№ 1148
гр. Пазарджик, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220103744 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „К***“ ЕАД /с преходно наименование „р (Б)“ ЕАД/, ЕИК *,
седалище и адрес на управление: гр.С, бул. „Н.В.“ №**, твърди да е кредитор
на ответника И. Й. Г. с ЕГН ********** от с.С, общ.Пазарджик, ул. „**-та“
№*, срещу когото има ликвидно и изискуемо вземане, произтичащо от
договор за овърдрафт, сключен на 30.01.2017г., включващо сумите: 99440.82
лв. - главница, 23802.53лв. – лихва за забава и 10 622.58 лв. – съдебни
разноски, за което разполага с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист от 18.06.2019г., издадени по ч.гр.д. №2489/2019г. на РС
– Пазарджик. Твърди, че след възникването на вземането длъжникът И. Й. Г. е
прехвърлил на съпругата си - ответника Д. Н. Г. с ЕГН ********** от с.С,
общ.Пазарджик, ул. „*-а“ №*, притежаваната от него 1/2 ид. част от следния
придобит по време на брака недвижим имот: УПИ XIII-199 в кв. 16 по плана
на с.С, общ.Пазарджик, с площ от 942 кв.м., при съседи: изток - УПИ XII-198,
запад -УПИ XIV-200, север - УПИ IX-196, юг – улица, ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92,50 кв.м. и РЗП 181,50
кв.м., състояща се от избено помещение, жилищен етаж и мансарда, както и с
1
всички приращения и подобрения в имота. Твърди, че прехвърлянето е
извършено в производство за развод по взаимно съгласие по гр.д.
№3255/2019г. на РС – Пазарджик, приключило с решение от 04.10.2019г., с
което съдът е прекратил брака между ответниците и е утвърдил
представеното от тях споразумение по чл.51 СК за подялба на останалото от
брака общо имущество. Поддържа, че при делбата отв. И. Й. Г. е получил в
дял неравностоен земеделски имот, чиято данъчна оценка в размер на
374.91лв. е много по-ниска от тази на жилищния имот, която е 14171.60лв.
Ищецът твърди, че тази доброволна делба го уврежда, тъй като
намалява имуществото на длъжника, което служи за удовлетворяване
интересите му на кредитор - чл.133 ЗЗД. Твърди, че длъжникът е знаел за
увреждането, тъй като е извършил разпореждането след възникване на
вземането по договора за овърдрафт и след като му е връчена заповедта за
незабавно изпълнение, което е станало на 06.08.2019г. Поддържа, че
приобретателят по сделката – ответникът Д. Н. Г., също е знаела за
увреждането на кредитора, тъй като спрямо нея намира приложение
презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. Иска от съда да обяви за недействително
спрямо него споразумението за делба на ответниците по чл.51 СК в частта, с
която първият ответник е прехвърлил на втория ответник своята ½ идеална
част от процесния жилищен имот. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Д. Н. Г. оспорва иска при твърдение, че имотът е с
жилищно предназначение и е несеквестируем. Предявяват възражение за
погасяване по давност на потестативното право на ищеца по чл.135, ал.1 ЗЗД.
Мои искът да бъде отхвърлен.
Ответникът И. Й. Г. не е подал писмен отговор на исковата молба.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора
да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго
действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора,
когато сделката или действието са увреждащи и са безвъзмездни или са
възмездни, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и
когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя
е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Когато
2
сделката или действието са възмездни, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага
до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брак или сестра на длъжника.
В случая е безспорно, установява се и от представения изпълнителен
лист от 18.06.2019г., че ищецът имат качеството на кредитори по отношение
на длъжника И. Й. Г., срещу когото е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. №2489/2019 г. на Районен съд –
Пазарджик, за заплащането /солидарно с други длъжници/ на сумите: 99
440.82лв. – главница, 3207.57лв. – възнаградителна лихва и 1871.28лв. –
обезщетение за забава, дължими по договор за овърдрафт от 30.01.2017г.,
изменен с 5 бр. анекси към него.
Относно увреждащия характер на сделката:
Увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е
увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на
длъжника, т.е. намален е активът (напр. с договор за дарение или
неравностойна замяна или продажба) или е увеличен пасивът (напр. поето е
чуждо задължение), или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр.
продажбата на имот по пазарна цена не намалява имуществото на длъжника,
но паричната сума може да не е налице, за да се удовлетвори кредиторът).
От представеното от ищеца съдебно решение от 04.10.2019г. по гр.д.
№3255/2019г. на РС – Пазарджик е видно, че на тази дата е прекратен бракът
между ответниците по тяхно взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото
помежду им споразумение по чл.51 СК. С него са уредени не само
последиците от развода, но и имуществените отношения на съпрузите, като е
извършена доброволна делба на съпружеската имуществена общност. При
делбата в дял на отв. Д. Г. е поставен процесният жилищен имот в с.С с
данъчна оценка 14171.60лв., а в дял на отв. И. Г. е поставен земеделски имот -
нива в землището на същото село с данъчна оценка 374.91лв. Не е уговорено
парично или друг вид уравняване на частите на съсобствениците, които по
презумпция са равни – чл.28 СК. Частите са равни, но получения от отв. И. Г.
дял от общото имущество е на значително по-малка стойност от дела на
другия съсобственик, поради което съдът приема, че делбата уврежда
неговите кредитори.
