№ 406
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в заседание при закрити врати
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20241100902398 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е въз основа на молба с правно основание чл. 625 от ТЗ,
подадена от длъжника “5040” ООД, ЕИК *********, за откриване на
производство по несъстоятелност на това дружество, поради
неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради
свръхзадълженост.
Молителят сочи, че има изискуеми публични задължения, свързани с
търговската му дейност, поради което е налице законовата предпоставка по
чл. 608, ал. 1 ТЗ, относно възникването на неплатежоспособност. Сочи, че
общият размер на задълженията му към Националната агенция по приходите
не може да бъде заплатен от дейността на дружеството, а то не разполага и с
имущество, с което да удовлетвори кредитора.
В съдебното заседание “5040” ООД, ЕИК ********* се представлява от
пълномощника му адв.Г., който поддържа молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, и моли тя да бъде уважена.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение по
чл.87,ал.6 ДОПК, както и от изисканите и приети справки от Агенцията по
вписванията и СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че дружеството-
молител през 2024г. е отчуждило притежаваните от него недвижими имоти и
не притежава регистрирани моторни превозни средства.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя
1
по делото е изслушано, неоспорено и прието заключение по съдебно-
счетоводна експертиза на вещото лице С. Й.. На вещото лице е възложено да
анализира периода 2021 г. –2024 г., като тя дава заключение за структурата на
активите и пасивите на молителя и изчислява показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост на молителя. В заключението си
вещото лице сочи, че най-голям дял от нетекущите активи на дружеството
са дълготрайните материални активи (ДМА), които за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
са както следва: към 31.12.2021 г. на стойност 649 хил.лв., представляваши
83.6% от сумата на актива; към 31.12.2022 г. на стойност 623 хил.лв.,
представляващи 69.9% от сумата на актива; към 31.12.2023 г. на стойност 639
хил.лв., представляващи 72.3% от сумата на актива. С най-голям дял от
нетекущите активи към 26.11.2024 г. са дълготрайните нематериални активи
(ДНМА ), както следва: към 26.11.2024 г. в размер 8 хил.лв., представляващи
100 % от сумата на актива. С най-голям относителен дял от краткотрайните
активи за 2021 г., и 2023 г. са инвестиции -други инвестиции, както следва:
към 31.12.2021 г. на стойност 238 хил.лв., представляващи 23.3% от сумата на
актива; към 31.12.2023г. 120 хил.лв., представляващи 13.6% от сумата на
актива, а с най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2022 г. са
вземанията. както следва: към 31.12.2022 г. на стойност 125 хил.лв.,
представляващи 14.0% от сумата на актива.
Преобладаващ дял от пасивите за анализирания период, са били
краткосрочните задължения. както следва: към 31.12.2021 г. в размер на 373
хил.лв., представляващи 36,6 % от сумата на пасива; към 31.12.2022г. в размер
на 224 хил.лв., представляващи 25,1 % от сумата на пасива; към 31.12.2023г. в
размер на 254 хил.лв., представляващи 28,7 % от сумата на пасива; към
26.11.2024г. в размер на 147 хил.лв., представляващи 1837,5 % от сумата на
пасива.
Вещото лице дава заключение, че общият размер на задълженията на
дружеството към 31.12.2023г. възлиза на 254 000 лв., а към 26.11.2024г. на 147
000 лв., като последната сума представлява единствено задължения на
дружеството към НАП.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че
коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 2,2733 за 2021 г., 5,3878 за
2022 г., 2,0259 за 2023г. и 0,000 към 26.11.2024 г. Коефициентът на бърза
ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни
активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности: 2,9068
за 2021 г., 5,1224за 2022 г., 1,9310 за 2023г. и 0,0000 към 26.11.2024 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват
способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите
активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези
коефициенти съгласно ССчЕ е 0,5/>0,3. През изследвания период
коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна
2
ликвидност са със следните стойности: 0,1250 за 2021 г., 0,9592 за 2022 г., и
0,0776 за 2023г. и 0,000 към 26.11.2024г. Вещото лице сочи в заключението
си, че с оглед показателите на коефициентите за ликвидност към края на 2021,
2022г. и 2023г. дружеството е разполагало с достатъчно краткотрайни активи
за покриване на паричните си задължения, като към 26.11.2024г. то не отчита в
баланса си наличие на краткотрайни активи, поради което всички
коефициенти за ликвидност имат нулеви стойности. Вещото лице обаче не
сочи, защо в този баланс не са посочени краткотрайни активи, каквито
представляват получени суми от продажби на материали активи или наличие
на вземания за получаване на дължими цени на продадени активи.
Коефициентите на рентабилност за 2023г. и към 26.11.2024г. са
отрицателни стойности, а съобразно коефициентите за ефективност на
разходите и ефективност на приходите за 2023г. и към 26.11.2024г. вещото
лице е достигнало до извода, че дейността на дружеството в този период не е
била ефективна.
В заключението на вещото лице в посочено, че към 31.12.2023г.
задължението на дружеството възлизат общо на 254 000 лв., от които към
финансови институции 157 000 лв., получени аванси 68 000 лв., към
доставчици 2 000 лв. и други задължения 27 000 лв. Към 31.12.2023г. в баланса
на дружеството се водят ДМА с обща стойност 639 000 лв. в т.ч. земи и сгради
с балансова стойност от 508 000 лв., от които земи -376 000 лв., сгради и
конструкции -132 000 лв., машини и оборудване -42 000 лв., съоръжения и
други с балансова стойност 21 000 лв., както и предоставени аванси и ДМА в
процес на изграждане 68 000 лв.
През 2024г. дружеството е осъществило продажби на ДМА-земя и
сграда съгласно фактура №**********/22.01.2024г. на облагаема стойност
322 711,95 лв., включена дневника на продажбите за м.януари на 2024г. През
м.март на 2024г. дружеството е продало недвижим имот съгласно фактура
№**********/03.03.2024г. на стойност 293 374,50 лв., включена в дневника на
продажбите за месец март на 2024г. През месец май на 2024г. молителят е
продал имоти на стойности от 2426 лв., 4829,20 лв. и 8347,80 лв. съгласно
издадени на 23.05.2024г. фактури. През месец септември на 2024г.
дружеството е продало ДМА, материали, ремарке на обща стойност от
127 498,10 лв. съгласно издадени 17 на брой фактури, включени в дневника на
продажбите за м.09.2024г. За месеците октомври, ноември и декември на
2024г. дружеството не отчита дейност, като подава нулеви дневници за
покупки и продажби. Следователно се налага извода, че дружеството е
продало през 2024г. материални активи на обща стойност от 759 187,55 лв.,
което обаче не личи от представените доказателства и от заключението на
вещото лице, да е отразено като постъпил паричен актив на дружеството или
съществуващи вземания на тази стойност.
През 2024г. са погасени задълженията на дружеството към финансови
предприятия в размер на 157 000 лв. и задължения към доставчици.
Непогасени са останали единствено задълженията на дружеството към НАП в
размер на 147 000 лв., които към 03.02.2025г. възлизат на 150 973,70 лв., от
които 119 291,39 лв. главница и 31 682,31 лв. лихви не са погасени. Вещото
3
лице сочи, че към 26.11.2024г. дружеството няма вземания от клиенти и
доставчици, няма и други вземания, същевременно няма ДМА, не отчита и
други запаси. По отношение на паричните средства дружеството разполага
по сметка 503 „Разплащателна банкова сметка“ със сумата от 68,64 лв., по
сметка 501 "Каса в левове“ -182,50 лв., като няма такива по банкови сметки.
При тези данни се налага извода, че общата стойност на имуществото на
молителя към 31.12.2023г. в т.ч. ДМА, ДНМА., МЗ, вземания, инвестиции и
парични средства възлиза на 884 000 лв. Към 26.11.2024г. дружеството не
отчита в баланса си ДМА, материални запаси, вземания и парични средства,
като през 2024г. са продадени всички ДМА, които съгласно
инвентаризационен опис към 31.12.2023г. са с балансова стойност от 639 000
лв. Те са продадени на купвача „М КАП“ ЕООД, ЕИК *********.
Вещото лице сочи, че към 31.12.2023г. краткотрайните активи покриват
над 2 пъти краткосрочните задължения, а собственият капитал е 630 000 лв.,
който покрива 2,5 пъти всички задължения-текущи и нетекущи. Въпреки това
към 26.11.2024г. дружеството не разполага с краткотрайни активи за
погасяване на краткосрочните си задължения към единствения кредитор НАП,
възлизащи на 147 000 лв., а коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са с нулеви стойности. Освен това в заключението си
вещото лице посочило, че към 26.11.2024г. коефициентът на финансова
автономност има отрицателна стойност -0,9456, като съществуващите
задължения не са обезпечени с имущество и длъжникът се намира в
дългосрочна неплатежоспособност и затрудненията му са необратими.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му относно
извода, че към 26.11.2024г. молителят не разполага с краткотрайни активи за
погасяване на краткосрочните си задължения към единствения кредитор НАП,
възлизащи на 147 000 лв., а коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са с нулеви стойности, както и, че коефициентът на
финансова автономност има отрицателна стойност, а съществуващите
задължения не са обезпечени с имущество и длъжникът се намира в
дългосрочна неплатежоспособност и затрудненията му са необратими.
Причината за това е, че от изложеното в заключението на вещото лице, и от
приетите писмени доказателства, в частност от изготвения счетоводен баланс
към 26.11.2024г. не става ясно как са осчетоводени приходите от
осъществените продажби на материалните активи на дружеството през 2024г.,
които продажби са с обща продажна цена от 759 187,55 лв. В случай, че сумата
от 759 187,55 лв. бъде счетоводно отразена, с нея ще се завишат наличните
краткотрайни активи на дружеството било като вземания от контрагенти, било
като стойност на парична сума в банкова сметка или на каса. При подобно
счетоводно отчитане, наличните краткотрайни активи на дружеството биха
били достатъчни, както за погасяването на наличните към 31.12.2023г.
задължения към финансови предприятия в общ размер на 157 000 лв., да бъде
покрита загубата в размер на 206 000 лв. за 2024г. и задължението към
кредитора НАП в размер на 147 000 лв., при което като краткотраен актив би
останала и сумата от 249 187,55 лв. След като дружеството за 2024г. всъщност
разполага с вземания или парични средства, които надвишават с 249 187,55
4
лв. всичките му задължения, то и коефициентите му за обща, бърза, незабавна
и абсолютна ликвидност следва да се приеме, че са с релевантни стойности.
Такова дружество не е декапитализирано, не е зависимо от кредиторите си и
може да погасява задълженията си и не е неплатежоспособно, нито
свръхзадължено.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от
ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд
писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ,
съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово
търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ. Молителят “5040”
ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва,
че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
5
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Неплатежоспособността съгласно
чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на
длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към
определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания,
свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от
задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените
предпоставки. В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя и възможността му да
изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да
установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и дали
това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са
временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.
В производството по делото се установи, че дружеството според
счетоводството му е с влошено финансово-икономическо състояние към
26.11.2024г. само и единствено в следствие на некоректното отразяване на
осъществените продажби на материалните му активи през 2024г. в
счетоводните му книги и изготвения за нуждите на производството баланс към
26.11.2024г. От приетите доказателства не се доказа, че то е в затруднено
финансово състояние, а напротив-установи се, че то е трансформирало
дълготрайните си материални активи в парични средства, които обаче не са
посочени като актив на дружеството, но които следва да съществуват, за да
бъдат счетоводните записи редовни и отразяващи действителните събития.
Трансформирането на тези активи води до извода, че през 2024г. молителят
следва да разполага с още по-голяма ликвидност и съответно с по-голяма
възможност да погаси задължението си към НАП. Действителното имущество
на дружеството, което то е придобило в следствие на осъществените продажби
на материалните му активи е достатъчно, за да покрие единственото му
останало непогасено задължение към НАП, което към 2025 г. е в общ размер
на 150 000 лв. Предвид тези съображения, в производството по делото,
молителят не установи, че се намира в състояние на неплатежоспособност,
съответно на свръхзадълженост.
В случая се наблюдава по-скоро поведение, с което се цели избягването
на заплащане на публични задължения, като неотразяването счетоводно на
факти, които са се осъществили, не може да служи като основание за съда да
приеме, че молителят не разполага със средства да погаси публичните си
задължения. Само реалната липса на активи, а не нежеланието на
съдружниците, с част от тях да се заплатят публичните задължения на
6
дружеството, може да бъде основание за обявяване на
неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на длъжника и
откриване на производството по несъстоятелност.
Предвид изложеното и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение на вещото лице, съдът намира, че
молителят не е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние да
има траен и необратим характер. Той не е и в състояние на свръхзадълженост.
Обстоятелството, че молителят, считано от 2024г. не реализира
стопанска дейност само по себе си не представлява основание за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството. При отсъствие на желание
у съдружниците да реализират стопанска дейност чрез дружеството, пред
последните стои възможността да погасят публичните задължения на
молителя и да предприемат действия по реализиране на процедура по
ликвидация на дружеството съгласно чл. 266 и сл. ТЗ.
Съдът намира, че дружеството разполага с предвидена от закона
възможност да погаси публичните си задължения без риск за кредиторовите
интереси – чл. 631 ТЗ, при което не са налице изискуемите от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “5040”
ООД, поради настъпила неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост
и молбата следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 620 ал. 1 ТЗ публичното вземане за държавна такса по
подадена от длъжника молба се събира в открито производство по
несъстоятелност, поради което съдът намира, че такава не се дължи при
отхвърлена молба по чл.625 ТЗ, подадена от длъжника.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 631 ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№132670/129.11.2024г. с правно основание чл.
625 от ТЗ, подадена от длъжника “5040” ООД, ЕИК *********, за откриване
на производство по несъстоятелност на това дружество, поради
неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от връчването му на молителя.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7