Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Пловдив, 19.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти
гр. състав в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Ирина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2990 по описа на ПРС за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от П. Ц. П., ЕГН: **********
от гр. Пловдив, представляван от адв.Т.Д. срещу “Транс сити” АД, ЕИК ********* с адрес на управление
гр.Панагюрище, ул.”Мерул” № 1, представлявано от временен с С. Ж. обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1234,
03лв. - сбор от неизплатени части от
трудово възнаграждения за периода от 01.07.2011г. до 12.12.2012г. ; 75лв. –сбор
от мораторни лихви от по 5 лв. върху всяко от неизплатените ТВ; 50лв.
-обезщетение по чл.224 КТ, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от подаване на искова молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е
работил в ответното дружество по трудов договор за неопределено време на
длъжността “........” в периода от 11.07.2011г. до 12.12.2012г., на която дата
напуснал по чл.325, ал.1, т.1 КТ. Твърди също, че не е получил пълния размер на
трудовото си възнаграждение за периода
от 11.07.2011 г. до 12.12.2012г., като му е изплащано 60% от ТВ, а 40%
останали дължими, а за последните месеци цялото ТВ останало дължимо. Твърди да
му се дължат следните суми за трудово
възнаграждение, както следва: за м.07.2011г. – 70.01лв., за м.08.2011г. –
102.07лв., за м.10.2011г. – 77.76лв., за м.11.2011г. – 91,44лв., за м.12.2011г.
– 75,90лв., за м.02.2012г. – 34,92лв., за м.03.2012г. – 9,0лв., за м.04.2012г.
– 85,36лв., за м.05.2012г. – 69,34лв., за м.06.2012г. – 145,90лв., за
м.08.2012г. – 64,93лв., за м.09.2012г. – 64,13лв., за м.10.2012г. – 99,66лв.,
за м.11.2012г. – 94,11лв., за м.12.2012г. –150 лв. или всичко 1234,03лв., която и до момента не му е
изплатена. Настоява се и на това, че за всяко неизплатено ТВ му се дължи и
мораторна лихва за периодите от последно число на месеца следващ месеца на
полагане на труда до завеждане на иска -19.02.2013г. в размер от по 5 лв. за
всяко отделно – или за 15 главници общо 75лв. – сбор от мораторни лихви. Твърди
и освен това да му се дължи обезщетение
по чл.224 КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск – 5дни за 2011г. и 5 дни за 2012г. в размер общо на
50лв. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да
заплати сумите, както следва: 1234,03лв.
сбор от неизплатени части от трудово
възнаграждения за периода от 01.07.2011г. до 12.12.2012г. ; 75лв. –сбор от
мораторни лихви от по 5,0лв. върху всяко от неизплатените ТВ за периодите от
периодите от последно число на месеца следващ месеца на полагане на труда до завеждане
на иска -19.02.2013г.; 50лв.
-обезщетение по чл.224 КТ, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от подаване на искова молба до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В законоустановения срок
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С молба от 11.10.2013 г.
ищецът е поискал увеличение на размера на исковите претенции, както следва:
претенцията за трудови възнаграждения се увеличава от 1234,03 лв. на 1541, 74
лв. , претенцията за мораторни лихви се увеличава от 75 лв. на 97, 88 лв. и
претенцията за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ се увеличава от 50 лв. на 90,78
лв. Препис от молбата е връчен на ответната страна за становище, като такова не
е постъпило в законоустановения срок. С протоколно определение от 07.11.2013 г.
е допуснато исканото с молбата увеличение на размера на предявените искове.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от представения по делото препис от трудовата
книжка на ищеца се установява, че ищецът е започнал работа по ТПО с ответника
на длъжност „.......” въз основа на трудов договор на 11.07.2011 г., като трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ на 12.12.2012 г.
Договореното месечно трудово възнаграждение е 285 лв..
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
което съдът кредитира, като компетентно, пълно и обосновано, се установява,
че общият размер на главница,
представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за периода от 07.2011
г. до 12.2012 г. е 1541,
74 лв. Установена е и дължима сума от 97,88 лв. - сборът от мораторните
лихви върху всяко дължимо помесечно възнаграждение за периода от края на
месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението да датата на подаване
на исковата молба или отделни периоди в общия период от 31.08.2011 г. до
19.02.2013 г. Относно обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ, то същото е отразено,
че е в размер от 90, 78 лв.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
правни изводи:
За
да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение следва ищецът да
установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период, че е полагал труд
и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да
установи, че е платила сумите за трудови възнаграждение на ищеца.
За
да се уважи искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да
се установи, че ТПО е прекратено, че ищецът е имал право на неизползван ПГО,
колко дни, както и размерът на обезщетението, изчислен по реда на чл. 228 от КТ.
Относно
иска за заплащане на трудови възнаграждения за процесния период същият се явява
изцяло основателен до размера, определен от вещото лице като общ размер на
дължими нетни трудови възнаграждения. Безспорно се установява по делото, че ищецът
е бил в трудово правоотношение с ответника през процесния период, като от
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че за процесния период на ищеца
не са платени претендираните части от трудови възнаграждения
С
оглед така изложеното, съдът счита, че искът за заплащане на дължимо от
работодателя трудово възнаграждение за периода 07.2011 г. до 12.2012 г. е
1541, 74 лв. е основателен и
доказан и следва да се уважи.
По
отношение на иска за обезщетение за забавено плащане на главниците,
представляващи трудови възнаграждение, то същият е доказан по основание и
размер, като при изчисляването му вещото лице е изчислило същото, считано от 30-то число на месеца, следващ месеца, за
който съответната част от възнаграждение
се дължи и е определил общият сбор от обезщетенията за забавено плащане на
всяка от главниците, представляващи дължими трудови възнаграждения за описаните в исковата молба месеци, като искът
за заплащане сумата в размер на 97,88
лв. – сбор от обезщетения за забавено плащане на всяка дължима част от месечно
трудово възнаграждение в периода от 07.2011 г. до 12.2012 г.
По
отношение на иска по чл. 224, ал.1 КТ, то по делото се установява, че
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни за
2011 г. и 5 работни дни за 2012 г. е в размер на 90, 78 лв., поради което
предявеният иск в този размер се явява основателен и доказан. Не се спори от
страните по делото, че ищецът е имал право на платен годишен отпуск в
посочените размери и съответно, че същият не е използван от ищеца.
Главниците, представляват лихвоносни
вземания и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им заплащане е основателно и следва
да се уважи.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер от 800 лв. –
заплатен адвокатски хонорар
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 61, 67 лв. – държавна такса за иска по чл. 128 КТ, 50
лв. – държавна такса за иска по чл. 86 ЗЗД и 50 лв. – държавна такса за иска по
чл. 224, ал.1 КТ или общо сумата от
161,67 лв. – сбор от дължими държавни такси. В негова тежест следва да се
възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза – 30 лв., направени от
бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ТРАНС СИТИ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул.
„Мерул” №1, представлявано от с.: адв. С. Ж.,*** да
заплати на П. Ц. П., ЕГН: ********** от гр. П., представлявано от адв.Т.Д.,***, Дом „Левски“, ет. 1, оф. 1 сумата от 1541,
74 лв.– неплатени трудови възнаграждения за периода от 01.07.2011 г. до 12.12.2012 г., сумата от 97,88 лв. – сбор от обезщетения за
забавено плащане на главниците, представляващи дължими суми за трудови
възнаграждения за периода от 01.07.2011
г. до 12.12.2012 г., изчислени върху всяка дължимо месечно възнаграждение,
считано от края на месеца, следващ месеца, за който се дължи съответното
трудово възнаграждение и обхващащи периода от 31.08.2011 г. до 19.02.2013 г.,
както и сумата от 97,88 лв. – общ размер на дължимо обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 10 дни, от които 5 дни за 2011 г. и 5 дни за 2012 г., ведно
със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба - 19.02.2013 г. до окончателното
заплащане на главниците, както и сумата
от 800 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ТРАНС СИТИ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Панагюрище, ул. „Мерул” №1, представлявано от с.: адв. С. Ж.,*** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 161, 67 лева
- дължима държавна такса върху уважените искове и разноски за
съдебно-счетоводна експертиза – 30 лв.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала!
ИТ