№ 2102
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110203133 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕЛ. ВЛ. К., ЕГН: ********** срещу
наказателно постановление (НП) № РД-05-0350 от 21.12.2021 г., издадено от
д-р Д.П. на длъжност „директор“ на Столична РЗИ, с което на основание чл.
209а, ал.4 и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
извършено нарушение на т. 4 от Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021 г.,
издадена от Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона
за здравето (ЗЗ).
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят намира вмененото й нарушение за
маловажен случай. Моли се за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ход на делото е даден при условията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - Директора на СРЗИ - редовно призован, не
изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2021 г. била извършена проверка от служители на Столична
регионална здравна инспекция в обект - МОЛ „The mall”, находящ се в гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ 115з. Сред служителите извършващи
1
проверката била и свидетеля Г.С., която била на длъжност „инспектор“ в
отдел „Здравен контрол“ към Столична Регионална здравна инспекция.
Същата при извършване на проверката установила, че жалбоподателят ЕЛ.
ВЛ. К. - на длъжност „маникюристка“ в „Кьоск за маникюр“ била без защитна
маска за лице при непосредствено обслужване на клиент, изискващо
разстояние 1,5 м. По време на извършване на проверката в обекта имало още
трима души.
Във връзка с констатираното свидетелят С. съставила констативен
протокол, с който дала предписание на жалбоподателя. Въз основа на
съставения констативен протокол свидетелят С. съставила и АУАН № 001513
от 03.12.2021 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и в
присъствието на жалбоподателя.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така
съставения акт.
Въз основа на АУАН № 001513 от 03.12.2021 г. било издадено
процесното наказателно постановление (НП) № РД-05-0350 от 21.12.2021 г.
от д-р Д.П. на длъжност „директор“ на Столична РЗИ, с което на основание
чл. 209а, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева за извършено нарушение на т. 4 от Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021 г.,
издадена от Министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63, ал. 1 и ал. 4
от Закона за здравето.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
25.02.2022 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетелката Г.С. /актосъставител/,
както и от събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК
писмени доказателства: заповед № РД-15-01-26 от 12.08.2021 г. на
директора на Столична РЗИ; трудов договор № РД-15 672/01.04.2021
г.;констативен протокол от 02.12.2021 г.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля С. и прецени, че показанията и са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
2
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че при
издаване на процесното наказателно постановление и съставянето на АУАН
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален
обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да се съдържат в НП са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения
от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42,
т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. При това те не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, нито от други документи по
административнонаказателната преписка, тъй като това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Настоящата съдебна инстанция намира, че нито в АУАН, нито в НП са
посочени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното от АНО
нарушение.
Наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е извършила
нарушение на т. 4 от Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г., издадена от
Министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за
здравето. Разпоредбата на т. 4 от цитираната Заповед указва, че при
непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от
1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице. Второто
3
изречение на посочената разпоредба въвежда изключение от правилото, като
се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице, когато са
осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал,
позволяващ влажно почистване или дезинфекция. Нито в наказателното
постановление, нито в съставения акт за установяване на административно
нарушение е посочено дали в обекта, където жалбоподателят е извършвала
трудова дейност, е имало поставено предпазно стъкло. Настоящата съдебна
инстанция намира, че това обстоятелство се явява от значение за формиране
на убеждението на настоящия съдебен състав, тъй като ако такова е било
налично, то задължението за носене на предпазна маска за жалбоподателя
отпада. Отделно от изложеното, нито в АУАН, нито в НП е посочена
самоличността на клиента, когото се твърди, че е бил обслужван от
жалбоподателя, нито пък на останалите, присъстващи в обекта лица. По този
начин нито жалбоподателят може да разбере в цялост фактическата
обстановка, нито пък съдът може да събере доказателства от независими
източници за твърдяната от актосъставителят и АНО фактическа обстановка.
В този смисъл съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в
тази фаза на процеса – липсва ясно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
Неспазването на така установените нормативни изисквания има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за
обосноваване на НП е една от гаранциите за законосъобразност на същото,
които законът е установил за защитата на правата и правно защитените
интереси на гражданите и организациите - страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това
подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана, в избора на
защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към НП съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото, разбира се, е
относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на
административнонаказателното производство.
Отделно от това, съдът намира, че нито в АУАН, нито в процесното
наказателно постановление са посочени доказателствата, въз основа на които
длъжностните лица са направили своя извод относно извършеното
нарушение, което отново е един от задължителните реквизити както на
4
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление.
Тежестта на доказване в административно наказателното производство
лежи върху АНО, а не върху нарушителя, който до влизане в сила на
наказателното постановление се счита за невиновен, т. е. няма как тежестта
на доказване да бъде прехвърлена върху него и същият да доказва
отрицателни факти.
Ето защо настоящото наказателно постановление следва да бъде
отменено като такова, издадено в нарушение на процесуалния закон.
Липсват искания за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ (НП) № РД-05-0350 от 21.12.2021 г. издадено от д-р Д.П. на
длъжност „директор“ на Столична РЗИ, с което на основание чл. 209а, ал.4 и
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на ЕЛ. ВЛ. К., ЕГН:**********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева за извършено нарушение на т. 4 от Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021г.,
издадена от Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона
за здравето.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5