№ 114
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20212100900373 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ВИНС
78“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Пчелин,
п. к. 8456, Община Сунгурларе, Бургаска област, със съдебен адрес: гр.
Сливен, ул. Г. С. Раковски № 11, адвокат Д.Й. срещу ОБЩИНА
СУНГУРЛАРЕ, Булстат *********, с адрес: гр. Сунгурларе, ул. Георги Д. №
2.
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни иска
за сумата 50 000 лева-неизплатена главница съгласно сключено между
страните по делото споразумение за разсрочване на парични задължения №
455 от 20.12.2017г. и сумата от 13 209,39 лева-мораторна лихва върху
главницата за периода 01.01.2019г.-08.08.2021г., ведно със законна лихва
върху главницата и разноски. Видно от изложеното в исковата молба, ищецът
счита, че по силата на така сключеното споразумение страните са се
съгласили да избегнат всякакви спорове, като са приели, че ответникът има
задължение към ищеца в размера на 50 000 лева, което е възникнало съгласно
споразумение № 456 от 30.12.2015г., като с последното споразумение „ВИНС
78“ ЕООД е придобило вземане от „Окай 2005‘ ЕООД, с ЕИК ********* към
ответника в размер на 50 000 лева. Видно е, че вземането на „Окай 2005‘
ЕООД към ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ е възникнало от договор № 136 от
1
14.09.2021г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен. Ищецът
излага и фактология, че между него и ответника има сключен договор № 184
от 18.12.2012., изменен със споразумение № 450 от 08.12.2015г., както и има
споразумение за разсрочване на парични задължения № 455 от 20.12.2017г.
Ищецът твърди, че със споразумение за разсрочване на парични
задължения № 455 от 20.12.2017г. между страните е уговорено, че плащането
на дължимата сума по споразумение № 456 от 30.12.2015г. следва да стане до
31.12.2018г., което не се е случило, поради което сумата се търси по съдебен
ред, ведно с лихва за забава.
Ответникът е взел становище по предявените искове. Наведени са
твърдения за неясност на исковата молба и по-конкретно, че не става ясно с
оглед сключените между страните няколко договора и споразумения, на какво
основание се претендират процесните суми. Сочи се, че ищецът претендира
сумите на основание прекратения договор № 136 от 14.09.2012г.
Алтернативно се навежда твърдение за изтекла погасителна давност по
отношение на цедираното вземане. Оспорва се, че процесните суми се дължат
по представеното споразумение № 455 от 20.12.2017г., тъй като са неясни
параметрите на договор № 136 от 14.09.2012г. Счита се, че със споразумение
№ 450 от 08.12.2015г. са уредени всички отношения между страните.
Ищецът с допълнителната си искова молба и становище с рег. № 667 от
19.01.2022г. още веднъж е заявил, че претендираната от него по делото
главница в размер на 50 000 лева, представлява вземането към ответника,
което му е прехвърлено от „Окай 2005‘ ЕООД, с ЕИК ********* със
споразумение № 456 от 30.12.2015г., като това вземане е признато от
ответника в постигнатото между тях споразумение № 455 от 20.12.2017г.,
което има характер на договор за спогодба и въз основа на което се търси
процесната главница и лихва за забава.
В допълнителния отговор ответникът е заявил, че не става ясно, дали
ищецът е заплатил цената по договора за цесия, както и не става ясно, какъв
добив е реализирал по договор № 184 от 18.12.2012г. Твърди се отново, че
към датата на подписване на споразумение № 455 от 20.12.2017г. е било
погасено по давност цедираното вземане.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
2
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл.
във вр. чл. 365 от Закона за задълженията и договорите, а именно от
ответникът се иска заплащане на дължима сума по договорно споразумение
между страните - споразумение за разсрочване на парични задължения № 455
от 20.12.2017г. и лихва за забава по отношение на тази сума.
От представените и неоспорени по делото договори и споразумения,
съдът намира, за безспорно установено по делото, че по силата на
споразумение № 456 от 30.12.2015г., ищецът е придобил по договор за цесия,
инкорпориран в това споразумение, вземането на „Окай 2005‘ ЕООД, с ЕИК
********* към ответника Община Сунгурларе в размер на 50 000 лева, което
е видно, че произтича от отношения на „Окай 2005‘ ЕООД и Община
Сунгурларе по повод на договор № 136 от 14.09.2012г. От приложения
договор № 184 от 18.12.2012г., анекс от 29.05.2013г., споразумение № 450 от
09.12.2015г., споразумение № 2 от 07.06.2016г. и допълнително споразумение
от 31.01.2017г. е видно, че ищецът и ответникът са имали неуредни
отношение по сключените между тях договор № 184 от 18.12.2012г. и договор
№ 161 от 22.12.2011г.
С оглед на така посочените договорености, ищецът и ответникът са
подписали процесното споразумение № 455 от 20.12.2017г., с което са
констатирали какви задължения има Община Сунгурларе към „ВИНС 78“
ЕООД и е уговорен нов падеж на задълженията. Съдът намира, че така
сключеното между страните споразумение е валидно подписано от страните
по делото, като неоспорено и валидно ги обвързва и има характер на
извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите. Този извод на съда следва от съдържанието на споразумението,
с което действително страните са уредили спора си по отношение на това,
какво дължи ответника на ищеца и са направени взаимни отстъпки, като
ответникът е признал задълженията си, а ищецът е дал нов срок за
изплащането им и е заявил, че отказва да претендира законна лихва за забава
върху просрочените задължения по споразумението. Установява се от
процесното споразумение, че предмет на същото е и задължението на Община
Сунгурларе към ищеца, възникнало от договора за цесия, сключен между
3
ищеца и „Окай 2005‘ ЕООД, който е инкорпориран в споразумение № 456 от
30.12.2015г. Това задължение е признато от ответника по т. I. 2. и възлиза в
размер на 50 000 лева. В т. IV. е предвидено, че задължението следва да се
изплати до 31.12.2018г. С оглед на факта, че ответникът е признал това
задължение, същият не разполага с възможността да оспорва в последствие
действителните отношения, на които се базира споразумението, като в
конкретния случай същият не може да оспорва отношенията по договора за
цесия, въз основа на който е вземането на ищеца към ответника, след като се е
съгласил, че същото съществува.
С оглед изложеното до тук съдът намира, че ищецът доказа наличието
на вземане към ответника по процесното споразумение № 455 от 20.12.2017г.
в размер на 50 000 лева. Ответникът не е ангажирал доказателства да е платил
до уговорения падеж 31.12.2018г., следователно сумата е дължима. Относно
твърдението на ответника, че задължението е погасено по давност, следва да
се има предвид, че с подписването на споразумение № 456 от 30.12.2015г. е
налице признание от страна на ответника, че има задължение в размера на
цедираното вземане. Към датата на подписване на процесното споразумение-
20.12.2017г. не е изтекла петгодишна давност по отношение на това
задължение, а с това споразумение също е налице признание на задължението
и следователно е прекъсната давността. Предявяването на настоящия иск е от
11.08.2021г., към който момент също няма изтекла давност, като приложима е
тази по чл. 110 от ЗЗД.
С оглед на констатираното от съда, че ответникът дължи процесната
главница и същата е с била с падеж 31.12.2018г., основателно след тази дата
ищецът претендира лихва за забава в размер на законната. Към подписване на
процесното споразумение, ищецът се е отказал от претендиране на лихва
забава, която е била тази, която е била изтекла към този момент. Няма пречка
същият да претендира такава за периода 01.01.2019г.-08.08.2021г., след като
няма изпълнение и претенцията му в размер на 13 209,39 лева е основателна,
като законната лихва е изчислена чрез онлайн калкулатор.
С оглед основателността на предявените искове и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодно разноски в общ размер на 5 028,38 лева, за които е
представен списък и доказателства за направата им.
4
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, Булстат *********, с адрес: гр.
Сунгурларе, ул. Георги Д. № 2, да заплати на „ВИНС 78“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Пчелин, п. к. 8456, сумата
от 50 000 лева, представляваща дължимата главница по т. по т. I. 2 от
споразумение № 455 от 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.08.2021г. до окончателното и изплащане и сумата от 13 209,39
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 50 000 лева за
периода 01.01.2019г.-08.08.2021г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, Булстат *********, с адрес: гр.
Сунгурларе, ул. Георги Д. № 2, да заплати на „ВИНС 78“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Пчелин, п. к. 8456, сумата
от 5 028,38 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5