Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

№                                                             гр. Асеновград, 10.06.2015г.                            

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  граждански състав на  двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година   в публичното заседание в следния състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

секретар Д.М. като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 2538 по описа за 2011г. и като обсъди:

 

         Производство по искове  с правно основание чл. 108, 109 ЗС, 59 ЗЗД, чл. 124  ГПК.

         Д.А.Г. и А.Д.Г.,***   молят да бъде  постановено решение, с което да бъде осъдена Е.Д.Е., с посочен адрес ***, да преустанови действията си, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху 177кв.м. от съсобствения  им недвижим имот, а именно ПИ 43298.501.170, находящ се в с. Леново с държането на павилион върху имота им, като бъде осъдена да премахне металния си павилион , както и да им заплати обезщетение за неоснователното им обедняване и нейното неоснователно обогатяване в размер на 2192,40лв, представляващо свободния наем за неправомерно ползваното место от имота им за времето от 03.09.2008г до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Твърдят, че по силата на прехвърлителни сделки са станали съсобственици на дворно место, което по КК на с. Леново е заснето като ПИ 43298.501.170  с площ от 2,375дка, трайно предназначение - урбанизирана територия, като в имота им се намира сграда с идентификатор 43298.501.170.4, която се владее от ответницата , ведно с частта от имота им, попадаща под сградата в размер на 177кв.м. Сградата е едноетажна постройка от павилионен тип, метална сглобяема конструкция, която е монтирана върху бетонова плоча с болтове и заварки и може да бъде лесно демонтирана от носещите си елементи. С решение по гр.д.965/2008г на АРС е осъдена ответницата да предаде на ищците собствеността и владението върху ползваните от нея неправомерно 500кв.м., находящи се под павилиона и около него, както и да заплати обезщетение за неправомерното ползване. Въз основа на влязлото в законна сила решение , ищците са се снабдили с ИЛ  и в образуваното изпълнително дело 64/2011г на ДСИ при АРС  на  06.06.2011г е извършен въвод във владение, който е изпълнен реално за 325кв.м., а останалата част от 177кв.м. заети от металния павилион ,  все още се държи от ответницата, тъй като павилионът не е бил предмет на изпълнението. С неправомерното държане на павилиона в имот на ищците, ответницата им пречи да упражняват правата си, а освен това като не им заплаща наем за ползвания терен се обогатява за тяхна сметка със стойността на дължимия размер на свободния наем за ползваната плащ. Ангажират доказателства, претендират разноски.

               Ответницата    оспорва иска като неоснователен, оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот, като твърди че техния праводател  ВК „Съгласие“ не е бил собственик на имота. Оспорва НА 170 том ІV дело 1073/99г на РС Първомай.   Твърди, че  в нейна полза е учредено право на строеж , поради което искът за осъждането й да  преустанови действията си  е неоснователен,  оспорва предявения иск за неоснователно обогатяване , като твърди че не се е обогатила за сметка  на ищците, тъй като има законно основание за ползване на процесния имот. Предявява насрещни искове за постановяване на решение, с което  да бъде признато за установено, че е собственик на  магазин-сладкарница, построен в парцел І – общ. хранене и търговия, заснет като постройка с ИД   43298.501.170.4, построена в ПИ 43298.501.170 и прилежащата към нея площ от  320 кв.м. на основание  покупко- продажба и давностно владение от 07.08.97г до предявяване на иска по гр.д. 965/2008г на АРС и да  бъдат осъдени   А.Д.Г. и Д.А.Г.,***  , да й предадат собствеността и владението върху 320кв.м. от ПИ 43298.501.170, представляващи прилежаща площ към постройка с ИД   43298.501.170.4, построена в имота,  заключени между метални колове   около постройката, която се държи от ищцата по насрещния иск.   Твърди, че  в периода  от 07.02.97г до предявяване на иска по гр.д.965/2008г държането е от осъществявано  от нея и от нейния праводател и е придобито по давност, след изтичане на десет години. Твърди, че има нововъзникнали обстоятелства относно правото на строеж и изграждането на постройката.  Ангажира доказателства, претендира разноски.

