Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 25.11.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
закрито заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна
с т. дело № 2434 по описа на СГС, ТО за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Д.М.Т., в лично качество и като законен
представител на малолетните си деца М.А.Т., А.А.Т. и А.А.Т., срещу „В.2000“
ЕООД, с която са предявени установителен и осъдителен иск по чл. 71 от ТЗ и
конститутивни искове по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на ОСС в ответното
дружество, приети на заседание, проведено на 15.11.2019 г.
Ищцата Д.М.Т. твърди, че след смъртта на
съпруга й, който е бил съдружник в отвветното дружество, тя е встъпила в
неговите права на съдружник, на основание чл. 13, ал. 3 от дружествения
договор, като е поела и дружествените дялове на непълнолетните си деца, които
също са наследници на починалия съдружник. В това си качество поддържа, че
взетите решения на ОСС на „В.2000“
ЕООД, проведено на 15.11.2019
г. са незаконосъобразни и иска те да бъдат отменени. Иска от съда и да приеме
за установено, че ищцата Д.Т. има качеството на съдружник в ответното
дружество, като е поела дяловете и на малолетните й деца /останалите трима
ищци/ или общо 4/6 от дяловете на починалия й съпруг и съдружник. Иска още
дружеството да бъде осъдено да заяви за вписване в АВ-ТР заличаването на
починалия съдружник и вписването на Д.Т. скато съдружник на негово място.
Съдът, след като взе
предвид изложените в исковата молба твърдения и прецени приложените към нея доказателства и
направените вписвания по електронното дело на ответното дружество в ТР- АВ,
намира предявените искове за недопустими.
Съгласно решение №
128/19.11.2009 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 269/2009 г., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК и като такова представляващо задължителна практика – по арг. от
ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като
абсолютна положителна процесуална
предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно
съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на
активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството
съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се
атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на
провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Ако
въпреки липсата на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация лице,
което поддържа че има качеството на съдружник/акционер, предяви иск по чл. 74,
ал. 1 от ТЗ искът би бил недопустим и образуваното по повод на него
производство следва да бъде прекратено. В този смисъл съдът, пред който е
висящо производството по исковете по чл. 74 от ТЗ, следва да извърши служебна
проверка относно наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в
притежаване на качеството съдружник в
дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна.
В случая от изложените
от ищците в исковата молба фактически твърдения, както и от вписванията в ТР
към АВ, не се установява обстоятелството, че към момента на провеждане на ОС на
15.11.2019 г. ищцата Д.Т. и малолетните й деца имат качеството на съдружници. В исковата
молба ищцата Т. обосновава активната си легитимация да предяви исковете от свое
и на малолетните си деца име, с обстоятелството, че са част от наследниците по закон на починалия
съдружник в дружеството А. А. Т. /тези обстоятелства се установяват от препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници, съответно стр. 7 и 8 от делото/. Поддържа, че на
основание чл. 13, ал. 3 от дружествения договор, с настъпването на смъртта на
съдружника неговият пълнолетен наследник
автоматично встъпва в членствено правоотношение с дружеството, като поема и
дяловете на непълнолетните наследници /чл. 13, ал. 3 от дружествения договор гласи:
„Дружественият дял се наследява. Пълнолетните и дееспособни наследници на
починалия съдружник имат право, в срок от 6 месеца от откриването на
наследството, да встъпят в дружеството като съдружници с дяловете на
наследодателя си. В този случай наследниците имат право да уредят помежду си и
по своя воля взаимоотношенията си във връзка със собствеността и/или
упражняването на контрола върху наследените дружествени дялове, било чрез
взаимно прехвърляне на припадащите им се идеални части, било чрез взаимно
упълномощаване относно управлението на тези дялове или по друг законосъобразен
начин. Съдружниците и всеки от тях поотделно се задължават да не се
противопоставят на такива решения на наследниците н апочиналия съдружник и да
приемат съответните решения на ОС, включително за приемане на съответния
наследник или наследници като съдружник, съответно съдружници в дружеството.“/.
Настоящият съдебен състав приема, че наследственото правоприемство, на което се
позовават ищците не е самостоятелно основание за възникване на качеството им на
съдружници в ответното дружество. С настъпване на смъртта на съдружник в ООД се
прекратява неговото членство в дружеството по силата на закона /чл. 125, ал. 1,
т. 1 от ТЗ/. Наследява се самият дружествен дял, но не и членственото
правоотношение и наследниците на починалия съдружник могат да прехвърлят дела
му, да поискат да встъпят в дружеството и др., но не заемат мястото му като
съдружник по силата на наследственото си правоприемство. Съгласно константната
практика на ВКС, при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност,
единствено имуществените му права /дяловете на капитала/ се наследяват, но не и
правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето
лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, поради което
придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови
съдружници. Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с
ограничена отговорност / чл.127 от ТЗ/, а правото на членство е регламентирано
като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на
печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на
книжата на дружеството и на ликвидационен дял – чл. 123 от ТЗ. В нормата на чл.
129, ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с
възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено
разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в
дружеството, т.е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е
единствено дружественият дял, който извод произтича не само от характеристиката
на дяловете от капитала като имуществено право и от същността на правото на
членство, но и от изричната законова регламентация на прехвърлянето на дяловете
и свързаните с тях права на съдружника. Прехвърлянето на дялове е подчинено на
различен режим в зависимост от това дали приобретателят е също съдружник или е
трето лице, като в последния случай законът предписва спазването на
изискванията за приемане на нов съдружник. Изводът е, че прехвърлянето на
дялове на трето лице не произвежда действие за дружеството, ако приобретателят
не e приет за съдружник по решение на Общото събрание – чл.122 от ТЗ.
Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради
което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не
разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Когато е налице решение на
ОСС за приемане на наследника за съдружник,
наследникът не
замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а
придобива права на съдружник на собствено основание, като наследяването има
значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. В този смисъл
клаузата на чл. 13, ал. 3 от
дружествения договор не може да замести предвидената в закона процедура по чл.
122 от ТЗ, тъй като евентуално взетото решение за приемане на наследника за
съдружник подлежи на вписване в ТР, като вписването има конститутивно действие
– арг. от чл. 140, ал. 4 от ТЗ.
Предвид изложеното,
съдът намира, че ищците не са имали качеството съдружници в ответното дружество
към датата на провеждане на процесното ОСС, поради което предявените от тях
искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ се явяват недопустими поради липса на активна
легитимация.
Такава активна
легитимация е необходима и за предявяване на исковете по чл. 71 от ТЗ. Освен
това в случая липсва правен интерес от предявяване на такива искове, доколкото не се сочат
действия/бездействия на орган на ответното дружество, различни от оспорените
решения на ОС, с които да се оспорват твърдените от ищците членствени права, а по принцип обстоятелството има ли качеството съдружник
ищецът, съобразно изложените от него в тази насока твърдения, подлежат на
установяване по конститутивните искове по чл. 74 от ТЗ. В случая съдът приема, че
ищците не установяват наличието на такава активна легитимация.
Предвид гореизложеното,
Съдът намира, че искове са недопустими, съответно исковата молба, с която те са
предявени следва да бъде върната, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК.
Съгласно
определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи
различни хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност
на исковата молба /редовната ИМ е положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не
изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия.
При положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно
да се отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при
констатирана от съда недопустимост на исковете по чл. 130 от ГПК не е ненужно
да се дават указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а исковата молба следва да бъде директно
върната по чл. 130 от ГПК.
Предвид изложеното, Съдът
Р А З П О Р
Е Д И:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх. № 141536/18.11.2019
г., във връзка с която е образувано т. дело № 2434/2019 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА
образуваното по предявените с нея искове съдебно производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия:
Съдия: