№ 4494
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110173341
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
К. П. К. срещу С. Н. Й., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.
422, във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът твърди, че в негова полза бил издаден запис на заповед от 13.03.2020 г. за
сумата 3 500,00 лева, подписан от ответника С. Н. Й. качеството му на авалист.
Твърди, че задължението за заплащане на сумата 3 500,00 лева не било изпълнено,
поради което депозирал заявление за издаване на заповед за неизпълнение на парично
задължение. Въз основа на подаденото заявление по чл. 410 ГПК в негова полза срещу
ответника била издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата 3500,00 лева.
Твърди още, че съгласно указания на съдията- докладчик, дадени с разпореждане по
ч.гр. дело № 40128/2021г. предявил настоящия иск. Моли съдът да се произнесе с
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3
500,00 лева – вземане по запис на заповед от 13.03.2020 г., мораторна лихва в размер
на 319, 00 лева за периода от 15.08.2020 г. до 08.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
40128/2021 г. по описа на СРС, 154 състав. Претендира разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил
отговор от ответника чрез назначения му особен представител.
В открито съдебно заседание на 15.03.2023 г. ответникът не се явява,
представлява се от назначения му особен представител, който оспорва иска, без да сочи
конкретни възражения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 40 128/2021 год. по описа на СРС се установява, че
1
същото е образувано на 08.07.2021 г., въз основа на депозирано от ищеца срещу
ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за незабавно
изпълнение за сумата от 3 500,00 лева – вземане по запис на заповед от 13.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва от 15.08.2020г. до
08.07.2021г. в размер на 319, 00 лева и 76,38 лв. разноски по делото.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 6
от ГПК, поради което и съобразно дадените указания заявителят е предявил иск за
установяване на вземането, въз основа на който е образувано настоящото
производство.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, при предявен
иск с правно основание чл. 535 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича процесното вземане, а именно – наличието на запис на заповед с
изискуемите по чл. 535 ТЗ реквизити.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу вземането, които
възражения могат да бъдат както абсолютни (срещу формата или съдържанието на
записа на заповед), така и лични, основани на отношенията му с кредитора (в т. ч. и
връзката на записа на заповед с твърдяното каузално правоотношение, респ. за
невъзникване, респ. за погасяване на задължението).
В настоящия случай ищецът основава вземането си срещу ответника на основание
менителничен ефект - процесния запис на заповед, издаден на 13.03.2020 г. Записът на
заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно
обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Записът на заповед е ценна
книга, материализираща права и доказателство за вземането. Вземането по запис на
заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието
на документа. Съдът приема, че основанието за издаване на запис на заповед не е
елемент от съдържанието на волеизявлението за плащане. Документ, който съдържа
посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити представлява запис на заповед и
е годен да породи задължението по него. И обратно - съгласно разпоредбата на чл. 536,
ал. 1 от ТЗ не е "запис на заповед" документ, който не съдържа всички реквизити
изрично посочени в чл. 535 от ТЗ. Допустимите изключения от правилото на чл. 536,
ал. 1 от ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал. 2-4 на същата законова
разпоредба. Предвид естеството на предявения иск /по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК/ и
посоченото от ищеца в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 410 от ГПК основание за възникване на вземането му /менителнично задължение по
процесния запис на заповед/, съдът е длъжен служебно да прецени наличието на
всички задължителни съгласно закона реквизити на процесния запис на заповед. Съдът
приема, че процесния запис на заповед, на който ищецът основава вземането си е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Представеният по делото запис на заповед за сумата от 3 500,00 лева, издаден от
ответника С. Й. съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ
задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на
менителничното волеизявление.
Ето защо, по изложените по-горе съображения и при липсата на представени от
страна на ответника доказателства за погасяване на задължението му, изпълнението на
което се обезпечава с издадения на 13.03.2020 г. запис на заповед, съдът намира, че
искът се явява основателен и доказан до размера от 3 500,00 лв., представляваща сбора
2
на уговорените 5 броя вноски за главница, всяка в размер на 700,00 лв., мораторна
лихва в размер на 319,00 лева за периода от 15.08.2020 г. до 08.07.2021 г., изчислена с
калкулатор лихви съобразно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
40128/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
По отговорността за разноски:
Съгласно чл. 78 от ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в
заповедното производство.
Съобразно изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 76,38 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, както и 737,42 лв. – разноски по настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 535 ТЗ, че С. Н. Й., ЕГН **********, с адрес:
/адрес/, с адрес на особения й представител адв. Р. М. от САК: /адрес/, дължи на К.
П. К., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, сумата от 3 500,00 лева (три хиляди и
петстотин лева), представляваща вземане по запис на заповед от 13.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, мораторна лихва от 15.08.2020г. до 08.07.2021г. в размер
на 319, 00 лева (триста и деветнадесет лева), за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40 198/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА С. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на К. П. К.,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 76,38 лв.
(седемдесет и шест лева и 38 ст.), представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 40 128/2021 г. по описа на СРС, 154 състав, както и сумата
от 737,42 лв. (седемстотин тридесет и седем дела и 42 ст.), представляваща разноски по
настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3