              Ответниците по насрещния иск   заявяват, че възраженията на ищцата че са придобили от несобственик  са преклудирани и е следвало    да бъдат направени в   гр.д 965/2008г на АРС. По същество оспорват иска като неоснователен, заявяват че са собственици на спорния имот, оспорват претенцията на ищцата да бъде призната за собственик на метален павилион, като твърдят че е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и подлежи на премахване.  

             След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното:  Със заповед № ЗД -15-50/28.02.1989г на председателя на Об НС Първомай е наредено  да се предаде безвъзмездно за ползване на РПК „П. Бояджиев“ Първомай недвижими  имоти, между  които магазин на един  етаж от желязна конструкция застроен на 180кв.м.  в кв. 9 и кв.60 по плана на с Леново, а със Заповед  РД -15-279/04.08.1992г отстъпеното право на ползване е отнето. С АОС 120/14.12.1994г е актувано     дворно място от 2380кв.м.,  ведно с магазин от 180кв.м.,  а съгласно отразяването в същия,   на 180кв.м е отстъпено право на строеж на магазин с Решение № 202/20.11.1996г на ОбНС на Йордан Кирилов  на основание договор от 07.02.1997г. След проведен  търг  с явно наддаване, обявеният за спечелил търга Йордан Кирилов Стоянов е  закупил     от община Първомай  магазин в с. Леново, построен в парцел   І- търговия и обществено хранене от кв.26 по плана на селото ( договор от 07.02.1997г  - в заверен препис).  На 03.04.1997г е подписан споразумителен протокол между община Първомай и ВК „Съгласие” гр. Първомай, съгласно който страните са се уговорили в двумесечен срок от подписване на протокола да бъде прекратена съсобствеността между кооперацията и общината върху осем търговски   обекта, построени от кооперацията на територията на община Първомай. Представя се АЧОС № 105/29.09.1998г, с който е актувано дворно място от около 2450кв.м. , съставляващо парцел І търговия, общ. хранене от кв.26 по плана на с. Леново, видно от който на 180кв.м е отстъпено право на строеж за магазин по решение от 1996г на ОбНС , а със Заповед № РД -15-469/01.09.99г на кмета на общ. Първомай, имотът е отписан от актовите книги за имотите общинска собственост  е и е предаден на ВК  „Съгласие“. Със заповед № 1413/02.10.1997г на областния управител на Област с административен център Пловдив е отписан от актовите книги за недвижимите имоти ДС и е предаден  на община Първомай магазин от 180кв.м., дворно място от 2380кв.м. , съставляващо парцел І - търговия, обществено хранене от кв.26  пол плана на с Леново. След извършена обстоятелствена проверка по реда на  чл. 483 ГПК(отм.) е съставен НА 170 том ІV дело 1073/99г на РС Първомай,   с който  ВК „Съгласие“ гр. Първомай е призната за собственик по давностно владение на дворно място от 2380кв.м. , заедно с намиращите се на него двуетажна масивна сграда магазин складово помещение и навес, с обща застроена площ от 514кв.м.,  масивна сграда ресторант със ЗП от 120кв.м., , масивна сграда кухня и складови помещения с обща ЗП от 150кв.м.,  и лятна градина с навеси със ЗП от 107кв.м., находящо се в с Леново, при граници: от две страни улици, дере и  читалищен дом, съставляващо парцел І -  търговия и обществено хранене пл.№ 561 кв. 26 по регулационния план на Леново. На 22.06.2000г Е.Д.Е. е закупила  от   Йордан Кирилов Стоянов и Мария П. Стоянова  магазин кафе-сладкарница, представляващ едноетажна, метална, сглобяема конструкция, построен в парцел І - търг и общ хр. в кв.26 по плана на с. Леново, с общо площ от 180кв.м., при граници на парцела:  от трите страни -  улици,   а от запад -  парцел ІІ - зеленина, ведно с правото на строеж, за сумата от 1935лв( НА № 197 дело 376/2000г,  на нотариус Светлана Кожухарова). Съгласно удостоверение изх.