Определение по дело №2838/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3083
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Руси Викторов Алексиев
Дело: 20191100202838
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

гр. София, 25.07.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

Секретар: Елка ГРИГОРОВА

Прокурор: АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия АЛЕКСИЕВ НЧД  № 2838 по описа за 2019 година.

 

На именното повикване в 11.00 часа се явиха :

 

ОСЪДЕНИЯТ Б.Д.Л. – редовно призован, доведен от органите на РД „Охрана“ - София, от Затвора в гр. София, явява се лично.

 

В залата СЕ ЯВЯВА и адв. И.А., служебно определена от САК, с уведомително писмо  № 39110 /2019 г. на САК до СГС, по искане на последния.

 

За СГП – прокурор ЯНКУЛОВ.

 

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - гр. София, редовно призован, изпраща представител – инсп. М.М., който заявява : Прилагам в заверено електрофотографско (ксерографско) копие Заповед  № Л – 236 от 01.08.2018 г. на началника на затвора в гр. София, с която съм упълномощен от него да го представлявам по всички дела, чийто предмет е свързан с дейността на затвора в гр. София.

 

ОСЪДЕНИЯТ Л. : Желая да ми бъде назначен служебен защитник, но ако е безплатно, защото нямам средства да си го позволя.

 

 

Адв. А.: Запозната съм с делото и мога да поема защитата.

 

ОСЪДЕНИЯТ Л. : Съгласен съм адв. А. да ме защитава по настоящото производство.

 

СЪДЪТ, с оглед изрично постъпилото искане на осъдения Б.Д.Л., намира, че следва да бъде служебно осигурена адвокатска защита на осъдения Л. съобразно и разпоредбата на чл. 439, ал. 3 от НПК, тъй като осъденият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, а същевременно желае да се ползва от адвокатска помощ по настоящото производство и интересите на правосъдието налагат това.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 439, ал. 3 от НПК, вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗПП, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

НАЗНАЧАВА служебно определения от САК, с писмо  № 39110/2019 г. до СГС, адв. И.А.А., САК, вписана под  № 2325 в НРПП, за защитник на осъдения Б.Д.Л. в настоящата съдебна процедура по чл. 437 и сл. от НПК.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) : Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, с оглед становището на страните и отчитайки, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ПРОВЕРЯВА самоличността на осъдения Б.Д.Л. по формуляр за досие със снимки, съдържаща се в личното /затворническо/ досие на същия  № 1144/2018 г.

Б.Д.Л. – роден на *** ***, българин, българско гражданство, разведен, със средно образование, осъждан, живущ преди да постъпи в затвора в гр. София, ж. к. „**********вх. „**********, по настоящем в затвора в гр. София, ЕГН **********.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото производство, както и правото му на отвод на съда, съдебния секретар и прокурора.

 

ОСЪДЕНИЯТ Л.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отвод.

 

ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата.

 

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Бих искал да предоставя  в заверено електрофотографско копие на Заповед  № 113/23.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Л.; незаверено електрофотографско /ксерографско/ копие на първоначален план на присъдата от 22.11.2018 г., становище от ИФЗ НС „СДВР“ при затвора в гр. София Д.Г.от 24.07.2019 г., становище от зам. - началник „РНОД“ и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода Л. от 23.07.2019 г., във връзка с депозираната молба от лицето.

 

ЗАЩИТАТА : Да се приемат, считам, че са относими.

Имам искане по доказателствата за представяне на писмени материали. Моля да се приемат предоставените от осъденото лице удостоверение за раждане на дъщеря, от което е видно, че той има дъщеря, както и епикриза, сочеща на здравословното ѝ състояние, видно от която е била в болнично заведение и именно това е накарало осъденото лице да подаде молба за предсрочно освобождаване.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/ : Да се приемат. Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ, с оглед липса на други искания по доказателства, освен вече направените, както и липса на такива за отвод и по реда на съдебното следствие,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

ДОКЛАДВА делото чрез прочитане молбата на осъдения Б.Д.Л. за УПО от оставащото му за изтърпяване наказание.

/Прочете се./

 

ОСЪДЕНИЯТ Л. : Поддържам молбата си.

 

СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните по така направените преди даване ход на съдебното следствие доказателствени искания, намира, че представените пред него писмени доказателствени материали са относими към предмета на настоящото съдебно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 283 от НПК, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА Заповед  № 113/23.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Б.Д.Л., първоначален план на присъдата от 22.11.2016 г. – в незаверено електрофотографско /ксерографско/ копие, становище от ИФЗ НС „СДВР“ от 24.07.2019 г., становище от зам. - началник „РНОД“ и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода Л. от 23.07.2019 г., както и епикриза на Н.Б.Л.от 08.05.2019 г. и заверено електрофотографско /ксерографско/ копие на удостоверение за раждане на Н. Б.Л., където като баща е посочен осъдения Б.Д.Л., също в заверено електрофотографско /ксерографско/ копие.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/ : Нямаме други доказателствени искания. Считаме делото за изяснено от фактическа страна.

 

С оглед становището на страните и липсата на искания по доказателствата, СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

 

ЗАЩИТАТА : Моля да уважите така подадената молба от осъденото лице Л.. Считам, че са налице условията на чл. 70 от НК за да постановите УПО. Също така считам, че са налице и доказателства, посочени в чл. 439а от НПК. Към настоящият момент от изтърпяване на наказанието считам, че са постигнати целите на чл. 36 от НК и съгласно представения първоначален план за изтърпяване на наказанието. Следва при произнасянето с Вашия съдебен акт да се има предвид, че осъденото лице е подало настоящото искане за УПО с оглед факта, че неговата дъщеря е била в болнично заведение и моля в тази насока да бъде и Вашия съдебен акт.

 

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Становището на началника на Затвора – гр. София по отношение на подадената молба от осъдения е отрицателно. Смятам, че е налице само първата предпоставка относно ефективно изтърпяване на повече от 2/3 от наложеното наказание, тъй като присъдата, която изтърпява е за деяние, извършено в опасен рецидив.

По отношение на втората предпоставка – доказателства за поправяне и превъзпитаване на лицето, смятаме, че наличните такива не са достатъчни към момента, за да се направи обоснован извод за неговото трайно поправяне и превъзпитание, като основанията за това са следните :

Действително, има намаление на точките в проблемните зони, но те не са сведени до минимум. Има какво да се работи по тях. Целите и задачите, заложени в присъдата не са изпълнени в своята цялост. С оглед предоставената в днешното съдебно заседание заповед за наложено дисциплинарно наказание показва, че лишения от свобода е склонен да не се съобразяване с ограниченията, наложени в охранявана среда и съответно режимните изисквания, които е нарушил.

Моля да не уважавате молбата му за УПО.

 

ПРОКУРОРЪТ : Моето становище е като вече изложеното на представителя на началника на затвора в гр. София. Считам, че е изпълнена само първата от изискуемите се две предпоставки за УПО на молителя, а именно фактическо изтърпяване на повече от 2/3  от  размера на наложеното му наказание.

Според мен не е налице втората изискуема от закона предпоставка, а именно осъдения да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Действително, налице е лека редукция на поставения на осъдения оценка на риск от рецидив с 6 пункта, но остават налични, посочени в доклада на инспектор социална дейност и възпитателна работа множество проблемни зони. Също така отново в цитирания доклад е посочено, че плана  на изпълнение на присъдата не е завършен и не са постигнати всички цели и задачи, отбелязани в него. Както беше посочено от представителя на началника на затвора в гр. София, считам, че следва да се отчете и наложеното на молителя дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение с малка давност от момента на разглеждане на настоящото производство.

Накрая, по отношение на представените от защитата данни за влошено здравословно състояние на детето на осъдения, това обстоятелство не би следвало да бъде ценено при преценката за наличието или липсата на предпоставките за УПО, доколкото по никакъв начин не сочи на поправяне на осъдения, което е изискуемо условие той да бъде предсрочно освободен.

 

СЪДЪТ, на основание чл. 439, ал. 6 от НПК, предоставя право на лично изявление на осъдения.

 

ОСЪДЕНИЯТ Л. /в лична защита/ : Относно наложеното ми наказание, в заповедта за наказание пише, че мобилния телефон не е бил мой, което е установено както от ИСДВР, така и от старшините, които са взели телефона. На въпросното лице му блокираха „Фейсбук“ и аз му дадох моя „Фейсбук“ с паролата, аз не съм го използвал този телефон, не съм съгласен с това наказание. То е в срок за обжалване и аз ще го обжалвам.

Що се отнася до дъщеря ми Н. Б.Л., тя и в настоящият момент е в болница, в психиатрия „Св. Н.а“. Има анорексия в нелек стадий, от 64 кг. сега е на 35 кг.

Моля да се вземе предвид това и да бъда предсрочно освободен.

 

СЪДЪТ се оттегля, за постановяване на определението си.

СЪДЪТ, след обсъждане, съобразявайки изложените в молбата на осъденото лице обстоятелства, становищата на страните, както и доводите, наведени в днешното съдебно заседание и направените възражения, съотнасяйки ги към материалите по делото и приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното :

Настоящото производство е по реда на чл. 437 – чл. 440 от НПК.

Същото е инициирано по молба на осъдения и лишен от свобода Б.Д.Л., с която се желае условното му предсрочно освобождаване  от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено му по НОХД  № 224/2018 г. по описа на РС – гр. Първомай, за деяние по чл.196, ал. 1 от НК, а именно 1 година „лишаване от свобода“.

Към настоящият момент, съгласно представената и приета в днешното съдебно заседание справка от началника на затвора в гр. София за оставащо време от това наказание, същото е 28 дни. Към молбата на осъдения Л. са приложени становища от НС ЗО „Кремиковци“ и доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с молбата.

Допълнително, в днешното съдебно заседание, освен посочената актуална справка от началника на затвора в гр. София за изтърпяното и оставащо за изтърпяване време от наказанието на осъдения Л., са представени и становище от заместник -началник „РНОД“ и от ИФЗ НС „СДВР“ при затвора в гр. София, от 24.07.2019 г., както и първоначалния план на присъдата и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода Л., от 23.07.2019 г. Представена и приета е също и Заповед  № 113/23.07.2019 г., за наложено на лишения от свобода дисциплинарно наказание.

В изпълнение на задълженията си по горепосочените процесуални разпоредби, Съдът следва да установи наличието или липсата на кумулативно предвидените предпоставки за УПО, посочени в чл. 70 от НК.

На първо място, Съдът установи, че е налице първата от тези предпоставки, а именно тази на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, съобразно престъплението, за което е осъден лишения от свобода, а именно такова, извършено в условията на опасен рецидив.

Конкретно, от наложеното му горепосочено наказание от 1 година „Лишаване от свобода“, към днешна дата са изтърпени 11 месеца и 2 дни, като от тях 9 месеца и 22 дни фактически и 1 месец и 10 дни от работа. С горното е удовлетворено изискването да са изтърпени не по-малко от 2/3 от наложеното наказание, в случаите на осъждане за опасен рецидив.

На второ място, Съдът намира, че не е налице другата, кумулативно предвидена предпоставка, а именно достатъчно доказателства за окончателното поправяне на осъденото лице или поне за прогрес в тази насока в необратима степен. Независимо от малкият остатък за изтърпяване на наказанието, Съдът не намира, че представените пред него и находящи се по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, включително и днес приобщените, обективират достатъчно доказателства за поправянето на осъденото лице или поне за необратим в тази насока процес. В тази връзка, следва да се посочи, че осъденото лице вече е било веднъж условно предсрочно освобождавано, като след това отново е извършил престъпно деяние – това, за което по настоящем е осъден и изтърпява наказанието си „лишаване от свобода“. Независимо от отмяната на чл. 70, ал. 3 от НК, за този съд самият факт на извършване на престъплението след първото условно предсрочно освобождаване, изисква още по-категорични доказателства за окончателното поправяне на осъденото лице, или ако не окончателно, то поне за необратимо и константно такова в степен, още по-висока, отколкото е била необходима при предишното УПО. Това е разбираемо и естествено, изводимо от факта, че за да бъде веднъж условно предсрочно освободено, осъденото лицето явно е демонстрирало поправяне и превъзпитание в желаната от разпоредбата на чл. 36 от НК насока, но извършването на престъпление след това сочи, че този процес или е бил недостатъчно завършен, или поправянето и превъзпитанието не са били достатъчно добре затвърдени, т. е. липсвало им е необходимата константност и необратимост. Такива доказателства обаче, за необратимо и небудещо съмнение поправяне и превъзпитаните на осъдения, след факта на извършено престъпление след постановено УПО, не са налични в материалите по делото. В този смисъл Съдът отчете, че рискът от рецидив все още е в средните стойности, като дори не е преминал в ниските такива. Действително, същият е свален от 55 на 49 точни, но изводимо от последния доклад по реда на чл. 155 от ЗИНЗС, осъденото лице продължава да не може да предвиди всички последици от своите действия, а само някои от тях. Отделно, видно от всички приложени по делото становища, които са еднопосочни и взаимоподкрепящи се, в осъденото лице не са идентифицирани желания за промяна в криминалния начин на живот, респективно, за поправяне в необходимата за постановяване на УПО степен.

Съдът съобрази, също така, че при първоначалното психологическо изследване на осъденото лице, проведено в затвора в гр. Пловдив, същото е заявило, че по този начин – чрез престъпления, осигурява добър жизнен стандарт на семейството си и е демонстрирал намерение за продължаване на живота си именно по този начин, за който многократно е осъждано. В днес представеното експертно изследване на актуалното му психично състояние не е отбелязано промяна в тази насока. Съдът, разбира се, отчита, че в проблемната графа „отношение към правонарушението“, осъденият е демонстрирал подобрение, като вече в него се наблюдава желанието да разгледа поведението си, за да избегне правонарушение в бъдеще, поради което и стойността на рискът за конкретната графа е снижен от 8 на 6 точки. Същият обаче все още съществува в рамките на 6 точки, което за този съдебен състав означава, че преди да се постави в неконтролирана среда, т. е. да бъде условно предсрочно освободено, с осъденото лице следва да се работи още в тази насока. Независимо от оставащият малък срок за доизтърпяване на наказанието, за Съда е неприемливо от гледна точка на обществото и обществения правопорядък, да допусне отново възможността за извършване на инкриминирани деяния от осъденото лице, поради липса на работа от пенитенциарната администрация с него.

Този съд намира, че следва да се даде възможност на пенитенциарната администрация да работи с осъдения за поправянето и превъзпитанието му, колкото и хипотетична и изключително трудна да изглежда тази цел, на фона на изтъкнатия малък срок, оставащ за изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“, както и съобразно съдебното му минало.

По доводите на страните и представените днес писмени материали, Съдът намира за необходимо да изтъкне, че не цени Заповед  № 113/23.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода, доколкото същата не е влязла в сила, тъй като не е изтекъл 7-дневен срок за обжалването ѝ, а и осъденото лице заяви, че ще се възползва от това свое право.

Съдът се солидаризира със становището на прокуратурата, че данните за здравословното състояние на детето на осъденото лице не попадат в обхвата на обстоятелствата, които следва да се преценяват в рамките на настоящата съдебна процедура, тъй като те са неотносими и неинформативни към формирането на извода за поправянето или липсата на такова поправяне у осъденото лице. Изложените в днешното съдебно заседание обстоятелства за здравословното състояние на дъщерята на осъденото лице могат да бъдат предмет на обсъждане в една евентуално инициирана от него процедура по реда на чл. 447, т. 2 от НПК, а именно като основание за прекъсване изпълнение на наложеното му наказание.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без уважение молбата на осъдения Б.Д.Л., ЕГН **********, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД  № 224/2018 г. на РС – Първомай.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест, в 7 дневен срок от днес, пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ от НПК.

 

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник на осъдения Л., за послужването му пред НБПП.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:55 часа.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        СЕКРЕТАР: