О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИВОАВ
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 2621 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молби, както следва:
1) молба вх. № 5554/20.02.2019 г., подадена от А.В.И.,
чрез адв. К.М., с искане за изменение на Решение № 82/24.01.2019 г. по
настоящото дело. Молителят излага доводи, че съдът погрешно е възложил в негова
тежест държавна такса в по-голям размер от сбора на въззивните жалби на двете
страни, а именно 396,00 лева вместо 324,00 лева.
2) молба вх. № 5552/20.02.2019 г., подадена от А.В.И., чрез адв. К.М., с
искане за изменение на Решение № 82/24.01.2019 г. по настоящото дело. В молбата
се излага становище за неправилност на присъдените в тежест на страната
разноски. Излагат се съображения за недължимост на сумата от 170 лева,
съставляваща депозит за съдебно-графологична експертиза пред ВРС, като се
претендира същата да бъде редуцирана до 70,00 лева.
В срока по член 248, алинея 2 от ГПК не е депозирано
становище от насрещните страни.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбите за присъждане на разноски в производството са заявени в
законоустановения срок и изхождат от надлежна страна, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество същите са основателни, по
следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е сезиран с жалба на А.А.В.,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Н.П.П., чрез
пълномощника адвокат Б.Б. против решение № 3468 от 23.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 12754 по описа за 2017 г. на девети състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя иск за изменение за разликата над присъдения размер от 400 лева
до претендирания от 750 лева, както и в частта досежно разноските.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба от А.В.И.
чрез адвокат К.М. против цитираното по-горе решение в частта, с която И. е
осъден да заплаща месечна издръжка за детето А. за разликата над 300 лева до
присъдения размер от 400 лева месечно.
С Решение № 82/24.01.2019 г. съставът на
Варненски окръжен съд се е произнесъл, като е отменил
решение № 3468 от 23.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 12754 по
описа за 2017 г. на девети състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлен иска на А.А.В., действащ със съгласието на майка си и законен
представител Н.П.П. за изменение размера на присъдената с решение № 1688 от
28.03.2014 г. по гр.д.№ 2331/2014 г. на ВРС издръжка, дължима от бащата А.В.И.
в полза на детето А.А.В., за разликата над 400 лева до 750 лева месечно, на
основание член 143 във връзка с член 150 от СК; както и в частта, с която е
осъден А.А.В. да заплати на А.В.И. сумата 350 лева, представляваща разноски
пред ВРС съобразно отхвърлената част от иска на основание член 78, алинея 1 от
ГПК, като вместо него е осъдил
А.В. *** да заплаща в полза на А.А.В., действащ
със съгласието на неговата майка и законен представител Н.П.П.,***, още 350 общо месечно 750 лева/ месечна
издръжка, считано от 30.08.2017 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпването на законово основание за прекратяване или изменяването на
издръжката, на основание член 150 във връзка с член 143 от СК.
Решението е потвърдено в останалата му обжалвана част по иска с правно основание член 150 във
връзка с член 143 от СК – за разликата над 300 лева до 400 лева.
На основание член 78, алинея 6 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложено заплащането на дължимата държавна такса за
разглеждане на делото пред ВРС и ВОС. Цената на иска следва да бъде формирана
по правилото на член 69, алинея 1, точка 7 от ГПК – върху тригодишните падежи
на дължимата месечна издръжка. В настоящия случай, цената на иска възлиза в
размер на 27 000 лева. Дължимата държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото е в размер на 792 лева, на основание член 1 от ТДТССГПК,
а тази за разглеждане на делото пред
втора инстанция е в размер на 324 лева, от които сумата от 252 лева за въззивна жалба (1/2 х 12600 х 4%) и сумата от 72,00 лева за
насрещна въззивна жалба (1/2 х 3600 х 4%), на основание член 18 от ТДТССГПК. От дължимата
държана такса за въззивно обжалване, следва да бъде приспадната внесената
такава от А.В.И. в размер на 288 лева с платежно нареждане о 17.10.2018 г.,
като в негова тежест следва да се възложи сумата от 36 лева.
С протоколно определение от 04.05.2018 г. първоинстанионният съд е допуснал
СГЕ и е определил депозит за изготвянето й в размер на 150 лева, вносими от
БСВ. Предвид цялостното уважаване на исковата претенция и доколкото с решението
на ВРС А.В.И. е осъден да
заплати сумата от 80 лева, представляваща припадаща се част от платения от БСВ
хонорар, то в негова тежест следва да бъде възложен остатъкът от 70 лева.
Молбите по член 248 от ГПК са основателни и решението следва да се измени в
частта за разноските като бъдат редуцирани присъдените такива в полза на
Окръжен съд Варна до размер от 36,00 лева, представляващи дължима държавна
такса в производство пред въззивна инстанция, както и в полза на Районен съд
Варна до размер от 70,00 лева, представляващи част заплатено от бюджета на
съдебната власт възнаграждение за вещо лице по съдебно-графологична експертиза,
предвид присъдените 80,00 лева с първоинстанционното решение.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 82/24.01.2019 г., постановено по в. гр. дело № 2621/2018 г. по описа на ВОС, в частта му
относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера
на присъдените разноски в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Варна от 108,00 (сто и осем) лева на 36,00
(тридесет и шест) лева, представляващи дължима държавна такса за производството пред
въззивната инстанция.
НАМАЛЯВА размера
на присъдените разноски в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Варна от 170,00 (сто и седемдесет) лева на 70,00
(седемдесет) лева, представляващи част от заплатено от бюджета на съдебната
власт възнаграждение за вещо лице по съдебно-графологична експертиза.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.