№ 94-Е-734/2004г на община  Асеновград за магазин кафе сладкарница в УПИ І  - търговия общ хранене кв.26 по плана на с Леново има издадено удостоверение за регистрация на търговски обект от 08.10.2002г, а съгласно представеното удостоверение от  26.03.2002г от кметство с Леново, общ Асеновград , магазин сладкарница в  село  Леново,  намиращ се в парцел І-  търговия , общ  хранене в кв.26 функционира  преди 1989г. Със Заповед № 565/26.01.99г на областния управител на област с административен център гр. Пловдив е отписан от актовите  книги за държавните имоти дворно място с площ от 3 392 кв.м съставляващо парцел І-търговия, общ хранене от кв.26 по плана на с Леново, застроен с търговски сграда, двуетажна със застроена площ 514кв.м, сграда ресторант със застроена площ 377кв.м.  Д.Г. и А.   Г. са закупили от ВК „Съгласие” гр. Първомай   1189/2380ид.ч от дворно място, цялото с площ от 2380кв.м ведно с построената на него масивна сграда със застроена площ от 120кв.м- ресторант, масивна сграда кухня и складови помещения с площ от 150кв.м, и лятна градина с навеси с площ 107кв.м , построени в УПИ І търговия , в кв.26 по плана на селото, за което е съставен НА № 168 том І дело 152/2003г на нотариус Кожухарова. На 25.09.2007г и след взето решение № 8 на УС на кооперацията, ВК „Съгласие” гр. Първомай, представлявана от председателя е продала на Д.А.Г. 1191/2380 ид ч от поземлен имот № 43298.501.170 находящ се в с. Леново  по КК, с площ от 2,375дка, за сумата от 5000лв.(НА № 113/том VІІІ дело 1442/2007г).  Представят се АДС 38/29.03.1963,41/29.03.1963,45/19.04.1966,46/15.10.1960, с които на основание ЗПИНМ и ППЗИНМ  са завзети  част от имот пл.№ 330 от кв.9 по плана на с Леново и част от имот ,295, 296 от кв.9 по плана на с Леново. Представените и приети по делото, приложени на л.145-161 книжа не се коментират, тъй като съставляват оценка на  магазин с. Леново. С решение № 445/22.10.2010г по гр.д. 965/2008г на АРС(в сила от 28.10.2011г)  е осъдена Е.Д.Е. да предаде на Д.А.Г. и А.Д.Г. *** , собствеността и владението върху 500кв.м.  от ПИ 43298.501.170 по КК на с Леново, на ул. „Георги Д.“ № 55, целия с площ по КК 2375кв.м. , които 500кв.м се намират  в югозападната част на имота под метална постройка от 177(180)кв.м. , и прилежащи 325кв.м., и очертани в зелено и червено на скица № 1 към заключението на в. л., и е осъдена  да им заплати сумата от 707,70лв обезщетение за ползите от които са лишени от неоснователното ползване на имота за периода от  25.09.2007г до 02.09.2008г, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Въз основа издадения ИЛ/04.04.2011г и в  образуваното изп.д. 64/2011г на ДСИ при АРС,  с взискатели Д.Г. и А.Г.,и длъжник Е.Д.Е.,  на 06.06.2011г са предадени на взискателите    и същите са въведени във фактическо владение на 500кв.м. от ПИ 43298.501.170 по КК на с Леново в югозападната част на имота под метална постройка  с площ от 177кв.м. и прилежаща земя от 325кв.м., като е посочено, че металната постройка от 177кв.м. не е предмет на въвода.   По повод подадена от Е.Е. *** за допълване на договор от 07.02.1997г, същата е уведомена че предмет на сделката е магазин в с. Леново,  построен в парцел І – търговия  и общ  хранене в кв.26 по плана на селото. В представеното и прието по делото удостоверение   от 03.05.2012г на община Асеновград,  изд. от дирекция „управление на общински активи“    е посочено, че магазин сладкарница,    находящ се в УПИ І търговия, общ хранене кв.26 по плана на с Леново  е нанесен в ПУП  одобрен със заповед от 1993г, и е с траен градоустройствен статут. Представените и приети по делото писмени доказателства(л.443-454) не се коментират, тъй като съставляват доказателства, събрани в хода на производството по гр.д. 2087/2014г на ПОС. С Решение  , взето по протокол № 48/18.11.2014г на ЕСУТ при община Асеновград, е одобрен представения инвестиционен проект заснемане за възстановяване на строителна документация на кафе- сладкарница.

