Р Е Ш Е Н И Е
№ 1661 01.07.2019
г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 268 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на И.Д.А.
против В.Д.Х. и е за установяване на дължимост на сума, оспорена в заповедно
производство по ч. гр. дело № **/2013 г. по описа на БРС. В законоустановения
срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който ответникът се
позовава на изтекла погасителна давност.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа иска и моли
съда да го уважи.
В
съдебно заседание процесуалният представител
на ответника намира иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.06.2012 г. между И.Д. A., заемодател, и В.Д.Х., заемател, е сключен договор
паричен заем за сумата от 13 600 лева, която следва да бъде върната до
30.12.2012 г. по следния ред: шест равни месечни вноски, всяка по 600 лева, до
30-то число на всеки месец, считано от 01.07.2012 г.; седма окончателна вноска
в размер на 10 000 лева на 30.12.2012 г. Според договора при закъснение на
която и да е вноска, всички вноски стават незабавно изискуеми.
На 07.01.2013 г. И.Д.А. подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу В.Д.Х. за следните суми:
13 600 лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
29.06.2012 г. с падеж 30.12.2012 г.; 26,57 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 31.12.2012 г. – 06.01.2013 г.; законната лихва от датата на
депозиране на заявлението. По това заявление е образувано ч. гр. дело № **/2013
г. по описа на БРС, като с определение № ***/09.01.2013 г. по това дело е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 26,57 лева мораторна лихва и за
разноски за горницата над 272 лева до претендираните 272,53 лева. Това
определение не е атакувано от заявителя. На същата дата 09.01.2013 г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 78 за сумата от 13 600 лева
главница по договор за заем от 29.06.2012 г. и законната лихва от датата на
подаване на заявлението. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист
на 09.01.2013 г.
На 26.10.2018 г. ЧСИ Н. Г. изпраща съобщение до
заповедния съд, че поканата за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за
изпълнение, са връчени на длъжника В.Д.Х. на 24.10.2018 г. в хода на образувано
изп. дело № 20188020400**6 по описа на този ЧСИ.
Установява се, че на 17.01.2013 г. И.Д.А. подава молба до
ЧСИ Н. Г. за образуване на изпълнително дело въз основа на
издадения в негова полза изпълнителен лист от 09.01.2013 г. по ч. гр. дело № **/2013
г. по описа на БРС. По тази молба е образувано изп. дело № ** по описа на ЧСИ Н. Г.. На 28.02.2013 г. е
изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника В.Д.Х.. На същата дата в
18.10 часа връчителят към ЧСИ прави отбелязване в разписката за връчване, че:
адресатът (Х.) не е открит на адреса, който е негов постоянен и настоящ такъв;
няма лице, което желае да получи поканата; разговаряно е със съседи, които
твърдят, че лицето си живее на посочения адрес. Залепено е уведомление на
входната врата на апартамента на 28.02.2013 г., като е указано на Х., че в
тридневен срок от 28.02.2013 г. следва да се яви в канцеларията на ЧСИ Н. Г.,
за да получи съобщение по изпълнително дело № **/2013 г. В посочения срок никой
не се явява в канцеларията на ЧСИ Н. Г..
Ден по-рано ЧСИ издава постановление, с което налага
възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника. Наложени са запори и върху
банкови сметки на длъжника.
Отново чрез залепено уведомление на входната врата на
апартамента на 22.04.2013 г. длъжникът е уведомен, че следва да се яви в
тридневен срок от 22.04.2013 г. в канцеларията на ЧСИ Н. Г., за да получи
съобщение по изп. дело № **/2013 г. по описа на ЧСИ. На 30.04.2013 г. длъжникът
Х. депозира молба до ЧСИ за отмяна на опис на недвижим имот, защото изпълнението
е насочено върху единственото му жилище. С резолюция от 30.04.2013 г. ЧСИ
отменя описа и насрочва опис на движими вещи за 16.05.2013 г.
На 11.10.2018 г. по молба на И.Д.А. ЧСИ Н. Г. му връща
изпълнителния лист от 09.01.2013 г. по ч. гр. дело № **/2013 г. по описа на
БРС.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Съдът
приема, че е предявен установителен иск с
правно основание чл. 422, вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД.
По допустимостта на
производството:
Според чл.414, ал.2 от ГПК възражението
срещу издадената заповед за изпълнение се
прави в двуседмичен срок от връчването й,
който не може да бъде продължаван. Според
чл.418, ал.5, изр.1 ГПК (в редакция към февруари 2013 г.) заповедта
за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от
съдебния изпълнител. Според чл.47, ал.7 от ГПК разпоредбите на ал. 1 - 5 се
прилагат съответно за връчване на заповед за изпълнение. Според разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК (в редакция
към февруари 2013 г.) когато адресатът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а
когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около
нея. Когато има достъп до пощенската
кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Според
чл.47, ал.2 от ГПК в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията
на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен
съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез
неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от
залепването на уведомлението.
Невъзможността адресата да бъде намерен на адреса
означава, според практиката на
ВКС, лицето да
е било търсено най-малко три пъти в рамките
на един месец. Видно е от материалите по изп. дело №
** по описа на ЧСИ Н. Г., че поканата за доброволно изпълнение
до длъжника е изготвена на 28.02.2013 г. и е направен само един „опит“ да му бъде връчена – на
същия ден – 28.02.2013 г., независимо че връчителят е събрал сведения от
съседи, че Х. живее на адреса. Нещо повече, удостоверяването, че няма лице,
което е съгласно да получи поканата, е само формално – не са положени реално
усилия да се издири такова лице.
На следващо място, на длъжника е предоставен „само“
тридневен срок от залепване на уведомлението, за да се яви и получи книжата,
докато законът предвижда двуседмичен такъв – чл.47, ал.2 от ГПК.
Прилагането
на чл.
47 ГПК изисква стриктно спазване на изискванията на текста. В конкретния
случай приложението му е извършено, без да са били изчерпани възможностите
съдебните книжа да се връчат лично на лицето или да се ползва реда, предвиден в
чл. 46 ГПК, респективно не е спазен срокът по чл.47, ал.2 от ГПК.
Следователно поканата за доброволно изпълнение по
изп. дело № ** по описа на ЧСИ Н. Г. не е доведена до
знанието на ответника и за
него не е започнал да тече преклузивният
срок по чл.
414, ал. 1 ГПК – в този смисъл и в
идентична хипотеза Определение № 296 от 24.04.2013 г. на ВКС
по ч. т. д. № 736/2012 г., II т. о. Извън
горното, няма никакви доказателства по изпълнителното дело на длъжника да е
връчен препис от заповедта за изпълнение, както повелява разпоредбата на
чл.418, ал.5 от ГПК, от който момент започва да тече срокът за възражение.
Ето защо връчването на поканата за доброволно изпълнение
по изп. дело № 20188020400**6 по описа на ЧСИ Н. Г. не е „второ по ред“
връчване, а единствено надлежно такова и следва да бъде зачетено – аргумент от
цитираното вече определение на ВКС. Тъй като длъжникът е възразил против
заповедта в срок, настоящото производство е допустимо.
По съществото на
спора:
Според чл.
422, ал. 1 ГПК искът
за установяване съществуване на вземането (какъвто е
предметът на настоящото дело) се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на
погасителната и придобивната давност,
спиране течението на давността – в този смисъл т.9
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК. Тъй като се касае за
вземане, основано на договор за заем, то погасителната давност е 5 години – чл.
110 от ЗЗД.
Доколкото
изпълнението по образуваното от кредитора – ищец изпълнително производство по
издадената заповед за изпълнение (това през
2013 г. и това през 2018 г.) е само предварително, тъй като
все още заповедта не е стабилизирана, давност относно вземането не тече докато
не се стабилизира заповедта – или след като изтече срокът за подаване на
възражение по чл.
414, ал.2 ГПК, без такова да постъпи от длъжника пред заповедния съд, или
при постъпило в срок възражение – след като влезе в сила решението по чл.
422, ал.1 ГПК, с което се уважи
искът на кредитора за установяване на вземането му спрямо длъжника. В този
случай се счита, че давността относно вземането е била прекъсната към датата на
подаване на заявлението до заповедния съд, в случая – 07.01.2013 г., към която дата се
счита предявен и искът. До приключване на прерастналото в исково заповедно
производство,
давността се счита спряла на основание чл.
115, б."ж" ЗЗД – докато
трае съдебният процес относно вземането. Само ако исковото производство бъде
прекратено или искът по чл.
422, ал.1 ГПК бъде отхвърлен, давността
не се счита прекъсната – аргумент от Определение
№ 101 от 14.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1856/2018 г., II т. о., Решение № 182 от 11.01.2018 г. по т. д.
№ 577/2017 г. на I т. о. на ВКС и Решение № 195 от 29.06.2016 г. по т. д.
№ 665/2016 г. на IV г. о. на ВКС.
Възражение
за давност може да се прави в процеса по отношение период от съществуването на
правото преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но не
и за период след този момент. Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е
приложимо при изпълнително производство, започнато въз основа на съдебно
изпълнително основание – издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила
съдебно решение, а не и за предварително изпълнение, започнато въз основа на невлязла в сила заповед за изпълнение –
аргумент от Определение № 101 от 14.02.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1856/2018 г., II т. о.
Преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение погасителната давност за вземането по договора не е изтекла (от
падежа на заема до сезирането на съда са изминали само няколко дни). Ето защо
вземането на ищеца не е погасено по давност.
Безспорно е, че страните са били обвързани от договор за
заем, като падежът на задължението за връщане на заетата сума е настъпил, но
ответникът не е върнал 13 600 лева, поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
ищецът, които в заповедното производство са в размер на 372 лева (272 лева заплатена
държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение), а в исковото производство
– 272 лева заплатена държавна такса. Няма доказателства ищецът да е заплатил
адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител по исковото дело.
Видно от договор за правна услуга от 15.05.2019 г. (л.20 от исковото
производство), с него А. поема задължение да изплати в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева. Доказателства за плащане обаче не са
представени, нито има изрична клауза в договора, която да указва, че
възнаграждението е платено.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че В.Д.Х., ЕГН – **********, дължи на И.Д.А.,
ЕГН – **********, сумата от 13 600 (тринадесет хиляди и шестстотин) лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 29.06.2012 г. с
нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 07.01.2013 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея
по ч. гр. дело № **/2013 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
В.Д.Х., ЕГН – **********, да заплати на И.Д.А., ЕГН – **********,
сумата от 372 (триста седемдесет и два) лева, представляваща разноски по ч. гр.
дело № **/2013 г. по описа на БРС, и сумата от 272 (двеста седемдесет и два)
лева, представляваща разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