по целия размер
на отричаното вземане, с разглеждането на такъв частичен иск се създава възможност за
злоупотреба с право и заобикаляне на закона – на разпоредбите за родова подсъдност,
допустимост до касационен контрол и размер на дължимата държавна такса за разглеждане
на иска, тъй като с предявяване на частична претенция за много малка част от вземане с
ниска цена и нисък размер на дължимата държавна такса съдът следва да разгледа
съществуването на цялото вземане в пълния му размер, за да може да извърши преценка
дали по-малката част не се дължи.
В допълнение, следва да се отбележи и че предявяването на множество частични
отрицателни установителни искове е предпоставка за накърняване на имуществените права
на ответника кредитор чрез генериране на задължение за разноски във всяко производство.
Ето защо, с оглед на всички изложени съображения и доколкото ищецът не
обосновава някакъв специфичен правен интерес от установяване недължимостта само на
част от оспореното вземане, настоящият въззивен съдебен състав намира, че предявеният
частичен отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Това води до недопустимост на решението на СРС, поради което същото следва да бъде
обезсилено, а исковото производство следва да бъде прекратено поради недопустимостта на
иска, както и в частта за разноските, присъдени на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По разноските:
3
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника се следват разноски за
първоинстанционното производство в размер на 100 лева. Ответното дружество е сторило
разноски и за производството пред въззивната инстанция за държавна такса в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева, поради
което същите следва да му бъдат присъдени.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационното обжалване
по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 69357/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 32-и състав.
ПРЕКРАТЯВА исковото производство по предявения от Г. С. Г., ЕГН **********
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи сумата
от 507,88 лева, частично предявена от 4207.88 лева – главница, представляваща стойност за
топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от 04.05.2012 г. по ч. гр. д. №
23351/2010 г. по описа на СРС, 68-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Г. С. Г., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лева – разноски в
произвоството пред Софийски районен съд и 125 лева – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4