               Съгласно заключението на допуснатата поделото СТЕ ,   сграда с идентификатор 43298.501.170.4 представлява едноетажна сграда магазин кафе сладкарница, метална сглобяема конструкция, павилионен тип, монтирана върху бетонова плоча,  като металните  колони са закрепени към бетоновата плоча с  болтове  или заварка. Според вещото лице   този тип конструкция може лесно да бъде демонтирана,  като носещите  елементи се запазват. Носещата конструкция е от метални колони, леки ферми, покрив ЛТ материал и двустранно покритие от ПВ плоскости, вътрешни леки стени разделят търговската и складовата площ и стени  от итонг, оформящ една стая и санитарен възел.  Вещото лице е посочило, че не е имало градоустройствена основа за сграда с  постоянен статут, не е имало процедура за частично изменение на действащите при построяване на обекта застроителен   и регулационен план. При проверка в техническия архив на община Първомай за строителна документация във връзка със застрояването е установило, че няма налична такава, в кадастралния и регулационен  план,  одобрен със Заповед от 1993г постройката  нанесена и отбелязана с пМЖ в парцел І - търговия и общ хранене кв.26 с площ 2380кв.м. Констатирано е освен това от експерта, че в застроителния план от 1993г за процесната постройка няма отбелязване,  предвидено е в имота  петно за бъдещо застрояване. За размер на пазарния наем за 500кв.м от ПИ 43298.501.170 за периода  от 03.09.2008г до 06.06.2011г дава 1655лв, а за размер на пазарния наем за 180кв.м. за периода от 07.06.2011г до 27.12.2011г дава сумата от 118лв. Изслушана в с.з. заявява,  че   по начина, по който е изпълнена конструкцията дава възможност да бъде разглобена и по същия начин да се сглоби от отделни елементи. След оспорване заключението от ответницата  - ищца по насрещния иск, е допуснато назначаването на повторна СТЕ. В заключението си вещото лице по повторната СТЕ    след направен оглед и замерване на место, е констатирало, че постройката е реализирана върху ивични бетонови основи по контура на сградата с минимална дълбочина под котата на терена 0,50м и над нивото на терена 0,25м, върху така оформените основи е излята бетонова плоча върху насипана основа под нея,  върху която в някои от помещенията -  търговска зала, санитарни възли е изпълнена настилка от теракотни плочи. Видимо няма деформации по настилката и по  конструкцията. Носещата конструкция на сградата е стоманена, колони греди и диагонали, върху която конструкция стъпва стоманената покривна конструкция, изпълнена от стоманени, ферми, столици, ребра и планки, колоните са насадени чрез метални планки на ивичните основи и бетоновата плоча чрез анкерни болтове , стените са изпълнени с екструдирани панели с ПВЦ покритие , а в голямата си част, основно в югозападната страна на обекта ,при търговската  зала и входа, металните фасадни елементи са остъклени. Посочено е освен това, че в задната част на обекта са изпълнени ограждащи стени , с  екструдирани панели и   допълнително в тази задна част са изпълнени тухлени зидове с газобетон и тухла , дублиращи тези стени. 

          В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св. А. (познава ответницата),  заявява, че  Йордан Стоянов като е закупил първоначално сладкарницата,   около нея е поставил мрежа, където е направил склад на кафе сладкарницата.  Според свидетеля,  Стоянов до 2000г е ползвал имота като е ползвал  300кв.м. от около сградата за склад, след това го е продал на ищцата по насрещния иск, която след закупуването е направила дискотека, направила и спално помещение и живеела с децата си, направила основи на сградата, а вътре изградила две стени. Не знае до 2011г някой да е имал претенции  към ответницата или Йордан Стоянов, от нея знае , че има спорове с  ищците. Твърди, че   ищците оспорват имота на ответницата от 2007-2008г. Св. Вангелов(  познава ответницата), твърди че е закупила 2000г  магазин сладкарница и железария от  Йордан Стоянов 2000г, а той преди това купил магазина от РПК Подкрепа 1997г , искал да прави цех за безалкохолни напитки, после  решил да го продава. С поред свидетеля,  Стоянов купил сградата с двор, който бил заграден с мрежа на бетонни колове, а   след закупуването на сградата ответницата се преместила да живее там, през 2003г купила цимент, тухли и имала намерение да строи, преградила вътре, изградила три стени и направила стаи за живеене  и  живяла там със съпруга си в началото , а след това се развели . Сочи, че започнала да разкопава оградата и да прави основи за нова, твърди че е ползвала и сградата и двора до 2008г, а после започнало оспорването към 2007-2008г , Д.Г. бутнал сградите пристройки направени от Йордан Стоянов и взел мястото.  

            Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявени са първоначални искове с правно основание чл. 109 ЗС и 59 ЗЗД – за осъждане ответницата да преустанови действията, с които пречи на ищците да ползват 180 кв.м. от имота им, намиращи се под метален павилион , като я  премахне, и за осъждане ответницата да им заплати исковата сума, с която се е обогатила за сметка на ищците в резултат на ползваните  от нея без основание 500кв.м. от имота на ищците до 06.06.2011г и 180кв.м след тази дата. Предявени са насрещни искове за собственост на павилиона, построен върху 180кв.м. от ПИ 43298.501.170, заснет с идентификатор 43298.501.170.4 на основание покупко-продажба и давност, както и ревандикационен иск за  предаване   владението върху 325кв.м., находящи се  около постройката, заснет с идентификатор 43298.501.170.4.     

             С оглед твърденията за собственост върху спорната част от имота, както и че с държането на павилион върху имота ответницата пречи на ищците да ползват имота си, предявените първоначални искове са допустими при наличие на интерес.  Предявеният насрещен  иск  за   собственост на магазин-сладкарница,  построен в парцел І -  търговия и общ хранене в кв.26 на основание покупко-продажба и давност  е недопустим, тъй като въпросът за собствеността върху магазин-сладкарница, разположен в ПИ 43298.501.170 не е спорна по делото. Липсват твърдения от ищците да са собственици на претендирания магазин-сладкарница, напротив – в ИМ се твърди, че с държането на магазин-сладкарница в имота им, ответницата им пречи да упражняват в цялост правата си. Ето защо   предявения насрещен иск за  собственост върху магазина с площ от 180 кв.м. се явява лишен от интерес, и в тази му част производството ще следва да се прекрати.   Искът за    ревандикация на прилежаща площ от 325кв.м.около магазина     е допустим, с оглед твърденията за придобиване на тази площ по давност и лишаване на ищцата по насрещния иск от владението.

                Разгледани по същество.

                По предявения   иск с правно основание чл. 109 ЗС.   Ищците   се легитимират като собственици на основание покупко-продажба, за която са съставени НА № 168 том І дело 152/2003г   и НА №  113 том VІІІ дело  1442/2007г на нотариус Кожухарова, по които сделки праводател на ищците е ВК „Съгласие”. От ответника е направено възражение, че праводателят на ищците, не е бил собственик на имота, като се оспорва и НА 170 том ІV дело 1073/99г на РС Първомай.  Представените нотариални актове са официални  документи с обвързваща доказателствена сила и в тежест на ответницата беше да  я обори. Последната не стори това.   Ето защо съдът приема, че ищците са собственици на имота на годно правно основание.    Не е спорно между страните   обстоятелството, че ответницата държи в имота сграда, заснета по КК като сграда и идентификатор 43298.501.170.4, с площ  от 180кв.м. Твърди се от ответницата Е., че    е закупила от праводателя си и правото на строеж, като представя в    подкрепа на възраженията си НА  № 197 дело 376/2000г,  на нотариус Светлана Кожухарова. Това твърдение  остана    недоказано. Действително в  представения НА  № 197 дело 376/2000г е посочено, че Е.Е. купува от Йордан Стоянов и и Мария П. Стоянова  магазин кафе-сладкарница, представляващ едноетажна, метална, сглобяема конструкция, построен в парцел І - търг и общ хр. в кв.26 по плана на с. Леново, с общо площ от 180кв.м.,   ведно с правото на строеж.  От ангажираните писмени доказателства обаче(неоспорени в хода на производството) се установява, че Йордан Стоянов    е закупил от община Първомай( след проведен търг), магазин в с. Леново, построен в парцел   І- търговия и обществено хранене от кв.26 по плана на селото (договор от 07.02.1997г ), няма ангажирани доказателства праводателят на Е. да е притежавал правото на строеж върху имота, поради което и не е могъл да й прехвърли повече от това което притежава.  Или недоказани останаха твърденията, че е придобила по силата на покупко-продажба и правото на строеж върху имота. Установи се по делото, че сградата, закупена от ответницата представлява сглобяема постройка, която няма постоянен градуостройствен статут,  не е установено   в техническия архив при община Първомай   да има налична документация  във връзка със застрояването на тази сграда, липсват данни за одобрен проект, както и разрешения за строеж,  процесната постройка е изградена    като временен обект, тъй като не е имало градоустройствена основа за сграда с постоянен статут,   предвидено е петно за застрояване, което обаче не касае поставената вече временна постройка(СТЕ).  По отношение на техническата конструктивна характеристика на сградата има изслушани две заключения, като и двете вещи лица са категорични, че се касае за сглобяема метална постройка, която може да бъде демонтирана,  което обяснява и статута на обекта като временен по смисъла на чл.120, ал.1 ППЗТСУ(отм.). Неоснователни са възраженията на ответницата, че павилионът бил трайно прикрепен към земята,   и че не може да се премести.    Трайното прикрепване на павилион  не може да придаде на същия траен градоустройствен статут, който да не позволява неговото преместване, а  сграда, която няма траен градоустройствен статут по действащ подробен устройствен план   съгласно пар. 17, ал.2 ПЗР ЗУТ и която засяга правата на собственика  , подлежи на премахване по реда на чл. 109 ЗС.  Освен това павилионът, представляващ магазин сладкарница, е с търговско предназначение,а този   вид постройки могат да бъдат държани върху чужд имот само при определени условия и докато тези условия са налице. В настоящия случай липсват условия, които да сочат на основания да се държи постройката в имота на ищците, поради което и ответницата ще следва да бъде осъдена да я премахне.       Поради това ще следва да      бъде осъдена   да ответницата да преустанови действията, с които   пречи на ищците  да  упражняват правата си на собственост върху имота, и премахне постройката – метален павилион заснет с идентификатор 43298.501.170.4.

              По предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД-  установи се по делото, че ответницата държи в имота на ищците  метален павилион с площ от 180кв.м., както и че въз основа издадения в полза на ищците ИЛ по гр.д. 965/2008г на АРС , същите са били въведени във владение на 325кв.м. около метален павилион, на 06.06.2011г. С ползването,    част от имота на ищците, ответницата се   обогатява  в размер на пазарния наем за тази част от имота.  Ето защо съдът приема основателна  претенцията по чл.59 ЗЗД до размера изчислен съгласно заключението на вещото лице – 1655лв за   периода  от 03.09.2008г до 06.06.2011г, и  118лв   за периода от 07.06.2011г до 27.12.2011г – завеждането на иска ,  с която ответницата се е обогатила за сметка на ищците в резултат на ползването на имота им, а искът до пълния предявен размер от 2192,40лв се отхвърли като неоснователен.   Следва да се присъди и законната лихва от предявяване на иска.

