№ 12219
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20211110153823 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 92 ЗЗД, а именно неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 14398587001 от 19.05.2017 г., сключен между
ответника и мобилния оператор "Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: ..., представляващо сбор
от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № **********/08.10.2017 г.,
за периода от 08.09.2017 г. до 07.10.2017 г. Искът е предявен от „...“, ЕИК: ... /с
предишно наименование ...“ ЕООД/.
В срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител,
прави възражения относно допустимостта и основателността на иска. Прави
се и възражение за давност. Оспорва се автентичността и истинността на
всички представени документи, включително на договора и на приложенията
към тях, както и на фактурите и рпиложенията към тях.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Между „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК: ..., и Б. К. Н., ЕГН: **********, е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от дата 19.05.2017 г. за ползване на интернет услуга за номер
********** при условията на тарифен план .... с месечна абонаментна такса
29,99 лв. /с ДДС/. Срокът на договора е бил 24 месеца – до 19.05.2019 г. /22-
л.24/
Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с
1
индивидуален клиентски номер 14398587001 от дата 19.05.2017 г. между
„Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК: ..., и Б. К. Н., ЕГН: **********, е издадена фактура №
**********/08.10.2017 г. за периода от 08.09.2017 г. до 07.10.2017 г. на
стойност 128, 32 лв.
Ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
месец 10/2017 г., като към фактурата има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизплащането в срок на издадената от Оператора фактура е обослувило
правото на последния да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. В случая ответникът не е изпълнил едно от задълженията, разписани
в т. 43 от Общите условия /л. 29 – л. 37/, а именно да плаща в срок дължимите
суми за представените услуги. При неспазване на което и да е от
задълженията, разписани в т. 43 от Общите условия, Операторът има право
незабавно да ограничи представянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. След едностранно
прекратяване на договора с ответника, Операторът е издал крайна фактура
********** по клиентски номер 14398587001 на дата 08.10.2017 г. В
издадената крайна фактуа е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 84, 93 лв., като
искът е предявен за част от тази сума, а именно 74,97 лв. /л. 28/. Неустойката е
начислена съгласно изрична клауза, съдържаща се в т. 2 от Договора, според
която ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок
/в случая преди 19.05.2019 г./ по искане или по вина на абоната, включително
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на Б.Т.К. ЕАД неустойка,
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги по техния стандартен
размер за отстъпка.
Вследствие е сключен договор за цесия на 16.10.2018 г., с предмет
процесното вземане, между „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК: ..., и „С.Г. Г.“ ООД. На
01.10.2019 г. „С.Г. Г.“ ООД, от своя страна, прехвърля вземането на ищеца „...“
ЕООД, ЕИК: ... /л. 12-л. 14/.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Съдът констатира, че е сезиран с установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Предвид дадената квалификация, ищецът следва да докаже всички
факти по исковата молба, включително да установи, че е уговорена неустойка,
както и да докаже относно неизпълнение на кое задължение е уговорена
същата. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договора, респ., че е платил претендираната неустойкa.
В отговора на исковата молба са направени редица възражения от
ответника, първото от които е, че исковата молба е недопустима, тъй като
същата не е в съответствие с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Съдът счита, че така предявеният иск е допустим, доколкото
2
изрично в исковата молба е посочено, че искът се предявява само за част от
сумата по издадената заповед за изпълнение, доколкото ищецът има правен
интерес да претендира единствено нея.
Оспорва се и основателността на исковата претенция.
На първо място се твърди, че не са налице договорни отношения между
мобилния оператор и ответника, респ. че не са представени никакви
доказателства в тази насока. Настоящият съдебен състав намира това
възражение за неоснователно, доколкото като писмено доказателство по
делото е приет договор № 1439858719052017-40538878/19.05.2017 г.
На второ място се оспорава размерът на претенцията. В тази връзка
съдът счита, че доколкото по делото не е поискана и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, размерът на задължението, предмет на настоящото
производство, се доказва от представената фактура.
На трето място се оспорва автентичността и истинността на всички
представени писмени доказателства.
В тази връзка следва да бъде посочено, че представените документи са
частни такива и не се ползват с материална доказателствена сила, поради
което изявленията, които са материализирани в тях нямат обвързващо за съда
действие. Съдържанието им се преценява от съда по вътрешно убеждение във
връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12
ГПК. Частните документи притежават формална доказателствена сила, която
задължава съда да приеме, че лицето подписало документа, е и автор на
направеното изявление. Съдът счита, че презумпцията, съдъжаща се в чл. 180
ГПК, остава необорена, предвид което намира и възражението за
неавтентичност на документите, за неоснователно. Относно истинността,
доколкото с отговора на исковата молба не е направено изрично
доказателствено искане по чл. 193 ГПК, съдът счита и това възражение за
неоснователно.
На четвърто място се счита, че клаузата за неустойка е неравноправна,
поради което се явява нищожна съгласно Закона за защита на потребителите.
По отношение на претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, следва да се отбележи, че по силата на
процесния договор за мобилни услуги ищецът е поел задължение да
предоставя на ответника мобилни услуги за определен срок от време, за което
потребителят се е задължил да заплаща уговорена в процесните договори
абонатна такса, дължима за всеки календарен месец. Предвид създадената
между страните облигационна обвързаност по ненаименовани договори за
услуги, съдът счита, че ищецът е предприятие, предоставящо електронни
съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на ЗЕС, а ответника притежава
качеството както на абонат на електронни съобщителни услуги съгласно
Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗЕС, така и на потребител по смисъла на Параграф
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Следователно на ответника, в
качеството на физическо лице, от предприятие, предоставящо електронни
3
съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни
услуги, поради което и основателността на предявения иск е предпоставено от
установяване от ищеца, освен наличието на валидни договори и наличието на
обстоятелства, допускащи неравноправност на договорните клаузи по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП, в това число, че тези клаузи са били индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.
В конкретния случай процесният договор е сключен при наличието на
представително установени от едната страна Общи условия, които съгласно
чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между
предприятието и крайния потребител. В чл. 298 ТЗ е предвидена принципната
възможност търговският договор да бъде сключен при наличието на
предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика
съдържат клаузите на договора, в който случай предпоставка за валидност на
Договора при предварително установени от едната страна Общи условия е
приемане на същите от насрещната страна по договора, тъй като установените
от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общите условия стават
задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В
текста на чл. 298, ал. 2 от ТЗ законодателят е предвидил допълнително
изискване - за предаване на Общите условия на насрещната страна по
договора, когато за действителността на договора има изискване за писмена
форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея. От
приложените към процесния договор Общи условия на дружеството - ищец,
представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо
абонати и потребители се установява, че абонатът - ответник е декларирал, че
е запознат с тях, като с подписа си същият е удостоверил, че ги приема и се
задължава да ги спазва.
В договорa за мобилни услуги е посочен конкретен номер, посредством
който потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочена е
СИМ карта за предоставения мобилен номер, който осигурява достъп на
потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен
достъп до мрежата чрез предоставените фиксирани номера. С това ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, поради което се явява изправна страна
по същия. Съобразно поетите задължения със сключения договор е издал на
ответника фактури за месеците от процесния отчетен период. В тази връзка,
съдът намира за установено, че ищецът е предоставил на ответника
уговорените мобилни услуги.
Съгласно чл. 50 във връзка с чл. 43, т. 1 от ОУ на Б.Т.К." ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, които
са публично достъпни, мобилният оператор има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно ОУ - в срока. В процесния договор се
съдържат уговорки, съгласно които при прекратяване на договора в срока на
първоначалното му действие по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора, потребителят дължи заплащане
на неустойка. В настоящия случай ответникът не е ангажирал доказателства,
4
че е изпълнила изцяло или частично своите договорни задължения по
процесния договор, поради което настоящият съд намира, че за ищеца е
възникнало правото едностранно да прекрати правоотношенията, респ. да
претендира уговорената при прекратяване на договорите и допълнителните
споразумения към тях неустойки. С оглед на наведеното от ответника
възражение за нищожност на предвидените неустоечни клаузи, следва да бъде
посочено, че съгласно възприетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
конкретния случай уговорената в процесните договори неустойка има за цел
да обезщети доставчика на мобилни услуги при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя. В подкрепа на това е и доводът, че размерът
на неустойката е ограничен до месечните абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, но не повече от трикратния им
размер.
На последно място съдът следва да обсъди възражението за давност,
което също се явява неоснователно, поради изложените по-долу аргументи.
В процесния случай изпълнителният лист въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, е издаден съобразно заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.10.2020 г. Заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение е подадено на 25.08.2020 г., ерго тогава давността е
спряна и не е бил изтекъл давностният срок от три години, предвид че
изискуемото задължение е за периода от 08.09.2017 г. до 07.10.2017 г.
Предвид всичко изложено, съдът счита искът за основателен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода от делото, разноски се дължат единствено на ищеца, а
именно 405 лева в исковото производство и 205 лева в заповедното
производство.
Решението е изготвено в срок от една година от последното открито
по делото съдебно заседание поради състояние на високо рискова
бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „...“ ЕООД, ЕИК: ...
/с предишно наименование ...“ ЕООД/, иск с правна квалификация чл. 422
ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД, по отношение на Б. К. Н., ЕГН: **********, че Б.
К. Н., ЕГН: **********, дължи на ...“ ЕООД, ЕИК: ... /с предишно
наименование ...“ ЕООД/, сумата от 74,97 лв. /седемдесет и четири лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 14398587001 от 19.05.2017 г.,
сключен между Б. К. Н., ЕГН: ********** и мобилния оператор "Б.Т.К." ЕАД,
5
ЕИК: ..., представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура
№ **********/08.10.2017 г., за периода от 08.09.2017 г. до 07.10.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. К. Н., ЕГН: **********, да
плати на „...“ ЕООД, ЕИК: ... /с предишно наименование ...“ ЕООД/, сумата от
405 лева (четиристотин и пет лева) – разноски в исковото производство и 205
лева в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване – с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6