№ 898
гр. Варна, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500319 по описа за 2022 година
намира следното: Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Н.А Я.
срещу Решение №1504 от 29.10.2021г. по гр.д. № 11516/2020г. по описа на РС Варна, с което са
отхвърлени, предявените от въззивницата искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на
СВ. В. СВ. и В. В. Г. да заплатят на Н.А Я. сумата от по 12779лв., която представлява сбор от
11600лв., представляваща 1/3 от половината от получените наемни цени от наследодателя на
ответниците Венелин С. за съсобствените им преместваеми обекти за търговия – павилиони,
разположени в ПИ 10135.2575.805 по КККР на гр.Варна за периода от 31.07.2018г. – 31.07.2019г. и
1179лв., представляващи 1/3 от дължимата лихва за забава върху главница в размер на 34 800лв. за
периода 30.08.2018г. – 30.08.2019г., и законната лихва за забава върху главниците от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и Н.Я. е осъдена да
заплати 500 лева, представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно
приложение на материалния закон. Твърди , че между страните по делото за същото искане и на
същото основание е налице влязло в сила решение №84/11.07.2019г., постановено по в.гр.д. №
289/2019г. по описа на Апелативен съд Варна. Сключените наемни договори от наследодателя на
ответниците с наемателите на обектите, които са представени по делото са идентични, с тези
представени по в.гр.д. № 289/2019г. по описа на Апелативен съд Варна . Различен е само периодът
за който се претендира сумата от получените наеми за обектите. Твърди, че с оглед на тези
обстоятелства и представените по делото доказателства, житейски неправдоподобен и правно
нелогичен е извода за липса на конкретика по отношение на отдадените под наем обекти. По
подробно изложени доводи и съображения, се претендира отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което предявените искове да се уважат с присъждане на разноските по
делото.
В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който
последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение с присъждане на разноските за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата
отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
1
призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл.267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в о.с.з. на 05.04.2022г. от 9,30 часа,
за която дата и час да се уведомят страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2