3
Относно знанието:
Елемент от основателността на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД е
съдоговорителите да са знаели за увреждането.
Длъжникът знае, когато съзнава, че има вземане и че предприетото
действие може да затрудни удовлетворяването на кредитора. Както беше
отбелязано, предвид неравностойните дялове при делбата отв.И. Г. е знаел, че
намалява своя актив, тъй като е получил по-малкия дял. Поради това у него е
налице знание за увреждането на кредиторите.
По отношение на приобретателя следва да се приложи презумпцията на
чл.135, ал.2 ЗЗД. От събраните доказателства се установява, че към момента
на сключването на споразумението за доброволна делба ответниците са били
съпрузи. Следователно между тях е налице връзка от посочения в чл.135, ал.2
ЗЗД вид. По искане на отв. Д. Г. с цел оборване на презумпцията е разпитан
свид. Борис Лазаров Алексиев. Според неговите показания ответниците са
във фактическа раздяла от края на 2016г., която настъпила по вина на отв. И.
Г., който имал извънбрачна връзка. След раздялата отв. Д. Г. останала да
живее в семейната къща в с.С на ул. „*“, а отв. И. Г. се преместил в къщата на
родителите си, която е в същото село. Показанията на свидетеля обаче не
кореспондират с част от писмените доказателства по делото. В молбата за
развод по чл.50 СК, по която е образувано ч.гр.д. №3255/2019г. на РС –
Пазарджик, адресът на ответниците е един и същ с.С на ул. „*“ №2. Молбата е
подадена в съда на 09.08.2019г. Няколко дни преди това на 06.08.2019г. на
отв. Д. Г. е връчено запорно съобщение по образуваното срещу отв. И. Г.
изпълнително дело за събиране на вземането на ищеца. Горното се установява
от представеното съобщение по изп. д. №718/2019г. на ЧСИ Деница Станчева.
Представени са още две съобщения по същото изпълнение, които са
адресирани до отв. Д. Г. и които са връчени на същата на 30.10.2019г. и
24.02.2020г. Всички те са получени от отв. И. Г. в качеството на живеещо на
адреса лице по чл.46, ал.2 ГПК. Удостоверенията на връчителя са оспорени от
отв. Д. Г., но в производството по чл.194 ГПК съдът е приел оспорването за
неоснователно и е приел писмените доказателства. Последните опровергават
показанията на свидетеля за влошените отношенията между ответниците и за
продължителна фактическа раздяла между тях преди развода и делбата на
семейното имущество. С тези свидетелски показания презумпцията по чл.135,
4
ал.2 ЗЗД не може да бъде оборена, тъй като се изисква пълно обратно
доказване, каквото ответниците не успяха да проведат.
Ето защо съдът приема, че е налице и последният елемент от състава на
потестативното право по чл.135, ал.1 ЗЗД, поради което искът следва да бъде
изцяло уважен.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Съгласно решение № 292 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., IV
г. о., ГК, правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се погасява с общата
петгодишна давност, като тя започва да тече от момента на увреждащата
сделка или действие. В случая делбата е извършена през 2019г. и към
момента давностният срок не е изтекъл.
Възражението за несеквестируемост на процесния имот не може да се
слуша в настоящото дело, тъй като е без значение за възникването и
упражняването на потестативното право на ищеца, а е средство за защита на
длъжника в изпълнителното производство.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца направените съдебни разноски в размер на
95.86лв. Ищецът е представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78,
ал.8 ГПК с оглед сложността на делото и броя на проведените съдебни
заседания следва да се определи възнаграждение в размер на 360лв., съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Общия размер на
разноските възлиза на 455.86лв.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
По иска на „К***“ ЕАД /с преходно наименование „р (Б)“ ЕАД/, ЕИК *,
седалище и адрес на управление: гр.С, бул. „Н.В.“ №**, против И. Й. Г. с ЕГН
********** от с.С, общ.Пазарджик, ул. „**-та“ №* и Д. Н. Г. с ЕГН
********** от с.С, общ.Пазарджик, ул. „*-а“ №*, на основание чл.135 ЗЗД
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на
ищеца сключеното между ответниците споразумение по чл.51 СК, утвърдено
с решение №1300 от 04.10.2019г. по гр.д. №3255/2019г. на РС – Пазарджик, в
5
частта, с която отв. Д. Н. Г. е получила в дял и е станала изключителен
собственик на следния недвижим имот: УПИ XIII-199 в кв. 16 по плана на
с.С, общ.Пазарджик, с площ от 942 кв.м., при съседи: изток - УПИ XII-198,
запад -УПИ XIV-200, север - УПИ IX-196, юг – улица, ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92,50 кв.м. и РЗП 181,50
кв.м., състояща се от избено помещение, жилищен етаж и мансарда, както и с
всички приращения и подобрения в имота.
ОСЪЖДА ответниците И. Й. Г. с ЕГН ********** от с.С,
общ.Пазарджик, ул. „**-та“ №* и Д. Н. Г. с ЕГН ********** от с.С,
общ.Пазарджик, ул. „*-а“ №* да заплатят на ищеца „К***“ ЕАД /с преходно
наименование „р (Б)“ ЕАД/, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.С,
бул. „Н.В.“ №**, съдебни разноски в размер на 455.86лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6