Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.03.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Мравкова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 6 171/18 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ и с правно основание чл.2б ал.2 от ЗОДОВ.
Исковата молба е предявена
от Л.Г.К.. В същата се твърди, че на 23.03.2000 г. била привлечена като
обвиняема за престъпление по чл. 212 ал.3 пр.1 вр. чл.1 от НК и чл. 212 ал. 3
пр.1 вр. ал.1 от НК и чл. 212 ал.3 пр.1 вр. с ал.1 от НК и със същото
постановление й била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 1 000 лв. твърди се, че впоследствие с постановление на П. били
отделени материалите по делото и разследването продължило под нови номера, като
на 24.11.2005 г. ищцата отново била привлечена по същото като обвиняема за
извършване на девет престъпления, извършени при условията на продължавано
престъпление в съучастие с още едно лице
като съизвършител П.Д.М. – престъпление по чл. 212 ал.4 /пред. Ал.3/ вр.
ал.2 пр.1 и 2 вр. чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Твърди се, че
последователно на 19.09.2006 г. и на 12.10.2007 г. била призовавана в П.
съответно за привличането й като обвиняем и за предявяване на материалите от
наказателното дело. Впоследствие бил внесен обвинителен акт в СРП, въз основа
на който образувано нохд 14587/2007 г. по описа на СРС, НО, 23 състав. Твърди
се, че с присъда от 04.02.2014 г. била призната за невиновна и оправдана по
повдигнатите й обвинения, а по повод депозиран протест на П. с решение от 03.02.2015
г. на СГС, постановено по внохд 4418/2014 г. присъдата на СРС била потвърдена и
влязла в сила. Твърди се, че в
продължителен срок от повече от 15 години и 9 месеца по отношение на ищцата
имало незаконно повдигнато и поддържано обвинение. Твърди че от същото търпяла
множество неимуществени вреди, изпаднала в пълна социална изолация, натрупали
се отрицателни емоции, чувство на малоценност, несигурност, страх от репресии и
душевен дискомфорт.
При тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от исковете и иска от съда да осъди ответника П. на РБ да й заплати
сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, с оглед
воденото срещу нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху
сумата, а ответникът СРС да и заплати сумата от 20 000 лв. – обезщетение
за претърпените вреди от воденото срещу нея в нарушение на чл. 6 §1 от ЕКПЧ
дело в неразумен срок, ведно със законната лихва върху сумата.
Ответникът – П. на Р Б.,
чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът Софийски районен
съд, чрез своя представител заявява възражение за недопустимост на предявения
срещу него иск.
Съдът
след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав споделя възражението на
ответника СРС за недопустимост на заявения срещу него иск по чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ и в тази част производството по делото следва да се прекрати. Следва да
се има предвид, че този иск е допустим само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по глава трета „А“ от ЗСВ,
по която няма постигнато споразумение по арг. на чл. 8 ал.2 от ЗОДОВ / решение
12/27.01.2016 г. по гр.д. 4014/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС/. По изрично
признание на ищцата в съдебно заседание от 25.02.2019 г. такава административна
процедура изобщо не е инициирана от нейна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и
съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото,
следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за
невиновно като от тези действия на правозащитните органи като пряка и
непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на
държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен
орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е.
носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищцата релевира в исковата си молба, като вредоносно
поведение от страна на П. на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление. Видно от
доказателствата по делото е, че ищцата е привлечена като обвиняема по девет
престъпления по чл. 212 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК. По
делото е представена присъда от 04.02.2014 г. на СРС, НО, 23 състав по нохд
14589/2007 г., от която е видно, че ищцата е призната за невиновна по повдигнатото
й обвинение. Представената присъда е влязла в законна сила на 03.02.2015 г.,
което се установява от представеното по делото решение на СГС, ІІ въззивен състав
по внохд 4418/2014 г.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й
неимуществени вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства настоящият съдебен
състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищцата наказателно производство същата е претърпяла неимуществени
вреди, които по естеството си засягат психическото равновесие, промяна в
ежедневния стереотип на поведение и начин на живот, социална изолация, неблагоприятни
последици, които са пряко свързани с нейния душевен и физически стабилитет
доколкото засягат личното чувство на чест и достойнство на човек. Тези вреди се
установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на допуснатия до
разпит свидетел С.Л., чийто показания настоящият съдебен състав кредитира като
обективни преки наблюдения при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Свидетелят
дава показания, че ищцата е търпяла
неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект преживявания
като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността, чувство на накърнени чест, достойнство и добро име в обществото.
Съобразно правилото на
чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва
да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищцата, продължителният период
от време – около 15 години водено наказателно производство /в досъдебна и
съдебна фаза/, през което време тя е търпяла негативни преживявания,
предприетата срещу нея мярка на неотклонение – „гаранция“, тежестта на повдигнатите обвинения – за
извършване на престъпления, за който законът предвижда наказание лишаване от
свобода над 5 години т.е. притежаващи белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото й съдебно минало, все обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна практика –
решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр. д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На
следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл са решение
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав и установените по делото обстоятелства, същият намира, че справедливо би
било да се присъди сумата от 15 000 лв., която би репарирала претърпените от
ищцата неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 15 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса,
поради което на ищцата се следва и сумата от 10 лв. – внесена ДТ. На ищцата се
следва и сумата от 500 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, припадащата се част с оглед уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р Б. – с адрес: гр. София, бул. “******” № 2 на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на Л.Г.К., ЕГН **********,*** офис 7 – адв. И.Б. сумата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно производство по нохд
14589/07 г. на СРС, 23 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 03.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът
за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 510 /петстотин и десет/ лв. – разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на иска на Л.Г.К. срещу СРС с правно
основание чл. 2б ал.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди като недопустим.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено, а в частта, в която производството по делото е прекратено
решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред САС в седмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: