Определение по адм. дело №2670/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по частична жалба на МБАЛ „Света Каридад“ ЕАД срещу Заповед за налагане на санкции № РД-253С-405/03.11.2025 г., издадена от Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗО и чл. 473, ал. 1 от НРД за медицинските дейности 2023–2025 г., въз основа на извършена проверка, обективирана в Протокол № РД-25-456-1/04.09.2025 г., и последващо Арбитражно решение № 7/17.09.2025 г. С оспорената заповед на лечебното заведение е наложена финансова неустойка в общ размер 5500 лева. Жалбата е частична. Обхватът на оспорването включва констатациите по точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 18 и 21, както и отделно изложените възражения относно констатацията по точка 9, която, макар и да не е включена в първоначалното изброяване на обжалваните точки, е систематично и аргументирано оспорена в жалбата.

Жалбоподателят поддържа, че изводите на контролните органи в оспорените части са неправилни, необосновани и направени при неправилно възприемане и тълкуване на фактическите данни. Твърди се, че разпоредбата на чл. 429 от НРД за МД 2023–2025 г., въз основа на която органът е приел, че съответните лекари са били „в отсъствие“, е приложена неправилно, тъй като същите реално са били в лечебното заведение, били са на разположение или са били повиквани по конкретни случаи. Според лечебното заведение проверяващите органи са тълкували формално графиците за работа, без да отчетат спецификата на организацията на работа, извънредните повиквания и необходимостта от осигуряване на непрекъснатост на болничната помощ. В жалбата се сочи още, че подписите на съответните лекари върху оперативни протоколи, декурзуси и друга медицинска документация отразяват тяхното действително участие в лечебния процес, поради което констатациите за нарушения са фактически и правно необосновани.

По отношение на констатацията по т. 9 жалбоподателят оспорва извода, че е налице дехоспитализация при неизпълнени критерии. Излага се, че отклоненията в лабораторните изследвания са били преходни, клинично обясними и не са налагали продължаване на болничния престой. Поддържа се, че пациентът е бил стабилизиран и изписването е било медицински обосновано. Според лечебното заведение проверяващите органи са игнорирали клиничната динамика и са интерпретирали лабораторните стойности механично, извън клиничния контекст.

Жалбоподателят поддържа още, че част от констатациите се основават на формални пропуски в документацията, които не засягат качеството на оказаната медицинска помощ и не следва да водят до налагане на санкции. Твърди се, че санкциите са несъразмерни и немотивирани, като административният орган не е съобразил тежестта на твърдените нарушения и липсата на неблагоприятни последици за здравноосигурените лица.

С оглед на изложеното лечебното заведение иска частична отмяна на заповедта в обжалваните части, а именно по точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 18 и 21, както и т. 9, като се претендира, че тези нарушения не са действително извършени и заповедта е незаконосъобразна в тази ѝ част.

Ответникът – Националната здравноосигурителна каса, чрез старши юрисконсулт В. И., пълномощник на Управителя на НЗОК доц. д-р П. С., е представил становище в изпълнение на Разпореждане № 10501/24.11.2025 г. по адм. дело № 2670/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXX състав.

В становището си ответникът излага искане жалбата на лечебното заведение да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а оспорената заповед за налагане на санкции да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Поддържа се, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, притежаващ материална и териториална компетентност, и че е съобразена с нормативните изисквания на НРД за медицинските дейности за 2023–2025 г. Ответникът заявява, че всички факти и обстоятелства, съдържащи се в административната преписка, потвърждават правилността на констатациите на контролните органи и законосъобразността на наложените санкции.

Към отговора е приложена пълната административна преписка. Представени са заверени копия на всички документи, свързани с провеждането на проверката, арбитражното производство и издаването на заповедта, включително: заповедта за санкции и доказателства за връчването ѝ; арбитражно решение и протокол; заповедта за назначаване на проверката; възражението на лечебното заведение; двата протокола на проверяващите органи с приложенията към тях; заповедта за извършване на проверката и доказателства за връчването ѝ; договорът между лечебното заведение и НЗОК; както и пълномощното за процесуално представителство.

В заключение ответникът настоява съдът да приеме, че нарушенията са правилно установени, а санкциите – наложени в съответствие с предвиденото в НРД и закона, поради което жалбата не следва да бъде уважавана.

Жалбата е подадена против подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт – Заповед № РД-253С-405/03.11.2025 г. на Управителя на НЗОК. Същата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО.

С оглед изложеното делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като се конституират страните по реда на чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК, и се дадат указания по чл. 163, ал. 3 АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за делото и разпределяне на доказателствената тежест по чл. 170 АПК и чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.01.2026 г. от 14:50 часа, за която дата да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Жалбоподател: МБАЛ „Света Каридад“ ЕАД, ЕИК *********;

Ответник – Управителят на Националната здравноосигурителна каса;

УКАЗВА, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, на ответника, че в негова тежест е да установи компетентността си за издаване на оспорения административен акт – Заповед № РД-253С-405/03.11.2025 г., както и съществуването на фактическите основания, изложени в него, и спазването на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на страните, че могат да доказват доводите и възраженията си с всички допустими по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства – до приключване на първото по делото съдебно заседание, като всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.