№ 15281
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110111052 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу А. О. Ш., с която са
предявени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
179.98 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № *******/08.06.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 20.09.2021 г. до
окончателното плащане, и сумата от 32.06 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 14.07.2019 г. до 14.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54533/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен между ответника и [фирма] за
сумата от 347.93 лв., като било уговорено ответникът да я върне заедно с дължимите лихви
на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 18.40 лв., с краен срок на погасяване на
кредита 14.06.2021 г., но той не е погасил задълженията си. Сочи, че вземанията по
договора са прехвърлени в негова полза с Договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ от 22.03.2021 г. Твърди, че ответникът е уведомен за цедирането на дълга с
изпращане на писмо – уведомление от 04.08.2021 г., евентуално – че уведомяването е
направено с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника А.
О. Ш., но във възражението по чл. 414 ГПК той релевира възражение за унищожаемост на
договора, като сочи, че страда от биполярно афективно разстройство и в момента на
сключване на договора не е осъзнавал и ръководил действията си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54533/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими предвид наличието на подадено в срок
възражение срещу заповедта и като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните
и субективни предели на заявлението и издадената заповед.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99
ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и
главно доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно
отношение между [фирма] и ответника по Договор за кредит № *******/08.06.2019 г. и
неговото съдържание, включително наличието на уговорка за възнаградителна лихва;
предоставяне на заемната сума на ответника; изискуемост на вземането за главница в
предявения размер и за предявения период; размера на възнаградителната лихва;
прехвърляне на процесните вземания в полза на ищеца; уведомяване на ответника за
цесията.
В случая с Определение № 21698/25.08.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: сключването между [фирма] и ответника на Договор
за кредит № *******/08.06.2019 г.; реалното предаване на заемната сума на ответника;
неплащането на главница и договорна лихва в претендираните размери.
По възражението на ответника за унищожаемост на договора съдът намира следното:
В случая от заключението на неоспорената от страните съдебно-психиатрична
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, се установява, че
към 08.06.2019 г. ответникът е страдал от ендогенно психично заболяване: биполярно
афективно разстройство, което по време на пристъп представлява психично заболяване от
ранг на психоза и се приравнява към продължително разстройство на съзнанието. Вещото
лице разяснява, че заболяването е с голяма давност, като протича с редуване на тежки
депресивни епизоди с идеи за греховност, дисморфофобни и виновностни налудни идеи с
висок суициден риск, тежки манийни фази с налудни идеи от мегаломанния кръг, смесени
епизоди и алтернантно превключване на фазите, като има и псевдохалюцинации с
обвинително съдържание, както и зрителни сетивни измами. Изяснява се, че през пролетта
на 2019 г. поради екзацербация на психозата с поява на манийни симптоми с постепенно
интензифизиране на симптоматиката се е оформил пореден изразен маниен епизод с
мегаломанни налудни идеи и трудно контролируемо поведение, довело до тежки финансови
проблеми, а след това манийната фаза е алтернирала в тежка депресивна фаза с налудни
идеи и висок суициден риск, което е наложило спешна психиатрична хоспитализация.
Вещото лице посочва, че поради наличието на маниен епизод на 08.06.2019 г. Ш. не е
притежавал психични годности да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си.
2
Следователно по делото се установява, че ответникът, макар и формално дееспособен
към датата на сключване на договора, не е бил способен да действа разумно. В такива
случаи според ТР № 5/30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС е налице
унищожаемост на договора по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
Надлежно релевираното от ответника и доказано възражение за унищожаемост на
сключения от него Договор за кредит № *******/08.06.2019 г. обуславя неоснователност на
предявените искове, без да е необходимо обсъждането на другите твърдения и възражения
на страните и представените във връзка с тях доказателства, защото при всички положения
ищецът не може успешно да претендира процесните суми на договорно основание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], срещу А. О. Ш., ЕГН
**********, с адрес: [адрес], искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 179.98 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № *******/08.06.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 20.09.2021 г. до
окончателното плащане, и сумата от 32.06 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 14.07.2019 г. до 14.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54533/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3