               По предявения насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Твърди се от ищцата по насрещния иск да е придобила собствеността върху 325кв.м. от ПИ 43298.501.170 на основание давностно владение, осъществявано от нейния праводател Йордан Стоянов от 07.02.97г и след закупуването на павилион магазин сладкарница – от ищцата по насрещния иск от 2000г. Тези твърдения останаха недоказани. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота, че последният се владее без основание и то от ответника. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че  праводателят на ищцата по насрещния иск -  Йордан Стоянов като е закупил първоначално сладкарницата,   около нея е поставил мрежа, където е направил склад на кафе сладкарницата(св.А.) Показанията на свидетеля са противоречиви, първо сочи че не  знае до 2011г някой да е имал претенции  към ответницата или Йордан Стоянов, а малко по- късно заявява, че  ищците й оспорват имота   от 2007-2008г. Според св. Вангелов ищцата по насрещния иск през   2003г купила цимент, тухли и имала намерение да строи, преградила вътре, изградила три стени и направила стаи за живеене  и  живяла там със съпруга си в началото, започнала да разкопава оградата и да прави основи за нова,   ползвала и сградата и двора до 2008г, а после започнало оспорването към 2007-2008г.  В показанията си разпитаните свидетели излагат обстоятелства относно установяването ограда около магазина, както и ползването на заградената част като склад,  но не и относно осъществявано необезпокоявано владение върху имота от страна на ищцата по насрещния иск, и от нейния праводател,  от твърдяната дата – февруари 97г.  Или ангажираните гласни доказателства не доказват твърденията на ищцата за  упражнявано необезпокоявано владение в предвидения 10-годишен давностен срок, нито пък намерение да се свои имота. Ето защо намира за недоказани твърденията за придобиване по давност на 325кв.м. от имота, находящи се около метален павилион, заснет с идентификатор 43298.501.170.4, и   не следва да се коментира наличието или липсата на доказателства по отношение осъществяването на владение от отвениците по насрещния иск, и дали то е без основание. Поради това съдът намира за недоказан предявеният от ищцата насрещен иск и същият ще следва да се отхвърли.

            Съобразно изхода на делото, направеното искане и    на основание чл.78 ал.1 и 3 ГПК ответницата(ищца по насрещния иск ) следва да бъде осъдена да заплати на ищците(ответници по насрещния иск),  разноски по производството в размер  на1321(съобразно представените доказателства за направени такива и списък). 

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 2538/2011г по описа на АРС в частта касателно предявеният  иск от  Е.Д.Е. ЕГН**********,***   за признаване за установено по отношение на Д.А.Г. ЕГН ********** и А.Д.Г. ЕГН **********,***   , че е собственик на основание покупко- продажба и давностно владение на магазин-сладкарница,  построен в парцел І -  търговия и общ хранене в кв.26 по плана на с. Леново, заснет като страда с идентификатор 43298.501.170.4(четири  три две девет осем точка пет нула едно точка едно седем нула точка четири) с площ от 180(сто и осемдесет)кв.м. в ПИ 43298.501.170(четири три две девет осем точка пет нула едно точка едно седем нула) по КК на  с Леново.

 

           Решението в тази му част имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

              ОСЪЖДА Е.Д.Е. ЕГН**********,***  да преустанови действията, с които пречи на Д.А.Г. ЕГН ********** и А.Д.Г. ЕГН **********,***   да упражняват правото си на собственост върху 177(сто седемдесет и седем)кв.м. от    ПИ 43298.501.170(четири три две девет осем точка пет нула едно точка едно седем нула), находящ се в с Леново с държането на павилион върху имота им, заснет като страда с идентификатор 43298.501.170.4(четири три две девет осем точка пет нула едно точка едно седем нула точка четири), като   премахне металния си павилион , както и да им заплати обезщетение за неоснователното им обедняване и нейното неоснователно обогатяване в размер на 1773(хиляда седемстотин седемдесет и три)лв, от които 1655(хиляда шестотин петдесет и пет)лв от  ползването на 500(петстотин)кв.м. за  периода  от 03.09.2008г до 06.06.2011г, и  118(сто и осемнадесет)лв   от ползването  на 325(триста двадесет и пет)кв.м. за периода от 07.06.2011г до 27.12.2011г – завеждането на иска     ведно със законната лихва от   27.12.2011г до окончателното изплащане, както и разноски по производството в размер  на 1321(хиляда триста двадесет и един)лв,  КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2192,40(две хиляди сто деветдесет и два лв и четиридесет ст)лв.

              ОТХВЪРЛЯ предявеният от  Е.Д.Е. ЕГН**********,*** иск, за осъждане Д.А.Г. ЕГН ********** и А.Д.Г. ЕГН **********,***, да й предадат собствеността и владението    на 325(триста двадесет и пет)кв.м. находящи се около постройка с ИД   43298.501.170.4(четири три две девет осем точка пет нула едно точка едно седем нула точка четири),   в ПИ 43298.501.170(четири три две девет осем точка пет нула едно точка едно седем нула) по КК на с. Леново         

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: