Р Е Ш
Е Н И Е
№ *** 09.04.2013 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На шести март
2013 год.
В открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА
Секретар:С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6** по описа за
2012
год.
за да се произнесе съобрази следното:
Предявените
с искова молба рег.№ 51**/21.08.2012 год. и уточняващи молби рег.№№ 62**/17.**.2012
год. и 6**1/12.11.2012 год. от В.Д.С.,*** и П.К.С.-В.,*** срещу А.И.Т.,*** и Е.П.Т.,*** в условията на
евентуалност искове са за:
1./за установяване нищожността на привидно
сключен договор на дата 03.12.2009 год. с н.а. № *** т.**
рег.№**** д.№ ***/2009 год. на вписания в НК под № *** нотариус В. Т.,действащ
в района на Д.кия районен съд,вписан в СВ гр.Д. с вх.рег.№ *****/03.12.2009
год.,Акт № *** т.***д.№****/2009 год.,ИП *****,с който А.И.Т. е продал на Е.П.Т.
собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот:апартамент /жилище № *,находящ
се в гр.Д.,ул.”С.С.” № **,вх.*,ет.* ,със застроена площ от 120.05 кв.м.,състоящ
се от три стаи,столова,кухня,балкони и сервизни помещения,представляващ
самостоятелен обект в сграда № *****.***.****.*.** по КК на гр.Д.,който обект
попада в сграда № *****.***.****.*,ведно
с избено помещение № * с площ от 16.79 кв.м. и таванско помещение № * с площ от
13.45 кв.м.,както и 2.975 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху
поземлен имот № *****.***.****;
2./ да бъде обявен спрямо тях за недействителен
сключен договор на дата 03.12.2009 год. с н.а. № *** т.**
рег.№**** д.№ ***/2009 год. на вписания в НК под № *** нотариус В. Т.,действащ
в района на Д.кия районен съд,вписан в СВ гр.Д. с вх.рег.№ *****/03.12.2009
год.,Акт № *** т.*** д.№****/2009 год.,ИП *****,с който А.И.Т. е продал на Е.П.Т.
собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот:апартамент /жилище № *,находящ
се в гр.Д.,ул.”С.С.” № **,вх.*,ет.* ,със застроена площ от 120.05 кв.м.,състоящ
се от три стаи,столова,кухня,балкони и сервизни помещения,представляващ
самостоятелен обект в сграда № *****.***.****.*.** по КК на гр.Д.,който обект
попада в сграда № *****.***.****.*,ведно
с избено помещение № * с площ от 16.79 кв.м. и таванско помещение № * с площ от
13.45 кв.м.,както и 2.975 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху
поземлен имот № *****.***.****, като
възмездно действие на длъжника А.Т.,с което ги уврежда като наследници на неговия кредитор К. Л. С. по договор за заем в размер на
18 500 щатски долара,извършено при знание за увреждането от
продавача и купувача по договора.
Изложени
са обстоятелства,че ищците по делото са наследници по закон на К. Л. С., поч. 21.05.20**
год.С договор от дата 31.03.1997 год.,сключен с н.а.№ ** т.*** д.№ ****/1997
год. ,същият закупил от ответниците по делото недвижим имот-апартамент в гр.Д.,с
площ от 120.05 кв.м.Действителността на посочения договор била оспорена от
ответниците през 2001 год. по исков ред
и заведените от тях дела пред ДРС и ДОС продължили осем години.С решение 784/
13.11.2009 год. по гр.д.№ 868/2008 год.
на ** г.о. на ВКС и на основание чл.152 и чл. 209 от ЗЗД била прогласена
нищожността на договора за продажба.Междувременно К. С. предявил срещу ответника А.Т. искове по чл.
79 ал.1,във връзка с чл. 240 от ЗЗД,във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане
на суми от по 18 500 щатски долара и 13 620.46 щатски долара.С влязло
в сила решение № 82/13.06.2005 год. по в.гр.д.№ 92/2005 год. на Варненския
апелативен съд исковете били уважени.Издаден бил изпълнителен лист и през 2005
год. образувано изпълнително дело,първоначално при ДСИ,а впоследствие и при
ЧСИ.С изрична молба от 24.11.2009 год. взискателят К. С. поискал изпълнението
да бъде насочено върху
недвижимия имот,предмет на недействителния договор от 31.03.1997 год.,тъй като
от началото на изпълнението и понастоящем
не било открито никакво друго имущество на длъжника Т.,което да послужи
за удовлетворяването на кредитора.
На **.11.2005
год. бракът на ответниците бил прекратен
по взаимното им съгласие,но независимо от горното същите продължили да живеят
заедно на съпружески начала.Непосредствено след влизане в сила на решението на ВКС и заличаване на вписването
на исковата молба,ответникът А.Т. отчуждил в полза на вече бившата си съпруга -ответника Е.Т. с
договор от 03.12.2009 год. собствената
си ½ ид.ч. от недвижим имот. Сделката била симулативна ,като с нея не се
целяло постигане на специфичните й цели.Продажната цена не била изплатена пред
нотариуса,нито пък преди изповядване на сделката,съобразно удостовереното в
нотариалния акт,тъй като към този момент ответницата Т. не разполагала със
средства в размер на 27 000 лв.Независимо от извършеното разпореждане,ответникът
Т. не освободил жилището,а продължил да го ползва съвместно и като съсобственик
с другата ответница ,грижел се за имота като такъв,продължавал да заплаща
данъците и режийните разноски. С
посочения акт длъжникът Т. се лишавал умишлено от единственото си
имущество с цел да попречи на С. да се удовлетвори от него.Както той ,така
и купувачката Т. били наясно,че
предприетото от тях действие е увреждащо кредитора.Двамата участвали съвместно
по водените между страни дела,имали еднакво процесуално качество и позиция,респективно били представлявани от
едни и същи адвокати,а след развода си продължили да живеят на съпружески
начала в имота,предмет на сключения между тях договор,както и поддържали общо
домакинство.
Считайки,че
договорът от 03.12.2009 год. не е произвел действие, ищците настояват съдът да
прогласи нищожността му като привидно сключен,респективно да бъде обявена
спрямо тях като наследници на кредитор относителната недействителност на
възмездно разпореждане от длъжника с притежавано от него вещно право на
собственост,извършено при знание от
продавача и купувача по договора,че то е увреждащо.
Ответникът
Е.П.Т. оспорва основателността на исковете и настоява за отхвърлянето им. Заявява,че
считано от месец май 2005 год. е във
фактическа раздяла с другия ответник,поради създадена от него извънбрачна
връзка,като впоследствие бракът им бил прекратен с решение на ДРС.По време на фактическата
раздяла и след това само тя и двете й
деца живеели в процесния имот,а отношенията й с другия ответник били силно
обтегнати.Имала участие само по делата относно нищожността на договор за
продажба на недвижим имот поради качеството й на необходим другар ,което
наложило ползването и на едни и същи адвокати.Не била страна
по делото,по което бившия й съпруг бил осъден да заплати на
наследодателя на ищците крупна сума в щатски долари.Сключения договор с другия
ответник не бил симулативен,независимо че не била изпълнила административно
задължение да декларира придобиването
му.За да изплати продажната цена,отчуждила през 2007 и 2009 год. притежавани от
нея недвижими имоти,а дъщеря й работела във Франция от 2008 год. и я подпомагала финансово.
Ответникът
А.И.Т. не е подал в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор.В хода на производството изразява
становище за неоснователност на исковата
претенция ,че сключения от него с другата ответница договор
от 2009 год. е абсолютно симулативен.След прекратяване на брака им с развод,променил
адресната си регистрация и заживял с друга жена,която му родила и
дете.Посещенията в бившия му дом били по повод полагани грижи за болно дете,а
не и за продължаване на съвместното му съжителство с бившата му съпруга.Претенцията по чл. 135
от ЗЗД била неоснователна,тъй като съществували данни,че кредиторът бил наложил
възбрана върху друго негово недвижимо имущество ,като липсвали доказателства,че
стойността му не е достатъчна за покриване на задължението.
От
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Ищците
по делото са наследници по закон
(съпруга и низходяща от първа степен) на починалия на дата 21.05.20**
год. К. Л. С..
Ответниците
А. и Е. Т. са сключили граждански брак
на дата 19.08.1984 год.,прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № 411/**.11.2005 год. по бр.д.№ 259/2005 год. на Д.кия районен съд.В
молбата си по чл.**1 от СК (отм.) съпрузите са посочили ,че са във фактическа
раздяла от месец май 2005 год.
По силата
на н.а. № *** т.**с д.№ ****/1997 год. за собственост на жилище,дадено като
обезщетение срещу отчужден имот за кооперативно С.ство,А.Т. е бил признат за
собственик на недвижим имот:апартамент № *,находящ се на петия етаж в жилищна
сграда ЖСК”С.” вх.*,построена върху държавна земя,парцел *,кв.**,състоящ се от
три стаи,столова и кухня,балкони и сервизни помещения със застроена площ от
120.05 кв.м.,заедно с избено помещение № * на площ от 16.79 кв.м. и таван № *
на площ от 13.45 кв.м. и 2.975% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж. Нотариалния акт съдържа констатации,че имотът е
придобит на основание заповед № ***/05.08.1986 год.,стойността му възлиза на
сумата от 1 **1 077 лв. и се покрива освен от припадащите се суми
срещу отчуждения имот,така също и разрешен заем от ДСК в размер на 15 000
лв.,т.е. заемните средства съставляват
1.36% от стойността на имота.
Безспорно
установено е по делото,че наследодателя на ищците е предоставил през 1997 год.
на ответника А.Т. по време на брака му с ответницата Е.Т. в заем сумата от
18 500 щатски долара и във връзка с горното по същото време съпрузите са се разпоредили в негова полза
с недвижим имот .
Видно
от приложения по делото договор от 31.**.1997 год.,сключен с н.а. № ** т.***
д.№ ****/1997 год. ответниците А. и Е. Т.
са продали на К. С. собствения си недвижим имот:апартамент № *,находящ се на
петия етаж в жилищна сграда ЖСК”С.” вх.Б,построена върху държавна земя,парцел *,кв.**,състоящ
се от три стаи,столова и кухня,балкони и сервизни помещения със застроена площ
от 120.05 кв.м.,заедно с избено помещение № * на площ от 16.79 кв.м. и таван № *
на площ от 13.45 кв.м. и 2.975% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж за сумата от 836 424 лв.
В с.з.
от 19.02.2013 год.,на поставен и от съда въпрос по реда на чл. 145 ал.1 от ГПК,ответницата Е.Т. е
заявила,че с другия ответник са си продали жилището на наследодателя на ищците срещу даден им за издръжка на семейството
заем и за да развива бившия й съпруг бизнес.Твърди,че заема е изплатен,присъствала лично,когато сумата
била носена на адвокат на К. С..Не й било известно,че К. С. бил водел дело
срещу съпруга й за връщане на заетата
сума,знаела само за дело по повод апартамента.Не била информирана за характера
на водените дела и не била получавала съдебни
книжа,предназначени за съпруга й.Сочи,че жилището било получено като
обезщетение срещу отчужден от родителите на Т. недвижим имот и теглен кредит и
се притежавало от бившите съпрузи при
равни права в съсобствеността.С цел да осигури жилище за децата си,предложила
на съпруга си за изкупи притежаваната от него ½ ид.ч. от имота,вместо то да бъде поделено между тях.
В с.з.
от 19.02.2013 год.,на поставен му от съда въпрос по реда на чл. 145 ал.1 от ГПК,ответникът Т.
първоначално заявява,че заем не му бил предоставян,делото срещу него било
инсценирано.Впоследствие заявява,че заемната сума възлизала на 20 000
лв. и била предоставена за отпочване на
бизнес,впоследствие върната от него на части и срещу подпис.Съпругата му
изплатила неговия дял от жилището след развода и той използвал сумите за да
върне заеми към лица,към които имал морално задължение.Викан бил в полицията и
там заявил ,че ще се разплати,когато има средства.
На
зададени им по реда на чл.176 от ГПК въпроси ответниците заявяват,че след
прекратяване на брака им не са живели заедно ,в едно жилище и на съпружески
начала.Продажната цена от 27 000 лв. била изплатена преди влизане в
кантората на нотариуса,което изискване
ответникът Т. поставил като условие за сключване на сделката от 2009
год.Тази сделка не била сключена с цел да бъде избегнато насочване на
принудителното изпълнение върху имота от кредитора С..Т. дава обяснения по
посочения ред в смисъл,че не й известно,Т. да дължи на С. парична сума,не й
известно да е образувано изпълнително дело за принудително събиране на
задължения на съпруга й.
С искова молба от 19.04.2005 год.,въз
основа на която е било образувано гр.д.№ 792/2005 год. на Д.кия районен съд А.
и Е. Т. са предявили срещу съпрузите К.
и В. С.и искове за прогласяване нищожността на договора от 31.**.1997
год.,черпещи правното си основание в разпоредбите на чл. 26 ал.1 от ЗЗД,във
връзка с чл.152 от ЗЗД.Изложили са обстоятелства,че през 1997 год. К. С. е
предоставил в заем на А.Т. сумата от 18 500 щатски долара ,като е била
уговорена лихва и срок на връщане-5 години.За обезпечаване на вземането
заемодателя поискал заемополучателя да
му прехвърли собствения си апартамент,като страните се споразумели за обратното
изкупуване на недвижимия имот след
връщането на заетата сума .
В
депозирани писмени бележки рег.№ 4677/19.05.2006 год. по гр.д.№ 877/2005 год.
на ДРС с предмет искове на купувачите срещу продавачите по чл. **8 от ЗС и чл.
59 от ЗЗД ,ответниците Е. и А. Т. са
сочили,че А.Т. е получил от К. С. в заем
сумата от 18 500 щатски долара,като за обезпечение на връщането на
заема,съпрузите са му прехвърлили единственото си жилище.С решение на ВАС,Т.
бил осъден да върне сумата,ведно с 13 620 щатски долара-лихва за забава.
Заведените
между страните спорове са били разрешени от съдилищата както следва:
Въз
основа на подадена от съпрузите Т. искова молба
вх.№ 378/11.05.2001 год. срещу съпрузите С.и е било образувано гр.д.№ 1181/2001 год. на
Д.кия районен съд.С решение № 704/26.07.2002 год. е била прогласена на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД нищожността
на договора от 31.**.1997 год.,сключен с
н.а. № ** т.*** д.№ ****/1997 год.
поради липса на форма-извършено нищожно нотариално действие от районния
съдия.Решението на ДРС е оставено в сила с решение № 4**/03.01.2003 год. по
в.гр.д.№ 760/2002 год. на Д.кия окръжен съд.Решението на въззивната инстанция е
било отменено с решение № 126/20.12.2004 год. по гр.д.№ 34182003 год. на ІІ
г.о. на ВКС и са били отхвърлени като неоснователни предявените искове. С решение №
264/04.07.2005 год. по гр.д.№ 268/2005 год. на ВКС , 5-членен състав е оставена
без уважение молбата на А. и Е. Т. за отмяна по чл. 231 ал.1 б.”В” от ГПК на
влязлото в сила решение на ВКС.
С
решение № 20/13.03.2003 год. по гр.д.№ 9**/2002 год. на Д.кия окръжен съд,оставено
в сила с решение № 82/13.06.2005 год. по в.гр.д.№ 92/2005 год. на Варненския
апелативен съд А.И.Т. е бил осъден да заплати на К. Л. С. :1./ сумата от
18 500 щатски долара,представляваща невърната сума по сключен между тях
договор за заем;2./сумата от 13 620 щатски долара,представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето
на забавата,определено по размер от законната лихва;3./както и законната лихва
върху главницата,начиная от датата на предявяване на иска 22.**.2002 год. до окончателното й изплащане. Обявлението за
изготвеното решение на ДОС е било връчено на А.Т. чрез неговата съпруга Е.Т. на дата 18.03.2003
год.
Въз
основа на влязлото в сила решение ,за присъдените суми на К. С. е бил издаден
от Варненския апелативен съд изпълнителен лист от дата 28.06.2005 год. На дата 18.07.2005 год. е било образувано изп.д.№
2222/2005 год. по описа на ДСИ от СИС при Районен съд гр.Д.,впоследствие
изпратено на ЧСИ С. С. с рег.№ *** и
образувано на дата 15.06.2006 год. като изп.д.№2006***04292,впоследствие
изпратено на ЧСИ с рег.№ *** и образувано на дата 08.11.2007 год. като изп.д.№200781**400265.Към
дата 21.06.2012 год. неудовлетворения остатък от вземането възлиза на :главница-
18 500 щатски долара с левова равностйност
от 28 675.56 лв.;лихви-13 620 щатски дорала с левова равностойност
от 21 111.41 лв.,представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение за времето на забава определено по размер от
законната лихва;лихви-21 720.27 щатски долара с левова равностойност от 33
667.23 лв.,представляваща законната лихва върху главницата,начиная от датата на
предявяване на иска 22.**.2002 год. до 21.06.2012 год.По посоченото
изпълнително дело ,наследодателят на ищците е депозирал молба вх.№**09/27.11.2011
год.,в която е заявил,че насочва изпълнението върху недвижим имот -апартамента по ул.“С.С.“, притежание на
длъжника по силата на влязло в сила съдебно решение на ВКС,което прилага-№
784/13.11.2009 год. по гр.д.№ 868/2008 год. на IV г.о.
С
решение № 61/**.07.2006 год. по гр.д.№ 877/2005 год. на ДРС и присъединеното с определение от 26.08.2005 год. гр.д.№ 792/2005 год. за съвместно
разглеждане е прогласена нищожността
на договора от 31.**.1997 год.,сключен между ответниците и наследодателя на ищците
с н.а. № ** т.*** д.№ ****/1997 год.
поради противоречието му със закона-чл. 26 ал.1 от ЗЗД,във връзка с чл.
152 и чл. 209 от ЗЗД ; отхвърлени са исковете на съпрузите К. и В. С.и срещу съпрузите А. и Е. Т. за установяване
придобито на основание покупко-продажба от 31.**.1997
год.,обективирана в н.а. № ** т.***
д.№ ****/1997 год . право на
собственост върху недвижим имот и
предаване на владението му :апартамент №
*,находящ се в гр.Д.,ул.”С.С.” № ** вх.* ет.* в
жилищна сграда ЖСК”С.” вх.*,построена върху държавна земя,парцел *,кв.**,състоящ
се от три стаи,столова и кухня,балкони и сервизни помещения със застроена площ
от 120.05 кв.м.,заедно с избено помещение № * на площ от 16.79 кв.м. и таван № *
на площ от 13.45 кв.м. и 2.975% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право,както и са отхвърлени исковете на С.и срещу Т. по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1200 лв.,представляваща обезщетение за
неоснователното лишаване от ползването на недвижимия имот.Решението на ДРС е
оставено в сила в частта по предявените от Т. срещу С.и искове по чл. 97 ал.1
от ГПК,във връзка с чл. 26 ал.1 и чл. 152 от ЗЗД и в частта по предявените от С.и
срещу Т. искове по чл. **8 от ЗС с решение № 291/27.09.2007 год. по в.гр.д.№
784/2006 год. на Д.кия окръжен съд.С решение № 784/13.11.2009 год. по гр.д.№
868/2008 год. на ** г.о. на ВКС е било потвърдено решението на ДОС.
Решението
в частта,с която са отхвърлени исковете по чл. 59 от ЗЗД е влязло в сила на 22.08.2006 год.,а в останалата му част на
дата 13.11.2009 год.
Въз
основа на подадена от наследодателят на ищците искова молба рег.№ 7486/21.08.2006
год. е било образувано гр.д.№
1747/2006 год. на Д.кия районен съд.С твърдения,че договора от 31.**.1997
год. е привидно сключен и прикрива договор за ипотека,учредена за да обезпечи
заем от 18 500 щатски долара,К.С. е заявил срещу Е. и А. Т. претенция по
чл. 17 от ЗЗД.С определение № 196/20.12.2007 год. и на основание чл. 184 ал.1
от ГПК (отм.) производството по делото е било прекратено.
От
приложените по посочените по-горе дела се установява,че и след месец май 2005 год. - по време на фактическа
раздяла и след прекратяване на брака на дата **.11.2005 год., на ответника А.Т.
са били връчвани съдебни книжа на административния адрес на процесното жилище
в гр.Д.,ул.”С.С.” № **,вх.* ет.* ап.* ,получавани
лично от него за себе си и за ответницата Е.Т.,както и същият е подавал до
съдилищата молби,в които е сочил адреса като свой . От приложените по посочените
по-горе дела се установява,че след месец
май 2005 год. - по време на фактическа
раздяла и след след прекратяване на брака ,ответницата Е.Т. също е получавала в качеството й на
съпруга,адресирани до ответника съдебни
книжа.
1./ по гр.д.№ 9**/2002 год. на
ДОС : А.Т. е получил на дата 22.06.2005 год. обявление
за решение на ВАС е и подал на
19.07.2005 год. молба за копие от решение.
2./ по гр.д.№ 877/2005 год. на ДРС и
присъединеното към него гр.д.№ 792/2005 год. на ДРС А.Т.
е получил на дати -02.05.2005 год.(призовка за съдебно заседание);19.05.2005
год.(призовки за заседание–лично за себе си и за ответницата Т.);14.09.2005
год. (отказ и от двамата ответници да получат призовки за заседание,тъй като от
един месец били сменили адресната си регистрация в ЖК”С.” бл. ** х.* ап.*;01.04.2007
год. (препис от касационна жалба за Е.Т.);**.06.2007 год.(призовки за съдебно
заседание лично за себе си и за ответницата Е.Т.);09.**.2007 год.(разписки за
връчено решение лично и за ответницата Е.Т.); 28.01.2008 год.(получени преписи от касационна
жалба –лично за себе си и за ответницата Т.).
3./по гр.д.№ 1747/2006 год. на
ДРС Е.Т. е получила на дата 17.**.2006 год. призовка за съдебно заседание.По
молба на Т.,че погрешно е получила призовката за бившия си съпруг,който не живее
на постоянния си адрес по ул.”С.С.”,съдът е приел призоваването за нередовно
.На Т. е била изпратена призовка по настоящ адрес –ЖК”С.”,върната с
отбелязването,че адреса е необитаем,а по данни на съседите,адресата живее на
ул.”С.С.”.Повторно изпратената призовка по постоянен адрес е била получена за Т.
от съсед със задължение да му я предаде на дата 22.01.2007 год.Два дена
по-късно на 22.01.2007 год.,А.Т. е получил призовка за съдебно заседание за Е.Т.,като
нейн съпруг.Връчени са му били в лично
качество призовки за съдебно заседание на дата 01.03.2007 год. ,на дата
01.04.2007 год.На дати **.06.2007 год. и 14.01.2008 год. е получил лично за
себе си и като съпруг на Е.Т. преписи от определения на съда.
4.по гр.д.№ 1181/2001 год. на
ДРС-на дата 13.06.2005 год. ответникът Т. е получил призовки за съдебно
заседание –лично за себе си и като съпруг на Е.Т..
5.Видно от приложените на л.***-1** документи от изп.д.№ 200781**400265 на ЧСИ с рег.№ *** на КЧСИ, на
ответника А.Т. е била изпратена покана
за доброволно изпъление изх.№ 5262/02.09.2009 год. по постоянен и настоящ
адрес,съответно ул.“С.С.“ № ** вх.* ет.* ап.* и ЖК“С.“ № ** вх.* ет.* ап.*.Удостоверено
е,че на дата 04.09.2009 год. ответника Т. не е бил намерен на посочените адреси
и съответно е било залепено уведомление,че във връзка с изпълнителното дело със
страни :взискател К. С. и длъжник А.Т.,следва да се яви при ЧСИ за получаване
на поканата за доброволно изпълнение.
Ответниците
Е. и А. Т. са били представлявани общо
от адвокати по гражданските дела както следва : по гр.д.№1181/2001 год. - от адв.Т.Т.;по гр.д.№ 877/2005 год. на ДРС-от адв.Т.М.,а по преупълномщаване
и адв. М.З.; по гр.д.№ 1747/2006 год.
на ДРС- от адв.Т.М. а по преупълномщаване и адв. М.З..Разпитана като
свидетел,Т.М. е дала показания,че никога не била обсъждала водените дела с
представляваната от нея Е.Т..Контактувала била само с нейния съпруг.Знаела,че Т.
се грижи за болно дете,излиза рядко, виждала я само при посещения в кантората й
да разпише адвокатско пълномощно.Несъмнено по делата била изразявала позицията
и на двамата съпрузи.
С договор
от дата 03.12.2009 год.,сключен с н.а. №
*** т.** рег.№**** д.№ ***/2009 год. на вписания в НК под № *** нотариус В. Т.,действащ
в района на Д.кия районен съд,вписан в СВ гр.Д. с вх.рег.№ *****/03.12.2009
год.,Акт № *** т.*** д.№****/2009 год.,ИП *****
А.И.Т. е продал на Е.П.Т. собствената си ½ ид.ч. от недвижим
имот:апартамент /жилище № *,находящ се в гр.Д.,ул.”С.С.” № **,вх.*,ет.* ,със
застроена площ от 120.05 кв.м.,състоящ се от три стаи,столова,кухня,балкони и
сервизни помещения,представляващ самостоятелен обект в сграда № *****.***.****.*.**
по КК на гр.Д.,който обект попада в сграда №
*****.***.****.*,ведно с избено помещение № * с площ от 16.79 кв.м. и
таванско помещение № * с площ от 13.45 кв.м.,както и 2.975 % ид.ч. от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот № *****.***.**** за сумата от 27 000
лв.,които са платени от купувача на продавача напълно и в брой.
По
нотариалното дело е приложена декларация по чл. 4 ал.7 и по чл.6 ал.5 т.3 ЗМИП
на купувача Е.Т.,че паричните средства от 27 000 лв. са с произход спестявания
и продажба на имот.В настоящото производство се представя н.а.№ ** т.* рег.№ ****д.№
***/2007 год. ,документиращ договор от 22.06.2007 год.,с който Т. е продала
на трето лице свой недвижим имот:лозе от
600 кв.м. за сумата от 500лв.Св.И. А. И. (дъщеря на ответниците ) дава
показания,че родителите й са били разделени от 2005 год.,но баща й всяка вечер
идвал в дома им за да помага в грижите по болния й брат.Знаела,че баща й живее
с друга жена,че може да им се родят деца и предложила на майка си да купят апартамента,за да бъдат осигурен
брат й.През 2008 год. заминала във Франция ,където учела и работела.винаги
когато имала възможност ,изпращала на майка си средства от получаваната заплата в размер от
1 500 евро.
Видно
от извършеното по реда на чл.18 от ЗЧСИ
от ЧСИ с рег.№ *** проучване на имущественото състояние на длъжника Т. чрез
справки в Службите по вписванията,същият е придобил на дата 07.04.2005 год.,по
време на брака си Е.Т. и в съсобственост при равни квоти с техния адвокат Т.А.М. поземлен имот :дворно
място с площ от 22** кв.м.,представляващо УПИ **-*** кв. ** по плана на с.Р. В.,общ.Д.,заедно с
построените в имота жилищна сграда и стопански постройки.
Предвид
разпределението на доказателствената тежест в процеса,ищците не са установили
твърденията си,че продажната цена по сделката от 2009 год. не е била заплатена. Нотариалният акт за сключването й в частта, съдържаща изявлението на
купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача е частен
свидетелствуващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление
на своя издател за даден факт, а обвързващата му съда формална доказателствена
сила е само относно авторството-чл.180 от ГПК. Този факт може да се е
осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните
свидетелствуващи документи могат да бъдат верни или неверни, т.е. може да се
установява неистинността им. Опровергаването на записаното в нотариалния акт
изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е
представила-така решение № 402/17.01.2012 год. по гр.д.№ 449/2011 год. на III
г.о. на ВКС и решение № 1**/27.07.20** год. по
гр.д.№ 5166/2008 год. на IV г.о. на ВКС. Доказването е процес по установяване
на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя
правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които
доказващият носи доказателствената тежест - то е главно. Главното доказване
трябва винаги да е пълно, т. е. да създава сигурно убеждение в съда в
истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях
се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи
логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са
такива факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че
определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма се е
осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно
доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил-така
решение № 31/09.03.2012 год. по гр.д.№ 502/2011 год. на III г.о. на ВКС.В случая е налице
позоваване на факти ,които
според ищците изключват възможността
купувача по сделката да е разполагал със средства да заплати продажната цена,тъй като липсвали
данни да е реализирала доходи и съответно била в невъзможност да реализира
такива поради ангажираност с грижи за болно дете.Получените средства от
продажба на друг имот били незначителни, както и показанията на дъщерята ,че е подпомогала ответницата не
следвало да бъдат кредитирани.Позоваването на тези факти,не води до категоричен
извод,че продажната цена не е била заплатена.Видно от приложена Справка по лице на Службата по
вписванията гр.Д. за периода 01.01.1992 год.-11.01.20** год. по персоналната
партида на ответницата за вписани множество придобивания и отчуждения на
недвижими имоти,респективно учредени в нейна полза като кредитодател ипотеки,което прави вероятен извода,че е
разполагала със средства.
Предвид
разпределението на доказателствената тежест в процеса,ищците са установили
наличието и съществуването на действително вземане на своя наследодател към първия ответник,възникнало по време на
брака му с втория такъв и произтичащо от неизпълнено задължение по договор за
заем –така влязлото в сила решение по гр.д.№ 9**/2002 год. на Д.кия
окръжен съд,отговорите на ответниците на зададени им по реда на чл. 145
ал.1 и чл. 176 от ГПК въпроси,изричното
позоваване от ответницата в писмени бележки рег.№ 4677/19.05.2006 год. по
гр.д.№ 877/2005 год. на ДРС на осъдителното решение на Варненския апелативен
съд,Т. да върне на С. заетата сума,обстоятелството че тя е получила за Т.
осъдителното решение по този спор на Д.кия окръжен съд, както и влязлото в сила
решение № 784/13.11.2009 год. по гр.д.№ 868/2008 год. на ** г.о. на ВКС.Несъмнено
ответниците са наясно,че задължението не е погасено .В този смисъл даваните от
тях отговори,че е налице частично или цялостно плащане (на кредитора или негов пълномощник ) не
следва да бъдат съобразявани,доколкото не се представя документ/и по чл.77 от ЗЗД. Ответниците са наясно и че е висящо
изпълнително дело за принудителното удовлетворяне на кредитора.Ответникът Т. е
страна по изпълнително дело от 2005 год.,а извършеното от ЧСИ връчване чрез
залепване на уведомлението по чл. 47 от ГПК на жилището,обитавано от
ответницата сочи и на нейното знание.
Ищците
са доказали безспорно и извършването на
увреждащо кредитора действие от страна на длъжника,изразяващо се в сключване
между ответниците на възмездна
разпоредителна сделка,обективирана в нотариален акт.
Доказали
са знанието на страните по сделката за увреждането на кредитора, тъй като
доказването на знание за задължението
следва да бъде приравнено на доказване на знание и за
увреждането,предвид законовата норма на чл. 133 от ЗЗД. Несъмнено е ,че купувача по сделката е в течение на делата
на продавача-така дадените от
ответниците отговори на зададени им въпроси и приложени граждански дела.Макар и
разведени,ответниците имат общи интереси,отговарят по едни и същи дела,не са
прекъснали връзката по –между си,получават един за друг съдебни книжа.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Исковете
черпят правното си основание в разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.V,във връзка с
чл.17 от ЗЗД и чл. 135 ал.1 от ЗЗД,във връзка с чл. *** от ЗЗД,във връзка с чл. 18 от ЗЗД.
Относно
претенцията по чл.26 ал.2 пр.V,във връзка с чл.17 от ЗЗД:
Симулативен е договорът ,от който страните,които са го
сключили не желаят да бъдат обвързани.Симулативният договор е
нищожен,независимо от това,че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна
симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация)
.При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по определен
начин-този,по който е написан, но
нямат воля да бъдат обвързани по този начин. Договора за продажба
,регламентиран в разпоредбата на чл. *** от ЗЗД и сл. по дефиниция е двустранен и възмезден.От
значение в случая е дали страните по договора са били съгласни собствеността
върху недвижимия имот да се прехвърли срещу плащане на посочената в договора
цена.Неплащането на цената не води до нищожността на договора,но може да бъде индиция (косвено доказателство),че не е имало
обща воля да възникне задължение за плащането й.В този смисъл -решение №453/20.06.2003
год. по гр.д.№ 990/2002 год. на ІІ г.о. на ВКС.Когато ищците считат ,че една
сделка е симулативна поради липса на парична престация,доказването на
претенцията е обусловено от опровергаване
на паричната престация-така решение № 124/28.03.2006 год. по гр.д.№
518/2005 год. на I г.о.
на ВКС.
Горното
по делото не е сторено,поради което
исковете по чл.26 ал.2 пр.V,във връзка с чл.17 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени.
Относно
претенцията по чл. 135 ал.1 от ЗЗД,във връзка с чл. *** от ЗЗД,във връзка с чл. 18 от ЗЗД:
Съобразно
правилата на чл.26 и чл.27 от СК /19** год./,съпружеската имуществена общност
се прекратява при развод,като дяловете на бившите съпрузи са равни.С оглед документираното
придобивно основание в н.а. № *** т.**с д.№ ****/1997 год.,процесния
апартамент съставлява обект на лично
притежание на ответника А.Т.,като получен срещу отчужден имот.Правата на ответницата Е.Т. се свеждат до 0.68 % от
собствеността,съответстващи на ½ ид.ч. от заемните средства,вложени за
доплащане на стойността на апартамента.В този смисъл продажбата на ½ ид.ч. от недвижимия
имот от Т. на Т. не съставлява уреждане на взаиимотношения във връзка с
прекратена при развод съпружеска имуществена общност,при което се ликвидира
налична съсобственост при равни квоти върху жилището.Продажбата от 2009 год.
има за последица единствено промяна в правата на съсобствениците,като квотата на ответника Т. значително е
намаляла за сметка на увеличението на тази
на ответницата Т..
Безспорно
е установено,че наследодателят на ищците е предоставил значителна валутна сума
в заем на един от ответниците,по време на брака му с другия такъв.Разпоредбата
на чл.25 ал.2 от СК установява солидарна отговорност на съпрузите за задължения,поети за нуждите на семейството
,дори само от единия от тях.Насочването
по гр.д.№ 9**/2002 год. на ДОС на
претенцията на кредитора С. само срещу ответника Т.,т.е. само спрямо
съпруга,поел задължението по договора за заем и обстоятелството,че само срещу
този съпруг е постановено осъдителното решение,води до извод че качеството
длъжник има само А.Т.-така решение № 351/06.07.20** год. по гр.д.№ 518/2009
год. на II г.о.
на ВКС.
Безспорно
установено е също така,че задължението на заемодателя за връщане на заетата
сума не е погасено-чрез доброволно плащане или по реда на принудителното
изпълнение в рамките на висящо изпълнително производство в периода от образуването му на дата
18.07.2005 год. и понастоящем.Безспорно
установено е също така,че съдебните спорове между К. и В. С.и и А. и Е. Т.
са били разрешавани от съдилищата в периода от
11.05.2001 год. до 13.11.2009
год. В периода на висящност на
съдебните спорове, договорът от 31.**.1997 год.,сключен с н.а. № **
т.*** д.№ ****/1997 год. е легимирал К. С.,като собственик на апартамент № 9,находящ се в гр.Д.,ул.”С.С.” № **,вх.*,ет.*,
т.е. формално недвижимия имот не е бил обект на притежание
на длъжника,което е съставлявало пречка взискателят да насочи изпълнението
върху него-чл.442 от ГПК.
Нищожността
на договора от 31.**.1997 год., на основанието по чл.26 ал.1,във връзка с чл.152 и чл.209 от ЗЗД е била прогласена и правата на
собственост на К. и В. С.и върху недвижимия имот са били отречени окончателно с
влязлото в сила на дата 13.11.2009 год.
решение № 784/13.11.2009 год. по гр.д.№ 868/2008 год. на ** г.о. на ВКС .
Увреждащото кредитора действие е
извършено от длъжника –ответника А.Т. само 2 седмици по-късно на дата
03.12.2009 год.,когато с договор, сключен с н.а. № *** т.** рег.№**** д.№ ***/2009 год.
на вписания в НК под № *** нотариус В. Т.,действащ в района на Д.кия районен
съд,вписан в СВ гр.Д. с вх.рег.№ *****/03.12.2009 год.,Акт № *** т.*** д.№****/2009
год.,ИП ***** е продал на втория
ответник Е. Т. ½ ид.ч. от недвижимия имот.Възмездната
разпоредителна сделка е сключена между вече бивши съпрузи,които в период
продължил повече от 8 години са били в съдебни спорове с наследодателя на
ищците,правното естество на които несъмнено сочи,че между тях изначално е било
постигнато съглашение недвижимия имот да служи за удовлетворение на кредитора,като
собствеността му е била прехвърлена през 1997 год. ,едновременно с отпускане на
заема. Недействителността на договора от
31.03.1997 год. е била прогласена с
оглед предварителния характер на уговорката,кредиторът да стане
собственик на вещта,ако задължението за връщане на заетата сума не бъде
изпълнено–чл.152 от ЗЗД ,респективно с оглед уговорката по чл. 209 от ЗЗД ответниците обратно да си възвърнат
собствеността върху имота в случай на изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума.С оглед характера на предявените искове,двамата ответници са
твърдяли факти-сключен договор за
заем,предварително удовлетворяване от стойността на жилището им ,чрез
придобиване на собствеността му от
кредитора –заемодател ,които са такива и от значение за уважаване
на претенцията по чл. 135 от ЗЗД.Касае
се до знание на продавача и купувача
по възмездна сделка от 2009 год. за възникнало за един от тях по време на
брака му с другия на договорно задължение за парична сума в полза на кредитор-наследодател
на ищците,до знание относно
желанието на кредитора да получи жилището като
обезпечение и удовлетворение при неизпълнение на задължението за връщане
на сумата,т.е. за несъмнено знание ,че
невръщането на заема ще има за последица загубване на собствеността върху
жилището,тъй като ще послужи на кредитора да събере вземането си от стойността
му.
Знанието за увреждането на кредитора,поради отчуждаването на
процесния имот,с което се отнема възможността му да се удовлетвори от
стройността на имота,както по отношение на длъжника,така и на неговия
съконтрахент е налице към момента на
извършване на транслативната сделка.
Съобразно разпоредбата на чл.133
от ЗЗЗ ,цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.Длъжникът
отговаря с всичките си имуществени права,на които е титуляр по време на
принудителното изпълнение.Всяко намаляване на активите на длъжника,лишава
кредитора от имот,включен в обезпечението по чл.133 от ЗЗД.Действително
длъжникът е запазил в лична собственост част от притежавания от него апартамент ,така
също и ½ ид.ч. от друг недвижим имот .Не може да се приеме,че останалите
в патримониума на длъжника имоти,предлагат по-лесно удовлетворяване на
кредитора с оглед тяхната продаваемост поради обстоятелството,че се притежават
в съсобственост ,респективно с оглед
местонахождението в друго населено място .
Увреждането е обективна предпоставка за провеждане иска по чл.135 от ЗЗД и е
налице както когато длъжникът се лишава изцяло от своето имущество,така и
когато само го намалява,респективно създава или увеличава неплатежоспособността
си.Увреждане
е налице и когато с правните действия на длъжника се създава трудност за удовлетворяване
на кредитора.С оглед на това искът по чл.
135 ЗЗД не може да се отхвърли поради това, че кредиторът разполага с възможността да се удовлетвори,като насочи изпълнението върху притежавана от длъжника идеална част от недвижим имот в друго населено място.Длъжникът
може да разполага
и с друго осребримо имущество освен
това,което е предмет на отменителния иск и неговата стойност може да
надхвърля размера на вземането.Когато длъжникът притежава
вещни права в два недвижими имота и отчужди ½
ид.част от един от тях, той уврежда кредитора по парично вземане,тъй като затруднява осребряването на имуществото му с цел удовлетворяване на вземането. Това е
достатъчно за да се прецени като основателен искът по чл.135 от ЗЗД, който не засяга действието на отчуждителната сделка, а единствено дава възможност за кредитора, ако не може да се удовлетвори от цената на останалия в
патримониума над длъжника недвижим имот, да насочи принудително изпълнение и срещу отчуждения.Длъжникът и
приобретателят имат възможност да отклонят принудителното изпълнение срещу отчуждения имот, като платят паричното задължение, а длъжникът може да се ползва и от разпоредбата на чл. 443 от ГПК,като предложи принудителното
изпълнение да бъде насочено върху другия имот. Обвързващата сила на
увреждащата сделка в отношенията между страните,които са я сключили не се засяга от уважаването на Павловия иск,като тя се счита несъществуваща единствено по
отношение на увредения кредитор /неговите наследници/ и само с оглед на това му
качество.Ефектът от прогласената относителна недействителност отпада
с погасяването на задължението, което прехвърлителят – длъжник има към кредитора
по чл.135
от ЗЗД.-така решение № 2771/26.**.1978 год. по гр.д.№ 17**/1978 год.
на I г.о. на ВС , определение № 639/02.05.2011 год. по гр.д.№ 436/2011
год. на IV г.о. на
ВКС,решение № 1613/27.12.2007 год. по гр.д.№ 629/2007 год. на IV г.о. на ВКС.
С оглед на горното претенцията е основателна и
подлежи на уважаване.
С оглед изхода по спора-отхвърлен иск по чл. 26
от ЗЗД и уважен иск по чл. 135 от ЗЗД,всяка от страните има право на разноски по правилото на чл.78
ал.1 и 3 от ГПК.На ищците се следват сумата от
1 274.97 лв. (заплатена ДТ,такси за издаване на съдебни
удостоверения е депозит за призоваване на свидетели).Всяка от страните е
сторила разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
два иска,предявени в условията на евентуално съединение :ищците в размер на
сумата от 2000 лв.,ответницата Т. в
размер на сумата от 2 5000 лв.,а ответникът Т. в размер на 1 500 лв.,т.е.
имат право на половината от тези разходи.
По тия съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.С.,***
и П.К.С.-В.,*** срещу А.И.Т.,*** и Е.П.Т.,***
искове по чл.26
ал.2 пр.V,във връзка с чл.17 от ЗЗД за установяване нищожността на сключен като привиден договор от
дата 03.12.2009 год. с н.а. № *** т.** рег.№**** д.№ ***/2009 год. на вписания
в НК под № *** нотариус В. Т.,действащ в района на Д.кия районен съд,вписан в
СВ гр.Д. с вх.рег.№ *****/03.12.2009 год.,Акт № *** т.***д.№****/2009 год.,ИП *****,с
който А.И.Т. е продал на Е.П.Т. собствената си ½ ид.ч. от недвижим
имот:апартамент /жилище № *,находящ се в гр.Д.,ул.”С.С.” № **,вх.*,ет.* ,със
застроена площ от 120.05 кв.м.,състоящ се от три стаи,столова,кухня,балкони и
сервизни помещения,представляващ самостоятелен обект в сграда № *****.***.****.*.**
по КК на гр.Д.,който обект попада в сграда №
*****.***.****.*,ведно с избено помещение № * с площ от 16.79 кв.м. и
таванско помещение № * с площ от 13.45 кв.м.,както и 2.975 % ид.ч. от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот № *****.***.****.
ОБЯВЯВА сключения на дата 03.12.2009 год. с н.а. № *** т.** рег.№**** д.№ ***/2009 год.
на вписания в НК под № *** нотариус В. Т.,действащ в района на Д.кия районен
съд,вписан в СВ гр.Д. с вх.рег.№ *****/03.12.2009 год.,Акт № *** т.*** д.№****/2009
год.,ИП ***** договор за продажба на
½ ид.ч. от недвижим имот:апартамент /жилище № *,находящ се в гр.Д.,ул.”С.С.”
№ **,вх.*,ет.* ,със застроена площ от 120.05 кв.м.,състоящ се от три
стаи,столова,кухня,балкони и сервизни помещения,представляващ самостоятелен
обект в сграда № *****.***.****.*.** по КК на гр.Д.,който обект попада в сграда
№ *****.***.****.*,ведно с избено
помещение № * с площ от 16.79 кв.м. и таванско помещение № * с площ от 13.45
кв.м.,както и 2.975 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху
поземлен имот № *****.***.**** ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо В.Д.С.,*** и П.К.С.-В.,***, като
възмездно действие на длъжника А.И.Т.,*** ,с което ги уврежда като наследници на неговия кредитор К. Л. С. по договор за заем в размер на
18 500 щатски долара,извършено при знание за увреждането от продавача по договора А.И.Т.,*** и купувача по договора Е.П.Т.,***.
ОСЪЖДА А.И.Т.,*** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.С.,*** и П.К.С.-В.,***
суми от по 568.75 лв. ,т.е.
сторени съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1 137.50 лв.
ОСЪЖДА Е.П.Т.,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.С.,*** и П.К.С.-В.,*** суми от по
568.75 лв. ,т.е. сторени съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1 137.50 лв.
ОСЪЖДА В.Д.С.,*** и П.К.С.-В.,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ на А.И.Т.,***0 лв.,съдебно-деловодни разноски, а
на Е.П.Т.,*** сумата от 1 250 лв.-съдебно-деловодни
разноски.
На основание чл.115 ал.2 от ЗС
УКАЗВА на ищците,че следва да отбележат
решението в 6 –месечен срок от влизането
му в сила .
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: